Номер 11312.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Секретар:АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20203500500209 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№209/2020г. по описа на Окръжен съд- Търговище е
образувано по ЖАЛБА на въззивника-ответник „Енерго - Про Продажби" АД,
с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. Владислав
Варненчик No 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, действащи чрез адв.
НЕВЕНА МИТЕВА от АК - гр.Разград ПРОТИВ РЕШЕНИЕ
№225/17.06.2020г. постановено по гр.д.№1814/2019г. по описа на PC
Търговище, с което е признато за установено по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, че Стилян Денев Стойнов с ЕГН
********** от гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 12,ап.17 не дължи сумата
от 4575,41лв. по издадена корекционна фактура № ********** от
07.06.2019г., за начислено потребление на електроенергия в невизуализирана
тарифа 1.8.3, за обект с аб.№ **********, находящ се в гр.Търговище,
ул.“Кюстенджа“, № 14,ап,18, клиентски № **********, на осн. чл. 124,ал.1 от
ГПК.
Считайки постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и събраните
1
по делото доказателства моли съда да го ОТМЕНИ и вместо него да
постановите друго, с което ДА ОТХВЪРЛИ предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец,
действащ чрез адв. М. П. ДАК, Адвокатско дружество „Пенчев и партньори”,
град Добрич, с който счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди постановеното решение.
В съдебно заседание за въззивника „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК
*********, с адрес гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. Владислав
Варненчик No 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, се явява адв. НЕВЕНА
МИТЕВА от АК - гр.Разград. Поддържа жалбата, претендира разноски в
размер на 1411.51 лв./д.т. 91.51 лв. плюс 1320 лв. адв.възнаграждение/.
За въззиваемия не се явява процесуален представител. Постъпила е молба от
адв. М.Пенчев, с която поддържа подадения отговор на жалбата, претендира
разноски в размер на 400 лв., представя списък по чл.80 от ГПК.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора
въззивния съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
2
Въззивната жалба е допустима, по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на
сумата 4575,41лв., представляваща неизплатено задължение по фактура
№**********/07.06.2019г. за консумирана ел.енергия в обект с клиентски №
********** и аб.№ **********, находящ се в гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“,
№ 14, ап.18, е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не
съответства на действително потребеното, корекционната процедура е
опорочена, а констатираната намеса в тарифната схема на електромера е по
причина, за която ищецът не отговаря.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва иска с възражение, че корекцията на потреблението е в съответствие
с нормативните изисквания и показанията в скрития регистър на
устройството отговарят на реално доставеното количество ел. енергия.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното: Ищецът е потребител на енергийни
услуги относно имот в гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 14, ап.18,
клиентски № **********. От КП№ 1400859/19.06.2018г., се установява, че на
19.06.2018г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в имота,
като е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 1741квтч, в регистър
1.8.2,- 9236квтч, в скрития регистър 1.8.З.- 24737квтч, а в сумарния регистър
1.8.0,- 35715квтч.Протоколът е съставен в отсъствие на ищеца и подписан от
двама свидетели. Процесният електромер № 1114021564362471 е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 285157 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Резултатът от тази
експертиза е обективиран в КП № 1019/03.06.2019., представен по делото,
като е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера
Съгласно назначената по делото техническа експертиза, касае се за
софтуерна намеса, за която не е установено гражданите да имат въз-
можност, не може и да се определи периодът, в който е натрупано
3
количеството електроенергия в регистър 1.8.3, нито да се установи от кой
момент е започнало това преминаване в регистъра. А тъй като този регистър
не се визуализира на дисплея на СТИ, не може да се установи и от
инкасатора, поради което не са налице обстоятелства по чл.50 от ПИКЕЕ,
още повече посочената подзаконова нормативна уредба е отменена по
съдебен ред с решение №2315/21.02.2018г. по адм.д.№3879/ 2017г. на ВАС. За
доплащане на разликата въззивникът се позовава на чл.183 от ЗЗД, но при
констатираното софтуерно вмешателство възможността допълнителното
количество да е реално потребено не е установена по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване, поради което предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва
да бъде уважен. В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни
мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на
сон.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към същите.
Предвид горното, решението на районния съд е постановено в
съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., който размер съответства на фактическата и правна сложност на
делото и не са налице предпоставки по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването
му, поради прекомерност.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №225/17.06.2020г. постановено по
гр.д.№1814/2019г. по описа на PC Търговище.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”- АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район “Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс - Г, бул. “Владислав Варненчик”, 258, представлявано от всеки
двама от тримата членове на управителния му съвет, а именно Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, действащи
чрез процесуалния си представител адв. НЕВЕНА МИТЕВА от АК -
гр.Разград, да заплати на Стилян Денев Стойнов с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 12,ап.17 направените по делото разноски в
размер на 400 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5