Р Е Ш
Е Н И Е
№ 798/26.10.2022г.
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
I - ви състав, в открито заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова,
като разгледа административно дело № 428, по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по искова молба от А.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. “Хан Омуртаг“ №
2, ет. 2, чрез адв. Ст. Б., против Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, представлявана от директор В.В.с искане да бъде осъдена
да и заплати сумата от 1306,36 лв., от които 1001,88 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 04.12.2017
г. до 11.07.2018 г., и мораторна лихва в размер на
304,48 лв. за периода 28.03.2019 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (18.04.2022 г.) до
окончателното изплащане на сумата. Ищцата излага, че заповедта за уволнението
й, издадена от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, е била
отменена с влязъл в сила съдебен акт, и претендира обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за периода от 04.12.2017 г. до 11.07.2018 г.
В съдебно заседание ищцата – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 7957/07.10.2022 г. от
пълномощника адв. Б.. Поддържа изцяло исковата молба
така, както е предявена, като счита същата за доказана, както по основание,
така и по размер въз основа на заключението на ССчЕ,
и настоява за уважаването и, както и за присъждане на разноски съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – Регионална
дирекция по горите гр. Пазарджик – редовно уведомени, не се представлява. В
депозирано по делото становище с вх. №5712/29.06.2022 г. оспорва предявеният
иск, като неоснователен. Подробни доводи са изложени и в представени по делото
писмени бележки с вх. № 8155/14.10.2022 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
на основание, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЧР –
29/04.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик,
считано от 05.12.2017 г., по инициатива на органа по назначаването, било
прекратено служебното правоотношение на А.Д.К., като служител на длъжността главен експерт
„Стопанисване и защита на горските територии“, отдел „Експерти – горско
стопанство“, дирекция „Горско стопанство“ на основание чл. 107а от ЗДСл. Цитираната
заповед била оспорена от ищцата пред Административен съд - гр. Пазарджик, който
с Решение № 1061/27.02.2018 г. по адм. д. № 1021/2021
г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено
пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с Решение №
3620/13.03.2019 г. по адм. д. № 4341/2021 г. по описа
на ВАС, влязло в законна сила на 13.03.2019 г.
Със Заповед № ЧР – 96/28.03.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, предвид постановените съдебни
решения, служебното правоотношение на ищцата било отново прекратено, считано от
28.03.2019 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, понеже служителят не
се явил да заеме реално предишната си длъжност в 2-седмичен срок от влизане в
сила на съдебното решение. Тази заповед не е
била оспорена и същата е влязла в законна сила.
В периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцата
до датата на отмяна на процесната Заповед -
13.03.2019 г. същата не е работила по друго служебно или трудово
правоотношение, видно от представеното заверено копие на служебна книжка.
По искане на ищцата е допусната и изслушана съдебно - счетоводна
експертиза, приета от съда за компетентно изготвена.
Според заключението по същата, към 13.03.2019г. (датата на
признаване на уволнението за незаконно), основната месечна заплата А.Д.К.
служител със служебно правоотношение на длъжност главен експерт „Стопанисване и
защита на горските територии“, отдел „Експерти – горско стопанство“, дирекция
„Горско стопанство“ в ЗДГ - Пазарджик, съгласно Заповед № ЧР – 96/28.03.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик е на стойност 1155 лева,
респективно размерът на обезщетението за шест месеца възлиза на 6930 лева.
Платеният годишен отпуск, за една календарна година, който
се полага на ищцата, е в размер на 20 работни дни и допълнителен годишен отпуск
в размер на 12 работни дни или общо 32 работни дни. За периода 04.12.2017 г. до
11.07.2018 г. полагаемият годишен отпуск е в размер на 19 работни дни. На
основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на ищцата е изплатено обезщетение в размер на
6 месечни основни заплати в общ размер на 6930 лева или за база за изчисляване
на обезщетението е взето основно възнаграждение в размер на 1155 лева. За 2018
г. работните дни са 249 или среднодневно трудово
възнаграждение в размер на 55,66 лв./ден. Обезщетението за неизползван годишен
отпуск следва да бъде в общ размер 19 работни дни или 1057,54 лв. при база за
изчисляване в размер на 55,66 лв. на ден. По отношение какъв е размера на мораторната лихва за периода 28.03.2019 г. – 25.03.2022 г.,
в заключението на вещото лице е посочено, че върху главница 1057,54 лв. е в
размер на 321,37 лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По същество, с предявената искова молба се претендират
вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт – Заповед № ЧР –
29/04.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, ведно
със законната лихва върху твърдените вреди до окончателното им заплащане.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, е
необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по
съответния ред. В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на А.Д.К. е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение, с
оглед на което, следва да се приеме, че е изпълнено условието на чл. 204, ал. 1
от АПК. Предявеният иск е допустим, като подаден от лице с надлежна активна
процесуална легитимация – адресат на отменения административен акт и отговаря
на формалните изисквания за редовност от външна страна. Искът е насочен против
ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, доколкото цитираната
разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто административен акт, действие или бездействие са причинени
вредите, а в случая исковата претенция е насочена срещу Регионална дирекция по
горите гр. Пазарджик, в чиято структура е включен административният орган,
издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледана по същество, исковата претенция се явява
основателна, по следните съображения:
Между страните не се спори, а и се установява от приложените
по делото доказателства, че със Заповед № ЧР – 29/04.12.2017 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, считано от 05.12.2017 г., по
инициатива на органа по назначаването, било прекратено служебното
правоотношение на А.Д.К., като служител на длъжността главен експерт
„Стопанисване и защита на горските територии“, отдел „Експерти – горско
стопанство“, дирекция „Горско стопанство“ на основание чл. 107а от ЗДСл., както
и, че въпросният административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл
в сила на 13.03.2019 г. съдебен акт. Следователно, с отмяната на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на ищцата да
получи обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради
незаконното прекратяване на служебното й правоотношение при условията на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл., като по делото не се спори, че такова и е изплатено за
шест месеца.
По отношение претенцията за присъждане на сума, в размер на
1001,88 лева, представляваща неизползван платен годишен отпуск - 19 работни дни
за периода на незаконното уволнение с правно основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от
ЗДСл, съдът намира същата за основателна и доказана по основание и размер.
Ищцата претендира обезщетение за неползван годишен отпуск в размер общо на 18
дни, полагащи се за 04.12.2017 г. до 11.07.2018 г.
Приложение следва да намери и задължителното за съда
тълкуване на разпоредбите на Директивата дадено в Решение на СЕС по съединени
дела С-762/2018 и С-37/2019 г. Съгласно Решение на съда на ЕС, ECLI: EU: C:
2020: 504, постановено на 25 юни 2020 година по съединени дела C 762/18 и C
37/19, с предмет две преюдициални запитвания,
отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Хасково, България (C
762/18) и от Corte suprema di cassazione,
Италия (C 37/19), относно правото на платен годишен отпуск за периода на
незаконно уволнение. Съдът приема, че член 7, параграф 1 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува
в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която
работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това, че през
този период не е полагал действително труд за работодателя, в какъвто смисъл
беше практиката до момента на националните съдилища в Република България. Съдът
приема още, че тази разпоредба от Директивата трябва да се тълкува в смисъл,
че: не допуска национална съдебна практика, по силата на която, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение – след
като работникът е бил уволнен незаконно, а по - късно възстановен на работа, в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, този работник да няма право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното му
уволнение, до датата на възстановяването му на работа. При така даденото
разрешение на този въпрос от Съда на ЕС, следва да се приеме, че ищцата А.Д.К.
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода от датата на незаконното уволнение до възстановяването му на работа,
като размерът на това обезщетение съдът намира за доказан със заключението на
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. С оглед изложеното, съдът
намира претенцията за присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за периода на незаконното уволнение за основателна и доказана по размер,
съобразно направената корекция след приемането на заключението спрямо
първоначално предявения размер, като обезщетение в размер на 1057,54лв. следва
да се присъди на ищцата до претендирания размер –
1001,88 лева.
При горното тълкуване съдът намира, че в чл. 61, ал. 2 от
ЗДСл ясно е посочено, че при прекратяване на служебното правоотношение
държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Относно броя на дните на отпуска, за които се дължи
обезщетение, съдът кредитира заключението на вещото лице, което потвърди, че те
са 19. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗДСл размерът на паричното обезщетение по ал.
2 се определя съобразно размера на основната заплата, определена на държавния
служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Тъй като към
датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата по отношение на
нея е нямало издадена индивидуална заповед за определяне на трудовото й
възнаграждение, съдът смята, че е справедливо и законосъобразно да определи
обезщетението на база на трудовото възнаграждение определено по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗДС, а именно то да е такова, каквото би било ако същата изобщо
не беше уволнявана незаконосъобразно или 1155 лв.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на
претенцията за мораторна лихва, която върху така установената
главница от 1054,54 лв., взета от заключението на вещото лице по реда на чл. 162
от ГПК, е в размер на 321,37 лв. за периода от 28.03.2019 г. до предявяване на
исковата молба– 25.03.2022 г., като иска следва да се уважи до претендираната сума от 304,48 лева.
Претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане е основателна.
При този изход на спора и предвид
факта, че ищцата своевременно е поискала присъждане на направените разноски, на
същата следва да се присъдят такива. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая се
претендират разноски на обща стойност 610 лева (съгласно приложен списък на
разноските - л.96), в т. ч. 400 лева договорено и платено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022 г. и 200
лева депозит за вещо лице и държавна такса в размер на 10 лева. Неоснователно
се явява направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от ответната страна, понеже същото е близко до минималния размер предвиден
съобразно материалния интерес по делото в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
делото е и с фактическа сложност и протече в две съдебни заседания.
Воден от горното, Административен
съд Пазарджик, І -ви състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
Пазарджик, представлявана от директор В.В.да заплати
на А.Д.К., ЕГН ********** обезщетение по чл. 61,
ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл в размер на 1001,88 (хиляда и един лев и осемдесет и осем
стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата и мораторна
лихва върху главницата в размер на 304,48 лв. (триста и четири лева и
четиридесет и осем стотинки) за периода от 28.03.2019 г. до 25.03.2022 г.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите -
Пазарджик, представлявана от директор В.В.да заплати
на А.Д.К., ЕГН **********, направените разноски по делото, в размер на 610
(шестстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните и получаването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: /П/