РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стефан И. Шарланджиев
Секретар:Лилия И. Зайкова
Прокурор:Районна прокуратура - Гоце
Делчев
като разгледа докладваното от Стефан И. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20201220200366 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН и е образувано
по повод жалба подадена от „В.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление - с. Т., общ. Х., обл. Благоевград, чрез управителя си В. С. Ч.
против Наказателно постановление № 01-001601 от 17.07.2020г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград. Правят се
оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаването на
обжалваното НП и за недоказаност на нарушението. Иска се отмяната на НП
или прилагането на чл.415в от КТ или намаляването на наложеното наказани
до определения от закона минимум.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител защитава
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.
РП Гоце Делчев не взема отношение по последната.
Съдът основавайки на събраните по делото доказателства приема за
доказани следните относими факти:
С обжалваното НП на дружеството-жалбоподател в качеството му на
„работодател", на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1
от КТ, за нарушение по чл.402, ал.2 във връзка с чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда е наложено администативно наказание „имуществена санкция“ в
1
размер на 5000 лв. (пет хиляди лева).
Нарушението за което е наложено наказанието са заключава в това, че
жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР
към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство,
като към 11.03.2020г. не е оказал съдействие на контролните органи на
Д"ИТ" със седалище гр.Благоевград при изпълнение на техните функции,
чрез непредставянето на изисканите с Призовки от 28.01.2020г., 11.02.2020г.
и 28.02.2020г. документи на дружеството, необходими за приключване на
проверка.
Свидетелите Ч., П. и С. са служители на наказващия орган. На 28.01.2020г.
Първата от тях със своя колега, извършила проверка в заведение за хранене -
дюнер, находящо се в гр. Г. Д. на ул. „Св.Св. К. и М.“. В хода на проверката
били раздадени декларации по образец за попълване от работещите. По време
на проверката присъствал законният представител на дружеството - В. Ч.
След приключването и на место, на последния била връчена призовка да се
яви на 11.02.2020г. от ДИТ Благоевград и да представи документи, които
били необходими за приключване на проверката по документи. На посочената
дата се явил управителя на дружеството В. Ч. и представил част от
изисканите документи, касаещи здравословни и безопасни условия на труд.
Не били представени документите по точки 1, 2 и 3 от призовката, поради
което била изготвена втора такава с конкретно посочване на документите,
които да бъдат представени в ДИТ Благоевград. На дата определена в
последната – 28.02.2020г., документите отново не били представен, като на
тази дата представител на дружеството не се явил в ДИТ. Била изготвена
трета призовка, която била изпратена по пощата и била връчена на
управителя. Същата била за 11.03.2020г., като отново била дадена
възможност за представяне на исканите документи. На тази дата отново не се
явил представител на дружеството и документите не били представени. В
тази връзка бил съставен протокол за извършена проверка и била изготвена
покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на
„В.“ ЕООД за това, че същото в качеството си на работодател не е оказало
съдействие на наказващия орган, респ. на негови служители да упражнят
своите функции, като не е предоставило документите описани в призовките.
Поканата за съставяне на акта била връчена на управителя Ч., като му било
обяснено, че ако на посочена дата представи документите, АУАН няма да
бъде съставен. На посочената в последната дата – 18.03.2020г., до края на
работния ден, представител на дружеството не се явил и актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Поради мерките взети във връзка с епидемията от
Ковид19, същият бил съставен от свид. Ч. на работно място разположено
близо до входа на сградата в която се помещава ДИТ Благоевград. При
съставянето на акта присъствали свид. П. и С. След съставянето му, актът бил
надлежно предявен на управителя на дружеството на 11.05.2020г.
2
Свид. Ч. е съпруга на управителя Ч. Същата твърди, че се наложило през
периода след проверката в обекта със съпругът и да ходят на ин-витро
процедури в гр. София. Налагало се съпругът и да е с нея непрекъснато, тъй
като тя не шофира. На 18.03.2020г. според нея той отишъл в ДИТ
Благоевград, но бил върнат от служители.
Съдът въз основа на така приетите факти, за да се произнесе, съобрази
следното:
Жалбата е подадена в определения от закона срок от наказаното по
административен ред лице, поради което следва да бъде разгледана като
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.
Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда дава право на
контролните органи в рамките на своята компетентност да изискват от
работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и
заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Видно от
приетото по-горе от жалбоподателя са изискани посочените в призовката
документи. Без съмнение същият има качеството на работодател с оглед вида
на направената проверка и обстоятелствата които е следвало да бъдат
установени с изисканите документи. Във връзка с това контактите на
служителите на наказващия орган са били лично с управителя на
дружеството. На същия била дадена три пъти възможност да представите
документите, но тава така и не се случило, като последните два пъти същият
нито се явил в ДИТ, нито изпратил документите по някакъв начин, нито
осъществил какъвто и да е контакт със служителите на дирекцията по този
въпрос. По тази начин е осъществен състава на нарушението по чл. 402, ал. 2
от КТ, който текст от закона задължава работодателя да оказва съдействие на
контролните органи при изпълнение на техните функции. С непредставянето
на тези документи за служителите на наказващия орган е било невъзможно да
довършат започнатата от тях проверка. Доколкото в случая нарушителят е
юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не стои за
разглеждане.
Нормата на чл. 402, ал. 2 КТ има за цел да обезпечи извършването на
контрола от съответните органи. В случая жалбоподателят е имал възможност
да изпълни задължението си няколко пъти, но не е сторил това по никакъв
начин. Липсват доказателства за наличието на обективна невъзможност да
стори това. Посочените от свид. Ч. обстоятелства, са на базата на казаното и
от нейния съпруг, и не е основано на нейни лични възприятия. Действително
на датата на която е следвало да се яви представител на дружеството за
съставяне на АУАН, в ДИТ Благоевград е имало ограничения в
пропускателния режим, но няма никакви доказателства по делото, че те са
били от такъв характер, че са водели до невъзможност същия да осъществи
3
контакт със служителите на наказващия орган. Още повече, че към настоящия
момент освен личния контакт, съществуват и редица други възможности за
комуникация. Следва накрая да се има предвид, че нарушението е за
непредставяне на документите до 11.03.2020г., т.е. за поканите преди тази за
съставянето на АУАН, с която впрочем е била дадена още една последна
възможност за представяне на документите.
Съдът намира, че случаят по настоящото дело не може да бъде определен
маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от същия вид. В тази връзка следва да се има
предвид обстоятелството, че документите не са представени въпреки, че
поканите за това са били повече от една.
С оглед на това съдът намери, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателна отговорност за извършеното от него нарушение.
Разпоредбата на 414, ал. 1 КТ предвижда за същото имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв. Относно приложимата санкционна разпоредба в
случая следва да се има предвид, че ал. 2 на чл.415 от КТ е влязла в сила след
извършването на нарушението и е неприложима. Доколкото към момента на
последното е липсвала изрична санкционта разпоредба за това нарушение,
следва да бъде приложена тази на чл.414, ал.1 от КТ.
В случая няма данни за други нарушения извършени от жалбоподателя. Не са
налице утежняващи отговорността обстоятелства, поради което съдът намери,
че адекватно на тежестта и характера на нарушението, би било наказание в
минималния предвиден от закона размер. С оглед на това обжалваното НП
следва да бъде съответно изменено.
При извършената служебно цялостна проверка по
законосъобразността на НП, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна. Направени са
възражения относно процедурата при съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя, които съдът намира за неоснователни. За съставянето на акта
жалбоподателят е бил надлежно поканен. Представител на същия не се е
явил, поради което актът е би съставен в отсъствие на нарушителя. Това
очевидно е станало на обособеното до входа на сградата работно място.
Относно това обстоятелство съдът дава вяра на показанията на
актосъставителя и свид. Стамболийска. Следва да се има предвид също, че
дори и да са налице пороци в това отношение, след като актът е надлежно
връчен на жалбоподателя, правото му на защита не е било съществено
накърнено.
И двете страни правят искания за разноски. По силата на
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски които
4
се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом
лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по
делото, независимо дали в провежданите контролни производства размерът
на наказанието е бил потвърден или редуциран. В случая обаче имаме
препращане към реда по АПК, което изключва приложението на този
принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането
за отмяна на административен акт е уважено или отхвърлено частично. По
силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК по този въпрос следва да
намерят приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които страните
имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от искането. В подкрепа на такова разрешение на проблема е и нормата
на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се
понасят от административния орган съобразно уважената част от
оспорването.
При приложението на този принцип и двете страни в настоящото
производство следва да имат право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. Жалбоподателят
е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган е бил представляван от юрисконсулт и в
тази връзка се претендира възнаграждение в размер на 150лв. Доколкото
наложеното наказание се намалява с повече от една втора, но обжалваното
НП не се отменя, по съразмерност следва да се присъдят на наказващия орган
за юрисконсултско възнаграждение 125лв., а на жалбоподателя - за
адвокатски хонорар 100лв.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-001601 от
17.07.2020г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател в качеството му на
„работодател", на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1
от КТ, за нарушение по чл.402, ал.2 във връзка с чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда е наложено администативно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), като намалява размера на
имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление - с.
Т., общ. Х., обл. Благоевград да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
Благоевград сумата от 125 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград да заплати на
„В.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление - с. Т., общ. Х., обл.
Благоевград сумата от 100лв. - разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд Благоевград в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6