Р Е Ш Е Н И Е
№ 471 /22.12.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 595 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение № 170/29.05.2022
г., постановено по нахд № 1271/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е отменено наказателно постановление № 23-0000706/16.06.2021 г. на
директора на РД “АА“ - Варна. В касационната жалба са изложени съображения за
неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорват
се изводите на съда, че от НП не става ясно дали се касае за съхранение на
информация или за отказ тя да бъде предоставена. Твърди се, че в разпоредбата
на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр е предвидена административнонаказателна отговорност
за превозвач, който не съхранява тахографските листи за период от 365 дни или
отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Описаното в АУАН и
НП изпълнително деяние е обективирано в непредставяне на информация на
контролните органи, от което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за
предоставяне на информация. Счита се, че административнонаказващият орган няма
задължение да изследва и доказва причините за отказа. Сочи се, че исканата
информация от картата на водача следва да се нахожда във всеки един момент у
превозвача. От доказателствата по делото е видно, че той не я е предоставил за
проверка, което автоматично изключва несъхранението като форма на изпълнително
деяние. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
се присъждане на разноски за процесуално представителство. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответната страна – „Свентранс
БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Излага съображения, че при
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че
решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оспореното пред Районен съд - Добрич наказателно
постановление № 23-0000706/16.06.2021 г. на директора на РД “АА“ - Варна на „Свентранс
БГ“ ЕООД, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция
от 2000 лева за нарушение на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от ЗАвтПр.
От фактическа страна районният съд е приел за установено,
че на 19.01.2021 г., в град Добрич, при извършване на комплексна проверка
„Свентранс БГ“ ЕООД, в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на превоз на товари с № 15187, не е предоставило на
служителите на РД „АА“ – Варна изискана с покана с изх. №
82-00-51-1122/25.09.2020 г. по т. 5, изр. 2, пр. 2, връчена на упълномощено от
дружеството лице на дата 30.09.2020 г., информация, извлечена от паметта на
дигиталната карта на водача Marian Tatu с № 5PI2001,
извършвал обществени международни превози на товари през проверявания период от
01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006
г., управлявайки товарен автомобил (влекач) марка „Даф“ с рег. № СВ 2775 НР, с
монтиран в него дигитален тахограф.
На 21.01.2021 г. управителят на дружеството Л.Д. е
декларирал писмено пред контролните органи, че данните от тахографа и
дигиталните карти на шофьорите се изтеглят от компанията Orditool чрез софтуер;
информацията следва да се изтегля на всеки три месеца; за момента изтеглянето
на информацията се прави ръчно и става, когато камионите спрат на мястото за
изтегляне на данни от тахографа; в момента дружеството обновява автопарка си и
инвестира в нова система, чрез която изтеглянето на данни да бъде възможно от
разстояние.
На 23.02.2021 г. е съставен АУАН № 287864 за извършено нарушение
на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от ЗАвтПр, подписан от управителя на дружеството Л.Д.
с обясненията, че „фирмата ще представи липсващата информация възможно
най-скоро“.
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че
вмененото на жалбоподателя деяние не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Изразил е становище, че императивната разпоредба на
чл. 104, ал. 7 от ЗДвП не обявява за наказуемо непредставянето от превозвач на
изискани от контролни органи документи, а тяхното несъхраняване или отказа да
бъдат предоставени за проверка. Приел е за недопустимо за първи път с решението
да се вменява на жалбоподателя съставомерно бездействие, обявено за наказуемо с
административно наказание. Изложил е мотиви, че нарушението по чл. 104, ал. 7
от ЗАвтПр има две форми на изпълнително деяние, като втората форма е възможна
само ако информацията е била съхранена, в противен случай е налице първата
хипотеза – на несъхранение на информация. Счел е, че независимо от декларацията
на санкционираното лице, че ще представи липсващата информация, АНО е следвало
да извърши разследване на спорните обстоятелства съгласно изискванията на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, за да установи дали процесната информация изобщо е била
съхранявана от дружеството в съответствие с разпоредбата на чл. 91в от ЗАвтПр.
Тези изводи на съда не се споделят от настоящия касационен
състав.
От обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че наказаното
дружество не е представило за проверка изискана от контролните органи
информация, извлечена от картата на водача, което безспорно се субсумира под
хипотезата на чл. 104, ал. 7, пр. второ от ЗАвтПр. Повече от очевидно е, че
непредставянето на исканите документи е по съществото си отказ те да бъдат
представени и всякакви други съждения и тълкувания противоречат на правилата на
формалната и правната логика. Законът не изисква отказът да е изричен, за да се
приеме, че е налице нарушение на чл. 104, ал. 7 ЗАвтПр. Достатъчно е да е
налице бездействие на превозвача да предостави поисканите от контролните органи
данни. Неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че АНО е следвало
да провери дали процесната информация е била налична у дружеството в
съответствие с разпоредбата на чл. 91в от ЗАвтПр. За приложението на чл. 104,
ал. 7, пр. второ от ЗАвтПр не е необходимо да се изследват мотивите за отказа и
дали те се дължат на простото несъхраняване на информацията, която е извлечена
от картата на водача. Несъхраняването на информация и отказът тя да бъде
предоставена са дадени в условията на алтернативност. Двете изпълнителни деяния
съставляват самостоятелни форми на нарушения по чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр и не
са обусловени едно от друго.
С оглед на изложеното съдът намира, че вмененото на
превозвача деяние е съставомерно и правилно квалифицирано. Касае се за
неизпълнение на задължение на дружеството да предостави за проверка от
контролните органи изискуемата по чл. 91в от ЗАвтПр информация, което законосъобразно
е квалифицирано като отказ по смисъла на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр.
Като е приел обратното, районният съд е постановил един
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен като
противоречащ на материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическата
страна, настоящият касационен състав следва да реши спора по същество.
От данните по делото е видно, че на 30.09.2020 г. на „Свентранс
БГ“ ЕООД е връчена покана в седмодневен срок от уведомяването да подготви
информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите на
водачите, във връзка с дейността на дружеството за периода 01.06.2020 г. –
31.08.2020 г. С изтичането на този срок изисканата информация е следвало да
бъде подготвена и предоставена във всеки един момент при поискване от
контролните органи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява безспорно, че на 19.01.2021 г. служителят Калоян Калоянчев – старши
инспектор в РД „АА“ – Варна, е посетил офиса на „Свентранс БГ“ ЕООД с цел да
извърши проверка на документацията на превозвача за периода от 01.06.2020 г. до
31.08.2020 г. При поискване от служителя дружеството не е предоставило необходимата
информация. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол за
извършена комплексна проверка с рег. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г., в т. 84 от
който изрично е посочено, че „Свентранс БГ“ ЕООД не е предоставило данните от дигиталната
карта на водача Marian Tatu с № 5PI2001, извършвал обществени
международни превози на товари през проверявания период от 01.06.2020 г. до
31.08.2020 г., управлявайки товарен автомобил с рег. № СВ 2775 НР, с монтиран в
него дигитален тахограф.
Следователно дружеството е осъществило състава на нарушение
по чл. 91в, т. 2, пр. 2 от ЗАвтПр, наличието на което правилно е констатирано в
наказателното постановление.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените
от закона срокове и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице
е ясно и точно описание на нарушението с всичките му съставомерни елементи,
които позволяват индивидуализацията му по съответния законов текст.
Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел не
е от категорията на съществените нарушения, защото нито ограничава правото на
защита на нарушителя, нито опорочава фактическите и правните изводи на
наказващия орган.
Възражението за некомпетентност на актосъставителя и
издателя на НП е неоснователно. Със заповед № РД-01-44/23.01.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
старшите инспектори в отдел „Контрол“ при регионалните дирекции са определени за
длъжностни лица, които могат да съставят актове за установяване на
административните нарушения, а на директорите на регионалните дирекции е
възложено издаването на наказателни постановления.
Не е нарушено правото на защита на нарушителя поради
неосигуряването на преводач, защото от вписаните в АУАН и в декларацията от
21.01.2021 г. обяснения може да се направи обоснования извод, че управителят на
дружеството, който е чужд гражданин, владее и разбира в достатъчна степен
български език.
Нарушението е извършено и установено на 19.01.2021 г.
и тази дата
правилно е определена от актосъставителя като дата на нарушението. За
извършването на нарушението е достатъчно да се установи, че към датата на
извършване на проверката превозвачът е имал задължение да предостави данните, за
които е бил предварително уведомен, че следва да бъдат подготвени и готови за
предоставяне на контролните органи. Именно на 19.01.2021 г. при посещение в
офиса на дружеството не е била предоставена изисканата по т. 5 от поканата
информация, извлечена от картата на водача. Деянието се изразява в бездействие
и в случая то се осъществява от момента, в който след изтичане на 7-дневния
срок за подготвяне на информацията актосъставителят е поискал, но не са му били предоставени изброените в поканата документи
с цел да извърши назначената комплексна проверка за дейността на дружеството.
Административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния закон. Издирил е точната санкционна норма и е наложил наказание във
фиксирания от закона размер. От словесното описание и квалификацията на нарушението
става ясно, че наказващият орган е имал предвид втората форма на изпълнителното
деяние. Непредставянето на информацията за проверка се приравнява на отказ по
смисъла на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, поради което правилно и законосъобразно
наказващият орган е санкционирал дружеството – превозвач за нарушение на чл.
91в, т. 2, пр. второ от ЗАвтПр.
Следователно наказателното постановление не страда от
пороци, които да налагат отмяната му. Поради това следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 80 лева,
определени съобразно чл. 27е от НЗПП. Страната е претендирала разноски за
юрисконсултско възнаграждение и във въззивното производство, но не е била
защитавана от юрисконсулт в това производство, поради което и такива не й се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 170/29.05.2022 г., постановено по нахд № 1271/2021 г. по описа на Районен съд
– Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000706/16.06.2021
г. на директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ - Варна, с
което на „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр,
за нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 2 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, представлявано от управителя Л.Д.,
да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от
80 (осемдесет) лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: