Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 11.12.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Милена Александрова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 1344 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Н.К. с ЕГН **********, чрез адвокат А.И.А., съд. адрес:***, офис № 2, срещу Наказателно постановление № 15-0851-000331 от 26.03.2015 г., издадено от Началника на сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОДМВР – Добрич, с което на А.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,  за нарушение по:

- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.

- чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление № 15-0851-000331/26.03.2015 г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Добрич e било изпратено за връчване на А.Н.К., чрез началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.

Видно от приложената по делото докладна записка от полицейски инспектор Ив. Д. с дата 15.04.2015 г. /л. 7 от делото/, при посещение на адрес: гр. Добрич, ж.к. „Балик” бл. 41, вх. А, ап. 3, лицето не било установено, като при проведен разговор със съседи от ап. 4 – Руска, същата заявила, че А.К. преди около два месеца се е бил изнесъл от апартамента и не може да посочи актуален адрес.

Въз основа на това, наказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – че нарушителят не е открит на адреса, посочен при връчването на акта, поради което и наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на отбелязването – 15.04.2015 г.

Съдът категорично не споделя изводите на наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не бил намерен на посочения от него адрес, поради което същото следва да се счита за връчено на 15.04.2014 г.

Това е така, тъй като съответният служител при Първо РУ на МВР – Добрич не е проявил процесуална активност при връчване на наказателното постановление.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил открит на посочения от него адрес, не води до извода за приложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, още повече, че в докладната записка липсват посочени дата и час на посещението, за което се твърди, че е било извършено. Формалната логика и житейски опит сочат, че е напълно нормално и естествено, всяко едно лице да излиза от дома си поради което и да не може да бъде открито при еднократно посещение, още повече и ако това посещение е в рамките на светлата част от денонощието.

В настоящия случай е следвало чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е открит на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

          С други думи – в конкретния случай липсват доказателства, удостоверяващи, че нарушителят не е открит на посочения адрес.

По делото липсват доказателства, от които да се установява кога А.К. се е запознал с текста на обжалваното наказателно постановление, респективно, кога му е било връчено то, които обстоятелства обаче не могат да бъдат вменени в тежест на жалбоподателя.

Ето защо, съдът е намерил, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока се е произнесъл с протоколно определение от проведеното на 24.11.2017 г. съдебно заседание, в което е даден ход на делото.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 331/04.03.2015 г. /бланков № 766211, серия Т/, съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед  №  8121з-47/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите “Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Ж.С.Ж. към датата на съставяне на АУАН е изпълнявал длъжността младши автоконтрольор в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, както и с правото си на възражения, като е изписал: „Не” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност, в АУАН не е посочен единния граждански номер на свидетеля Г.Л.Д.. Съдът намира обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед  №  8121з-47/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за 2 /две/ нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК,   съдът следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

За нарушението по чл. 150 от ЗДвП, описано в пункт 3 на обжалваното НП, на жалбоподателя не е наложено административно наказание, като е визирана разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК, т.е., деянието съставлява престъпление, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне в тази насока.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.03.2015 г. около 10:15 часа в гр. Добрич, по ул. „Опълченец Димитър Ковачев”, до дом № 60 в посока бул. „Добруджа” управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, като не носи свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява /част 2/ – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата, както и в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя оспорва констатациите в наказателното постановление. Навежда доводи, че не жалбоподателят, а трето лице е управлявало моторното превозно средство.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.Н.К. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Ж.Ж. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание св. Ж. дава следните показания: „Не е възможно да съставя акт на лице, различно от водача на автомобила. Щом актът е съставен на това лице, значи той е управлявал автомобила. Актът е връчен и лицето е записало, че няма възражения. Той не е представил документи и аз съм написал, че съм извършил справка с ОДЧ, откъдето съм взел данните, че водачът е лишен от права по административен ред. Записал съм данните, които са ми дали, и съм съставил процесния акт”.

Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и св. Г.Д.. Така например в съдебно заседание, същият заявява: „Потвърждавам констатациите в АУАН. Не е възможно да спрем водач, да му проверим самоличността и после да съставим АУАН на друго лице, различно от водача. Ние проверяваме документите на водача, а ако няма такива, се прави справка с ОДЧ. Изключено е да съставим АУАН на друго лице, различно от водача, който сме спрели”.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Съдът намира твърденията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен от показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.Д..

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.Д..

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

Или, от събраните по делото гласни доказателства съдът намира за безспорно установено, че като водач на автомобила, А.К. се явява субект на нарушението, за което е наказан.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба в размер на 10 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.03.2015 г. около 10:15 часа в гр. Добрич, по ул. „Опълченец Димитър Ковачев”, до дом № 60 в посока бул. „Добруджа” управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, като не носи превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а именно – знак за годишен технически преглед на автомобила – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно визираната норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз, се наказва с глоба до 50 лв. /чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП/.

Както вече бе посочено в изложението относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът намира за безспорно установено, че А.Н.К. на посочената дата и час в наказателното постановление е управлявал процесния автомобил.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.Н.К. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.Д..

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 4  за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба е в размер на 10 лв., който размер съдът намира, че съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Съдът намира, че конкретните нарушения, предмет на НП, които съдът счита за безспорно установени, не биха могли да бъде квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално правни норми обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването живота и здравето на всички участници в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението. Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен случай на административни нарушения. Този извод се подкрепя и от факта, че К. многократно е бил наказван по административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата, видно от справка картон на водача.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0851-000331 от 26.03.2015 г., издадено от Началника на сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОДМВР – Добрич, с което на А.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,  за нарушение по:

- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.

- чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                    

Районен съдия:                                    /Данчо Димитров/