№ 49
гр. Разград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20203300100288 по описа за 2020 година
съобрази
Производство по чл.153 ЗПКОНПИ.
Образувано е на производство пред РОС по молба на КПКОНПИ, ЕИК129010997, сезираща съда с искове,
предявени в условия на обективно и субективно съединяване срещу Х.. Н. Х.., ЕГН********** и М.. Х. Х.,
ЕГН**********, и двамата от с.Острово, Община Завет, ул..“Хан Кубрат“№19, за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество на обща стойност от 108 090,67лв.
В обстоятелствена част, в основание на исковете ищецът въвежда следните факти и обстоятелства:
1/Депозирано от ОП Разград пред ТД на КПКОНПИ Уведомление с изх.№ УВ-1543/29.ХІ.2018 за
привличането на Х.. Н. Х.., ЕГН********** към наказателна отговорност по обвинение за инкрикриминирано в
периода 26.Х.2012 -5. VІІ.2013г. престъпление по чл.256, ал.1, пр.I във вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в
обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ; за внесен срещу него обвинителен н акт и за осъждането му с
Присъда №4/30.І.2019 по НОХД№423/2018г. по опис на РОС ;
2/Икономически анализ, основан на извършена в изпълнение на Протокол №ТД04ВА/УВ-
16824/3.ХІІ.2018г. проверка и обосноваващ твърдението на КПКОНПИ за значително несъответствие-
възлизащо в размер на 205 121,5.63 лв. между нетен доход и имущество, реализирани за проверявания период
от 3.ХІІ.2008 г. до 3.ХІІ.2018 г. от ответника Х.. Н. Х.. при установено за проверявания период фактическо
съжителство на съпружески начала с втория ответник М.. Х. Х., ЕГН********** ;
3/ Решение №2183/11.ХІ.2020 г.за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито от ответниците имущество на обща стойност от 108 090,67лв. - при наличие на
визираните в чл.108, ал.1, т.18, чл.141 във вр. с чл.142, ал.2, г.1 т.5, чл.149, чл.151, чл.152 и §1,у т.3 ДР на
ЗПКОНПИ предпоставки;
Въз онова на събраните в хода на проверката данни /в т. ч. за придобито и отчуждено имущество,
движение по банкови сметки и пр./ мотивира искане за отнемане от ответниците на следното имущество:
1/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ от Х.. Н. Х..,
-ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген", модел „Поло", per. № РР 1182 АН, рама № WVWZZZ80ZNW171649,
1
двигател № AAV058189, поради неустановен за придобиването му законен източник. Пазарна стойност към дата
на иска - 350 лв.
-ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Пежо", модел „309", per. № РР 1535 АМ, рама № VF310AD**********, двигател №
1CU31079865, поради неустановен за придобиването му законен източник. Пазарна стойност към дата на иска -
300 лв.
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ от М.. Х. Х.: -сума от 200,00 лв., като
парична равностойност на налични в капитала на търговско дружество „Ем Джи Логистик" ЕООД, ЕИК
********* дружествени дялове поради неустановен за придобиването им законен източник
3/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ от Х.. Н. Х.. :
-сума в размер на 500,00 лв., като парична равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на
търговско дружество „Алкин-97" ЕООД, ЕИК ********* за придобиването на които не е установен законен
източник.
-сума в размер на 4 800,00 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено движимо имущество, за
придобиването на което не е установен законен източник.
-сума в размер на 7 300 лв., представляваща стойността на направените допълнителни парични вноски на
собственика в търговско дружество „Алкин-97" ЕООД, подлежащи на връщане, за които не е установен законен
източник.
- сума в размер на 23 249,97 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените
парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" и
„МъниГрам Пеймънт Системс", за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 420 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по спестовен
влог в лева BG23 BPBI 7949 4070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 105 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по
разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен
законен източник.
- сума в размер на 95,44 лв., представляваща непреобразуваната част от вноска на каса, по разплащателна сметка в
лева BG61 ВРВ1 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 1 051,14 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили средства от трето лице, по
разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен
законен източник.
- сума в размер на 500 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по разплащателна сметка в лева
BG07 BPBI 7949 1070 6311 03 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 548,86 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по кредитна карта Мастъркард в
лева, сделка №4742963 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 12 022,16 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса, по разплащателна
сметка в лева № 18698625 в „Банка ДСК" ЕАД, за която не е установен законен източник.
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ от М.. Х. Х. :
-сума в размер на 56 648,10 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените
парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" и
„МъниГрам Пеймънт Системс", за която не е установен законен източник.
В с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез проц. си представител по пълномощие КПКОНПИ пледира
за уважаване на искането, позовано на доказателствата и първи вариант на изготвената по делото СИЕ, приела в
заключение придобито за периода имущество в размер на 162 139,70 лв. и несъответствие между имущество, и
нетен доход в размера на -214 272,50лв. Счита, че при тези данни, законовата презумпция за незаконния
произход на инвестираните в имуществото средства е необорена и че са налице материално правните
предпоставки за отнемането му от ответниците. Претендира присъждане на доказано сторени в производството
2
съдебни и деловодни разноски.
По отношение на ответниците, производството по делото протича в хипотеза на чл.47, ал.6 във вр. с ал.1
ГПК. В отговор, депозиран по реда и в срока на чл.131 ал.1 ГПК, както и в хода на делото чрез назначеният им
в производството особен представител- адв. Е.Николов оспорват доказаност на иска по основание и размер;
оспорват въведените в обстоятелствената му част факти и обстоятелства; оспорват приетите в икономическия
анализ стойности на придобити и отчуждавани от тях движими вещи; поддържат становище, че действителната
стойност на имуществото е в размер на договорената за закупуването и продажбата им цена; Позовано на дадената
им в нак. производство квалификация, ответниците твърдят че получените чрез Western Union суми са с характер
на доход, но не и на имущество с неустановен източник. В тази връзка, относно размера и приетата по отношение
на тези парични преводи квалификация, твърдят обвързаност на сезирания с гражданската конфискация съд с
постановените и влезли в сила присъди; оспорват СИЕ във вариант, включващ паричните преводи в
имуществена част на баланса, поддържайки становище, че същите са придобити в доход от дарения; Оспорват
наличност на претендираните до отнемането им парични суми. В обобщение, твърдейки недоказаност на
предявените срещу тях искове, пледират за отхвърлянето им.
Обсъдени поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Изводимо от въведените в основание на искането факти и обстоятелства, съдът намира заявената с
предявяването му защита като попадаща под действието на ЗПКОНПИ , в сила от м. І.2018г. дефиниращ като
значително несъответствието между нетен доход и имущество в размер над 150 000,00лв.
Субективното материално право на Държавата да отнема незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ
се упражнява чрез КПКОНПИ, в качеството й на процесуален субституент в съдебна фаза на производството по
гражданска конфискация.
Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по
обезпечаване на иска и от решение на комисията по чл.116 и сл. ЗПКОНПИ за отнемане на имуществото,
представляващо специално изискване за допустимостта му. С влязло в сила Определение № 265/24.08.2020 г. и
съгласно, издадени в изпълнение на същото Обезпечителни заповеди, в развилото се по молба на Комисията
обезпечително производство по ч.гр.д. №188/2020 г. на ОС - Разград са постановени мерки, обезпечаващи
интереса от иска. Искът е постъпил в регистратура на РОС на 19.ХI.2020г след изпращането му с пощенска
услуга, удостоверяваща в товарителница дата на подаването му на 19.ХI.2020г.
Искът се явява допустимо предявен - в предвидения по чл.153(1 ЗПКОНПИ тримесечен срок от дата на
обезпечаването му и пред родово, и местно компетентния ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на
проверяваното лице.
За нуждите на гражданската конфискация, съставомерните и релевантни за изхода на делото понятия са
законово дефинирани в § 1 от ДР на ЗПКОНПИ, както следва:
"Имущество" е пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими
вещи или ограничени вещни права;
Като "Доход, приход и източник на финансиране " законодателят е дефинирал неизчерпателно всичко
онова, за което е установено законно основание за реализирането му през периода: възнаграждения по трудово и
по служебно правоотношение, по договор за услуги с личен труд, от свободни професии, от предприемаческа
дейност, от дивиденти и лихви, от селскостопанска дейност и търговия на дребно, от движима и недвижима
собственост(наеми, ренти и пр.), от лотарийни и спортни залагания, от предприемаческа дейност; от движима и
недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник; от продажба на имущество, за
придобиването на които е установен законен източник; от застраховка и от съдебни дела, от банкови кредити и
заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
Според даденото му в § 1, т. 8 от ДР на закона определение: „Нетният доход“ е разликата между
реализираните от лицата доходи, приходи или източници на финансиране и размера на извършените от тях
обичайни и извънредни разходи. По воля на законодателя, в това „аритметично действие“, реализираните от
проверяваните лица доходи са умаляемото, а разходите им за периода са умалителя. И когато, разходите са в
размер, надвишаващ доходите, то дефинираната като „нетен доход“ разлика е винаги в отрицателна величина.
3
Съотношението между тази величина и стойността на придобитото за периода имущество, дава отговор на
въпроса за съответствие. Ще рече, наличие на средства в размер, достатъчен да покрие стойността на
придобитото имущество. Когато нетният доход е отрицателна величина, то стойността на придобитото имущество
е несъответно и ако това несъответствие надвишава визирания за периода предел от 150 000,00лв., то същото по
см. на §1, т.3 ДР ЗОПДНПИ(отм.) е значително. По арг. на чл. 5(1) и чл.108 ЗПКОНПИ установеното значително
несъответствие обосновава предположението за незаконния характер на претендираното до отнемането му от
държавата имущество.
В тежест на проверяваното лице е оборването на тази законова презумпция с доказване законния източник
на инвестираните в придобитото имущество средства.
От значение при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на
първо място, дали първият ответник, в качеството му на проверявано лице е било привлечена като обвиняем в
извършване на някое от престъпленията, изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ и дали втората ответни.а е свързано с
него лице, попадащо съответно в хипотезите на чл. 5, ал.2 във вр. с §1, т.15 на ДР от с. з. На второ място, следва
да бъде установен размерът на доходите на ответниците в проверявания период и извършените от тях разходи за
същото време, което ще доведе до изясняване на размера на техния нетен доход. На трето място, проверката на
фактите следва да даде отговор за размера на придобитото от тях в същия период имущество. Разликата в тези две
величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по
смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ.
І.По първия правно значим въпрос съдът установи следното:
Проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците е инициирана с
депозирано пред КПКОНПИ Уведомление изх. УВ-1543/29.ХІ.2018 за привличането на Х.. Н. Х..,
ЕГН********** към наказателна отговорност по обвинение за инкрикриминирано в периода 26.Х.2012 - 5.
VІІ.2013г. престъпление по чл.256, ал.1, пр.I във вр. с чл.26, ал.1 НК.
С влязла в сила на 15.II.2019 Присъда №4/30.І.2019 по НОХД№423/2018г. по опис на РОС , отв. Х.. Н. Х.. е
признат за виновна в това, че за времето от 26.10.2012 г. - 05.07.2013 г. в гр. Разград, като собственик,
управител и представляващ „АЛКИН -97“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„България" № 36, офис 12, БУЛСТАТ *********, в условията на продължавано престъпление, на посредствено
извършителство и чрез използване на документи с невярно съдържание, като данъчно задължено по смисъла на
чл.З ал.1 от ЗДДС лице е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери -
възстановен ДДС на стойност 25 422.01 лв., за което и на осн. чл. 256, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъден
на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок
от три години.
С така постановената и вл. в сила присъда, на осн. чл. 45 от ЗЗД ответникът Х.. Н. Х.. е осъден да заплати
на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 25 422, 01 лв. - обезщетение за
имуществените вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 256, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
законната лихва върху 25 422, 01 лв., считано от 05.07.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
Престъплението по чл. 256 НК попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ.
Ответницата М.. Х. Х. е била привлечена и осъдена с вл. в сила на 9.V.2015 г. Присъда №30/23.IV.2015
по НОХД №80/2015 на РОС за инкриминирано в периода 1.I.2009-30.IV.2014 деяние по чл. 255, ал.1, предл.I НК
във вр. с чл.26,ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.). Следва да се посочи обаче,
че същата е конституирана като ответник по иска като свързано по см. на чл.5, ал.2 ЗПКОНПИ лице.
По делото не се спори, че към днешна дата и считано от 1997г ответниците Х.. Н. Х.. и М.. Х. Х.
съжителстват фактически на съпружески начала. ОТ това съжителство имат две , родени съответно на
21.VIII.1997 и на 3.I.2005т.деца . От което следва, че отв. М.. Х. Х., удовлетворява хипотезата на свързано по
см. на §1, т.15 от ДР на ЗПКОНПИ лице.
В обобщение на изложеното до тук, съдът от фактическа и правна страна приема за доказано наличието на
първата, съставомерна по см. на чл.153 ЗПКОНПИ предпоставка, ангажираща материално правната отговорност
на ответниците по предявения срещу тях иск за гражданска конфискация.
4
От изготвена справка в НБД „Население” се установява, че и двамата ответници са с регистриран
постоянен и настоящ адрес в от с.Острово, Община Завет, попадащ в района на сезирания с исковете РОС.
ІІ. По релевантния за съставомерността на гражданската конфискация въпрос, относно реализирани
за проверявания период доходи и разходи от ответниците, съдът назначи СИЕ. Която, въз основа на
доказателствата и извършени в НАП, НОИ, банкови институции и ТР проверки, при съобразяване на
приложимите НСИ, в заключение (вж. л.215-234) установява:
1/ Доходи, приходи и финансови източници реализирани за проверявания период от двамата ответници,
според вариант I-ви на СИЕ в общ размер на 74 347,35лв. В този, приет от съда вариант на експертизата,
вещото лице не е включило като източник на финансиране паричните средства, получени чрез
международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" и „МъниГрам Пеймънт Системс".
Оспорвайки иска в тази му част и позовано на дадената им в нак. производство квалификация, ответниците
твърдят, че получените чрез системи за бързи плащания суми са с характер на доход, а не на подлежащо на
отнемане имущество, доколкото същите били послужили като данъчна основа за определяне на данъка, дължим
и недеклариран от отв.Р. Сали според влязлата в сила присъда, с която е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 255 от НК.
Съдът намира становището на ответниците за неоснователно. Не може да бъде възприета тезата на
ответницата, че като е осъдена за укриване на дължимите върху тези суми данъци, то по този начин същите са
били признати и за законно получени.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, в частта относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй
като, чрез размера на получените парични преводи е формиран правният извод за размера на данъчните
задължения като елемент от съставомерността на престъпленията по чл.255 и чл.256 НК, за което с присъда е
ангажирана нак. отговорност на всеки от ответниците, то следва да се приеме, че гражданският съд е обвързан и
с установените от наказателния съд размери на получените парични преводи от конкретни лица от чужбина - по
години и на конкретни дати, приети като облагаем доход . Определянето на тези постъпления като подлежащ на
облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. Не го прави законен и
постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък.
Предмет на разглеждане в наказателното производство не е бил произходът на средствата и начинът на
придобиването им. Дори да бъде възприето становището на ответниците, че сумите получени от трети лица в
чужбина представляват по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона "други източници на финансиране", респ. доход, то
това не означава, че по презумпция източникът им е законен. Законни са приходите, за които страната може и
доказва основание за получаването им.
С Решение № 13/ 13.Х.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. Конституционният съд е прието, че на отнемане по
ЗОПДНПИ не е собствеността, придобита от законови източници, а собственост с незаконен произход, който не
може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Целта на
закона е преодоляването на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото
като цяло, забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена. „След като източниците на
правомерно обогатяване могат да се извлекат от Конституцията и законите, неустановяването на такива
източници, което по същество е равносилно на тяхната липса, логически води до заключение за незаконен
произход на съответното увеличение в имуществото на проверяваните лица”.
При неустановен, респ. недоказан законов източник на придобитите в актив парични средства, съгл. 1, ал. 2
ЗОПДНП във вр. д §1, т.1 ДР ЗОПДНПИ законодателят презумира същите като незаконно придобито
имущество. Оборването на тази презумпция е вменена в доказателствена тежест на ответниците.
За така установените по сметките им суми, ответниците не твърдят и не доказват основание за получаването
им. С приложените като доказателства и неоспорени като такива разписки MTCN се установява, че ответниците
са получили процесните парични преводи. В реквизит на разписките са посочени: дата на изпращане и
получаване, размер на наредените и получени средства; изпращача и съответната му държава, както и фирмата,
изплатила конкретната сума на ответниците. В реквизит на същите не се установява основанието, на което са
5
превеждани сумите. В случая ответниците не навеждат твърдение за основание и не доказват наличието на
такова за сумата, получена чрез системите за парични преводи във валута Посочените обстоятелства няма как
да са известни на друг освен на самите тях, в чиято тежест е и доказването на собствените им твърдения.
В обобщение и съответно на вариант първо на СИЕ, съдът приема, че получената чрез преводи сума в
размера на 11 406,92лв, при недоказано основание за получаването й следва да се дефинира като имущество по
см. на §1, т.1 ДРЗОПДНПИ(отм.).
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че не следва обсъждането на заключението, изготвено от
назначената по делото СИЕ във варианти, съобразяващи по искане на ответниците, получените чрез
международни преводи суми като реализиран от тях доход.
а/ Доход на ответника Х.. Н. Х..:
-Съгласно „Справка актуално състояние на действащи трудови договори” трудови договори, отв. Х. е
реализирал доход от възнаграждение в общ размер на 17 633,40лв., както следва:
за 2015г. 93,33
за 2016г. 645,43
за 2017г. 2 272,91
за 2018
624,73
-Изплатени по реда на чл.73 ЗДДФЛ доходи в общ размер на 854,67лв.;
- Релазиран за периода м.VIII-м.Х.2018г. доход от застрахователни премии в размер на 633,05лв.;
-усвоени по Договори с „Юробанк България“АД кредити в общ размер на 35 217,60лв.;
- получени в превод по банкова сметка суми от роднини в общ размер на 3 446,01лв.
- усвоени, съгл. договор с „Юробанк България“АД за периода 3.IХ. -3.ХII.2018г. общо 9 597,24лв.по
кредитна карта BG ;DSJERCARD CASH;
б/ Доходи на ответник М.Х. М.. Х. Х. Х. :
- реализирала доход от възнаграждение по тр. договор през 2013г. в размер на 1 245,37лв.;
-При анализира представеното банково извлечение от сметка с титуляр М.. Х. Х. в ЦКБ АД с IBAN
BG08CECB979010279310300, по която са превеждани помощи и социални плащания, вещото лице установява, че
с посочено основание "детски надбавки" или „социални помощи" ответницата е получила общо 5 720,00лв. (Без
тези, предмет на извършеното престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК -вж. НОХД №80/2015 на РОС);
2.В заключение, назначената по делото СИЕ приема че за проверявания период, при отчитане на
настъпилите в статуса на семейството им промени(навършили пълнолетие деца), ответниците са имали
обичайни и извънредни разходи в общ размер на 126 480,16лв., (вж. таблица на л.222 от заключението). От
които
а/ Обичайни разходи, свързани с издръжката и потреблението на четиричленното им семейство,
изчислени на база статистическите данни на НСИ и доколкото по делото не се твърдят, и доказват специфични
нужди или по-нисък от средния за страната, респ. за региона жизнен стандарт, вещото лице е определило в
размера на 120 816,45лв.
б/извънредни разходи (вж. таблица от заключение на л .221 и сл.):
- за дължимо платени за периода местни данъци и такси в размер на 67,60лв.;
- за дължимо платени за периода осигуровки в размер на 2 198,51лв.;
- за дължимо платени за периода вноски по договори за застраховка и такси по кредитни договори в общ
размер на 2 97,60лв.
- наредени плащания към трети лица в размер на 500,00лв.
6
В резултат, изчислен по правилото на §1, т.8 ЗПКОНПИ като съотношение между законно установените за
периода приходи от 74 347,35лв. лв. и доказано извършени в размера на 126 480,16лв. разходи, в случая нетният
доход се явява отрицателна величина от -52 132,81 лв.
ІІІ. По третия от правно значимите за изхода на делото въпроси, касаещ придобито от ответниците
в проверявания период имущество, съобразявайки приложените писмени доказателства и заключенията на
приетите по делото САТЕ и СИЕ, съдът установи следното:
За нуждите на гражданската конфискация, като съставомерно и релевантно за изхода на делото понятие,
в § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ „имуществото“ е дефинирано като " 4. " всякакъв вид собственост, материална
или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи
правото на собственост или други права върху него“.
Във вариант първи от заключението си, включвайки в обхвата му получените по банкови сметки
и чрез системи за парични преводи суми, назначената по делото СИЕ е приела стойност на претендираното до
отнемане имущество, в края на периода в общ размер на 162 139,70лв. Като в стойност на това имущество са
отнесени претендираните до отнемането им по иска:
1/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген", модел „Поло", per. № РР 1182 АН, рама №
WVWZZZ80ZNW171649, двигател № AAV058189, поради неустановен за придобиването му законен източник.
Пазарна стойност на този автомобил към 8. I.2013 -дата на възмездното му придобиване от отв. Х. Х., по
заключение на приетата от страните и съда САТЕ(вж. на л.л. 167-175) възлиза на 880,00лв.
2/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Пежо", модел „309", per. № РР 1535 АМ, рама № VF310AD**********,
двигател № 1CU31079865, поради неустановен за придобиването му законен източник. Пазарна стойност на този
автомобил към 24.Х.2014 -дата на възмездното му придобиване от отв. Х. Х., по заключение на приетата от
страните и съда САТЕ(вж. на л.л. 167-175) възлиза на 530,00лв. Към този момент, считано от първоначалната му
регистрация този автомобил е бил на 27 години.
3/ сумата 200 лв., претендирана до отнемането от отв. М. М. като левова равностойност на
притежаваните от нея като едноличен собственик дялове от капитала на „ЕМ ДЖИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
20130510163500, рег. в ТР на 10.05.2013 г., седалище и адрес на управление: с. Острово, общ. Завет, обл. Разград,
ул. „Хан Кубрат“ № 19 (т.1 с приложения).
По отношение на така заявената до отнемането като имущество сума съдът съобрази възприетото в
решение № 287/16.1Х.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV ГО становище. От проверяваното лице не може
да се претендира равностойността на дружествените дялове. Делът от капитала, който е константна величина, се
отличава от дружествения дял, който е променлива величина и се изразява в разпределените дивиденти и
ликвидационния дял при прекратяване на търговско дружество или при прекратяване на членствено
правоотношение. Капиталът на търговското дружество като числово изразена статична величина изразява
стойността на направените вноски и подлежи на вписване в търговския регистър. Годен предмет на
разпоредителни сделки съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ, респективно на отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, може да бъде само дружественият дял, когато същият не е отчужден от проверяваното
лице, но не и неговата равностойност. Дружественият дял съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ съставлява дял
от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела на съдружника в капитала (ако не
е уговорено друго), поради което дружественият дял представлява имуществено право и подлежи на отнемане
като такова (Решение № 242 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2019 г., IV г. о., ГК). включва имуществени
и неимуществени права. В посоченото решение са цитирани и други решения на ВКС в този смисъл - решение №
187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. На ВКС, решение № 506/25.07.2012 г. по гр. дело №
1792/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. След като по настоящото дело се претендира отнемане равностойността на
налични в патримониума на ответника дружествени дялове, а не на самите дружествени дялове /което искане не
може да бъде изменено по почин на съда, а само от ищеца по реда на чл. 214 от ГПК/, то в тази си част искът е
неоснователен. По изложените съображения, претендираната до отнемането като имущество сума следва да се
приспадне от стойността на наличното в края на периода имущество.
4/ ответникът Х.. Н. Х.. е придобил възмездно през проверявания период и отчуждил по противопоставим
на държавата начин в същия период следните МПС:
7
a)Товарен автомобил, марка „Фиат", модел „Дукато", per. №РР0172ВА, рама №ZFA23000005564159, двигател
№2593553, дата на първа регистрация 23.06.1998 г., придобит с Договор за покупко-продажба на МПС от
30.04.2013 г., отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС на 28.06.2013 г. при експертно установена към
тази дата пазарна стойност в размер на 4 473,00лв.
б) 1.Лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „200 Д", per. №РР7825АР, рама №WDB1241201A954623,
двигател №60191210120327, дата на първа регистрация 05.05.1989 г. придобит с договор от 11.06.2010 г. при
експертно установена към тази дата пазарна стойност в размер на 2 020,00лв.
5/ Усвоени по погасване на кредити суми в общ размер на 17 696,22лв.(12 352,90 + 5 253,32 -вж. таблица на
л.228);
6/ 500,00лв., получени от продажба на дялов капитал на „Алкин-97“ЕООД ,ЕИК202198821 с едноличен
собственик-отв. Х.Хюсмен;
В заключение, след проверка по банковите сметки на ответниците и доказателствата, назначената СИЕ
установява в периода 2008-2018(вж. таблица на л.224 и сл ) получени по банкови сметки суми от трети лица- в общ
размер на 22 742,74, от които непреобразувани в края на периода- 8 738,15лв.;
За проверявания период, чрез системи за международни преводи двамата ответни.и са получили от трети
лица суми в общ размер на 132 431,68лв. От които в края на периода вещото лице констатира като
непреобразуван остатък сумата от 129 865,33лв .
Вещото лице установява, че в края на проверявания период по банковите сметки на ответниците няма
налични суми. Факт, даващ основание на съда да приеме за безспорно установено, че претендираните до
отнемане като имущество парични суми не са налични и не са в актив на проверяваните лица.
В чл. 3 на отменения ЗОПДНПИ, възпроизведен в чл.2 на действащия ЗПКОНПИ е предвидено, че
целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при съблюдаване правото на
защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Изрично
се отбелязва, че ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е
необходима за постигане целта на закона.
Следва да се посочи, че цитираните разпоредби се прилагат при съблюдаване на чл. 1 Протокол 1 ЕКПЧ,
касаещ защитата на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по
делото "Т. и други срещу България" (Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че всяка намеса на публичен
орган в мирното ползване на "притежания" следва да е установена със закон и може да бъде оправдана, само ако
служи на легитимна цел в обществен интерес (§ 185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква всяка намеса да
бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана (§ 187). Тези общи принципи са
приложими вкл. и по отношение на националната правна уредба, уреждаща конфискацията.
Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно
придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период, в случая с повече от 250 000,00 лв.,
но когато и доколкото същото е налично в патримониума на проверяваните лица в края на изследвания период
(в този смисъл Решение № 97/18 май 2018 г по гр. д. № 3224 по описа за 2017 година на ІV Г. О. на ВКС, решение
№ 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело
№ 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Проведената с Решение № 29/12.04.2021 по гр. д. № 1021/2019 г. ІІІ Г. О. на ВКС практика, че
"имуществото, придобито през целия проверяван период следва да участва при изчисляването на "значителното
несъответствие", дори когато не е налично, не се споделя от съда в това производство по следните
съображения:
Съгласно даденото му в чл. 154 ал. 1 ЗПКОНПИ искът за гражданска конфискация е осъдителен.
Уважаването му води до отнемане на имуществото от незаконно обогатило се лице и преминаването му в
собственост на държавата. Т.е., налице е вещно транслативният ефект, настъпването на който е възможно само
по отношение на съществуващо в патримониума на незаконно обогатило се лице право на собственост. Защото с
отнемането, съответно на законовата цел, се предотвратява възможността за извличане на облаги от незаконно
8
придобитото имущество.
Текстът на чл. 107 ЗПКОНПИ свързва предположението за незаконния произход на имуществото с
наличието на значително несъответствие, дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото
имущество над установените доходи повече от 150 000 лв. Затова и потестативното право на държавата
възниква, когато натрупаното имущество не може да бъде обяснено със законен източник на доход. Активът, с
който се съизмерява имуществото, предполага то да е на разположение на своя притежател. Затова настоящият
състав приема, че подлежащото на оценка имущество, с оглед критерия значително несъответствие, предпоставя
то да е налично в края на проверявания период.
На следващо място следва да се съобрази, че законът не дефинира отчитането на липсващо имущество и
отнемането му като санкция.
Сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците и получени от тях от трети лица чрез системите за
бързи преводи стават част от имуществото им, предвид характера им на вземания от съответната банка. С
изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от
имуществото на проверяваните лица. Ако в края на проверявания период същите са налице, то при наличие на
съответните законови предпоставки, те формират несъответствие и подлежат на отнемане. В качеството им на
родово определени вещи парите могат да бъдат предмет на отнемане, но когато са налице съответните парични
знаци (банкноти, купюри). Извод, който от правна страна се следва и от прочита на чл.68 ЗОПДНПИ(отм.)
Наличието на претендираното до отнемането му имущество е възложено от законодателя в
доказателствена тежест на ищеца. Законодателят не е предвидил в тежест на ответниците да доказват, че
изтеглените суми или наредените плащания са преобразувани, респ. вложени в придобиването на друго
имущество или за погасяване на задължения, както че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено, унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.70 и 72 ЗОПДНПИ(отм не намират
приложение.
Цитираните разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което позволява при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност. Докато парите не могат да
бъдат заместени от самите себе си. Следва да се посочи , че това правило е приложимо в случаите, когато от
имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а
също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде
отнето тъй като е било прехвърлено възмездна чрез разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е
било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които
лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не
могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност
на имуществото.
По всички тези, правно значими за настоящия спор въпроси : 1/ Представляват ли „имущество" по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно
нормата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което
понастоящем не е постановено решение.
Обосновано от доказателствата и воден от вмененото му по см. на чл.12 ГПК вътрешно убеждение,
настоящият съдебен състав приема, че паричните средства, преминали по банковите сметки на ответниците не
могат да бъдат предмет на отнемане, тъй като в края на изследвания период, не са налично и в актив на
ответниците имущество. При установяване на обстоятелството, че паричните средства са потребени чрез
трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки и услуги за бита, на отнемане би подлежало
9
трансформираното имущество.
В утвърждаващата се съдебна практика се приема, че не могат да бъдат отнети паричните средства, за които
се установява, че са разходвани и не се намират в държане на проверяваните или свързаните с тях лица като
пари в брой, нито по тяхна сметка,. Преминалите през банковите сметки суми не се отразяват на имуществото.
Сумите по тези сметки не увеличават имуществото, защото с внасянето им парите в брой се заменят от
парично вземане от банката, а изтеглените - не го намаляват, защото паричното вземане от банката се заменя от
пари в брой.
След като преминалите през патримониума на ответниците парични средства не формират превишение на
имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми
в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани
средства, са имущество, което е годно да обоснове несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на
съответните законови предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да бъде
отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, но
имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с паричната му равностойност, докато парите не
могат да бъдат заместени от самите себе си. В горния смисъл са Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/
2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело № 1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/
2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г. о., постановени по чл. 290 ГПК, като по последните две касационно
обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични
в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване
на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество и е
даден отрицателен отговор.
Обобщавайки изложеното, съдът намира , че неустановените в наличност парични вземания следва да бъдат
приспаднати от общата стойност на установеното в края на периода налично имущество. Което в резултат
33 336,22 лв. ( 162 139,70–200,00лв. равностойност на налични дялове в търг. дружество - 12 738,15лв. от
внесени и неналични по банкови сметки вноски – 4 458,41лв по банкови см/ки от на Хюсмен от 3-ти лица –
121 406,92лв. получени от ответниците чрез системи за международни парични преводи "Уестърн Юнион" и
„МъниГрам Пеймънт Системс"и неналични в края на периода)
В резултат, при приет от съда нетен доход в размер от -52 132,81 лв., разликата с установеното като
налично в края на периода имущество от 33 336,22лв. е в размер на -85 469,03 лв. . Т.е , значително под размера
на съставомерните по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ 150 000,00лв.
По изложените съображения предявените от КПКОНПИ искове по чл. 153 ал. 1 ЗПКПОНПИ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса. Която, според цената на исковете, възлиза на 4 323,62 лв.,
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени на осн.153 ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, ЕИК129010997 в
условия на обективно и субективно съединяване срещу Х.. Н. Х.., ЕГН********** и М.. Х. Х., ЕГН**********, и
двамата от с.Острово, Община Завет, ул..“Хан Кубрат“№19, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 108 090,67лв. , както следва:
1/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от Х.. Н. Х.. на
-ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген", модел „Поло", per. № РР 1182 АН, рама №
WVWZZZ80ZNW171649, двигател № AAV058189, поради неустановен за придобиването му законен източник.
-ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Пежо", модел „309", per. № РР 1535 АМ, рама № VF310AD**********,
двигател № 1CU31079865, поради неустановен за придобиването му законен източник.
10
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от М.. Х. Х. на
-сума от 200,00 лв., като парична равностойност на налични в капитала на търговско дружество „Ем Джи
Логистик" ЕООД, ЕИК ********* дружествени дялове поради неустановен за придобиването им законен
източник
3/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от Х.. Н. Х.. на
-сума в размер на 500,00 лв., като парична равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на
търговско дружество „Алкин-97" ЕООД, ЕИК ********* за придобиването на които не е установен законен
източник.
-сума в размер на 4 800,00 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено движимо имущество, за
придобиването на което не е установен законен източник.
-сума в размер на 7 300 лв., представляваща стойността на направените допълнителни парични вноски на
собственика в търговско дружество „Алкин-97" ЕООД, подлежащи на връщане, за които не е установен законен
източник.
- сума в размер на 23 249,97 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените
парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" и
„МъниГрам Пеймънт Системс", за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 420 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по спестовен
влог в лева BG23 BPBI 7949 4070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 105 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по
разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен
законен източник.
- сума в размер на 95,44 лв., представляваща непреобразуваната част от вноска на каса, по разплащателна сметка в
лева BG61 ВРВ1 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 1 051,14 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили средства от трето лице, по
разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България" АД, за която не е установен
законен източник.
- сума в размер на 500 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по разплащателна сметка в лева
BG07 BPBI 7949 1070 6311 03 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 548,86 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по кредитна карта Мастъркард в
лева, сделка №4742963 в „Юробанк България" АД, за която не е установен законен източник.
- сума в размер на 12 022,16 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса, по разплащателна
сметка в лева № 18698625 в „Банка ДСК" ЕАД, за която не е установен законен източник.
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от М.. Х. Х. на
сума в размер на 56 648,10 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените
парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" и
„МъниГрам Пеймънт Системс", за която не е установен законен източник.
Осъжда КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса,
дължима при заявения интерес от 108 090,67 лв. в размер на 4 323,62 лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11