Протокол по дело №2272/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 431
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Даниела Велинова Борисова Райчинова
Дело: 20211100202272
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 431
гр. София , 02.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ в публично заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ИВ. ТАНЕВА
и прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (РП-Враца)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Частно
наказателно дело № 20211100202272 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Заседанието се провежда чрез видеоконферентна връзка посредством
приложението Скайп между Софийски градски съд и Затвора – град София.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Х.Д. И. – редовно призован, явява се лично,
същият се намира в Затвора - град София.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – град СОФИЯ, редовно призован, се
представлява от А.Р. – инспектор VІІ степен при Затвора – София.
В залата се явява адв. С.Д.И. от САК, вписана под № 3402 в НРПП и
определен за служебен защитник на лишения от свобода Х.Д. И. по
настоящото дело съгласно уведомително писмо на САК № 55269/2021 г. изх.
№ 6286/15.06.2021 г.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.: Познавам адв. И., тя е била мой
защитник и по други дела, моля да бъде назначена за адвокат и по това дело и
желая тя да ме защитава и представлява и по него.
СЪДЪТ, с оглед желанието и становището на лишения от свобода И.,
намира, че не са налице процесуални пречки за назначаване на адв. С.Д.И. за
служебен защитник по делото, поради което и на основание чл. 94, ал. 1, т. 2,
т. 6 и т. 9 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. С.Д.И. от САК за служебен защитник на лишения от
свобода Х.Д. И. по настоящото дело.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
1
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на лишения от свобода И. съгласно
данни в представен формуляр към затворническото досие за лицето при МП-
ГДИН със снимка:
Х.Д. И. – ** г., роден на **** г. в град София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, с постоянен адрес: град
София, кв. „****, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода И..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда.
Нямам искания за отвод на председателя на съдебния състав, прокурора
и съдебния секретар.
Адв. И.: Няма да правя искания за отвод на председателя на съдебния
състав, прокурора и съдебния секретар.
Бих искала съдът да ми предостави възможност да проведа разговор с
моя подзащитен за няколко минути сега, ако е възможно.
СЪДЪТ намира искането на адв. И. за допустимо и основателно, с което
би се гарантирало и в пълнота правото на защита на лишения от свобода И.,
поради което счита, че същото следва да бъде уважено и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на адв. И. да проведе разговор с
лишения от свобода И. посредством приложението Скайп в съдебната зала.
Съдебният състав, прокурорът и съдебният секретар напуснаха
съдебната зала за периода на провеждане на разговор между защитника и
лишеното от свобода лице И..
След предоставената възможност на адв. И. и лишения от свобода И. да
проведат разговор съдебното заседание продължава при същия съдебен
състав, страни и съдебен секретар.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо на началника на Затвора – София рег. № 154
от 09.06.2021 г.;, препланиране на присъдата на лишения от свобода И. от
18.09.2020 г.; доклад на ИСДВР за лишения от свобода И. във връзка с
подадена от него молба за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА затворническо досие на лишения от свобода И..
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приемат и
приобщят така представените писмени доказателства.
ИНСПЕКТОР Р.: Представям на съда и моля да приемете като
доказателство по делото справка, от която е видно, че към дата 02.07.2021 г.
лишеният от свобода И. е изтърпял общо 18 години 05 месеца и 15 дни и
остатъкът по наложеното му наказание, което изтърпява към момента, е 06
месеца и 15 дни.
Да се приемат докладваните от съда писмени документи като писмени
доказателства по делото.
Адв. И.: Да се приемат като доказателства по делото всички докладвани
от съда писмени документи и справката на началника на Затвора – София
относно изтърпяната част от наказанието от страна на лишеният от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме справката на началника на Затвора –
София относно изтърпяната част от наказанието от лишения от свобода И.
към дата 02.07.2021 г.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за приемане и прилагане по делото като писмени
доказателства на докладваните писмени документи и на представената
справка от началника на Затвора – София относно изтърпяната част от
наказанието от лишения от свобода И. към дата 02.07.2021 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото писмо на
началника на Затвора – София рег. № 154 от 09.06.2021 г.;, препланиране на
присъдата на лишения от свобода И. от 18.09.2020 г.; доклад на ИСДВР за
лишения от свобода И. във връзка с подадена от него молба за условно
предсрочно освобождаване и справка от началника на Затвора – София
относно изтърпяната част от наказанието от лишения от свобода И. към дата
02.07.2021 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл.
275 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от председателя на съдебния състав чрез
прочитане на молба, депозирана от лишения от свобода Х.Д. И., с която моли
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Прочете се.
3
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.: Поддържам молбата. Нямам искания
към съда.
Адв. И.: Поддържам молбата. Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата на осъденото лице, считам, че
същата е неоснователна. Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР Р.: Становището на началника на Затвора – София е, че
молбата е неоснователна. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда
на чл. 275 НПК и на основание чл. 283 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените и представени по делото писмени
доказателства.
Счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. И.: За разлика от предходно изготвения подробен и детайлен доклад
по повод молбата за УПО през 2019 г., този по настоящото производство на
ИСДВР отразява само няколко от параметрите, касаещи оценката на
поведението на моя подзащитен, като избирателно се сочат само и единствено
негативните обстоятелства. Настоящият доклад не сочи нито един
положителен параметър, за разлика от преходните на ИСДВР, които са
отразили както отрицателните, така и положителните обстоятелства, касаещи
поведението и оценката му за целите на производството по УПО. В
настоящия доклад са посочени проблемни зони, различни от предходния и
предходните доклади, което сочи на извод, че новите зони управление на
финансите, злоупотреба с алкохол, липса на умения за мислене са се появили
отпреди година, а може би и по-малко. Въпреки че ИСДВР твърди, че ги
отчита, но в действителност не ги е отразил като регистрирани в
препланирания план на присъдата, който е изготвен на 18.09.2020 г., тъй като
не е планирал дейности относно корекцията на тези проблемни зони и нещо
повече, от препланирания план на присъдата не личи, че Х.Д. И. е бил
включван или е предвидено включване в индивидуални и общи корекционни
мероприятия, коригиращи тези 3 зони, които цитирах по-горе. Този факт сочи
на извод, че с Х.Д. И. корекционната дейност не е извършвана, въпреки
наличието на проблемни зони и с това е поставен лишеният от свобода да не
може да постигне корекционен ефект и съответно успешно провеждане на
4
процеса на УПО. Този похват е перфектна илюстрация на хипотезата на чл.
4**, буква „а“, ал.3, пр. 2 НПК, а именно че неучастието в програми и
дейности по ал. 1, т.е. свързани с корекцията на проблемните зони, не може да
бъде вменено като вина на лишения от свобода, когато не е имал достъп до
такива. Казаното се потвърждава и от наложените множество и прекомерни
санкции спрямо лишения от свобода Х.Д. И., което е видно от доклада на
ИСДВР, лист 5, където са изброени заповедите, с които той е била наказван
след 2018 г. Видно от предната страница, на 26.03.2019 г. е променен
режимът му и заедно с това той е бил преместен от ЗО „Казичене“, освен
променения тип на пенитенциарното заведение, е бил променен и режимът
заедно с това, бил е и наказван и е бил спрян от работа. Очевидно тези
множество и тежки санкции са били приложени обаче не заради грубо и
системно нарушаване на установения ред, както изискват и 64а и чл. 67
ЗИНЗС, за да бъдат променени типа на пенитенциарното заведение и режима.
Видно от наложените наказания извършените нарушения не са никак тежки,
нито груби, нито системно и грубо е бил нарушаван реда в пенитенциарното
заведение, за да бъде подложен лишеният от свобода И. на такива тежки
санкции. Очевидно така наложените наказания и санкции са изиграли
отрицателна роля в корекционния процес, защото наказанията са
продължили, а отразяването в докладите на ИСДВР сочи на непоправяне за
разлика от докладите, които са били до 2019 г. Тази съпоставка сочи на извод
за необективен подход в корекционната дейност с този лишен от свобода.
Необективен е подходът и при отразяване на обективната истина в докладите
на ИСДВР относно молбата за УПО. Като обективно отразяващо цялостното
поведение на Х.Д. И. ще посоча доклада от 2019 г. за УПО, както и
сравнителния анализ на ИСДВР С. и К., обхващащи доста по-къс период – от
18.09.2020 г. до сега, но в действителност и за по-кратък период, тъй като
съставеният доклад от ИСДВР сега очевидно е формиран по причина,
възникнала след датата на съставяна на плана за препланиране на присъдата
на 18.09.2020 г. Видно от последния доклад е, цитирам, „Позитивен напредък,
постигнат от лишения от свобода, в групата не се наблюдават проблемни
отношения, към пенетенциарния персонал се отнася с необходимото
уважение и респект, изпълнява възложената му работа отговорно и съвестно,
проявява инициативност за извършване на нови задачи“. Въпреки тези
констатации, залегнали в препланирания план на присъдата през 2020 г., в
настоящия доклад, касаещ молбата за УПО, четем тъкмо противоположни
характеристики, при това в целия доклад, а тези характеристики не
присъстват там. Очевидно настоящият доклад не може да бъде източник на
обективна и истинна информация за поведението на този лишен от свобода
поради съображенията, които изложих, но и поради и становището, изложено
от авторите на „Приложно изследване на тема анализ в материалноправен и
процесуален аспект на института на УПО и пробационни мерки по чл. 67 и
чл. 70 НК и замяна наказанието „Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“
на НИП. Ще цитирам само, че по отношение становището на началника на
Затвора – София по молбата на осъденото лице, то не може да бъде оценено
като доказателство, а единствено и само като дължимо по закон мнение.
5
Касае се до позиция на лице, което е участник в производството и то следва
да бъде отчитано от съда само като становище, без да го обвързва с
решението по делото. Това се намира на стр. 61 от цитирания анализ.
Специфичният похват на ИСДВР, използван срещу този лишен от свобода, да
прави твърдения в доклада, които не могат да бъдат подложени на оспорване
от страна на лишения от свобода нито да бъдат подложени на контрол от
страна на съда, сочи, че в резултат на една порочна практика твърденията на
ИСДВР и началника на затвора да бъдат третирани и приемани като
доказателства, каквито те всъщност не могат да бъдат, щом не могат да бъдат
проверени от съда. Следва да посоча, че докладът на ИСДВР съдържа
информация за дисциплинарни наказания с изминала давност по смисъла на
чл. 100 ППЗИНЗС, които наказания следва да са заличени отдавна, а
хартиените и други носители – унищожени по силата на цитираната
разпоредба. Недобросъвестността, с която те са цитирани като актуални, а не
заличени, за пореден път сочи негативен субективен подход на
затворническата администрация към този лишен от свобода. Видно от
досието на Х.Д., той работи и има зачетени от работа три години без два
месеца. Видно от Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на
Върховния съд относно указанията за преценка на наличието на втората
предпоставка, визирана в чл. 70 НК – дали е налице положителна промяна в
поведението на лишения от свобода през периода на изтърпяване на
наказанието, е указано като критерий да бъде преценено дали той полага
общественополезен труд и чувства ли труда като свое морално задължение.
Този критерий за моя подзащитен е изпълнен, тъй като той работи
непрекъснато от малко след началото на изтърпяване на наказанието, до този
момент включително. В интерес на работата си той се е отказал от това да
посещава училище, макар че му е останала само една година, по негова
преценка половин година, до завършване на основното образование.
Предпочел е да се откаже, за да може да работи, за да може да си изпълнява
съвестно трудовите задължения, тъй като се е оказало, че времето за
посещаване на училище е съвпадало с времето, в което той трябва да полага
труд. Той работи като чистач в коридора на 12-та група. И дори от доклада на
ИСДВР личи, че той съвестно извършва своите задължения и се отнася
изключително грижливо и съвестно към работата си.
Аз считам, че следва да се отчете трудната съдба на този лишен от
свобода, той е израсъл в неблагоприятна социална среда, не е имал никакви
шансове да поправи живота си, но с оглед факта, че е осъзнал ролята на труда
като фактор, който може да промени живота му, а това е видно от това, че той
непрекъснато работи в условията на мястото на лишаване от свобода, т.е.
променил е начина на мислене. Освен това, той има известен ресурс за
ресоциализация, този ресурс не е бил отчетен в доклада на ИСДВР, но аз
следва да го посоча, тъй като той е наличен, а именно лишеният от свобода
има жилище, в което може да се върне, това е жилището на неговите
родители. С тях е връзката съхранена и той би могъл да се справи. Моля да му
бъде зададен въпрос как ще продължи живота си, ако бъде освободен условно
предсрочно от остатъка от наказанието, който възлиза на около 3 месеца. С
6
оглед отговора му ще помоля да прецените дали в него е настъпила промяна
на мисленето в една по-добра посока на поправяне и вграждане в обществото
чрез труда си. Ако съдът намери, че тази промяна е положителна, аз моля да
уважите молбата му и да дадете шанс на този лишен от свобода да започне
живота си по един почтен начин и чрез труда си да допринася за обществото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата но осъденото лице Х.Д. И. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните
съображения: на първо място считам, че от така предвидените в закона
кумулативни предпоставки само формално е изпълнено изискването на чл.
70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като лицето очевидно е изтърпяло 2/3 от така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“. На второ място, от
приобщените към делото писмени доказателства, а именно от доклада за
лишения от свобода, е видно, че лицето е изтърпяло така наложеното
наказание при първоначално строг режим, който режим за кратко е бил
променен на общ, а считано от 26.03.2019 г. режимът отново е променен в
строг. От изложените данни в справката е видно, че през периода на
изтърпяване на наказанието осъденото лице е наказвано общо 6 пъти, най-
вече за употреба на алкохол, и еднократно – за отказ да бъде изпробван за
употреба на упойващи вещества, от което обстоятелство считам, че може да
се направи извод за алкохолна зависимост на осъденото лице, съответно че
неговата личност се отличава с по-висока степен на обществена опасност. С
оглед поведението на осъденото лице оценката на риска от рецидив
първоначално е била завишена от 64 на 74 точки, а към настоящия момент
същата е оценена на 81 точки, като ръководството на затвора счита, че е
налице основателно предположение за ескалация на правонарушението. От
анализа на така изложените данни може да се направи извод, че е налице
висок риск за обществото, както и ниска за лишения от свобода, който се
оценява около средна степен.
Предвид горното считам, че не са налице кумулативните предпоставки,
обективирани в чл. 4**а НПК, въпреки че формално са изтърпени 2/3 от така
наложеното наказание, но считам, че лишаването от свобода не е изиграло
своята индивидуална и генерална превенция, заложени в разпоредбата на чл.
36 НК, поради което моля да оставите молбата на осъденото лице без
уважение поради липсата на законовите предпоставки за това.
ИНСПЕКТОР Р.: Становището на началника на затвора е, че е налице
първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, а именно лишеният от свобода
е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание. На следващо място, не
е налице втората кумулативно дадена предпоставка, визирана в чл. 70 НК, вр.
чл. 4** НПК, а именно данни за поправяне на лицето в рамките на мястото за
лишаване от свобода. Доказателства за поправяне не са налице, като и целите
на наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, не са
изпълнили своята цел. Целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не
са изпълнени докрай, има актуални проблемни зони, по които работата следва
да продължи. Прогресивната пенетенциарна система не е изпълнена, рискът
7
от вреди е с непроменени стойности, рискът от рецидив е с променливи
стойности, като същият е бил намален, но към настоящия момент е във
високите стойности. Лишеният от свобода има наложени дисциплинарни
наказания и към настоящия момент се счита за наказван. Моля молбата му да
бъде оставена без уважение.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.: Поддържам казаното от моя адвокат.
Няма какво да добавя.
Учих в затвора до май месец 2020 г. докато започнах работа и ме спряха
заради работата. Преди да вляза в затвора имах завършен 7-и клас. В затвора
пак завърших 7-и клас. Всъщност преди да вляза в затвора бях без
образование, в затвора завърших 7-и клас. В затвора започнах да уча през
2010 г., започнах да работя на много места. Не вземам наркотици от доста
време, от много време, не мога да се сетя. Пия алкохол, правим си го в
затвора, правят момчетата - продават, купуват. Това не е разрешено. Аз не
участвам в правенето на алкохол, не знам как се прави. Тук си има хора за
всичко – както навън, така и тук. В „Казичене“ за последно съм взел
наркотици, там отказах един тест, наказаха ме и ми вдигнаха режима. Не че
съм отказал, имаше хора, не може пред тях, тук е така, всичко бързо стана,
като е за наказание всичко бързо става. Не съм обжалвал тази заповед за
наказанието, по някой път не става. По наказанието ми промениха режима от
общ на строг, наказанията са ми два пъти за алкохол и за теста в „Казичене“.
Награждаван съм също, работя. В момента не съм наказан, водя се наказан. В
момента съм чистач на групата, на коридора, имам заповед от май месец 2020
г. и тази заповед не е отменена.
Ако бъда условно предсрочно освободен ще работя. Баща ми е болен, ще
работя и ще съм си с майка ми и баща ми. Няма да се занимавам с глупости,
защото тук съм много години и осъзнавам грешката си, всеки човек греши.
Сега на свиждането майка ми каза, че където тя работи ще ме вземат там на
работа. Ще видя, ако изляза, каква е работата, но каквато и де да е, ще работя.
Майка ми ми каза, че работи някъде в „Илиянци“, някаква митница ли, но аз
не знам точно къде.
Имам двама братя и една сестра. Те са заедно с майка ми и баща ми, но
са си поотделно, те са си женени, имат вече деца и си гледат семействата.
Към момента режимът ми е строг.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА И.: Ако може
да бъда освободен условно предсрочно, да ми наложите „Пробация“, да се
подпиша, там работа нещо, ако работя. Какво да кажа? Няма какво, остават
ми 6 месеца, всеки човек прави грешки, ако може да ме освободите, ако не –
ще ги лежа, то останаха малко.
8
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, въз основа на исканията,
доводите на страните, като съобрази събраните по делото писмени
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437 НПК, вр. чл. 70 НК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Х.Д. И., с която моли да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложено
му наказание „Лишаване от свобода“.
В съдебна зала лишеният от свобода И. и неговият процесуален
представител адв. И. поддържат молбата и молят да бъде уважена.
Представителят на Затвора – София и представителят на държавното
обвинение считат молбата за неоснователна и като такава молят да бъде
оставена без уважение от съда, тъй като считат, че не са настъпили
законоустановените за това предпоставки по смисъла на чл. 4**а НПК.
За да бъде уважена молбата на лишения от свобода И. съгласно чл. 70
НК следва да бъдат налице кумулативно дадени предпоставките за това, а
именно лишеният от свобода И. да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание, както и да са налице данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, същият да има честно отношение към труда и да
е дал доказателства за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 36
НК, като същите да са изпълнени в своята цялост.
Съобразявайки представените на съда писмени документи се констатира,
че към настоящия момент лишеният от свобода Х.Д. И. изтърпява наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 19 години, определено му по НЧД №
3867/2011 г. по описа на СГС, НО, 8 състав. По посоченото наказателно
производство на лишения от свобода И. е било определено едно общо най-
тежко наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК измежду
наложени му наказания, между които най-тежкото от тях е това за
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29,
вр. чл. 20, ал. 2 НК. Именно и във връзка с това осъждане е видно, че в
конкретния случай лишения от свобода търпи наказание наложено му за
престъпление извършено в условията на опасен рецидив. Това обстоятелство
обуславя в конкретния случай изискването на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, а именно
лишеният от свобода И. да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание за да бъде условно предсрочно освободен.
Съдът констатира, че лишеният от свобода И. е започнал да търпи
ефективно и фактически така наложеното му наказание на 01.04.2006 г.,
поради което и към настоящия момент, съгласно представената в днешното
съдебно заседание справка от началника на Затвора – София е, че той е
изтърпял общо 18 години 05 месеца и 15 дни, с което се налага извода, че е
налице първата от кумулативно дадените предпоставки по смисъла на чл. 70,
9
ал.1 , т. 2 НК или че лишеният от свобода И. е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание към датата на днешното съдебно заседание.
За да бъде уважена обаче молбата на лишения от свобода И., както вече
се посочи, следва да са и налице и следващите законоустановени и
кумулативно дадени от законодателя предпоставки, а именно лишеният от
свобода И. да има честно отношение към труда и да е дал доказателства за
своето поправяне. Настоящият съдебен състав счита, че тези кумулативно
дадени предпоставки на настоящия етап не са налице по отношение на
лишения от свобода И.. Това е така, тъй като видно от приложените към
затворническото му досие писмени доказателства е, че след последното
произнасяне на съда по молба на лишения от свобода И. за условно
предсрочно освобождаване на 15.10.2020 г. при И. отново са констатирани и
установени прояви, които са били санкционирани от затворническата
администрация чрез налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 122,
ал. 2 ЗИНЗС, като със заповед от 23.11.2020 г. са отнети в полза на фонд
„Затворническото дело“ вещите и предметите, които са били съхранени от
лишения от свобода И. в нарушение на правилата на пенитенциарното
заведение. Тази заповед е видно, че не е обжалвана от лишения от свобода И.,
след като му е била връчена и същата е влязла в сила. Вярно е също така, че
след датата на последното произнасяне на съда, лишеният от свобода И. е бил
и награден с писмена похвала от началника на Затвора – София във връзка с
демонстрирана от него дисциплинираност, активно сътрудничество при
реализиране на социално-възпитателните дейности, с цел стимулиране
запазването на позитивна линия при него, но независимо от това и при
отчитане на цялостното поведение на лишения от свобода И. през 2018 г. и
2019 г. може да се направи извод, че тези последни регистрирани спрямо него
данни за добро поведение през 2021 г., както и санкционирането му за
нарушаване на реда в затворническото заведение през 2020 г., не са довели в
крайния си резултат до промяна на режима, при който същият търпи своето
наказание към настоящия момент, който режим на 29.03.2019 г. е бил завишен
от общ в строг. Именно в периода на тези две години от завишаване на
режима на лишения от свобода И. от общ в строг, или от 26.03.2019 г. до
настоящия момент, не са констатирани достатъчно убедителни данни в
неговото поведение, които да водят и до извод за завършеност на процеса по
неговото поправяне, а и оттам да бъде, на първо място, променен неговият
режим отново в общ. Напротив – видно е, че в този период от време И. е
демонстрирал многократно противоправно поведение в условията на
контролираната среда, каквато е тази на Затвора – София, поради което и
същият е бил четири пъти дисциплинарно наказван за различни свои
противоправни прояви, между които е притежание на един брой кофа със
заготовка за алкохол, както и за това, че е отказал да съдейства при проверка
на употребата на наркотични вещества. В подкрепа на тези данни е и
заявеното от лишения от свобода И. в днешното съдебно заседание, че
продължава да употребява алкохол в условията на пенитенциарното
заведение и то снабдявайки се с алкохол по начина, по който вече е бил
наказван, което обстоятелство определено говори, че това му наказание не е
10
довело до собствена преоценка на поведението му и до поправянето му в
условията на контролираната среда, поради което и това констатирано
дисциплинарно нарушение и деструктивно поведение, което е демонстрирал,
е довело и до промяна на стойностите на риска от рецидив при него, които са
били завишени от 74 точки на 81 точки към настоящия момент.
Вярно е, че лишеният от свобода И. към настоящия момент упражнява
трудова дейност в пенитенциарното заведение, но също така е видно, че по
време на изпълнение на трудовата си заетост, за което му е била предоставена
възможност от затворническата администрация, е било констатирано
двукратно при него употреба на алкохол на работното място. Не може да се
каже в конкретния случай, че лишеният от свобода И. е преосмислил своето
поведение и е достигнал до ниво, което да му позволи успешно да се
социализира в обществото, в случай че бъде освободен. Това е така, защото
още в хода на изтърпяване на наказанието, при което би следвало след
изминалия при него един изключително дълъг период от време той да е
преосмислил поведението си, да е коригирал същото и да го е привел в
положение, което да му позволява при евентуалното освобождаване да се
социализира успешно. Въпреки това и в условията на контролирана среда,
след този продължителен период от време от 18 години, И. все още е
асоциален като личност и е податлив на криминогенно влияние според
затворническата администрация, все още не умее да контролира своите
финансови доходи, тъй като основната част от тях използва за задоволяване
на свои зависимости, предвид данните за употреба на алкохол на територията
на мястото за лишаване от свобода.
Ето защо в този смисъл настоящият съдебен състав счита, че макар да е
изминал един период от 18 години, през който лишеният от свобода И. е
търпял наложено му наказание „Лишаване от свобода“, то този период не е
довел до пълното разпознаване на проблемите при него. Все още при него
липсват адекватни умения за разрешаване на проблемите и все още не умее да
разпознава и да предвижда последствията от своите действия, а целите му
при оцеляването са насочени в един краткосрочен план, като удовлетворяване
на моментни желания и удоволствия с импулсивни реакции, което
определено не води до извод, че ако бъде освободен от мястото за лишаване
от свобода същият успешно би могъл да се социализира в обществото чрез
утвърден в условията на пенитенциарното заведение начин на поведение,
които в свободна среда биха довели до изводи за настъпила при него трайна
позитивна промяна в поведенческия му модел, който модел е видно, че все
още е проблемен и не може да отговори на изискванията, които се налагат на
всеки един гражданин, който следва да спазва правилата на поведение в
свободна среда. Ето защо при лишения от свобода И. все още не са налице
категорични доказателства за трайна и стабилна поведенческа промяна, които
в своя краен резултат да са довели в пълнота до изпълнение на целите на
наложеното му наказание по чл. 36 НК и по-специално на специалната
превенция спрямо И.. По тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че на базата на констатираните от затворническата администрация спрямо
11
лишения от свобода И. данни в неговото поведение, която администрация има
най-пълно, най-точно, най-ясно впечатление именно от поведението на И., то
и в тази връзка не може да се очаква, според настоящия съдебен състав, че в
условията именно на свободна среда лишеният от свобода И. няма да
извършва закононарушения, тъй като дори в затвора поведението му е
недостатъчно мотивирано, за да бъде уважена молбата му. Още повече и в
днешното съдебно заседание се установи, че ако И. бъде освободен, то
същият няма яснота как би се социализирал в обществото чрез своето
семейство или чрез полагането на труд, което обстоятелство на свой ред води
до извод, че действително към настоящия момент не са налице основанията и
предпоставките за уважаване на молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
Ето защо и предвид липсата на данни за неговото поправяне съдът счита,
че към настоящия момент молбата на лишения от свобода И. следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, депозирана от лишения от свобода
Х.Д. И., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от определеното му наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 19 години по НЧД № 3867/2011 г. по описа на СГС, НО,
8 състав.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.

След влизане в сила на определението на съда затворническото досие на
лишения от свобода Х.Д. И. да се върне на Затвора – град София.

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник адв. И. за
представяне пред НБПП.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.05
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12