Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3224 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от В.Т.Х. против Д.Х.Д. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответницата не е собственик на недвижим имот-Апартамент
№ 3.3, в груб строеж, находящ се на
трети жилищен етаж със застроена
площ 65 кв.м., а съгласно таблица за площообразуване на сградата със
застроена площ 63.60кв.м., състоящ се от
антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и балкон, при съседи: изток-ап.
№ 3.2, запад-ап.№ 3.4, север-коридор
и юг-двор, заедно с припадащите се 2.020% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху УПИ ІІ-1206, кв.70А по плана на
гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“.
Твърденията на ищцата са, че
е собственик на посочения имот въз основа договор
за покупко-продажба обективиран в НА № 114, том 2, дело № 186/2017г. на нотариус Х.В., с район на действие
СРС, сключен с М.А.Й.. От своя страна праводателката
М.Й.придобила собствеността
въз основа влязло в сила на
15.12.2015г. постановление за
възлагане по изп.д.№ 480/2010г. по описа на ЧСИ, с район на действие
СГС. Във връзка с последното излага, че към 2009г. М.Й.имала
парично вземане към „А.Т.К.“ ЕООД, като последица от сключен
и развален поради неизпълнение договор. Към този момент
имотът бил собственост на дружеството. За реализиране на правата си подала
молба, въз основа на която
на основание чл.390 ГПК с определение на СГС от 02.04.2009г. било допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове чрез налагане възбрана
върху имота, вписана на 08.04.2009г. Впоследствие с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№ 30077/2009г. по описа на СРС, 47 състав, дружеството било осъдено да
заплати парични суми на М.Й.свързани
с разваления договор. Въз основа издаден
изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 480/2010г. по описа на ЧСИ с рег.№ 788, с район на действие СГС, в рамките на което
за удовлетворяване на вземанията принудителното изпълнение било
насочено към процесния имот и проведена публична
продан. Взискателят
М.Й.участвала в нея и предложила най-високата цена, поради което
имотът й бил възложен с постановление на съдебния изпълнител.
Твърди, че през 2010г. бил сключен договор за покупко-продажба обективиран в НА № 145, том 6, дело № 1130/2010г. на нотариус с район на действие СРС, по силата на
който „А.Т.К.“ ЕООД прехвърлило
правото на собственост върху имота на ответницата
чрез покупко-продажба, като навежда разпореждането
да е осъществено след вписването на възбраната, поради което е непротивопоставимо на нейната праводателка, а оттук и непротивопоставимо
спрямо нея. Твърди, че владее имота, направила
е необходимите довършителни работи и други ремонтни дейности, живее в него. С оглед изложеното навежда да има
правен интерес от предявяването на иска, чрез който да се отрече правото
на собственост на ответницата.
Ответницата изразява становище за недопустимост на иска поради
липса на правен интерес с аргументи черпени от чл.453, т.1 ГПК
и чл.496 ГПК. Не оспорва
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, но обосновава интерес от привличането като трети
лица-помагачи на праводателя си „А.Т.К.“ ЕООД с оглед
евентуална евикция и Агенция по вписванията с оглед
евентуални вреди от липсата на отразяване в издаденото удостоверение за вещни тежести с изх.№ 47322/2010г. на вписаната
преди сделката възбрана.
Конституираните
на основание чл.219, ал.1 ГПК трети лице-помагачи на страната на ответницата „А.Т.К.“
ЕООД и Агенция по вписванията не изразяват становище.
Съдът,
след като съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:
Представен
е НА № 114, том ІІ, рег.№ 2578, дело №
186/2017г. на нотариус Х.В., с район на действие СРС, обективиращ
сключен на 12.04.2017г. между М.А.Й., като продавач, и В.Т.Х., като купувач,
договор за покупко-продажба на недвижим имот- Апартамент
№ 3.3, находящ се в гр.София, район Лозенец, в степен
на завършеност „груб строеж“, в жилищна сграда на трети жилищен етаж със
застроена площ 65 кв.м., а съгласно таблица за площообразуване
на сградата със застроена площ 63.60кв.м., състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и балкон, при съседи:
изток-ап. № 3.2, запад-ап.№ 3.4, север-коридор и юг-двор, заедно с припадащите
се 2.020% ид.ч. от общите части на сградата, които се
равняват на 12.10 кв.м., и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ
ІІ-1206, кв.70А по плана на гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с
графично изчислена площ 1445 кв.м., при граници: от три страни квартал 70А и
улица с о.т.340-о.т.341. Уговорена е продажна цена от 34000 евро, както и
предаване на владението в деня на сключване на договора.
Праводателката М.Й.се легитимира като собственик с влязло в
сила на 15.12.2015г. постановление за възлагане на този имот от публична продан
на ЧСИ М.К., с район на действие СГС, издадено по изп.д.№
20107880400480. Постановлението за възлагане е вписано в Агенцията по
вписванията на 17.12.2015г.
С НА №
10, том ІІ, рег.№ 2451, дело № 198/2007г. на нотариус С.Ф., с район на действие
СРС, В.В.Т.и Б.Т.М.учредили в полза на „А.Т.К.“ ЕООД ***
право на строеж върху съсобствения си недвижим имот
УПИ ІІ-1206, кв.70А по плана на гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с
графично изчислена площ 1445 кв.м., при граници: от три страни квартал
70А и улица с о.т.340-о.т.341 за построяването на жилищна сграда, състояща се
от подземно ниво, полуподземно ниво, три типови етажа
и подпокривно пространство на две нива, със застроена
площ по архитектурен проект 577.18 кв.м. и обща разгъната застроена площ
4285кв.м. Учредителите запазили правото на строеж върху обектите изброени и
описани в раздел ІІІА от нотариалния акт, а останалите остават в изключителна
собственост на дружеството. Не е спорно процесния
апартамент № 3.3 да е част от построената сграда в имота и с оглед уговореното
в нотариалния акт да е станал собственост на „А.Т.К.“ ЕООД.
По
делото е представено определение от 02.04.2009г. постановено по ч.гр.д.№
2898/2009г. по описа на СГС, АО, ІІІ-В състав, с което по молба на М.А.Й. е
допуснато обезпечение по реда на чл.390 ГПК на бъдещ осъдителен иск на
молителката против „А.Т.К.“ ЕООД за сумата 19 200 евро с левова
равностойност 37 551.36лв. чрез налагане възбрана следния недвижим имот: право
на строеж върху самостоятелен обект в жилищна сграда, която ще бъде построена в
УПИ ІІ-1206 кв.70А по плана на гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, а
именно: Апартамент № 3.3, находящ се в гр.София, район Лозенец, в степен на
завършеност „груб строеж“, в жилищна сграда на трети жилищен етаж със застроена
площ 65 кв.м., а съгласно таблица за площообразуване
на сградата със застроена площ 63.60кв.м., състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и балкон, при съседи:
изток-ап. № 3.2, запад-ап.№ 3.4, север-коридор и юг-двор, заедно с припадащите
се 2.020% ид.ч. от общите части на сградата, които се
равняват на 12.10 кв.м., и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ
ІІ-1206, кв.70А по плана на гр.София, м.“Витоща ВЕЦ
Симеоново“. Въз основа определението е издадена обезпечителна заповед, вписана
в Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 12425, том ІІІ, № 246 на 08.04.2009г.
/стр.13/.
По
искова молба на М.Й.е образувано гр.д.№ 30077/2009г. по описа на СРС, 47
състав, по което е постановено решение на 20.06.2010г. и след влизането му в
сила издаден на 07.10.2010г. изпълнителен лист, с който „А.Т.“ ЕООД е осъдено
да заплати на ищцата сумата9600 евро, представляваща двойния размерна получен задатък по договор от 02.10.2007г. на основание чл.93, ал.1 ЗЗД и сумата от 9600 евро, представляваща платена втора вноска от договорена
цена по този договор, получена на отпаднало основание на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 21.04.2009г. до изплащането и 2797.50лв.
разноски по делото.
Въз
основа изпълнителния лист е образувано изп.д.№
20107880400480 по описа на ЧСИ М.К., с район на действие СГС за събиране
вземанията на кредитора и взискател М.Й.от длъжника „А.Т.К.“
ЕООД чрез насочване изпълнението върху процесния недвижим
имот. Същият е изнесен на публична продан, в която М.Й.участвала като наддавач. Видно от представения протокол от 13.10.2015г.,
съставен от ЧСИ /стр.22/ взискателката предложила
най-високата цена и обявена за купувач, а впоследствие с посоченото по-горе
постановление имотът й бил възложен.
Ответницата
се легитимира като собственик с представения по делото НА № 145, том VІ, рег.№
31372, дело № 1130/2010г. на нотариус Р.Д., с район на действие СРС, който обективира сключен на 02.11.2010г. договор за
покупко-продажба между „А.Т.К.“ ЕООД, като продавач, и Д.Х.Д., като купувач, с
предмет процесния апартамент № 3.3.
В същия е отразено, че при съставянето му е представено удостоверение за
тежести № 47322/2010г. на Агенция по вписванията, което не е приобщено към
доказателствата по причина, че е унищожено поради изтекъл срок за съхранение
съгласно писмо изх.№ 92-01-182/13.11.2018г. на Агенция по вписванията
/стр.139-141/.
Представена
е справка от Агенцията по вписванията изх.№ 7127/03.12.2018г. за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на „А.Т.К.“
ЕООД за периода 2004г.-2018г. /стр.107-135/. В същата под пореден № 15 е
отбелязана възбрана върху процесния имот, вписана на
08.04.2009г.; под № 7 е отбелязана покупко-продажбата му между ответницата и
дружеството, вписана на 02.11.2010г., а под № 1 е отбелязано заличаване на
възбраната на 11.11.2016г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
С ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г., ОСГТК на ВКС, е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите
са развити съображения, че правния интерес от такъв иск се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ.
упражняването му би било осуетено от неоснователна претенция на насрещната
страна в спора. Интерес е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект, включително и когато ищецът
има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването
им ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор с доказване фактите, от които произтича. Въпросът за наличието,
респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията.
Когато ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното
начало в процеса е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително като се
ограничи с отричане със сила на пресъдено нещо
правото на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи
на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация-въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключват тези на ответника върху същия имот /Решение № 15/19.02.2016г.
по гр.д.№ 4705/2015г., ВКС, ІІ г.о., Определение № 427/12.12.2013г.
по ч.гр.д.№ 3593/2013г., ВКС, ІІ г.о./.
В случая ищцата разполага с
правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК, защото при твърдения да е собственик на имота цели със
сила на пресъдено нещо да се отрече това право на
ответницата, която се легитимира като собственик със сключения през 2010г.
договор за покупко-продажба.
Според разпоредбата на чл.401 ГПК
запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието,
предвидено в чл.451-453, чл.456, ал.1, чл.508, 509 и чл.512-514. Съгласно
чл.452, ал.1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната
вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя
и присъединените кредитори, освен ако третото лице-приобретател,
може да се позове на чл.78 ЗС /ако се касае за движима вещ/. Когато
изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за
извършените след вписването на възбраната разпореждания-ал.2. По силата на
чл.453, т.1 ГПК на взискателя и присъединилите се
кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната.
Възбраната върху недвижим имот
като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК за бъдещ иск или по висящ
исков процес е насочена към осигуряване възможността за последващо
провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна
искова защита. Нейната цел е да се запази имота в патримониума
на длъжника и да се осигури ефективна реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно
действие имуществено право на кредитора /взискател/,
чрез установената в закона с чл.453 ГПК непротивопоставимост
на последвало налагането й разпореждане или учредяване на вещни права,
извършени от собственика на имота. От момента на вписването на възбраната
длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с имота, като под
страх от наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. С
разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са прогласени за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът от тази
недействителност се изразява в предназначението възбраната като обезпечителна
мярка да пази имота в патримониума на длъжника, за да
може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки
извършеното разпореждане в полза на трето лице /т.3 от ТР 1/10.07.2018г. по тълк.д.№ 1/2015г., ОСГТК на ВКС/.
Посочените разпоредби на ГПК и цитираното
тълкувателно решение са приложими в настоящия случай.
Събраните
по делото доказателства установяват процесния имот да
е принадлежал на „А.Т.К.“ ЕООД. Върху него е била наложена възбрана с
определение на СГС в обезпечение на бъдещ осъдителен иск на праводателката
на ищцата М.Й.против това дружество за парични вземания, вписана на
08.04.2009г. Този иск е бил предявен и уважен с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ 30077/2009г. на СРС, 47 състав, с издаден на 07.10.2010г. изпълнителен
лист. Въз основа на него образувано изп.д.№ 20107880400480 на ЧСИ с насочване принудителното
изпълнение върху имота чрез изнасянето му на публична продан. М.Й.се легитимира
като собственик с влязло на 15.12.2015г. в сила постановление за възлагане поп
чл.496 ГПК, като последица от проведената по правилата на ГПК продан и наддавач, предложил най-високата цена. Преди това през
2010г. дружеството-длъжник се разпоредило по възмезден начин с имота чрез
продажбата му на ответницата.
Съгласно чл.496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които
трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на
купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
В настоящата хипотеза взискател и купувач са едно и
също лице М. Й., на която предшестващата постановлението за възлагане разпоредителна сделка от длъжника в полза на
ответницата е непротивопоставима по чл.453, т.1 ГПК,
защото продажбата е станала след вписване на възбраната върху имота и на
основание чл.452 вр. чл.401 ГПК е недействителна спрямо взискателката.
Тази непротивопоставимост е налице и по отношение ищцата,
като последващ приобретател
въз основа сключения през 2017г. договор за покупко-продажба. Следователно
последната е придобила имота от собственик, чийто права изключват правата на
ответницата.
За горния извод е без
значение дали при сключване на договора за продажба между ответницата и
дружеството-длъжник в издаденото от Агенция по вписванията и представеното пред
нотариуса удостоверение за вещни тежести изх.№ 47322/2010г. е била посочена
възбраната, т.е. дали вписаното обстоятелство е било отразено. Този въпрос е относим и подлежи на разглеждане по евентуално предявен от
ответницата иск против Агенция по вписванията за вреди по чл.49 от Правилника
за вписванията, в случай на твърдения да е претърпяла такива от допуснато
несъответствие или неточност между вписаното в книгите и издаденото
удостоверение.
По изложените
съображения предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцата
разноски от 2833.50лв. съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по предявения от В.Т.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, против Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на
недвижим имот- Апартамент № 3.3, находящ се в
гр.София, район Лозенец, в степен на завършеност „груб строеж“, в жилищна
сграда на трети жилищен етаж със застроена площ 65 кв.м., а съгласно таблица за
площообразуване на сградата със застроена площ
63.60кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, мокро помещение и балкон, при съседи: изток-ап. № 3.2, запад-ап.№
3.4, север-коридор и юг-двор, заедно с припадащите се 2.020% ид.ч. от общите части на сградата, които се равняват на
12.10 кв.м., и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ ІІ-1206,
кв.70А по плана на гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с графично
изчислена площ 1445 кв.м., при граници: от три страни квартал 70А и улица с
о.т.340-о.т.341.
ОСЪЖДА Д.Х.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.Т.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2833.50лв.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на ответницата „А. Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, и Агенция по
вписванията с адрес гр.София, кв.Гео Милев, ул.******.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: