№ 326
гр. Дупница, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200890 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е второ по ред въззивно производство след постановена с Решение №
178/29.07.2022 г., по КАНД № 181/2022 г., на АС-Кюстендил касационна отмяна на Решение
№ 97/09.05.2022 г., по АНД № 876/2021 г., на РС-Дупница, Н.О., IV състав и връщането му за
ново разглеждане от друга състав на въззивния съд с указания за събиране на нови
доказателства.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-5310-000685 от 10.06.2021 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Х. П. Р. , с адрес:
гр.П, ул.Б., №***, вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
180, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лева, за нарушение на чл. 58, т. 2 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество
доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на авторство на
нарушението, тъй като жалбоподателят не е нарушавал правилата за движение, а причина за
възникналия инцидент е скоростта на другия водач, който след инцидента и нанесъл побой.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения от нея адв. И. поддържа жалбата,
прави доказателствени искания, оспорва събраните гласни доказателства и пледира за
отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебно заседание от
1
редовно упълномощен процесуален представител. Пледира за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 23.05.2021 г., около 10:35 часа, в община Дупница, на автомагистрала "Струма",
км 56+160, в посока Кулата, жалбоподателката при управление на лек автомобил марка и
модел "Санг Йонг Рекстон", с рег.№ ******, собственост на А.К., спряла същия в лентата за
принудително спиране преди началото на тунел № 1 „Блатино“, като в тази част лентата за
принудително спиране е с положена маркировка тип М-15, забраняваща спирането на
автомобили за престой върху нея. След това от лентата за принудително спиране
жалбоподателката, като водач е предприела маневра за включване в движението с пресичане
на пътните ленти и с намерение да извърши последващ завой в обратна посока. При това
свое действие същата ударила на около 40,40 метра преди началото на тунела с предната
част на автомобила си странично /косо/ в предната му дясна и странична част движещия се
направо и с превишена скорост, в същата посока лек автомобил марка и модел "Ф.****" с
рег.№ ******, с водач Т. Г.. Вследствие на удара лекият автомобил Ф. се отклонил вляво по
посоката си на движение влязъл в тръбата на тунела завъртял се блъснал се в стената и
спрял на около 44,30 м. вътре в тръбата на тунела. След удара св. Г. и неговата съпруга
излезли пеша от тунела и потърсили помощ на тел. 112.
На място ПТП било посетено от автопатрул на МВР, група КПДГПА в състав
свидетелите Н. Т., както и от екип на ФСМП-гр. Дупница, който не констатирал никакви
сериозни наранявания по участниците в ПТП и техните спътници. След като уведомили
служебно ОДЧ при РУ-Дупница за настъпилото ПТП и липсата на пострадали лица, същият,
без да отчете безспорно причинените значителни материални щети разпоредил на
свидетелите Н. и Т., че не се налага оглед на местопроизшествието от дежурна оперативна
група и следва да вземат отношение спрямо виновния водач по реда на ЗДвП. На място от
полицейските служители бил изготвен снимков материал и бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 1583688 от 23.05.2021 г.
Срещу Р. бил съставен от св. Н. в присъствието на нарушителя и на св. Т. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 685/23.05.2021 г., в който
нарушението е квалифицирано по чл. 58, т. 2 от ЗДвП. Същият бил подписан от съставителя
и от свидетеля Т., както и предявен и подписан от нарушителя без възражения, като и бил
връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 21-5310-000685 от 10.06.2021
г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Х. П. Р., с
адрес: гр.П, ул.Б., №***, вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 лева, за нарушение на чл. 58, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
2
разпитаните в съдебно заседание свидетели Н., Т. и Г., въз основа на събраните по делото
множество писмени доказателства, вкл. прочетените такива съдържащи се по КАНД №
181/2022 г., на АС-Кюстендил и по АНД № 876/2021 г., на РС-Дупница, Н.О., IV състав,
както и от служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283
НПК.
С голямо доказателствено значение е и изготвената в хода на въззивното
производство и приета от съда съдебна-автотехническа експертиза, от вещото лице инж. М.
Й., който след приложение на необходимия обем специални знания в областта на науката и
техниката по транспорта, вкл. след отговор на поставените му от съда и страните множество
допълнителни въпроси изяснява подробно фактите относно причините, механизма и
резултата от процесното ПТП, вкл. поведението на пътя на всеки един от двамата водачи и
предприетите от него действия и бездействия при управлението на МПС.
Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които
последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях
факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия,
съобразно компетентностите и длъжността им. Добросъвестно сами отбелязват, че не си
спомнят с категоричност или не са сигурни за определени факти обстоятелства. Казаното от
тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи –
Констативен протокол за ПТП, АУАН, снимков материал и т.н. Несъществените
разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия дълъг
период от време, ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на личните
им субективни интелектуални и паметови способности. Няма данни за каквато и да е
предубеденост или преднамереност на същите към жалбоподателката, която не познават.
Съдът няма основания да не се довери и на по-голямата част от изложеното в разпита
на св. Т. Г., която съответства на останалите писмени и гласни доказателства. Единствено
съдът не взема предвид и не изгражда фактическите си изводи върху изявленията на същия
за ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци в този пътен участък, за които са
представени официални справки от ОПУ-гр. Кюстендил, както и относно стойностите на
скоростта му на движение преди и по време на удара, които противоречат на установените
такива в приетата автотехническа експертиза от вещото лице Й., на които изчисления съдът
се доверява изцяло. Явно е за съда, че в тази част от показанията си св. Г. се опитва да
омаловажи своето неправомерно управление на МПС с превишена за пътния участък
скорост.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по
делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са
налице никакви противоречия или възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
3
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазена е изцяло формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими
реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и
АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и
времето на извършване на нарушението, описано е в достатъчна степен поведението на
водача на МПС – Х. Р.. В тази насока последната не оспорва обстоятелството, че е
управлявала процесния лек автомобил и е предприела сама навлизане в дясната лента за
движение от лентата за принудително спиране, където е била спряла преди да потегли да
отнеме предимството на движещия се в същата посока и в тази пътна лента друг лек
автомобил, и да реализира по този начин процесното ПТП.
Установява се от обективна страна от събраните гласни и писмени доказателства,
анализирани подробно по-горе, че същата навлизайки на пътното платно от лентата за
принудително спиране е имала явно намерение да извърши маневра завой в обратна посока,
тъй като е объркала пътя за град Пловдив и е видяла прекъсването на мантинелата
/разделителната ивица на двете платна за движение в обратни посоки/ непосредствено, на
метри преди тръбата на процесния тунел. Жалбоподателката е спряла изначално на едно
непозволено място с положена и налична забранителна маркировка тип М-15 „коси
успоредни линии“ указваща забрана за движение на ППС в тази част от пътя. Всички тези
нейни действия и бездействия при използване на пътното платно от АМ „Струма“, вкл.
потеглянето косо и почти напречно на пътното платно при навлизане в дясната пътна лента
за движение към Кулата, както и пресичането на същата с намерение за извършване на
маневрата завой в обратна посока, която е забранена, обективно и драстично противоречат
на императивната разпоредба на чл. 58, т. 2 от ЗДвП, която гласи: „ При движение по
автомагистрала на водача е забранено: т. 2. да завива в обратна посока, да се движи
назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата,
където тя е прекъсната“.
В същото време за такова нарушение нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
предвижда: „Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който: т. 1. наруши правилата за
използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за
използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена
непосредствена опасност за движението;“
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателката като правоспособен водач на МПС следва да познава
правилата за движение по пътищата уредени в ЗДвП и да ги спазва стриктно. Същата ясно е
съзнавала противоправността и обществената опасност на поведението си, което е
безспорно нарушение на ЗДвП, но деянието й е било пряко мотивирано от желанието да си
спести време и разходи по пътуване до следващия пътен възел, на който да обърне посоката
си на движение и да се върне в желаната от нея посока към гр. Пловдив.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
4
жалбоподателя с наказанието „глоба“, предвидено в чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, което
в дадения случай е наложено в минимален размер от 20,00 лева, поради което за съда не
съществува възможност, а и предпоставки да ревизира същото като го намали.
Липсват каквито и да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Следва изрично да се отбележи, че макар основна вина за последвалото извършване
на нарушението ПТП със значителни материални щети да носи, като водач именно
жалбоподателката Х. Р., то за същото обективно и субективно е допринесъл чрез
съпричиняване в известна и не малка степен със своите действия и най-вече бездействия и
свидетелят Т. Г., който е управлявал с превишена скорост от около 34,79 м/с или 125, 24
км/ч в момента на удара другият лек автомобил "Ф.****" с рег.№ ******. Ако същият е
управлявал своя автомобил с разрешената в този пътен участък максимална скорост от 90
км/ч или по-ниска такава би могъл по-адекватно и рано да отчете възникналата спрямо него
и приближаваща го отдясно опасност и да предотврати сам ПТП чрез аварийно спиране или
чрез предприемане на друга подходяща спасителна маневра водеща до избягване на контакт
и сблъсък между двете МПС-та. Въпреки това вярно е и следва да се отбележи изрично, че
дори и този водач да се беше движил с много по-висока скорост от 200-300 км/ч в този
пътен участък, ако траекторията му на движение не беше пресечена неправомерно с
включване в движението от забранен за спиране и движение участък от пътя и чрез
последващо отнемане на предимството му от жалбоподателката, то същият би преминал
безпрепятствено по пътя, макар и с такава скорост и не би се стигнало изобщо до сблъсък
между двамата, респ. до реализиране на процесното ПТП, като противоправен резултат.
Не се поддържа пред настоящата съдебна инстанция посоченото в жалбата
възражение за нанесен от св. Г. спрямо жалбоподателката побой непосредствено след
инцидента, а и тези твърдения тотално се опровергават от събраните гласни и писмени
доказателства и установените факти по оказване на първа помощ от същия спрямо неговата
съпруга, която е била с порезни наранявания от инцидента.
Не се споделят от съда, като относими и възраженията на процесуалния представител
на жалбоподателката, относно непрофесионализма проявен при предприетите от органите
на МВР действия непосредствено след инцидента. Техните последващи действия или
бездействия, както е в случая с неизвършването на дължимия и според съда оглед на ПТП,
респ. съставяне на необходимите протоколи и снимков материал, по никакъв начин не се
отразяват на предхождащите ги обективно по време и отражение в обективната
действителност волеви решения, телодвижения или задържане при необходимостта от
извършване на такива, каквито са реализирани от субекта на административнонаказателна
отговорност, в случая водача Х. Р.. Няма как пропуски при разследването на пътен
инцидент да оневинят едно изначално противоправно инициирано и обективно реализирано
вече неправомерно поведение на пътя от жалбоподателката.
Изцяло безпочвени и неотносими към обективната истина по делото, разкрита изцяло
посредством събраните доказателства са и възраженията на адв. И. относно изводите на
вещото лице изготвило заключението по приетата обоснована и компетентно отговаряща на
5
поставените задачи автотехническа експертиза. За оборване, оспорване или подлагане под
съмнение изводите изложени в същата няма как съдът да възприеме възложени от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя или някое друго трето лице частни
експертизи, респ. техните изводи, пък дори и изготвени от правоспособно вещо лице
вписано към ОС-Ловеч или друг съд.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. В горните съображения на съда се съдържа отговор и на останалите
доводи и възражения на страните.
По разноските:
Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985
година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила): "По делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не
внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страните възлага разноските по делото." Тези разноски се поемат в хода на делото от
бюджета на съда и се присъждат в тежест на някоя от страните според резултата от делото.
В случая по искане и настояване на жалбоподателя бе допусната съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М. Й., на което от бюджета на съда е
заплатена сумата от 362,10 лева, съгласно представена справка–декларация и отделно 50,00
лева за явяване и зашита на заключението или общо сумата от 412,10 лева. Производството
по обжалване административнонаказателните постановления е особен вид наказателно
производство. За призоваването и разноските по това производство важат правилата
относно правата и задълженията на страните за престъпления от общ характер, защото с
престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не
лични или само имуществени отношения.
Съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, с решението си съдът е длъжен да
се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото за изготвяне на експертиза.
Възлагането зависи от това, дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или
отменено, като ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат изцяло или съответно частично на нарушителя-жалбоподател, защото с
виновното си поведение сам е станал причина те да бъдат направени. Изцяло в този смисъл
виж т. 2, а) от цитираното вече Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК. Следва да се отбележи изрично и за пълнота, че правната уредба в чл. 63д от
ЗАНН, вр. с чл. 143 и сл. от АПК касае единствено и само въпросите относно отговорността
и присъждането на разноски на страните една на друга, но не и относно сторените служебно
от бюджета на съда разноски, както е в случая. Без съмнение последните следва да се
възлагат винаги на нарушителя, когато и защото с виновното си поведение е станал причина
те да бъдат направени, както е в случая. С оглед на всичко това и съобразно резултата от
делото – потвърждаване изцяло на обжалвания ЕФ, съдът приема, че на основание чл. 189,
6
ал. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 412,10лв.
/четиристотин и дванадесет лева и десет ст./ - разноски за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза.
Наред с това с оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията за
разноски направена своевременно от процесуалния представител на АНО – юрк. Бисер
Лазов, който е бил надлежно упълномощен, явил се е и е представлявал страната по делото,
поради което в полза на органа, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр.с чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът осъжда Х. П. Р. , с адрес: гр.П, ул.Б.,
№***, вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР – гр. Кюстендил -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., тъй като процесуалният
представител се е явил единствено в последното открито съдебно заседание по делото, което
не е с голяма правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5, вр. с чл. 63д, ал. 4 и ал. 5,
вр. с ал. 1 от ЗАНН и по реда на чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-5310-000685 от 10.06.2021 г., издадено от Началник
група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Х. П. Р. , с адрес: гр.П, ул.Б., №***,
вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 3
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева, за нарушение
на чл. 58, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х. П. Р., с адрес: гр.П, ул.Б., №***, вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
412,10лв. /четиристотин и дванадесет лева и десет ст./ - разноски за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА Х. П. Р., с адрес: гр.П, ул.Б., №***, вх.**, ет.*, ап.1 с ЕГН **********, да
заплати в полза на Дирекция ОДМВР – гр. Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7