№ 2048
гр. С., 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110169421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. М. М. срещу „У.Е.У.Ц..” У., вписано в регистъра
на дружествата под № 01-10-140174, чрез клона му „У.Е.У.Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК
*********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основА.е чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети; чл. 8, § 3, вр. с чл. 5, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, чл. 9, § 2, вр. с чл. 5, § 1, б. „б“ и чл. 12
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година.
Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника, по
дестинация летище Л., П. - летище С.. Полетът бил с начална дата 28.10.2022 г. и с начален
час на излитане 20:00 ч. и час на кацане на 29.10.2022 г. в 01:30 ч. местно време, като
пътуването било по тъжен повод - оргА.зирана панахида на близък роднина, насрочена за
29.10.2022 г. в 10:00 ч. Твърди, че на 28.10.2022 г. се явила на летището в Л., като полетът
излетял в 21:30 ч. Непосредствено преди очакваното време за кацане, пилотът на самолета
информирал пътниците, че самолетът няма да кацне на летище С., а същият ще се приземи
на летище С., М.. След един час престой на летището в гр. С. пристигнали автобуси, които
закарали пътниците до хотел на територията на гр. С.. След пристигането си в хотела
ищцата получила имейл от авиокомпА.ята, с който я информирали, че нямат възможността
да й предоставят превоз, а само да възстановят част от сумата, представляваща разход за
1
превоз, намерен и заплатен от ищцата. Твърди, че провела многократни телефонни
разговори с близки, познати и приятели, както и използвала мобилен интернет с цел
намиране на възможен превоз в най-кратък срок. Успяла да намери превоз до С., който бил
на стойност 50 евро, като съответно пристигнала в С. около 9:00 ч. на следващия ден. Сочи,
че претърпяла и неимуществени вреди – стрес, напрежение, страх от пътувА.я със самолет.
С оглед гореизложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати следните суми: 400 евро - обезщетение във връзка с неосъщестяването на полета до
крайната дестинация, 50 евро - разходи за превоз от гр. С. до гр. С., 148,45 лв. - разходи за
използвА. мобилни данни за разговори и електронни съобщения във връзка с оргА.зирането
на прибирането на ищцата от С. в С., както и 500 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и психически дискомфорт, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който твърди, че
отклоняването на полета към летище С. е било поради огрА.чения на въздушния трафик в
дневното разписА.е на самолета и затваряне на летище С., което представлявало извънредно
обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача, поради което счита, че на ищцата
не се дължи обезщетение от 400 евро. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по
основА.е и размер, като признава дължимостта на сумите за транспортни разходи от летище
С. до летище С. в размер на 50 евро и за телефонни разговори в размер на 148,45 лв. Моли
за отхвърляне на останалите претенции и за присъждане на разноски.
След като взе предвид становищата на стрА.те, събрА.те по делото
доказателства и изявленията на стрА.те, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед становището на стрА.те и на основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада
по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между стрА.те фактите,
че ищцата е имала сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който
дружеството се е задължило на 28.10.2022 г. да изпълни полет номер W6 4374 с направление
от летище Л. до летище С., с час на излитане 20:00 ч. и час на кацане 01:30 ч. местно време;
че кацането на самолета се е осъществило на летището в гр. С., вместо на летището в гр. С.,
че ищцата е направила транспортни разходи за превоз от летище С. до летище С. на
посочената в исковата молба стойност – 50 евро, както и че е провела телефонни обаждА.я и
изпратила електронни съобщения на стойност 148,45 лв.
Безспорно е между стрА.те и обстоятелството, че разстоянието между летище Л. и
летище С. е повече от 1500 км, около 2755 км.
От приетите по делото разпечатки на проведена между стрА.те кореспонденция се
установява, че полет номер W6 4374 е бил забавен, като последователно е променян часът на
излитане за 20:15 ч., 20:45 ч. и 21:00 ч., а след това пренасочен за кацане на летище С..
Представена е разпечатка от електронна кореспонденция между стрА.те от 29.10.2022
г., 01:44 ч., в която ответникът е уведомил ищцата за неуспешно оргА.зиране на трансфер от
2
С. до първоначалното местоназначение – летище С..
От приетото по делото писмо от Министерство на транспорта и съобщенията – ГД
„Гражданска въздухоплавателна администрация“ с рег. № 10-00-18/17.05.2023 г. се
установява, че на 17.10.2022 г. е публикувано съобщение за затваряне на писта за излитане и
кацане 09/27 - С. поради ремонтни дейности – NOTAMN A1140/2022, публикуван на
17.10.2022 г. в 15:16 UTC (координирано универсално време). За процесния полет са
отразени съобщение за промяна на полета, за промяна на времето за начало на движение (от
19:00 ч. на 19:45 ч.), съобщение за активиране в 00:02 ч., съобщение за промяна на полетния
план от въздуха, с което се променя летището на кацане и маршрута до него, и съобщение за
кацане на самолета на летището в С. в 00,09 UTC на 29.10.2022 г.
По делото е представено и писмо от Министерство на транспорта и съобщенията –
ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с рег. № 10-00-18/16.05.2023 г., от
което се установява, че пистата за излитане и кацане на летище С. е била затворена на
28.10.2022 г. и на 29.10.2022 г., както следва: на 28.10.2022 г. между 03:00 ч. и 05:40 ч. и на
29.10.2022 г. между 03:00 ч. и 05:25 ч.
От приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че представеното
Notamn съобщение е публикувано на 17.10.2022 г. в 15:16 UTC, отнася се за затваряне на
писта 09/27 на летище С. на 29.10.2022 г. от 00:05 UTC до 02:35 UTC (от 03:05 ч. местно
време до 05:35 ч. местно време) поради ремонтни дейности. Вещото лице изрично е
посочило, че летище С. разполага само с една писта за излитане и кацане, т. е. RWY 09/27.
Вещото лице е разкодирало SAM съобщение, получено на 28.10.2022 г. в 19:32:27 UTC,
което указва, че излъченият преди това час на излитане 19:45 UTC е променен с час на
излитане 20:31 UTC, посочен код SE 82 - поради неплА.ран недостиг на състав, водещ до
намаляване на очаквА.я капацитет; SLC съобщение, получено в 19:32:54 UTC на 28.10.2022
г., с което се информира за отпадане на конкретния определен час за излитане в 20:31 UTC
със същата причина; SAM съобщение, получено на 28.10.2022 г. в 19:33:15 UTC за
възвръщане на предишен определен час за излитане в 20:31 UTC и SRM съобщение,
получено на същата дата в 20:31 UTC, задаващо ревизиран час за излитане 20:41 UTC, като е
посочен отново код SE 82. Вещото лице е установило наличието на съобщение за промяна
на времето за начало на движение от 19:00 UTC на 19:45 UTC. Установило е, че пистата за
излитане и кацане в летище С. е била затворена на 28.10.2022 г. от 03:00 ч. до 05:40 ч.
местно време и на 29.10.2022 г. от 03:05 ч. до 05:35 ч. местно време. Фактическото време на
пристигане на процесния полет на летище С. е 00:09 UTC на 29.10.2022 г., което е 03:09 ч.
българско време.
В съдебно заседА.е вещото лице уточнява, че Евроконтрол е дал указА.я за излитане
в 19:45 UTC от Л., при положение, че самолетът е трябвало да излети в 19:00 UTC.
Полетният план е бил за 19:00 UTC, а на самолета е даден час на излитане 19:45 UTC, с
номер код 93 - закъснение от предна ротация (полет), т. е. закъсняло кацане в Л. (със
съобщение от 14:59 UTC). Това е наложило промяна на часа на излитане на 19:45 UTC.
3
Вещото лице посочва, че поради огрА.чения от Евроконтрол поради недостиг на
съоръжения, персонал, часът на излитане е променен на 20:31 UTC (посочен е код 82, който
може да означава недостиг на персонал по цялото трасе и се определя от управителя на
цялата мрежа, която контролира въздушните потоци). Самолетът е излетял в 20:31 UTC,
като съобщението от Евроконтрол за смяна на часа от 19:45 UTC на 20:31 UTC е от 19:32
UTC (от този час е и първото съобщение до авиокомпА.ята, че не може да изпълни полета в
19:45 UTC). Според вещото лице, отсрочването от 19:00 UTC за 19:45 UTC е поискано в
14:59 UTC на 28.10.2022 г. от авиокомпА.ята „Уиз Еър“, а в Б. в 15 UTC са разбрали, че
полетът е със сменен начален час – 19:45 UTC. Вещото лице посочва, че излитайки в 20:31
UTC самолетът не е могъл да кацне преди затварянето на летището в С., тъй като полетният
план е 3 часа и 36 минути, по изчисление полетът е трябвало да кацне в 00:07 ч., а летището
е затворило в 00:05 ч. Уточнява, че е почти изключено да се навакса закъснение по време на
полет, защото трябва да се спазва планът за полет. Потвърждава, че Notamn съобщението е
било публикувано на 17.10.2022 г. като всяко едно летище и всеки превозвач, включително
и ответникът, имат достъп до публикациите. Добавя, че ако самолетът е излетял в указаното
време 19:00 UTC или в 19:45 UTC е щял да кацне на летище С. преди затварянето му.
В хода на делото са събрА. и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля А.Б.Й.Й. заявява, че познава ищцата от детството си и този злополучен полет на
28.10.2022 г. от Л.. Винаги посрещала ищцата, когато си идвала в Б.. В процесния ден Й.
чакала ищцата, но тя й се обадила много разтревожена през нощта, че са кацнали в С.,
свидетелката следяла по телефон кога ще кацне самолетът, но пишело само закъснение.
Добавя, че ищцата се върнала в Б. по повод 40 дни от смъртта на доведената й дъщеря, като
панахидата трябвало да се случи на 29 – ти. Обадила й се от С., с думите „свалиха ни от
самолета, настА.ха ни в хотел и ни казаха да се спасяваме поединично“, водели
непрекъсната кореспонденция по телефона. Ищцата ползвала български телефон, който бил
на името на голямата й дъщеря, свидетелката разбрала, че ищцата ще си дойде от С. с друга
жена, прибрали се към 09:30 ч. на 29-ти, ищцата била на косъм да закъснее за помена, била
адски притеснена дали ще стигне навреме. Свидетелката заявява, че и до ден днешен
ищцата, прибирайки се в Б., понеже тук е голямата й дъщеря, винаги е в шок и ужас ще
кацне ли, ще излети ли навреме, като пътува с малкото си дете винаги е на тръни. Добавя, че
до последно не са им казали, че ще кацнат в С.. Служителите там не са им оказали никакво
съдействие, дали са им по едно шише вода, настА.ли са ги в хотел, не са оргА.зирали превоз
до Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година се
обуславя от пълното и главно доказване на следните предпоставки: сключен между стрА.те
договор за въздушен превоз, въз основа на който ответното дружество се е задължило на
28.10.2022 г. да изпълни полет W6 4374 с направление от летище Л. до летище С., с час на
4
излитане 20:00 ч. и час на кацане 01:30 ч. местно време, че кацането на самолета, извършващ
полета, е осъществено на друго летище, съответно пристигане на ищцата в крайния пункт с
повече от 3 часа закъснение и разстояние на изпълнения полет над 1500 км, както и че
ищцата е сторила разноски за транспорт и телефонни обаждА.я в претендирА.я размер.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на
извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност по смисъла на чл. 5, § 3 и § 14
от съображенията от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
По делото несъмнено е доказано наличието на облигационно правоотношение между
стрА.те във връзка с договор за въздушен превоз, с направление от летище Л. до летище С.
номер W6 4374, определен за изпълнение по разписА.е за 28.10.2022 г. с час на излитане
20:00 ч. и час на кацане 01:30 ч. местно време, както и че самолетът е кацнал вместо на
летище С., на летище С., като не се спори, че ищцата е изправна страна по договора.
При съвкупния анализ на доказателствения материал - писмени и гласни
доказателства, а и от неоспореното заключение на СТЕ, съдът приема, че ищцата е
пристигнала със закъснение над 3 часа на крайния пункт. Така от заключението на СТЕ се
установи, че самолетът е кацнал на летище С. на 29.10.2022 г. в 00:09 UTC или 03:09 ч.
българско време. От показА.ята на св. Й., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви, се доказа, че ищцата е пристигнала в С. на 29.10.2022 г.
в 09:30 ч. В тази връзка следва да се посочи, че полетът не може да се счита за осъществен,
когато е бил пренасочен към летище, различно от първоначално плА.раното летище на
местоназначение, така че този полет по принцип трябва да се счита за отменен и може да
породи право на обезщетение по чл. 5, § 1, б. „в“ във връзка с чл. 7 от Регламента (така
решение по дело C-826/19), като в случая не са налице посочените изключения в б. „в“, т. е.
полетът следва да се счита отменен.
Спори се между стрА.те дали кацането на друго летище на процесния полет се дължи
на извънредно обстоятелство или не.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. (Регламента), опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Отговорността на
превозвача е изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират
извън ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените условия.
Доколкото нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. дерогира установения
принцип, че пътниците имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва
да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да
не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да
осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Преамбюла на Регламента се съдържа неизчерпателно
изброяване на „извънредните обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори
5
при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквА. дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо
до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia-
Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития
(изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова
събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл.
5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето
естество или произход, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (Решение по дело С-28/20, Airhelp).
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3, вр. със съображение 14 от Регламента и Решение
на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., не всички
извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач.
За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че
настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането
на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да
отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/ отменен полет, следва да
бъде доказано освен наличието на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети
всички необходими/разумни мерки.
По делото беше доказано, че летище С. и по-конкретно писта за кацане и излитане
09/27 е била затворена на 29.10.2022 г. от 00:05 UTC до 02:35 UTC, респективно от 03:05 ч.
местно време до 05:35 ч. местно време, за което ответникът е бил уведомен предварително -
съобщение за плА.рА.те ремонти, респективно за затварянето на летище С. на процесната
дата и времето, в което ще бъде затворено е публикувано на 17.10.2022 г., а вещото лице
потвърди, че достъп до публикациите има всяко летище и всеки превозвач, т. е. ответникът
като превозвач е бил наясно с времето, в което ще бъде затворено летището, като
първоначално зададените часове за излитане и кацане са били съобразени с времето, по
което самолетът би могъл да кацне на летище С. преди неговото затваряне. В случая
ответникът се позовава на огрА.чението на въздушния трафик като извънредно
обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.. От заключението на
приетата СТЕ се установи, че последователната промяна на часа на излитане е по причина
6
код SE 82 „неплА.ран недостиг на състав, водещ до намаляване на очаквА.я капацитет“ (в
19:32 UTC часът на излитане е променен от 19:45 UTC на 20:31 UTC, в който час е и излетял
самолетът). От разясненията на вещото лице в съдебно заседА.е обаче се установява, че за
първоначалното закъснение от 45 минути (смяна на часа на излитане от 19:00 UTC на 19:45
UTC) като причина е посочен код 93 – „закъснение от предходна ротация“, закъсняло кацане
в Л. на предишен полет, съобщението за което е получено още в 14:59 UTC. Следователно
първопричината за промяната на първоначалния час на излитане, така както е бил плА.ран
според договора за въздушен превоз, се дължи на закъснялото кацане на самолета в Л. при
предишния полет, а не на недостиг на състав, съответно на огрА.чения във въздушния
трафик в дневното разписА.е на самолета.
С Решение на СЕС по дело С-74/19 е прието, че нито съображения 14 и 15 от
Преамбюла на Регламента, нито чл. 5 § 3 огрА.чават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство (т. 51). От друга страна,
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно
средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което
означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при
предходен полет, се отразява на полета или полетите след него (т. 52). За да се освободи от
задължението си за заплащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет (т. 53). Изтъкването на такова извънредно обстоятелство
предполага обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на
това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на
следващия полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално
като се вземе предвид начинът на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач (т. 54).
В случая ответникът нито е изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства, че
закъснението на полета от предишна ротация се дължи на „извънредно обстоятелство“ от
кръга на визирА.те по - горе, нито че дори да е налице такова, са били взети всички
необходими мерки, за да бъде избегнато закъснението, поради което съдът приема, че
закъснението на самолета от предишна ротация само по себе си не освобождава превозвача
от отговорност за заплащане на обезщетение.
От друга страна следва да се има предвид, както се посочи по-горе, че за да бъде
квалифицирано едно събитие като извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от
7
Регламента, то следва поради своето естество или произход да не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и да се намира извън
ефективния му контрол. В случая съдът намира, че другата причина за отлагане на полета –
огрА.чения от Евроконтрол поради недостиг на състав, персонал, съоръжения, макар да се
намира извън ефективния контрол на превозвача, е събитие, което е част от риска, включен
в професионалната дейност на превозвача и следователно следва да бъде предвидено от него
и да бъдат предприети мерки, в това число и чрез осигуряване на достатъчен времеви
ресурс, за да се предотврати закъснението на полета. При съобразяване на информацията за
затварянето на летище С. за извършване на ремонтни дейности, обявено на превозвача 11
дни преди деня на затваряне, ответното дружество е имало достатъчно време, за да
оргА.зира полета по начин, че да избегне закъснение и невъзможността да кацне на летище
С., включително като съобрази обичайно присъщите рискове като недостигът на персонал,
съоръжения и т. н., доколкото не е доказано това да се дължи на някое от изрично
посочените в Регламента извънредни обстоятелства.
В практиката на СЕС е прието, че въздушният оператор се освобождава от
задължението си за плащане на обезщетение, само ако може да докаже, че е взел
съобразените с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това обстоятелство да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не могат от него да
се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент. Разяснено е, че грижата, която се изисква да положи въздушният
превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение,
предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно
премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да
потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирА. от други въздушни
превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане,
като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че осигуряването на резервно въздухоплавателно средство би
било непоносима жертва, с оглед на капацитета на предприятието му към момента на
извършване на процесния полет (при данните за първоначалното закъснение на полета и
смяната на часа на излитане от 19:00 UTC на 19:45 UTC, за което е била получена
информация още в 14:59 UTC и предварително известната информация за часа на затваряне
на летището в С.), отчитайки времетраенето на полета и възникването на проблеми,
обичайно присъщи на съответната дейност. Липсват и доказателства, че е взел съобразените
с положението мерки, използвайки всички човешки, материални и финансови ресурси, с
които разполага, за да не допусне завършване на полета на друго летище. С оглед на
гореизложените съображения и посочената практика, настоящият състав счита, че
ответникът не е доказал наличие на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира извън
ефективния му контрол, съответно липсва основА.е за освобождаване на въздушния
превозвач от отговорност.
8
СтрА.те не спорят, че процесният полет на територията на Общността е над 1 500 км.
Въз основа на изложеното, са налице предпоставките на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро е
основателен, поради което следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаването
на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2022 г. до окончателното плащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 евро,
представляваща сторените от ищцата разходи за достигане на крайния пункт - С., съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 8, § 3 от Регламента, когато в случай на обслужване на град,
агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага на
пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията,
опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на пътника от
алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък
краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника. Между стрА.те не е спорно, а и от
представените по делото доказателства се установи, че полетът е завършен на алтернативно
летище, а не на плА.раното, поради което ищцата има право да й бъдат възстановени
разходите за трансфер от летище С. до летище С.. В случая ответникът признава в отговора
на исковата молба, че на ищцата се дължат разходи за прибиране от гр. С. до гр. С. в
претендирА.я размер от 50 евро, поради което предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете по чл. 9, § 2 от Регламента и по чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 12, § 1 от Регламента:
Съгласно чл. 9, § 2 от Регламента освен грижата по предходния параграф, на
пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждА.я, телекс или факс съобщения, или
електронни съобщения. В случая се претендира стойността на две телефонни обаждА.я,
както и допълнително направените такива в хипотезата на чл. 12 от Регламента, във връзка с
прибирането на ищцата до Б.. Понятието „допълнително обезщетяване“, посочено в чл. 12
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на
националния съд да присъди, при предвидените в националното право условия, обезщетение
за вредата, включително неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за
въздушен превоз. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния
транспорт на основА.е чл. 12 от Регламента, е да допълни предвидените в регламента мерки
по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели
поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. От това
следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на чл. 12 от Регламента може да
бъде не само имуществена, но и неимуществена – Решение по дело C-83/10 на СЕС. Чл. 12
от Регламента не може да бъде пречка за възможността увреден пътник да бъде обезщетен за
присъща нему вреда, доколкото националното или международното право му предоставят
9
право на такова обезщетение, при условие, че то допълва предвиденото в регламента
фиксирано обезщетение. Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7
презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързА. с нарушение на
първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е
лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред. Тази претенция обаче се нуждае от пълно и главно доказване.
Основателността на тези искове се обуславя от установяването на неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответното дружество (което се доказва по изложените
по-горе съображения), причинени имуществени и неимуществени вреди над обичайния
размер, причинна връзка между тези вреди и неизпълнението на договорното задължение. За
да се прецени наличието или не на неимуществени вреди над размерите, предвидени в чл. 7
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., съдът следва да изходи от конкретните факти и
обстоятелства по делото.
По делото се установи, че първоначалният час на излитане на самолета е бил
променян многократно, че неочаквано за пътниците полетът до С. е бил премаршрутиран от
първоначалното разписА.е до летището в С., че от С. през нощта ищцата е следвало сама да
намира начин да се прибере в С., като не й е бил осигурен транспорт до Б., като пътува
близо 240 км. От показА.ята на свидетеля Й., които съдът кредитира като преки, логични,
обосновА. и неопровергА. от други доказателства по делото, се установи, че ищцата е
изпитала силно притеснение и неудобства от неизвестността за начина на придвижване и
опасността да закъснее за събитието, за което се е прибирала в Б. – панахида за 40 дни от
смъртта на доведената си дъщеря. Отчитайки особеностите на конкретния случай,
настоящият съдебен състав намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди над
обичайния размер, предвиден в чл. 7 от Регламента, които са пряк резултат от неточното
изпълнение на договора от страна на ответника. Кацането на самолета в друга държава, за
което ищцата е била уведомена непосредствено преди това, престоят в чужда държава и
необходимостта ищцата да търси сама начини, за да се придвижи до Б., и то през нощта,
несъмнено е довело до по-големи негативни емоции и неудобства у ищцата, още повече с
оглед повода, във връзка с който е предприела пътуването, наложил бързото оргА.зиране на
транспорт до Б., и за който е закупила билет месец по-рано. Отчитайки тези факти, това, че
ищцата е пристигнала до крайната дестинация в рамките на над 8 часа от първоначалното
разписА.е, емоционалното състояние на ищцата след процесния полет и понастоящем - била
адски притеснена дали ще стигне навреме за помена, страха при последващи полети дали ще
кацне и излети навреме, и съобразявайки обществено-икономическите условия през 2022 г.
(към м. 10. 2022 г. минималната работна заплата е 710 лв.), съдът намира, че на ищцата се
дължи допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., над
фиксирА.я размер чл. 7 от Регламента, или искът за неимуществени вреди следва да се
уважи в цялост, ведно със законната лихва от 21.12.2022 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл. 9 § 2 и чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1
10
ЗЗД, вр. с чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за разходи за телефонни обаждА.я и
електронни съобщения за сумата от 148,45 лв. - същата не се оспорва от ответника, във
връзка с проведените разговори са ангажирА. и писмени доказателства, не е спорно, че на
основА.е чл. 9, § 2 от Регламента превозвачът покрива до две телефонни обаждА.я, като
няма пречка разходите над тези да се търсят по реда на чл. 12 от Регламента – като
имуществени вреди – претърпени загуби, които безспорно са в причинна връзка с
поведението на въздушния превозвач, за което свидетелства и изричното признА.е, че те са
дължими на ищцата. Поради това искът за сумата от 148,45 лв. следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от 21.12.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищцата, която е направила
своевременно искане за присъждане на разноски съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, както следва: 61,14 лв. – държавна такса и 720 лв. – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая всички претендирА. суми са на
основА.е сключения между стрА.те договор за въздушен превоз, като се обезщетяват вреди
във връзка със закъснение на полета, които вреди имат различен характер, но общ
правопораждащ факт. Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от
20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. В конкретния случай сборът
от цената на всички искове възлиза на 1528,57 лв., поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в
размер на 452,85 лв. Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът не е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., а съобразява сложността на делото от фактическа и правна
страна, както и извършените в същото процесуални действия. В този смисъл и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна, извършените в хода на
същото разпит на свидетел и изслушване на експертиза, както и протичането на делото в
рамките на едно открито съдебно заседА.е, съдът приема, че по предявените искове на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 600 лв., или общо на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 661,14 лв.
– разноски по делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.Е.У.Ц..” У., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174,
чрез клона му „У.Е.У.Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление: гр. С., Зона Летище С., сграда ИВТ, да заплати на А. М. М., л. к. № ******,
издадена на 03.12.2020 г. от МВР - С., с постоянен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 34, на основА.е
чл. 7, § 1, б. „б“, чл. 8 § 3, чл. 9 § 2 и чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД следните суми: 400 евро –
обезщетение за вреди от отмяна (кацане на летище, различно от летището на пристигане, за
което е била направена резервацията) на полет W6 4374 от 28.10.2022 г. по направление от
летище Л., П. до летище С., Б., по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 50 евро - стойност на транспортни разходи от гр. С. до гр. С., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 148,45 лв. - обезщетение, представляващо разходи за проведени телефонни
обаждА.я и изпратени електронни съобщения от М. до Б., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – преживяно безпокойство и стрес
в резултат на отменения полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Ц..” У., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174,
чрез клона му „У.Е.У.Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., Зона Летище С., сграда ИВТ, да заплати на А. М. М., л. к. № ******,
издадена на 03.12.2020 г. от МВР - С., с постоянен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 34, на основА.е
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 661,14 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12