Определение по дело №5134/2018 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 29 ноември 2018 година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр. дело № 5134 по описа за 2018 година намери следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Бул Протекшън ЕООД срещу Тирими ЕООД за заплащане на сумата от 254,39 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по делото.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства, както следва: от страна на ищеца – фактури с номера/: **********/ 05.06.2017г.; **********/ 07.07.2017г.; **********/ 03.08.2017г.; **********/ 30.10.2017г.; **********/ 02.11.2017г. и **********/ 27.11.2017г. писмо с изх. № 6 от 01.12.2017 г. от Бул Протекшън ЕООД до ГД „Охранителна полиция“ – гр. София; справка за банкова сметка ***нк АД за периода 09.01.2018 г. до 10.09.2018 г.

СЪОБЩАВА на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от Бул Протекшън ЕООД, ЕИК *********, срещу Тирими ЕООД, ЕИК *********, в която се твърди, че между „БУЛ ПРОТЕКШЪН" ЕООД като изпълнител и "ТИРИМИ" ЕООД, като възложител е постигната договореност за предоставяне на услуги по осъществяване на физическа охрана на недвижими имоти и имуществото в него. Изпълнителя извършил услуги, като осъществил физическа охрана на имоти в едно с намиращите се в тях машини, съоръжения и др. движимо имущество съгласно Списък. Също така се осъществявал и пропускателен режим на същите имоти. За извършената услуга изпълнителя ежемесечно представял фактури за дължимото възнаграждение за периода м. 06- м.11 2017г. вкл. Между ищеца и ответника съществували валидни търговски правоотношения, като ищецът изпълнил своите задължения по тях – предоставил на ответника, описани в процесните фактури услуги. Отправяни били до ответника покани, че следва да изплати дължимото, но без резултат. Възложителя до 03.07.2018г. / датата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК/ не изпълнил своето задължение да заплати дължимата цена за извършените услуги по издадените от изпълнителя фактури, както следва: ф. **********/ 05.06.2017г. - 192 лв.; ф. **********/ 07.07.2017г.- 192 лв.; ф. **********/ 03.08.2017г.- 192 лв.; ф. **********/ 30.10.2017г. - 384 лв.; ф. **********/ 02.11.2017г. - 192 лв. и ф. **********/ 27.11.2017г. - 192 лв. С оглед това и предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на облигационно задължение от страна на ответника на основание чл.410 ГПК на 03.07.2018г. в деловодството на Районен съд- Ст. Загора било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение за вземане на парични суми. Със заявлението се искало длъжника "ТИРИМИ" ЕООД да бъде задължен да заплати на „БУЛ ПРОТЕКШЪН" ЕООД следните суми:

1344.00 лв. /четири хиляди двеста петдесет и седем лева/ главница незаплатеии суми по фактури, както следва:

- ф. **********/ 05.06.2017г. - 192 лв.;

- ф. **********/ 07.07.2017г.- 192 лв.;

- ф. **********/ 03.08.2017 г.- 192 лв.;

- ф. **********/ 30.10.2017г. - 384 лв.;

- ф. **********/02.11.2017г. -192 лв.;

- ф. **********/ 27.11.2017г. -192 лв. както и:

законна лихва върху всяка от фактурите, както следва: по ф. **********/ 05.06.2017 г. в размер на 20,95 лева за периода от 06.06.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 07.07.2017г в размер на 19,24 лева за периода от 08.07.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 03.08.2017 г. в размер на 17,80 лева за периода от 04.08.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 30.10.2017г. в размер на 22,87 лева за периода от 31.10.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф0000000649/02.11.2017г. в размер на 12,93 лева за периода от 03.11.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 27.11.2017г. в размер на 11,60 лева за периода от 28.11.2017 г. до 02.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Претендирано било и заплащане на разноски в размер на 25 лева – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 200 лева. С оглед постъпилото горепосочено Заявление по чл 410 ГПК било образувано ч.гр.д. №3378 по описа на Районен съд Ст. Загора за 2018г. В резултат на производството била издадена Заповед №1867 за изпълнение ла парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2018г. На 18.07.2018г. ответникът погасил частично задължението си към ищеца, като е превел по банков път сумата от 1152 лв. и посочил основание за плащането си ф. **********/ 07.07.2017г.; ф. **********/ 03.08.2017г.; ф, **********/ 30.10.2017г.; ф. **********/ 02.11.2017г. и ф. **********/ 27.11.2017г. На основание чл. 415 от ГПК поради това, че длъжникът възразил срещу горепосочената Заповед, съдът указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе съответно дължимата ДТ.

Предвид само частично изплащане на претендираното със Заявлението по чл.410 ГПК от страна на ищеца и останало неизпълнение на изискуемото парично вземане по ф. **********/ 05.06.2017г. за сумата от 192 лв., както и на заявените претендирани лихви и разноските по заповедното производство – платена ДТ и платен адвокатски хонорар размер на 227 лв., и с оглед възражението срещу Заповедта за изпълнение по ч.гр.д., ищецът счита, че бил налице правен спор основание за завеждане на настоящия установителен иск срещу длъжника.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че длъжникът Тирими ЕООД дължи на Бул Протекшън ЕООД, сумата от 524,39 лева, неизплатени суми, от които 192 лева по **********/05.06.2017г., както и лихви по ф. **********/ 05.06.2017 г. в размер на 20,95 лева за периода от 06.06.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 07.07.2017г в размер на 19,24 лева за периода от 08.07.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 03.08.2017 г. в размер на 17,80 лева за периода от 04.08.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 30.10.2017г. в размер на 22,87 лева за периода от 31.10.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф0000000649/02.11.2017г. в размер на 12,93 лева за периода от 03.11.2017 г. до 02.07.2018 г.; по ф. **********/ 27.11.2017г. в размер на 11,60 лева за периода от 28.11.2017 г. до 02.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1344 лева, считано от датата на завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Тирими ЕООД. Признава, че платил по всички фактури по заповедното производство защото твърде късно получил оригиналите им, но преди да узнае за заповедното производство, поради което счита, че претенциите по същото са неоснователни. Процесната ф-ра 609 / 05. 06. 2017 не била получавана никога при него, поради което и не била осчетоводена. Задължението за заплащане възниквало слез като ищецът изпрател оригинал на фактурата, каквото задължение имал по чл. 303а /3/ ТЗ. Нито към момента, нито при депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК, за ответника не бил настъпвал падежа за плащане, поради непредоставянето на същата фактура.

Относно претендираните лихви за забава - същите не били дължими изобщо защото забава нямало, поради това че: ответникът не бил получил претендираните фактури на датите от които са начислени от ищеца лихвите, и по действието на чл. 303а /3/ ТЗ, падежът по главниците по тях не бил настъпил. Освен това фактурите били платени преди ответникът да бил разбрал за намерението на ищеца да претендира сумите чрез заповедно производство, т.е. били платени доброволно.

Относно претендираните разноски по заповедното производство счита, че същите били недължими освен на основанието, посочено по-горе, така също и при условието на чл. 414а /2/ ГПК.

Моли съда да отхвърли изцяло претенцията на ищеца и да присъди на ответника деловодни разноски. Прави предложение за спогодба, като заявява, че ако ищецът представи в оригинал претендираната фактура, ще заплати главницата по нея, и ще се съгласи да не претендира разноски но делата, при условие че ищецът не претендира разноски по заповедното и настоящото производства.

На база твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД. Приема за безспорни между страните следните факти: сключен договор за изработка с предмет осъществяване на физическа охрана на недвижими имоти и имуществото в него, както и изпълнението по този договор. Съгласно чл. 84 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. При липса на така определен ден, длъжникът изпада в забава след покана. В тежест на ищеца е да докаже наличието на така определен ден за заплащане на задължението по процесната фактура, алтернативно наличието на отправена и приета от ответника покана за плащане по нея. Не са представени са доказателства за тези факти. В тежест на ответника е да докаже плащане или друг вид погасяване на задължението си. Не са представени доказателства за тези факти.

 

НАСРОЧВА делото в открито заседание на 14 януари 2019 г., от 14:00 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение.

НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: