Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.10.2015г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на десети септември две
хиляди и петнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 210
по описа за 2015г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.
87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че тя, заедно с починалия си съпруг Г.Н., са прехвърлили на Д.Г.Н.
притежаваното от тях в режим на СИО право на собственост върху недвижим имот,
представляващ 1/3 идеална част от парцел VІІІ-745, кв. 62 по регулационния план
на гр. Асеновград, състоящ се от 405 кв.м., с уредени регулационни сметки,
ведно с целия втори редовен жилищен етаж от построената в него триетажна,
трифамилна, масивна, с висок призем и таван жилищна сграда, като и ведно с 1/3
идеална част от тавана и общите части на сградата, срещу задължение за издръжка
и гледане. По КККР на гр. Асеновград същият представлява ПИ с идентификатор
00702.529.209. До смъртта си на 08,01,2014г. приобретателят не е изпълнявал под
каквато и да е форма и степен така поетото глобално задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителите до края на живота им. Това не са направили и
неговите наследници по закон - ответниците. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което договорът да бъде развален. Претендира направените по делото
разноски.
Ответниците оспорват предявения
иск. Твърдят, че приживие наследодателят
им е полагал необходимите грижи за майка си, като й е помагал ежедневно.
Извършвал е необходимите ремонти в обитаваните от нея стаи, предоставял й е храна,
полагал е ежедневни грижи след претърпяна от нея операция, както в болничното
заведение, така и в дома й. Към настоящия момент тя няма изключителна нужда от
полагане на специални, ежедневни, постоянни и непрекъснати грижи и издръжка,
тъй като е в добро здравословно състояние. Въпреки това ответниците са полагали
необходимите грижи, като са й предоставили възможност да живее в жилището,
предмет на алеаторния договор, предоставяли са й и храна, въпреки затрудненото
си финансово положение. В последните няколко месеца преди подаване на исковата
молба ищцата отказала да приеме каквито й да било грижи, поради което са й
заплащали определена сума, изпращана чрез пощенски запис. Но ищцата отказала да
я получи. Предоставили са й възможност да посещава ежедневно жилището им, да
живеят в едно домакинство и да се грижат ежедневно за нея. А.Н. е оказвала
помощ в домакинството й, както и такава, свързана с поддържане на дворното
място. Твърдят, че с всичко това са изпълнени задълженията по договора, чийто разваляне се иска, тъй
като по този начин е обезпечен нормален и спокоен живот на прехвърлителката
според нуждата й и в съответствие с уговореното. Ето защо молят предявения иск
да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.
След като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното:
С нотариален акт №647/1971г. Г.Д.Н. е придобил в правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел VІІІ-745 в кв. 62 по регулационния план на гр. Асеновград, състоящ се от 405 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда. Тъй като това е станало през време на гражданския му брак с ищцата и поради възмездния характер на договора, то е станало съпружеска имуществена общност. Впоследствие те двамата са се разпоредили с него като са прехвърлили 1/3 идеална част от парцела ведно с целия първи редовен жилищен етаж на сина си Веселин Н. срещу задължение за издръжка и гледане (нотариален акт №1019/1991г.), 1/3 идеална част от парцела, ведно с целия втори редовен жилищен етаж на сина си Д.Н. срещу задължение за издръжка и гледане (нотариален акт №1020/1991г.), а на Атанас Мирчев и Веска Мирчева са продали само трети жилищен етаж (нотариален акт №9/1992г.). Видно от представената скица и схеми, а и няма спор между страните относно идентичността на процесния имот, описаният в горните документи парцел е заснет по кадастралната карта на гр. Асеновград с идентификатор №00702.529.209, жилищната сграда – с идентификатор 00702.529.209.1, а втори жилищен етаж – като самостоятелен обект в сграда № 00702.529.1.3.
Д.Г.Н. е починал на 08,01,2014г., като ответниците са негови наследници по закон. Срещу прехвърляне на правото на собственост върху 1/3 идеална част от дворното място, втори жилищен етаж от сградата и 1/3 идеална част от тавана и общите части, той е поел задължението да гледа и издържа родителите си докато са живи, заедно и поотделно.
Свидетелките Вълчева и Величкова са съседи на страните, като живеят близо до тяхната къща. Те често контактуват със С.Н.. Откакто починал съпругът й, тя живее сама в една стая в приземния етаж на къщата. През 1996г. била оперирана от херния. В този период от време синът й Д. и семейството му не живеели в същата къщата. Преместили се, когато оправили етажа. От показанията на свидетеля Апостолов, близък приятел на Д., се установява, че въпреки това той я посещава всяка сутрин, за да й запали печката, както и да се погрижи за всичко, от което се нуждаела. Всяка вечер също ходел при нея и едва след това се прибирал вкъщи. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката Кинанова, която е много близка роднина на А.. Между тях и показанията на Вълчева и Величкова е налице известно противоречие, доколкото според последните С. сама се грижила за себе си и не получавала помощ от никого. Съдът кредитира показанията на свидетелите Кинанова и Апостолов, тъй като са основани на непосредствени впечатления от продължителен период от време – двамата са били ежедневно с Д. или А., присъствали са на семейните им празници. От показанията им се установява още, че на всички тържества е била и С.Н.. Отношенията между нея и синът й и семейството му били много добри. Не е имало пререкания или неразбирателство. С. също ги е посрещала и изпращала като гости. Тя чувствала апартамента на Митко като неин. Посещавала го когато пожелае. Макар да живея на различни етаж и всеки да си има отделно домакинство, С. се е качвала при Митко например, за да се обядва или вечеря, а се е случвало и обратното. Д., А. и С. обработвали двора, като сеели в него зеленчуци, имало асми. Реколтата била за всички. Освен това Митко отглеждал зайци, като давал от тях и на майка си. Когато синът й се разболял, тя се грижила за него през деня. Купувала му плодове. След като починал отношенията между нея и ответниците се влошили изключително много. Причината за това е имуществен спор. Поради това С. отказвала всичко, което е свързано с А.. Това наложило тя да й изпраща пари с пощенски запис с оглед изпълнение на поетите задължения.
В тежест на приобретателите е да докажат, че са давали издръжката, която дължат по него и са осигурявали необходимите грижи. Договорът за издръжка и гледане, както е възприето в трайната съдебна практика, се окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя. Това е от съществено значение при преценка дали е спазено изискването на закона - чл. 79, ал. 1 ЗЗД за точното изпълнение на договора, което предполага изпълнение на дължимата престация и определя същата по вид, обем и качество.
Тук следва да се съобразят нуждите на прехвърлителката и желанието й да приеме изпълнение по договора, тъй като задължението на приобретателя е корелативно свързано с правото на кредитора да изисква и получи. Той е господар на правата си, може свободно да се разпорежда с тях като реши дали да ги упражни или не. Установи се по делото, че С.Н. е водила самостоятелен начин на живот, като сама е преценявала кога да се възползва от възможността да ползва жилището, предмет на спора (върху което дори й е учредено право на ползване с нотариален акт №159/2008г.), от приготвена и обезпечена храна и хранителни продукти от Д.Н. и ответницата А.Н., от предоставените й парични средства (чрез пощенски запис). Няма доказателства, че прехвърлителката е имала нужда и от други грижи и издръжка, различни от престираните от приобретателя лично, а след неговата смърт – от неговите наследници, поради което следва изводът, че изпълнението на задълженията е съобразно уговореното и за прехвърлителя са положени толкова грижи и е давана такава издръжка, от каквато самата тя е смятала, че има нужда. От събраните доказателства е видно, че и към настоящия момент тя не желае да бъде подпомагана в поддържането на бита, както и че не са й необходими средства за издръжка – същата получава пенсия, работи и получава доходи от това, не е потърсила паричните суми, изпратени й от А.Н. с пощенски запис (лист 158). Споделяла е със свидетелката Кинанова, че работи, тъй като не й се стои вкъщи, предпочита да е сред хората и да се движи, което също води до извод, че не е имала желание да упражни правата си по договора. От горното се налага извода, че сключеният договор между С.Н. и Д.Н. е постигнал своята социална цел и предназначение и е обезпечил и предоставил необходимите социално-битови условия на ищцата.
Не на последно място следва да се има предвид, че съгласно чл. 87, ал.3 от ГПК правото да се развали договорът се поражда за кредитора, когато длъжникът не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря. В настоящия случай, видно от приетите епикризи на лист 59-145, Д.Н. е страдал от заболяване, което е изисквало продължително лечение и чести пролежавания в лечебно заведение. От показанията на свидетелите се установи, че той е бил „на легло“, трудно подвижен, сам се е нуждаел от грижи и без чужда помощ не би могъл да се обслужва, като включително ищцата му е предоставяла такава. Или дори да се приеме, че в този период от време – от 2007г. (от когато е първата епикриза) до 08,01,2014г. (датата на настъпване на смъртта му), е било налице неизпълнение на договора, то се е дължало на причина, която не може да се вмени във вина на приобретателя, а съгласно чл. 81 от ЗЗД в този случай длъжникът не отговаря.
Всичко изложено по-горе позволява да се заключи, че ищцата е получила дължимото по сключения между нея и Д.Н. договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както приживе от приобретателя, така и след смъртта му - от неговите наследници. Поради това предявеният иск за разваляне на договора, оформен с нотариален акт №1020, том VІ, дело №1668/1991г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград, с който Г.Д.Н. и С.А.Н. са прехвърлили на Д.Г.Н. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел 1/3 идеална част VІІІ-745 в кв. 62 по регулационния план на гр. Асеновград, целият парцел състоящ от 405 кв.м., с уредени регулационни сметки, при граници: улица „Капитан Райчо“, Д. Пенелов и Стефан Даракчиев, ведно с целият редовен втори жилищен етаж от построената в парцела триетажна, трифамилна, масивна, с висок призем и таван жилищна сграда, както и 1/3 идеална част от тавана и общите части на сградата, като си запазват правото на надстрояване на следващите след трети етаж жилищни етажи при изменение на застроителния план до размер на ½ идеална части и по отношение на С.А.Н., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника А.Н. направените по делото разноски в размер на 900 лева, възнаграждение за адвокат и 10 лева, държавна такса за съдебни удостоверения, а на ответника Г.Д.Н. сумата от 480 лева, адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.А.Н., ЕГН ********** *** против А.Н.Н., ЕГН **********, Г.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Н., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.Н.Н., ЕГН ********** *** за разваляне на договора, оформен с нотариален акт №1020, том VІ, дело №1668/1991г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград, с който Г.Д.Н. и С.А.Н. са прехвърлили на Д.Г.Н. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел 1/3 идеална част VІІІ-745 в кв. 62 по регулационния план на гр. Асеновград, целият парцел състоящ от 405 кв.м., с уредени регулационни сметки, при граници: улица „Капитан Райчо“, Д. Пенелов и Стефан Даракчиев, ведно с целият редовен втори жилищен етаж от построената в парцела триетажна, трифамилна, масивна, с висок призем и таван жилищна сграда, както и 1/3 идеална част от тавана и общите части на сградата, като си запазват правото на надстрояване на следващите след трети етаж жилищни етажи при изменение на застроителния план до размер на ½ идеална части и по отношение на С.А.Н., поради неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка от Д.Г.Н., ЕГН **********, а след неговата смърт от А.Н.Н., ЕГН **********, Г.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Н., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.Н.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на А.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 910 лева (деветстотин и десет лева), направени по производството разноски, а на Г.Д.Н., ЕГН ********** *** сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: