№ 24865
гр. С., 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20221110147707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от „С. К.“ ООД срещу К. В. К., с ЕГН: ********** за сумите 500,00 лева
(петстотин лева), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем
№402091 от 28.02.2020 г. , ведно със законна лихва за периода от 31.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 25,03 лева (двадесет и пет лева и 03 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 13.04.2020 г., сумата
64,78 лева (шестдесет и четири лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 08.09.2020 г. до 01.08.2022 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането,
начислени за периода от 20.04.2020 г. до 01.08.2022 г., 262,97лева (двеста шестдесет и
два лева и 97 стотинки), представляваща договорна неустойка, начислена за периода от
28.02.2020 г. до 13.04.2020 г., 78,80лева (седемдесет и осем лева и 80 стотинки),
представляваща неустойка за забава за периода от 12.06.2020 г., начислена еднократно.
Съдът, след като взе предвид изложеното в заявлението намира, че същото
следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за неустойки и разходи за събиране
на вземането поради забава в плащането, като конкретните съображения за това са
следните:
Съгласно заявлението сумата 262,97лева, представлява договорна неустойка при
непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора и се дължи на
основание чл.7 от Договор за паричен заем №402091 от 28.02.2020 г.вр. чл.37, ал.3 и 4
от ОУ. Видно обаче от представения текст на Договор за паричен заем №402091 от
28.02.2020 г. в т.7 няма подобна уговорка и от текста на договора изобщо не е видно
поемане на такова задължение. В ОУ е посочено, че неустойката е индивидуализирана
1
в договора, доколкото обаче такава индивидуализация липсва, то сумата е недължима.
Ако се приеме все пак, че е уговорена такава неустойка по силата на ОУ, то клаузата се
явява неравноправна.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението. В тази връзка
съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. Те
не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да
бъдат защитени по реда на заповедното производно.
По отношение на претенцията за неустойка за непредставяне на обезпечение,
преценката за нищожност на клаузата за неустойка, съобразно задължителното
тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК на ВКС, следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната
преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така
уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на задължението по договора, а
ангажимент за обезпечение, който при отпуснат вече заем е безпредметен.
Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП. Безспорно
заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравно неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Целта на кредитора в случая е да
2
получи възнаграждение извън уговореното такова.
По отношение на претендираната неустойка за забава в размер на 78,80 лв.,
начислена еднократно на 12.06.2020 г. в заявлението е посочено, че в чл.21, ал.7 от ОУ
е регламентирано задължението на потребителя да заплаща таксите, определени в
Тарифата за таксите на „С. К.“ ООД, както и съответните неустойки – ако такива са
дължими. Сочи се, че в конкретния случай длъжникът бил забавил своето плащане,
поради което е начислена неустойка в размер на 10% от остатъка от дължимата по
съответния договор сума до цялостно погасяване. За да бъде дължима една неустойка
същата следва да е уговорена изрично в договорна клауза. В случая нито в Договора,
нито в ОУ и тарифата не е уговорена дължимост на неустойка за забава в сочения
размер от 10 %. Отделно от това, Съдът намира, че обстоятелствата за които се
начислява неустойка, нейната цел, са в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава
не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за
забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил.
По същите съображения - противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК не се дължи и
сумата за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
Със заявлението се претендират три суми за едно и също нещо – мораторна
лихва, неустойка за забава и разходи за събиране на вземането, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК следва да се присъди само законната лихва за
забава.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С. К.“ ООД, с ЕИК: ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу К. В. К., с ЕГН: **********за следните суми: 60,00 лева
(шестдесет лева), представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането, начислени за периода от 20.04.2020 г. до 01.08.2022 г., 262,97лева (двеста
шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща договорна неустойка, начислена
за периода от 28.02.2020 г. до 13.04.2020 г., 78,80лева (седемдесет и осем лева и 80
стотинки), представляваща неустойка за забава за периода от 12.06.2020 г., начислена
еднократно
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя заедно със
3
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4