№ 704
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110204546 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-001380/07.02.2023 г., издадено от Г.В.Б. - началник група в
отдел „ПП” при СДВР, на Н. К. И., с ЕГН **********,
за това, че на 29.11.2022 г., около 14:30 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско
шосе“ № 115, паркира на “THE MALL” като водач на л. а. „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 35 Д“ с рег.
№ ****, като (1) поради неспазване на достатъчно разстояние от автомобила пред него,
допуска ПТП в л. а. „ПЕЖО 206“ с рег. № *** като му нанася материални щети, с което
нарушила чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, (2) след което не остава на местопроизшествието и не
уведомява органите на МВР по територия, с което нарушила чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, поради което й е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от Н. К. И., която в подадената жалба моли
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорва възприетата от АНО фактическа
обстановка, която не отразявала действителната. Нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не
било извършено от жалбоподателя, а от водача на другия автомобил. Последната не
пожелала да повикат органи на МВР. В с. з. се допълва, че от показанията на св. К. ставало
ясно, че лице, различно от жалбоподателя, е управлявало л. а. с рег. № ****. Претендират се
1
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Видно от
текста на АУАН бл. № 129575 от 16.01.2023 г., актосъставителят А. С. е вписал в него двама
свидетели – Й. К. (под № 1), за която е посочено, че е очевидец на нарушението и св. С. Д.
(под № 2), за когото е посочено, че е свидетел само по съставяне и връчване на акта. В
графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е налице текст
„Деклар.чл.43 ал.1 ЗАНН“. Разпитан в с. з., актосъставителят С. заявява, че е съставил
АУАН само по документи. Разпитана в с. з., св. К. заявява, че не е викана в сградата на
СДВР-ОПП за съставяне на АУАН, като след предявяване на процесния АУАН, заявява, че
същият не й е познат и не разпознава свой подпис върху него.
При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти,
определено следва извода, че актосъставителят е ползвал св. К. в нарушение на
горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо св. Й. К. не е била
подсигурена (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН,
но е вписана като свидетел с ясното съзнание, че същата не знае за съставянето на АУАН и
не го е подписала. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като
алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е
налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които определено
рефлектират и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден относно
действителното качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно
който АУАН се подписва от „ поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя
от задължението му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при
неговото съставяне, каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН
осезателно са накърнили правото на защита и правилата за водене на административно-
наказателно производство, които са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна
на НП. Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но с оглед пълнотата на собствения си акт съдът счита за необходимо да посочи и
следното:
В рамките на съдебното следствие бе проведен разпит на вписаната като очевидец в
АУАН Й. К., която се явява водач на пострадалия при описаното ПТП л. а. „ПЕЖО 206“ с
рег. № ****. Същата представи съвсем различна фактическа обстановка от описаната в
2
АУАН и НП, а именно, че процесният л. а. „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 35 Д“ с рег. № **** се е
движил пред нейния автомобил (а не обратното, както е посочено в АУАН и НП) и при
движение назад е ударил л. а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ****. Последното допълнително се
потвърждава и от приложения Протокол за ПТП № № 1866074 от 29.11.2022 г., в който са
отразени щети по предната част на л. а. „ПЕЖО 206“ с рег. № **** – обстоятелство, което
не може да бъде отнесено към хипотезата, описана в НП, при която л. а. „БМВ Х 6 Х
ДРАЙВ 35 Д“ с рег. № **** не бил спазил достатъчно разстояние от „автомобила пред
него“. Иначе казано на съдебното следствие се установи коренно различна фактическа
обстановка – различно местоположение на автомобилите (обратно на това, посочено в НП),
различен механизъм на ПТП и различна правна квалификация на евентуалното нарушение –
по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП (правилата за движение назад), а не по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
По-същественото обаче е, че св. К. бе категорична, че водачът на другия автомобил
„БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 35 Д“ с рег. № ****, извършил движение назад, е бил мъж, а не жена.
Това обстоятелство е могло да бъде изяснено, ако актосъставителят е бил изпълнил
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и бе подсигурил присъствието на св. К. при
съставянето на АУАН. При всички случаи, показанията на последната, доколкото
единствено тя е вписана в АУАН като очевидец, категорично отхвърлят възможността
жалбоподателя Н. К. И. да е автор на вменените й административни нарушения на ЗДвП.
Последните аргументи са самостоятелно основание за отмяна на НП не само поради
недоказаност на вменените нарушения, но и поради недоказаност на тяхното авторство.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Претендираното от
упълномощената от жалбоподателя адв. А. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева
се явява съобразено по размер с разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, чл. 18, ал.
4 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото с атакуваното НП е наложено и кумулативно наказание
„лишаване от права“, което е извън хипотезата на чл. 18, ал. 2, а в хипотезата на чл. 18, ал. 4,
както и доколкото бяха проведени общо три съдебни заседания. В тази връзка, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-001380/07.02.2023 г., издадено от Г.В.Б. - началник група в
отдел „ПП” при СДВР, на Н. К. И..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Н. К. И. сумата
от 800 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
3
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4