Решение по дело №5743/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260429
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20204520105743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260429

 

гр.Русе, 21.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА

 

при участието на секретаря Василена Жекова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5743 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ сумата 4217,42 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14308353 от 03.01.2017 г. в общ размер от 17000 лв., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от които се претендира частично главница по 42 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2020 г.; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 5109,01 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2017 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2020 г.; 3/ вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2974,08 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2596/2020 по описа на РРС.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК, претендираното право произтича от следните обстоятелства: 1./ по сключен договор за потребителски паричен кредит трето лице е предоставило на ответника сумата от 4217,42  лв. – главница,  /частично от общ размер от 17000 лв./, а ответникът се е задължил да я върне на 42 равни месечни вноски до 20.06.2020 г., а за цялата сума общо 120 месечни вноски с краен срок за връщане 20.12.2026 г.; 2./ настъпване падежа на вземането; 3./ прехвърляне на вземането с договор за цесия в полза на ищеца; 4./ уведомяване на ответника – длъжник по правоотношението, за прехвърлянето на вземането.

В тежест на ищеца бе да докаже посочените по – горе обстоятелства, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, а именно: валидното правоотношение между третото лице и ответника, по което последния е длъжник; настъпване падежа на цялото вземане; прехвърляне на вземането по това правоотношение на ищеца от третото лице; уведомяване на ответника за прехвърлянето.

В тежест на ответника бе при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит третото лице е предоставил на ответника сумата от 4217,42  лв. – главница,  /частично от общ размер от 17000 лв./, а ответникът се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване под формата на възнаградителна лихва за сумата от 5109 лв., а за цялата сума договорната лихва уговорена между страните е в размер на 16076,80 лв.

В тежест на ищеца бе да докаже посочените по – горе обстоятелства, а именно: 1./ сключване на договора за потребителски кредит, с който между страните е уговорена възнаградителна лихва за ползване на главницата; 2./ прехвърляне на вземането с договор за цесия в полза на ищеца, с което да е уговорено, че прехвърлянето обхваща и възнаградителната лихва освен главницата; 3./ уведомяване на ответника за прехвърлянето.

В тежест на ответника бе при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 2974,08 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 12.03.2020 г., правото произтича от следните обстоятелства: 1./ наличие на парично вземане на третото лице спрямо ответника; 2./ прехвърляне на вземането с договор за цесия в полза на ищеца; 3./ неизпълнение на паричното задължение, в резултат на което е настъпила забава на ответника; 4./ изтекъл срок от деня на забавата.

В тежест на ищеца бе да докаже посочените по – горе обстоятелства, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, а именно: наличие на неизпълнено парично задължение от страна на ответника по отношение на третото лице; прехвърляне на това вземане с договор за цесия в полза на ищеца; изпадане на ответника в забава и изтеклия след това срок.

В тежест на ответника бе при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.

Ответникът в срока за отговор не е представил такъв, не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, след като е редовно призован, не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищцовото дружество, като предявеният иск следва да се уважи изцяло.

От събраните по делото писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № EMLN- 14308353 от 03.01.2017 г. и Условия по договор за кредит, Застрахователен сертификат и Общи условия за застрахователна програма ,,3ащита на плащанията“ на кредитополучателите, Застрахователен сертификат и Общи условия за застрахователна програма „3ащита на плащанията по кредитни карти“, Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 27.07.2017 г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., Извлечение от Приложение № 1 от 21.08.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., Пълномощно от управителя на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с което е упълномощено ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 24.08.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника, Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 11.11.2019 г. за извършената цесия, ведно с товарителница и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника, както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза по задачите на ищеца и приложеното ч.гр.д. № 2596/2020 г. по описа на РРС, I гр. с-в., се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4217,42 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14308353 от 03.01.2017 г. в общ размер от 17000 лв., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от които се претендира частично главница по 42 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2020 г., сумата от 5109,01 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2017 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2020 г., представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и сумата 2974,08 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 12.03.2020 г., представляваща вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2596/2020 по описа на РРС, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл.410 ГПК – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът намира, че исковете са основателни, доказани и следва да се уважат, с оглед на събраните доказателства.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по делото разноски на ищеца в размер на 246,01 лв. държавна такса, 200 лв. внесен депозит за вещо лице и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство, в размер на 246,01 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на И.И.А., ЕГН **********,***, че дължи  на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните вземания:

1/ сумата 4217,42 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14308353 от 03.01.2017 г. в общ размер от 17000 лв., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от които се претендира частично главница по 42 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2020 г.;

2/ сумата от 5109,01 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2020 г.;

3/ сумата 2974,08 лв. – вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 12.03.2020 г.,

както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2596/2020 г. по описа на Русенския районен съд, като

         

ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, сумата от 796,01 лв. представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 296,01 лв. представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/