Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №8735 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по гр.д.№8735/2018г.
по описа на *** е образувано въз основа на постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Й. В. против Ц.Т.Ц.,
ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 268,25лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016г. до
30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 28,37 лв. за
периода от 03.01.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 7613/2018г.
на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. не е погасил своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
26839, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала
в размер на 268,25лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира имота – ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII
от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава,
изчислявана в размер на 28,37 лв. за периода от 03.01.2017г. до 16.10.2018г. Излага
се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№7613/2018г. по описа на ***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу същата постъпило
възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен срок.
Като следствие от изложеното се отправя искане
за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата от 296,62 лв., представляваща главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 7613/2018г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Ц.Т.Ц. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, в който заявява възражение за нередовност на исковата молба, а на
следващо място и за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдението
на ищеца, че ответника е собственик на процесния имот. Оспорва и отчитането на
топлоенергия, т.к. не били спазени изискванията на Наредба 16-334 от
06.04.2007г. Оспорва твърдението, че Общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период от време са били публикувани в най-малко един
централен и един местен всекидневник. Оспорва наличието на решение на Общо
събрание на етажните собственици с приемане на решение, услугата дялово
разпределение да се извършва от ***, както и етажната собственост да е
упълномощила лице, което да сключи договор с фирмата, извършваща дялово разпределение
и съответно да е бил сключен такъв договор. С оглед на това се оспорва и
редовността на извършваните от ***действия по отчитане и разпределяне на
топлинната енергия. Липсвал и договор между ***като възложител и ***като
изпълнител при ОУ, приети с Решение от 03.12.2017г. на ДКЕВР, установяващ, че
отчитането на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесния имот,
действително било възложено по законоустановения ред на горепосочения топлинен
счетоводител. Релевира се и възражение,
че клаузата за самостоятелна услуга „сградна инсталация“ била неравноправна по
смисъла на чл.3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004г. и като такава
нищожна.
С Определение от 22.01.2019г. е конституирано в качеството
на трето лице – помагач на ищеца - ***.
Същото не ангажира конкретно становище по иска.
С молба от 20.01.2019г. ищецът е
посочил, че в процесния имот няма водомери, индивидуални разпределителни уреди,
както и щранг-лира в банята. Посочил е също така, че претендираното вземане за
главница е формирано единствено от стойност на топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в размер на 264,01лв. и суми за услуга дялово разпределение
в размер на 4,24лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№7613/2018г. по описа на ***, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Съдът приема, че между страните не е
налице спор, че Ц.Т.Ц. е собственик на процесния имот, *** с оглед изявление на
ответника, направено в молба от 04.02.2019г. (на л.58), а и с оглед данните,
установявани от справка на ***, представена от ищеца с исковата молба.
Между страните не е налице спор също така, че през
процесния период от време в имота на ответника
не е имало отоплителни тела с индивидуални разпределителни уреди, както
и щранг-лира в банята, и не се е ползвала топла вода.
Ищецът е
представил копие на страници от вестник ***и вестник *** съдържащи ОУ на ***за
продажба на ТЕ за битови нужди.
Представен е
и препис на Протокол от 22.08.2011г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици и наематели на топлоснабдени имоти в сграда на ***, от който е
видно, че е било взето решение за избор на ***като търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Със списък от 22.08.2011г. е
бил заявен брой на топлинни разпределители и водомери за битова гореща вода.
Представения
Договор от 01.10.2007г. касае правоотношение между ищеца и ***преди проведения
избор на топлинен счетоводител от 22.08.2011г.
За
изясняване на спорните въпроси в хода на производството са допуснати и
изслушани съдебно-счетоводна и техническа експертиза. От заключението по
съдебно-икономическата експертиза, което е изслушано в о.с.з. на 28.02.2019г. и
представените от третото лице-помагач ***подробни месечни справки (на л.64-л.82)
се установява следното: За процесния период *** *** е начислявала за имота на
ответника суми единствено за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
за отопляем обем от 369,72 куб.м., въз основа на изготвяни отчети от ***.
Установява се също така, че издадените за процесния период фактури са били
надлежно осчетоводени и е бил внесен дължимия ДДС върху продажната цена на
топлоенергията. Установява се още от заключението по ССЕ, че лихвата за върху начислената
за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. главница в общ размер на 268,25лв.,
изчислявана от падежа на всяка месечна сума
до 16.10.2018г. възлиза на 28,37лв. Съдът кредитира това експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От изслушаното
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установяват следните
обстоятелства: Имотът на ответника се намира в топлофицирана жилищна сграда при
приет общ отопляем обем от 4 362,86 куб.м., а отопляемия обем на апартамента е 369,72 куб.м. Вещото
лице е посочило безспорния по делото факт, че в имота няма отоплителни уреди и
щранг-лира, като е приело, че индивидуалната сметка на ответника трябва да
съдържа само един компонент: дял на
имота за отдадена ТЕ за сградна инсталация. Установява се от експертното
заключение, че абонатната станция захранва две сгради – жилищна кооперация на ***(състояща
се от два входа – ***, според поясненията в с.з.) и съседна фамилна къща на ***в
нея). При това търговския прибор в АС отчита общата ТЕ за двете сгради и няма
монтирани контролни топломери поотделно за всяка от тях. Вещото лице е приело в
заключението си, че делът на отдадената ТЕ от сградната инсталация за имота на
ответника е бил изчислен по правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от приложимата Наредба
№16-334/2007г., при съобразяване на посочените по-горе отоплям обем на имота и отопляемия
обем общо на двете сгради, захранвани от АС. Експертът е дал заключение също
така, с оглед поясненията и в с.з., че топломера в АС е минал на съответните
задължителни държавни проверки, за което при ищцовото дружество се
съхранявали съответните свидетелства за
това. Вещото лице пояснява в с.з., че абонатната станция е била приета преди
повече от 15 години и в ***не било постъпвало искане от етажната
собственост за монтиране на контролен топломер
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се безспорно в настоящото
производство, че ответника Ц.Ц. е собственик на процесния имот, ***
Установи се също така, че този имот се
намира в топлоснабдена сграда, където топлинна енергия безспорно се доставя по
искане на етажните собственици. В съответствие с разпоредбата на чл.133, ал.2
от ЗЕ присъединяване към топлопреносната
мрежа на етажни собствености става само по искане на етажните собственици, формиращи квалифицирано мнозинство от 2/3.
При това, всички лица, притежаващи имоти в етажната собственост са задължени да
се съобразят с това решение на квалифицираното мнозинство.
С оглед на това, че имота на ответника
се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, той
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. В случая се установи, че Общите условия, при
които ищеца продава топлинна енергия за битови нужди са били публикувани в
централен и местен всекидневник и са влезли в сила.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация
в една топлоснабдена сграда представлява
обща част и всички етажни собственици са задължени (след като по решение на
мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна енергия) да участват в
общите разходи, свързани с ползването на тази обща част. Не се касае за самостоятелна услуга „сградна
инсталация“, в каквато насока са заявени възражения от ответника в писмения му
отговор.
Поради горното, съдът счита, че
ответника Ц.Ц. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния период от 01.01.2016г. до 06.04.2017г.
Потребителят се явява задължен в случая
единствено за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, т.к. се
установи от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, че в
процесния апартамент са демонтирани всички отоплителни тела, в това число и в
банята, като не е налице и щранг-лира.
Съдът счита също така, че се установи
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че припадащия
се на ответника дял от топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация е
изчислен в съответствие с правилото на т.6.1.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Стана ясно от това експертно заключение и е безспорно между страните, че топломера
в абонатната станция, помещаваща се в сградата етажна собственост, в която е и
процесния апартамент, е общ на две отделни сгради етажна собственост –
намиращите се на ***и ***.В тази връзка е и очерталия се спорен между страните
въпрос, касаещ заключението по СТЕ – дали липсата на контролен топломер е
определящо за законосъобразността на изчисленията, респективно – опорочава ли
направеното дялово разпределение.
Съобразно разпоредбата на чл. 60 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато към една абонатна
станция са присъединени повече от една сгради, количеството доставена топлинна
енергия се разпределя по контролни топломери и водомери за топла вода за
отделните сгради или пропорционално на инсталираната мощност на сградните
инсталации съгласно споразумението по чл. 35, ал.1, т.4 от същата.
В настоящото производство се
установи, че не са монтирани такива контролни топломери и водомери, както не се
установява да е налице и решение на етажната собственост за друг начин на
разпределение по чл. 35, ал.1,
т.4 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, съдът намира, че
единственият възможен начин да се разпределя ТЕ в общата абонатна станция е
като се разглежда като една сграда с обща инсталирана мощност на база общ обем
на всички присъединени към абонатната станция и показанията на уредите на
индивидуално потребление. Съдът счита също така, че контролния топломер е само
помощно средство за изчисление на дела потребена топлинна енергия, както го
определя разпоредбата на чл.52, ал.5 от Наредбата. Следва да се съобрази, че
монтирането на такъв топломер е предвидено с цитираната по-горе Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и е условие за присъединяване на една сграда
към абонатната станция на друга сграда. В случая не се твърди присъединяването
на съседна сграда да е извършено при
действието на тази Наредба, а предходната нормативна уредба (Наредба за
топлоснабдяването -отменена 23.04.2005 г.)
не е предвиждала такова изискване. В същото време, последващата уредба,
регламентирана с Наредбата от 2007г., не въвежда изискването за монтиране на
контролни топломери в заварени случаи на присъединена сграда към абонатната
станция на друга сграда, освен по решение на етажните собственици.
В
обобщение, съдът приема, че се установи в настоящото производство, че ответника
дължи на ищеца претендираните суми за доставена топлинна енергия за процесния
период от време.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от заключението по ССЕ, че тази лихва се изчислява в общ
размер на 28,37лв. за процесния период от 03.01.2017г. до 16.10.2018г.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство ищеца е направил
разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 100лв. и за ВЛ в размер
на 120лв. или общо 245лв. Така сторените в заповедното и исковото производство
са изцяло дължими от ответника, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Ц.Т.Ц. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 268,25 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 28,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2017г.
до 16.10.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение ***по ч.гр.д.№7613/2018г. по описа на ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 245лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ***-***, в качеството на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: