Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Димитрова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 4177 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от Г.Б.М. против „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“
ЕАД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът твърди, че на 30.09.2013 г. в гр. София на пешеходна пътека, находяща се
на кръстовище между ул. „Ломско шосе” и ул. „Проф.П.Николов”, настъпило ПТП, по
вина на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****– Я.Г.Д., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие на ищеца били
причинени следните телесни повреди: мозъчно сътресетие, съпроводено с изпадане
в безсъзнателно състояние /комационна кома/, счупване на малкопищялната кост на
лява подбедрица и счупване на крайната фалангеална кост на палеца на десния
крак, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания.
Счита, че справедливия размера на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
35 500 лв. Моли съда да осъди ответника за му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 500 лв., ведно със законната лихва, считано
от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните доводи: прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
при пресичане на пътното платно гледал надясно, а не към идващите отляво
автомобили; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. При непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Страните не спорят, че
отговорността на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от присъда от 25.04.2017 г. по НОХД №
629/2016 г. на СРС, НО, 12 състав, частично
изменена по реда на инстанционен контрол с решение от 07.12.2017г. по НОХД №
4533/2017г. на СГС, НО, 16 състав, подсъдимият Я.Г.Д. е признат за виновен в
това, че на 30.09.2013 г., около 08.50 часа, в гр.София, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с
рег.№ *****, по ул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Кубадин” към ул.
„Христо Силянов”, на кръстовището с ул. „Проф.П.Николов”, е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.” и по непредпазливост е причинил на пресичащия пътното
платно по обозначена пешеходна пътека, пешеходец Г.Б.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в „мозъчно сътресение”, съпроводено с изпадане в безсъзнателно
състояние (комоционна кома), което е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и „счупване на малкопищялната кост на лявата
подбедрица”, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за период повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
вр. ал. 1,6. ”Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, във вр. чл.2, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на СРС, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на водача Я.Г.Д., неговата
вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/настъпилите телесни повреди, описани в диспозитива на присъдата/,
и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
От заключението на назначената по делото медицинска експертиза, която съдът
приема, се установява както настъпването на описаните в присъдата средни
телесни повреди, така и други травматични увреждания. Вещото лице е посочило,
че всички телесни повреди - контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване
на малкопищялната кост на лявата подбедрица в горния й край; счупване на
крайната фалангеална кост на палеца на дясно ходило; контузия и охлузване на
кожата на палеца на дясно ходило са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за
около 2 месеца, като през първите две седмици болките са били с по голям
интензитет. Експертът е установил от медицинските документи по делото, че към
момента на инцидента ищецът е страдал от захарен диабет тип 2. Това придружаващо
заболяване не е оказало влияние върху тежестта на уврежданията, начина на
протичане и продължителността на лечебния процес. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периодът на възстановяване е около 2 месеца.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че е възможно пострадалият да има
болки и страдания при продължително натоварване известно време след
възстановителния период, но тъй като счупванията не са в областта на ставите,
не би трябвало да има трайни последици и постоянни болки.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на св. М.- майка на
ищеца, се установява, че след катастрофата пострадалият е бил откаран в Порогов.
Тя и съпругът й научили за произшествието от следовател, който им се обадил и
им казал, че синът им е блъснат от кола, приет е в безсъзнание в шокова зала/интензивно
отделение. По това време съпругата на
ищеца била бременна в края на осмия месец. Всички заедно отишли в „Пирогов“. Видяли М. след като дошъл в съзнание – едната му страна
цялата била ожулена, кракът му бил счупен, не можел да стъпва на него. Лекарите
гипсирали крака му по такъв начин, че той стоял изправен, пострадалият не можел
да го сгъва в коляното. В „Пирогов“ стоял 7 или 10 дни, а с гипс останал 20
дни. Съпругата му, докато била бременна, го посещавала в болницата. Той се
притеснявал за нея. Дъщеря му се родила, докато все още се възстановявал от
катастрофата. След раждането бил много щастлив, че има дъщеря, но и нещастен,
че не могъл лично да кара колата до родилното. Притеснявал, че не можел да се
грижи за детето си, че не можел да помага на съпругата си, дори за памперси не
можел да отиде, тревожел се, че няма да е пълноценен баща. Дъщеря му се родила
в началото на деветия месец от бременността, по-рано от очакваното. Близо два
месеца продължило възстановяването на ищеца – ходел с патерици, не можел да
стъпва на крака си, родителите му го водели на прегледи, в следствието също
отишъл с патерици. М. по професия бил готвач, работата му изисквала да стои на
крака по цял ден. От травмата останали последици за цял живот.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца
към датата на настъпване на произшествието – 31 г., вида на причинените телесни
повреди: контузия на главата, мозъчно сътресение, съпроводено с изпадане в
безсъзнателно състояние (комоционна кома), което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на малкопищялната кост на лявата
подбедрица в горния й край, довело до трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период повече от тридесет дни, счупване на крайната
фалангеална кост на палеца на дясно ходило, контузия и охлузване на кожата на
палеца на дясно ходило; вида на проведеното лечение – консервативно болнично
лечение в Клиника по неврохирургия с вливания на водносолеви разтвори и
аналгетици; поставяне на гипсова имобилизация на лява колянна става /медицинска
експертиза – раздел “Изложение“/. Съдът отчете продължителността на възстановителния период – 2 месеца, като през първите две
седмици болките са били с по голям интензитет; обстоятелството, че през периода на лечение и
възстановяване ищецът е зависел от грижите на близките си в хигиенното и
битовото си самообслужване. По делото бе установено, че през възстановителния
период на ищеца се е родило дете, но той не е могъл да се грижи за него,
притеснявал се е, че не може да е пълноценен баща. Наред с това съдът съобрази
преживения от пострадалия силен стрес и типичните за механизма на настъпване на
катастрофата негативни емоционални преживявявания. От друга страна, отчете
обстоятелството, че М. се е възстановил напълно, липсват медицински документи
да са останали трайни последици за неговото здраве.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 33 000 лв., до който размер искът е основателен, ав останалата
част, до пълния предявен размер от 35 500 лв., следва да бъде отхвърлен.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия
Г.Б.М., който при пресичане на пътното платно гледал надясно, а не към идващите
отляво автомобили.
Съдът
намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
Видно
от присъда от 25.04.2017 г. по
НОХД № 629/2016 г. на СРС, НО, 12 състав, водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****е виновен за
настъпване на катастрофата, като е допуснал нарушения на следните правила за
движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре” и по непредпазливост е причинил телесни повреди на
пресичащия пътното платно по обозначена пешеходна пътека пешеходец Г.Б.М..
От заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза, която съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.09.2013 г., около 08:50
ч., л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****се е движел по бул. „Ломско шосе” в
посока от ул. „Кубадин” към ул. „Христо Силянов”. В района на пешеходна пътека
на кръстовището с ул. „Проф.П.Ников” скоростта на автомобила е била от порядъка
на 40 км/ч. По същото време пешеходецът Г.М. е предприел пресичане на платното
на бул.“Ломско шосе“ по пешеходната пътека в посока отдясно наляво, спрямо
посоката на движение на автомобила. Водачът на моторното превозно средство е
възприел пешеходеца, натиснал е спирачките, но не е успял да спре своевременно,
поради което е настъпил удар между предната дясна част на автомобила в областта
на десния фар и лявата част на тялото на М., при което му е
причинена телесна повреда – счупване на малкопищялната кост на лява подбедрица
в областта на външната част на лявото коляно. След удара пострадалият е паднал
с лявата част на тялото си върху предния капак на процесния автомобил, главата
му се е ударила в челното стъкло на автомобила, което се е счупило. После ищецът
е паднал върху терена и тялото му се е плъзнало върху него. Накрая пострадалият
се е установил перпендикулярно на оста на пътя, с глава към десния тротоар. Мястото
на удара е било по дължината на пътното платно - в зоната на пешеходната пътека,
на около 2,60 м. преди линията на приетия от вещото лице ориентир, а по ширина -
на около 6 м. вляво от десния край на пътното платно. Скоростта на автомобила преди катастрофата е била 40 км/час, а по
време на удара - 38.41 км/час. Дължината на опасната зона за спиране е била
25.67 м. Ударът е бил предотвратим за водача при движение на пешеходеца бавно,
спокойно или с бърз ход. Единствено при тичане на пешеходеца, ударът е бил
непредотвратим за водача. Деликвентът се е движел със скорост, която е позволявала
да предотврати произшествието, но е реагирал със закъснение на ситуацията. Няма
данни за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на водача към
пешеходната пътека. Върху десния тротоар
по посока на огледа, на 75,00 м. преди ориентира, е бил поставен пътен знак А18
(пешеходна пътека), а на 4,70 м. преди ориентира по посока на огледа, върху
десния тротоар е имало знак Д 17 (пешеходна пътека). Според вещото лице, 75 м.
е достатъчно разстояние, водачът на лекия автомобил да бъде предупреден, че
следва пешеходна пътека и да я приближи с достатъчно внимание. В случай, че
видимостта е била ограничена, водачът е следвало да намали скоростта и да се
приближи бавно към пешеходната пътека. За установяване на механизма на настъпване на
катастрофата е разпитан и водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****- Я.Г.Д.. Същият
заявява, че катастрофата настъпила към 08:15 часа - 08:30 часа на бул. „Ломско
шосе”. Валял „леко дъжд“. Свидетелят не карал с висока скорост, около 40
км/час. Пострадалият пресичал булеварда,
говорел по телефона и гледал надясно, а процесният автомобил идвал отляво. Св.Д. заявява, че ако ищецът бе
гледал в неговата посока, би могъл да предотврати удара, като отстъпи две
крачки назад. След катастрофата, свидетелят се обадил на телефон 112. Той лично прибрал телефона на
пострадалия, когато дошла линейката. Управляваният от Д. автомобил се намирал в
лявата лента, а в дясната лента имало друг автомобил. На пешеходната пътека
имало и жена, която се дръпнала, иначе и нея щели да я ударят. Тя била зад
ищеца, автомобилът отдясно щял да я бутне, но тя се дръпнала назад и моторното
превозно средство преминало, а свидетелят блъснал ищеца. На мястото на
катастрофата имало магазин, пред който били спрели два-три буса. Пешеходната
пътека се виждала веднага зад буса. При
така събраните доказателства възражението за съпричиняване е недоказано. От
присъдата на наказателния съд и заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява, че единствената причина за настъпване на
катастрофата е поведението на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *****/Я.Г.Д./, който се е движел със скорост, при която е могъл да предотврати
произшествието, но се е забавил при предприемане на маневра по спиране на
автомобила. Пострадалият е преминавал по пешеходна пътека и по никакъв начин не
е допринесъл за настъпване на катастрофата. Съдът не кредитира показанията на
св. Д., според който ищецът гледал в посока, обратна на посоката, от която
идвал процесният автомобил, тъй като свидетелят е признат за виновен за
настъпване на катастрофата и е заинтересован от изхода на спора. От друга
страна, дори и ищецът да е гледал в друга
посока и да е говорел по телефона си, същият е пресичал булеварда на обозначено
за това място – пешеходна пътека, заедно с други пешеходци, а приближаващият
автомобил се е движел със скорост, при която водачът е могъл и е бил длъжен да
спре и да пропусне пешеходците.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 38.73 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Теодор Красинов
Г. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1482,67 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 1320 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на
92.95 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Г.Б.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.
А.Т., сумата от 33 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на главата; сътресение
на мозъка, съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние (комоционна кома);
счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в горния й край; счупване
на крайната фалангеална кост на палеца на дясно ходило; контузия и охлузване на
кожата на палеца на дясно ходило, настъпили на 30.09.2013 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Я.Г.Д., при
управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 35 500 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Б.М. да заплати на „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 38.73 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Т.
К.
Г. *** с адрес за призоваване:
гр.София, ул. “*****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1482,67 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 1320 лв., а на СГС разноски
за вещо лице
в размер на 92.95 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: