РЕШЕНИЕ
№
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора
………………., като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 436/2020г. по описа на АС Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба на Н.В.П. с ЕГН **********
и адрес ***, земеделски производител с УРН 365642, подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 62/1/1210911/3/01/04/02,
изх.№01-6500/8732#2 от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
земеделие (ДФЗ). С оспорения акт на жалбоподателя е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 001,34 лева.
С жалбата се иска да бъде отменен административния акт като неправилен и незаконосъобразен. Оспорващият твърди, че е изпълнил изцяло договорните и нормативните си задължения, спазвал е заложените в бизнес-плана площи за обработване и дори ги е надхвърлил, преизпълнил е и заложените приходи от субсидии. По отношение неизпълнението на бизнесплана в частта за приходите от продукция сочи, че те са само прогнозни и причините за неизпълнението са лошите климатични условия и заболяването му, поради което той е преструктурирал бизнеса си, а точното изпълнение на предвидените приходи от продажби на пшеница и царевица би го довело до фалит. Излага, че намалените приходи от продажби е компенсирал с увеличени приходи от субсидии, и незаконосъобразно органът е приел, че е извършено нарушение на чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г.
В съдебно заседание и писмени бележки оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Основните доводи, на които акцентира, са че непостигането на заложените в бизнес-плана показатели за приходи от продажби на продукция не означава неизпълнени договорни отношения, тъй като е извършил изцяло инвестицията, за която му е отпусната финансовата помощ, използвал е закупения трактор по предназначение през целия мониторингов период, създал е жизнеспособно предприятие, което през всяка от процесните години е излизало на печалба, а към приходите следва да се отчетат и отпуснатите субсидии за обработвана площ. Моли да му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът чрез упълномощен адвокат в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения
акт като правилен и законосъобразен, за което излага подробни доводи.
Претендира направените по делото разноски за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Н.В.П. е ползвател по Договор № 62/1/1210911 от 04.08.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно
развитие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
(ПРСР) във връзка с мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“, сключен
с ДФЗ и „МИГ Ябланица-Правец“. Предмет на договора е предоставяне на БФП на П. във
връзка с осъществяването на негов проект с ИД № 62/1/1210911 от 08.11.2013г.
Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 17 001,34 лв. и
представлява 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
закупуване на трактор и инвентар към него, свързани с осъществяването на
цитирания проект. От общата сума на БФП, 80 % е с източник на финансиране
ЕЗФРСР и 20 % – национално съфинансиране. Извършеното плащане от ДФЗ към
земеделския стопанин, съгласно горецитирания договор, е извършено на
04.03.2015г. в общ размер 17 001,34 лв. съгласно подадената заявка от лицето и
оторизацията от ДФЗ.
В разработения бизнес-план, с който е кандидатствал за отпускане на помощта, земеделският стопанин е заявил закупуване на модерно селскостопанско оборудване и машини – трактор и инвентар към него (косачка, сеносъбирачка и плуг). Дефинирал е целите на инвестицията, а именно повишаване на конкурентоспособността на фирмата на пазара на зърнени и фуражни култури, подобряване на производителността и качеството на земеделската продукция. В раздел III.2 „Финансово-икономически статус – приходи и разходи”, т.А1 „Приходи от дейността“, Таблица 12 „Производствена програма” от бизнес-плана са посочени по години приходите от продажба на продукция, които земеделският стопанин се ангажира да реализира, пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства, като предвидените приходи за първите три финансови години са съответно 17 749,88 лв., 19 086,00 лв. и 19 563,64 лв. В същия раздел в т.А2 „Други приходи“ са посочени и приходите от субсидии за обработваните площи – по 9 732,00 лв. за първите четири финансови години и 6 800,00 лв. за петата. В раздел III.3 „Прогнози за нетните парични потоци на проекта и другите дейности, осъществявани от кандидата”, т.А „Прогнози за нетните парични потоци на проекта“, Таблица 12 „Прогноза за нетните парични потоци на проекта” от бизнес-плана приходите също изрично са разделени на приходи от продажби и други приходи, а стойностите им отговарят на посочените в предходния раздел и описани по-горе.
Със заповед № 371277/28.11.2018г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Плевен е разпоредена проверка на място на земеделския стопанин във връзка със заявлението за финансиране и изплатената БФП, извършена в периода 04-11.12.2018г. в присъствието на кандидата. В контролния лист от проверката е установено неизпълнение на заложените по бизнес-план икономически показатели за първите три пълни финансови години, което е подробно описано. В Контролния лист е посочено, че ползвателят използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, но не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция, заложени в бизнес-плана (производствената програма): за 2015г. е реализирал 558 лв., за 2016г. – 498 лв., за 2017г. – 315,60 лв., а 2018г. все още не е приключила.
В резултат на констатираните несъответствия, с писмо изх.№ 01-
6500/8732 от 04.11.2019г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Н.П., че на
основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.3 от АПК е открито производство по
издаване на АУПДВ и има право на писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане, а при необходимост – да приложи доказателства
към тях. В писмото подробно са посочени като стойности и проценти
неизпълнението на бизнес-плана в частта за приходи от продажби на продукция за
2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.
В указания срок, земеделският стопанин е представил отговор с приложени към него оборотни ведомости и данъчни декларации за доказване на липсата на условия за възстановяване на получената помощ. Възраженията в отговора са аналогични на тези, изложени в жалбата до съда – не е налице неизпълнение на сключения договор, а към приходите от дейността следва да се вземат предвид и приходите от субсидии за обработваеми площи.
Административното производство е завършило с издаването на оспорения пред съда АУПДВ № 62/1/1210911/3/01/04/02 от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с който на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013г. и съгласно условията на мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“, във вр. с неизпълнението на т.4.17 от договор № 62/1/1210911 от 04.08.2014г. и т.11 от Приложение 2 към него, респективно чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г., на основание т.8.1 от договора и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, на Н.П. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 001,34 лева. Актът е издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК и е основан на констатациите от извършената проверка на място и допълнителни административни проверки. В мотивите на акта административният орган е посочил, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес-план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, а стойностите в бизнес-плана доказват жизнеспособността на инвестицията. Прието е за установено, че ползвателят не изпълнява заложените финансови нива в приходната си част съобразно одобрения бизнес-план по проекта, като при заложени в бизнес плана за 2016г. приходи от продажба на продукция 17 750,46 лв., реализираните приходи от продажби на продукция са 498 лв. или изпълнение 2.81 %; за 2017г. при заложени в бизнес-плана приходи от продажба на продукция 19 086,90 лв. са реализирани продажби на продукция в размер на 315,60 лв. или изпълнение 1.65 %; за 2018г. при заложени в бизнес-плана приходи от продажба на продукция 19 564,32 лв. са реализирани продажби на продукция в размер на 445 лв. или изпълнение 2.27 %. Органът е посочил, че изпълнението на приходната част на бизнес-плана средноаритметично за трите години е в размер на 2.24 % от заложените приходи. Прието е от AO, че неизпълнението на бизнес-плана по този показател се явява нарушение на т.4.17 от договора и т.11 от Приложение 2 към същия, тъй като бизнес-планът е неразделна част от договора и съгласно чл.16, ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г. доказва икономическата жизнеспособност на стопанството, а легалната дефиниция в §1, т.17 от ДР на същата наредба „икономическа жизнеспособност“ е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес-плана. Въз основа на установеното, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес-плана за три пълни финансови години (т.30 от Приложение №1 към Правилата), и на основание Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от IIPCP 2007-2013г., органът е определил подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора. По наведените възражения от земеделския стопанин в акта е прието, че същите са неоснователни, като са изложени подробни мотиви за този извод.
По искане на ответника по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице е установило, че проверката на място е извършена както
по отношение финансираните активи, така и по отношение на някои от заложените в
бизнес-плана показатели – част от проекта. Размерът на финансовата помощ за Н.П.
по договора е 17 001,34 лв. и е изплатена изцяло на бенефициента на
04.03.2015г. В заключението е установено, че предвидените в бизнес-плана
приходи от дейността за 2016г., 2017г. и 2018г. са съответно 17 749,88
лв., 19 086,00 лв. и 19 563,64 лв., а реализираните приходи за 2016г.
са 415 лв. (изпълнение 2.34 %), за 2017г. са 349 лв. (изпълнение 1.83 %) и за
2018г. са 6749,50 лв. (изпълнение 34.50 %), или средно аритметично за трите
пълни финансови години процентът на изпълнение на бизнес-плана по отношение на
реализираните приходи от продажба на продукция е 12,89 %. Вещото лице е
уточнило, че въпреки че за 2018г. е установило по-голям размер на приходите от
този, посочен в оспорения АУПДВ, и в този случай средноаритметичният процент на
изпълнението на заложените и реализирани приходи от продажби на продукция
попада за оценяване също по т.30 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от IIPCP 2007-2013г.
Изводите си е обосновало с това, че изпълнението на реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за трите пълни проверявани
финансови години е 12,89 % и е под 20 % от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес-план, поради което размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100 % от предоставената по договора. Вещото лице е
категорично, че приходите от субсидии са свързани само косвено с приходите от
основната дейност, тъй като не са предмет на очакваните приходи по производствената
програма, а в последната се включват само приходи, получени от реализация на
произведена продукция по видове култури.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изводите си в
заключението, като допълва, че в общо обработваемата площ е включило и ливади,
които не са включени в бизнес-плана, но изчисленията си е направило само по
отношение културите, които са включени в БП, и за тях увеличението на
обработваемите площи е двойно. За получените от стопанина субсидии излага, че
не ги е отразило в приходите от стопанска дейност, тъй като те не са от такава
дейност, а е изчислявало само приходите от произведена продукция. Сочи, че за
проверените години жалбоподателят е бил на печалба, но тя е изключително от
приходите от субсидии. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и даващо изчерпателни отговори на поставените въпроси.
Същото е прието от страните без възражения с изключение на отговорите по пети
въпрос, по който е поискано изготвяне на допълнително заключение.
В допълнителното си заключение вещото лице е изчислило общите приходи на жалбоподателя, сумирани от приходите от произведена продукция и от субсидии, и ги е съпоставило с посочените приходи в бизнес-плана. Допълнителното заключение е прието от страните, като ответникът е изразил становище за неотносимостта му към предмета на спора. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и отговарящо на зададения въпрос, а по неговата относимост ще вземе отношение по-нататък в решението.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК (оспореният акт е връчен на оспорващия на 24.07.2020г., видно от известието за доставяне, а жалбата е постъпила при АО на 05.08.2020г.), от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на акта и разпоредените с него последици. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.
По силата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. В тази връзка съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Безспорно приложимото право, което се прилага с приоритет спрямо националното, е правото на Съюза, в това число и условията, предвидени в ПРСР. В ПРСР 2007-2013г., която е официално одобрена на 19.02.2008г. с Решение № 755 на Европейската комисия и е публикувана на сайта на ДФЗ, също е предвидено, че прилагането на Програмата ще се осъществява от МЗХ и РА. В процесния случай Директорът на ДФЗ-РА, който е ръководител на този управляващ орган, е одобрил проекта и сключил договор с оспорващия, следователно е компетентен съгласно чл.20а, ал.5 и чл.27, ал.7 от ЗПЗП да определи с мотивиран акт публичното държавно вземане.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, мотивиран е с излагане на фактически и правни основания, подписан е от неговия издател.
При издаване на акта са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани в ЗПЗП и Наредба №23/18.12.2009г. По аргумент от §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., така и в изм. в
ДВ, бр.2/03.01.2018г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал.1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба №23 от 18.12.2009г., която е издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба №23 от 18.12.2009г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е глава четвърта от Наредбата. В нея са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми – чл.59 от Наредбата. В чл.60 е уредена и процедурата.
Следователно в процедурата по проверка на изпълнение на сключения между страните договор правилно е приложен реда по Наредба №23 от 18.12.2009г. Изводите в оспорения акт стъпват на извършена проверка на място и констатациите в съставения контролен лист, както и на допълнителни административни проверки. Преди издаване на АУПДВ, ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно са описани констатираните нарушения, правната им квалификация, като е посочен размерът на публичното държавно вземане за възстановяване – 100 % от предоставената финансова помощ, или сума в размер на 17 001,34 лева, посочен е подробно и начина на изчисляване на подлежащата на възстановяване сума. На ползвателя е даден 14-дневен срок да изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл.34, ал.3 от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК. В оспорения АУПДВ са обсъдени подробно доводите и възраженията на ползвателя на помощта, като същите са приети за неоснователни, за което са изложени подробни мотиви. Следователно не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, такива не се твърдят и от оспорващия.
По приложението на материалния закон:
Не е спорно по делото, че на 04.08.2014г. между ДФЗ, „МИГ
Ябланица-Правец“ и Н.В.П. е сключен договор № 62/1/1210911 за отпускане на
финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие” от ПРСР
във връзка с мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ за закупуване
на трактор с инвентар, като според чл.1.1 от договора, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект ИД №
62/1/1210911 от 08.11.2013г.
Не е спорно също така, че Н.П. като получател на БФП не е изпълнил заложените в бизнес-плана си показатели за приходи от производство на селскостопанска продукция за първите три пълни финансови години след изплащане на помощта.
Спорните въпроси са два и касаят правилното прилагане на материалния закон – неизпълнението на бизнес-плана представлява ли неизпълнение на договора и оттам основание за връщане на получената помощ, и получените от земеделския стопанин приходи от субсидии за обработваеми площи следва ли да се включат към приходите от продажба на продукция при отчитане на изпълнението на съответните показатели от бизнес-плана.
Допустимите получатели на помощ по мярка 41 „Прилагане на
стратегии за местно развитие” от ПРСР във връзка с мерките от стратегиите за
местно развитие са изброени в чл.13, ал.1 от Наредба №23 от 18.12.2009г., като
сред тях са земеделски производители и земеделски стопани – какъвто безспорно е
жалбоподателят. В случая той е кандидатствал с проект по една от мерките от
стратегията за местно развитие на „МИГ Ябланица-Правец“, а именно по мярка 121
„Модернизиране на земеделски стопанства“. Условията и реда за предоставяне на
БФП по тази мярка са регламентирани в Наредба №8 от 03.04.2008г.
Съгласно § 1, т.12 от ДР на Наредба № 8/2008г. „проект” е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По силата на разпоредбите на чл.23 от Наредба №23/18.12.2009г., кандидатите за финансово подпомагане подават в МИГ, на чиято територия осъществяват дейността си, заявление за финансиране на проекти с приложени необходимите документи в зависимост от мярката, по която кандидатстват. Проектите се разглеждат и оценяват от МИГ, а след това се изпращат на РА, която одобрява допустимостта на кандидатите, дейностите и разходите по предложените от МИГ проекти, спазването на процедурата по избор на проекти, след което сключва договор с одобрените получатели на финансова помощ, в които трета страна е съответната МИГ. Към заявлението за кандидатстване по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ задължително се представя бизнес-план (чл.16, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г.), който трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10-годишен период, и да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл.2, ал.2 и чл.3 (чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г.). В §1, т.17 от ДР към Наредбата легално е дефинирано понятието „икономическа жизнеспособност”, която е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
Съгласно чл.31,
ал.2 от Наредба №
8/03.04.2008г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се
взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията,
определени с Наредбата и 2. гарантираните бюджети по чл.25, ал.1 и критериите
за оценка, посочени в приложение №8, т.е. оценката е не само на база критериите
в приложението. Изготвянето на бизнес-плана и предвидените в него стойности са
дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е дала основание за одобряване на проекта
му за финансиране и за сключване на договор. Съществена част от образеца към
бизнес плана – Приложение №5 към чл.16, ал.1 от Наредбата, е
финансово-икономическият статус на проекта, отразен в част III и съставен от
приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си
програма, както и да посочи видовете и количествата земеделска продукция, които
се ангажира да произведе и планираните от тях приходи, и които са пряко
свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес-плана с отразените в
него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при
оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на
чл.31, ал.2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на
целите по чл.2 и чл.3 задължително се предпоставя от анализа на тези два
фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на решението за
подпомагане. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение №8
също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни, значими,
но независими едно от друго обстоятелства. Планираните приходи от произведена
продукция са част от бизнес-плана, носители са на информация за съответствието
със задължителните условия на Наредбата и са съществена част от одобрения и
финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи.
Оттук следва изводът, че заложените в бизнес-плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни или индикативни и неизпълнението им води и до неизпълнение на договора. Само със закупуването на трактор и инвентар към него и използването му по предназначение не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Бизнес-планът е неразделна част от заявлението за подпомагане и от договора, като в него са заложени и задължения за определен период, които трябва да се изпълняват от ползвателя.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и в противоречие
със събраните доказателства доводите на жалбоподателя, че неизпълнението на планираните
приходи от продажба на продукция не водят до неизпълнение на договора. След
като с подписване на последния той се е задължил да изпълнява своите нормативни
и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ (чл.8.1), а част от
тези задължения е и спазването на ангажиментите по бизнес-плана в частта за
приходи от продажба на продукция, и след като е наясно, че Фондът може да
приложи санкциите по чл.59 и чл.60 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., то правилно
административният орган е приел, че неизпълнението на поетите задължения е
основание за връщане на изплатената сума за финансово подпомагане и е
разпоредил такова с оспорения АУПДВ.
Тези задължения са възникнали не само по силата на националното законодателство и сключения договор, но и в съответствие с разпоредбите на Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014г., като в чл.35, §2, б.”а” от същия изрично е предвидено, че подпомагането се оттегля изцяло или частично при неспазване на ангажиментите по ПРСР. Отразените в бизнес-плана финансови показатели за приходи от продажби на произведена продукция за годините на изпълнението му безспорно са такива ангажименти.
В случая бездействията на бенефициера са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 23/18.12.2009г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес-плана му финансови параметри, с което се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е оценен като допустим за подпомагане. Последното от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 и чл.3 от Наредбата. В случая въпреки закупуването на модерна селскостопанска техника и увеличаването на обработваемите площи, стопанинът е реализирал за първите три пълни финансови години средноаритметични приходи от продукция далеч под 20 % от заложените в бизнес-плана му, което абсолютно обосновава икономическата нежизнеспособност на стопанството му, както правилно е приел и АО. Неизпълнението на предварително заложената в производствената програма на плана приходна част от продажба на продукция е ясна индиция, че земеделският стопанин не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл.30, §2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Безспорно е по делото, че първата пълна финансова година е 2016г., тъй като финансовата помощ е изплатена през 2015г. и правилно именно 2016г. е взета предвид като начало на периода, който следва да бъде обхванат от извършените проверки по изпълнение на договора, ведно с представения бизнес-план. Правилно AO не е взел предвид данните за 2015г., тъй като не е изтекла пълна финансова година. Отделно от това, за 2015г. също е констатирано неизпълнение на финансовите показатели за приходи от продадена продукция – реализиран приход от само 558 лв., т.е. далеч под 20 % от планираните приходи.
От заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза е видно, че приходите за трите пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., са както следва:
За 2016 г. приходите от продажба на продукция са 415 лв., което е 2.34 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план.
За 2017 г. приходите от продажба на продукция са в размер на 349 лв., което представлява 1.83 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план.
За 2018 г. приходите от продажба на продукция са в размер на 6749,50 лв., което е 34.50 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес-план.
Заключението е прието от страните без възражения в тази му част, и
се кредитира от съда.
Констатациите на вещото лице се различават незначително от показателите за реализирани приходи и процентно съотношение за първите две пълни финансови години, посочени в оспорения акт и в одобрения бизнес-план на кандидата, и надвишават установените от органа приходи за 2018г. Тази разлика не се отразява на законосъобразността на оспорения акт, тъй като основание за връщане изцяло на изплатената сума е обстоятелството, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за трите проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план и нарушението е продължило две или повече финансови години (т.30 от Приложение №1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от IIPCP 2007-2013г.).
Вещото лице е категорично, че дори при установения от него
по-голям размер на приходи за 2018г., средно аритметично за трите пълни
финансови години процентът на изпълнение на бизнес-плана по отношение на
реализираните приходи от продажба на продукция е 12,89 %, и в този случай
средноаритметичният процент на изпълнението на заложените и реализирани приходи
от продажби на продукция попада за оценяване също по т.30 от Правилата, тъй
като е под 20 %.
Във връзка с изложеното съдът приема за безспорно установено, че Н.П. не е изпълнил заложените финансови нива за приходи от произведена продукция в приходната си част съобразно одобрения бизнес-план, това не се и отрича от жалбоподателя. Поради горното съдът намира за правилен извода на AO, че инвестицията не доказва икономическа жизнеспособност, налице е нарушение на чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г. и на т.4.17 от договора между страните и на т.11 от Приложение 2 към него, поради което са налице основанията за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ в размер на 17 001,34 лв.
Предоставената безвъзмездна финансова помощ, подлежаща на възстановяване, несъмнено съставлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК, доколкото се претендира главницата и лихва върху тази сума.
По силата на чл.59, ал.1 от Наредба № 23/18.12.2009г., в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. Същото условие е залегнало и в чл.8.1 от договора между страните.
В съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2 от Наредба № 23/18.12.2009г., РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Към датата на издаване на оспорения акт в сила са Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (обн., ДВ, бр.69/2019г.). Същите са издадени въз основа на законовата регламентация на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, който оправомощава Изпълнителния директор на РА да одобри със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7.
Съгласно т.30 от Приложение №1 към Правилата, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес-плана), и реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % заложените в бизнес-плана приходи и това е продължило две или повече финансови години, нарушението се определя с голяма тежест и размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора. При реално изпълнение от 12,89 % по този показател, в случая оспорващият дължи възстановяване на 100 % от получената помощ, или 17 001,34 лв.
Установеното дотук дава основание да се направи извод и че процесният АУПДВ е постановен в съответствие с целта на закона – предоставянето на финансова помощ да става в съответствие с принципите на добро финансово управление на разходването на средствата от бюджета на ЕС, залегнали в Регламент № 966/2012 на ЕП и Съвета от 25.10.2012г., на публичност и прозрачност и при спазване на условията на приложимите нормативни актове (европейски и национални). Част от целите на мярка 121 във вр. с мярка 41 – изрично предвидени и в бизнес-плана на кандидата, са повишаване на конкурентоспособността на земеделския стопанин на пазара на зърнени и фуражни култури, подобряване на производителността и качеството на земеделската продукция, и при непостигане на тези цели се нарушават изброените по-горе принципи на Регламент № 966/2012 на ЕП и Съвета от 25.10.2012г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия, че е
изпълнил поетото от него задължение в приходната част на бизнес-плана, като при
изчисляване на реализираните приходи следва да се вземат предвид и тези от
субсидии за обработваема площ. В бизнес-плана си кандидатът изрично е отразил
два вида приходи – от произведена и продадена продукция, и други приходи (от
субсидии). Преизпълнението на втория вид приходи поради увеличена обработваема
площ не означава изпълнение на заложените финансови показатели на бизнес-плана,
тъй като приходите от субсидии не попадат в предмета на проекта, а именно
приходите от продадена земеделска продукция доказват икономическата
жизнеспособност на стопанството и ефективността на подпомаганата инвестиция.
Както бе изложено по-горе, въпреки закупуването на модерна селскостопанска
техника и увеличаването на обработваемите площи, стопанинът е реализирал за
първите три пълни финансови години средноаритметични приходи от продукция далеч
под 20 % от заложените в бизнес-плана му. Тези приходи от продукция са „приходи
от дейността“ по смисъла на §1, т.17 от ДР на Наредба № 8/03.04.2008г.
Задължение на ползвателя на помощта е да използва инвестицията за постигане на
набелязаните резултати от гледна точка на заложените финансови показатели в
представения от самия него бизнес-план, а част от тези показатели са именно
приходите от продажба на продукция. Вещото лице също е категорично, че
приходите от субсидии са свързани само косвено с приходите от основната
дейност, тъй като не са предмет на очакваните приходи по производствената
програма, а в последната се включват само приходи, получени от реализация на
произведена продукция по видове култури. Във връзка с горното съдът не следва
да обсъжда и взема предвид допълнителното заключение по СИЕ като неотносимо към
спора.
По изложените аргументи настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод, че са били налице условията на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба №23/18.12.2009г. и т.8.1 от договора между страните, даващи основания за връщане на изплатената сума, поради което оспореният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По идентични случаи е формирана и трайна константна практика на ВАС – така Решение № 13307/27.10.2020г. по адм. д. № 860/2020г., IV отд., Решение № 14992/03.12.2020г. по адм. д. № 1140/2020г., IV отд., Решение № 13311/27.10.2020г. по адм. д. № 1047/2020г., IV отд., Решение № 10511/30.07.2020г. по адм. д. № 2086/2020г., IV отд. и др.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за възстановяване на направените по делото разноски по представен списък. Изпълнителният директор на ДФЗ-РА е направил по делото разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева и за юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да се определи от съда съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК в искания от страната размер от 150 лева, тъй като спорът е с фактическа и правна сложност, ответникът е бил представляван от юрисконсулт в две съдебни заседания, последният е правил доказателствени искания за назначаване на СИЕ, задавал е въпроси на вещото лице и е ангажирал становище по същество, т.е. осъществил е в пълен обем защитата на страната съгласно представеното пълномощно. Следователно на ответника следва да се възстановят разноски в общ размер на 550 лв., за което следва да се осъди жалбоподателят.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.П. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
62/1/1210911/3/01/04/02 от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 001,34 лева.
ОСЪЖДА Н.В.П. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр. София направените от последния разноски по настоящото адм. дело № 436/2020г. на АС Ловеч в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: