Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 26.08.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15485 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение №422954 от 05.06.2018г, постановено по гр.д.№24108/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника – М.Л.К., че дължи на  "Т.С." ЕАД за разликата над сумата от 153.11 лв. до пълния предявен размер от 1053.72 лв., главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. – 30.04.2016г.,  за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*********, поради извършено плащане в хода на делото. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главница са платени от ответника, тъй като по делото няма приложен годен документ, удостоверяващ плащане на процесното задължение. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения установителен иск за главница в размера, посочен в исковата молба. Претендира сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

               Въззиваемата страна - М.Л.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ е отхвърлен, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Твърди се, че правилно СРС е приел, че ответникът е погасил чрез плащане част от претендираните от ищеца вземания за главница и на това основание е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 153.11 лв. до пълния предявен размер от 1053.72 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Не претендира присъждане на разноски.

Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.Л.К. и В. Л.К. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петитума на въззивната жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен срещу ответника - М.Л.К. предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците - М.Л.К. и В. Л.К. като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК е допусната съдебно-счетоводна експертиза и в съдебно заседание е прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период - 01.11.2013г. – 30.04.2016г.,  всички задължения за главница и мораторна лихва досежно процесния топлоснабден имот са погасени чрез плащане от ответника - М.Л.К. на топлофикационното дружество.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за главница срещу ответника - М.Л.К., първоинстанционният съд е приел, че част от претендираните вземания са платени в хода на съдебното производство. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявеният установителен иск за главница е неоснователен и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът в качеството на съсобственик се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период, както и не се оспорва обем и качествените показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главница са платени от ответника, тъй като по делото няма приложен годен документ, удостоверяващ плащане на процесното задължение. Пред настоящата инстанция е прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита, че следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно изготвено, в което експерта-счетоводител е обосновал краен извод, че за процесния период - 01.11.2013г. – 30.04.2016г.,  всички задължения за главница и мораторна лихва досежно процесния топлоснабден имот са погасени чрез плащане от ответника - М.Л.К. на топлофикационното дружество. Следователно предявеният установителен иск за главница се явява неоснователен, но доколкото е въведена изрична забрана с нормата на чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК положението на жалбоподателя да не може да бъде влошено с новото решение, то подадената въззивна жалба следва да се отхвърли, а постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част да се потвърди.

 Във въззивната жалба е изрично посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на разноските, но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски в полза на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК.

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради факта, че в съдебно заседание е направено изрично волеизявление от процесуален представител в смисъл, че не се заявява претенция за разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №422954 от 05.06.2018г, постановено по гр.д.№24108/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, в обжалваната част.     

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ : 1./          

 

 

                                                            2./