П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 09 май 2019 г
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
20 състав в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РУСИ АЛЕКСИЕВ |
|
|
|
Секретар |
АЛБЕНА АРСОВА |
||
|
Прокурор |
ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА |
||
сложи
за разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ
НЧД № 1575 по
описа за 2019 г.
На именното повикване в 14,40
часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯ Ф.Р.С. - редовно призован, доведен от органите на
РД „Охрана“ -
София, от затвора гр. София, явява се лично.
В залата се явява и преводачЗ.А.М. - преводач от арабски
на български език и обратно.
В залата се явява и адв. И.Н., САК, служебно
определена от САК по искане на съда.
ОСЪДЕНИЯТ С. /чрез преводача/: Не разбирам
български език. Разбирам арабски език.
СЪДЪТ,
с оглед обстоятелството, че осъденото лице не владее български език,
респективно не разбира същият, както и съобразно чл. 21 от НК, съгласно който
наказателното производство, включително и настоящо съдебно такова, се води на български
език и ал. 2, указваща, че в случаите, в които лицата, участващи в производството,
които не владеят български език, могат да се ползват от преводач, намира, че с оглед
охрана интересите на осъденото лице, в частност правото му на защита, следва да
му бъде назначен преводач от български на родния му език и обратно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 55, ал. 4 и
чл. 395а, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за преводач от арабски на български език и обратно на
осъденото лице Ф.Р.С. –З., А.М..
ОСЪДЕНИЯТ С. /чрез преводача/: Моля да
ми бъде назначен служебен защитник, тъй като не разполагам със средства, а желая
да бъда защитаван от адвокат.
СЪДЪТ,
с оглед изричното изявление на осъденото лице намира, че интересите на правосъдието
за пълноценно осъществяване правата му в настоящото съдебно производство,
налагат назначаването на професионален защитник – адвокат, поради което и на основание
чл. 439, ал. 3 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1
от ЗПП,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за защитник на осъдения Ф.Р.С. в настоящото съдебно производство
служебно определения по искане на съда от САК адв. И.Н., САК, вписана под № 2332 в НРПП.
За СГП се явява прокурор ДАМЯНОВА.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява
зам. началник „Режимно надзорна и охранителна дейност“ - гл. инспектор Д.Т..
Инсп. Т.: Представям незаверено електрофотографско копие
на заповед № Л-310/15.10.2018 г, с която
съм упълномощен от началника на затвора в гр. София да го представлявам по всички
дела, чиито предмет е свързан с дейността на затвора в гр. София.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и служебно
отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на осъденото лице по формуляр за
досие със снимка, находящ се в лично /затворническо/ досие № 185/18.
Ф.Р.С., роден на *** г., в гр. Багдад, Ирак, арабин,
иракски гражданин, с начално образование, неженен.
СЪДЪТ разясни правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му на отвод на съда, съдебния секретар и
прокурора.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си.
Няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по
доказателствата.
Инсп. Т.: Представям изисканата от съда справка за
изтърпяно към настоящия момент и оставящо за изтърпяване време от наказанието
на осъдения С..
Адв. Н.: Нямам искания за доказателствата. Да се приеме справката.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме справката.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на други доказателствени искания, както и такива за отвод
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ с прочитане молбата на
осъдения Ф.Р.С. за условно предсрочно освобождаване от оставащото му за
изтърпяване време, съгласно наложените му наказания „лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на искания по доказателствата и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени
средства, приложени по делото, включително и днес представената справка рег. №
120/04.05.2019 г. за оставащото към 09.05.2019 г. време за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, както и за изтърпяното до този момент такова.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Н.: Моля с постановеното от вас
определение да уважите молбата на подзащитния ми за условно предсрочно
освобождаване. Считам, че са налице кумулативно дадените предпоставки в чл. 70,
ал.1 от НК. От представената днес справка е видно, че същият е изтърпял повече
от ½ от наложеното му наказание, а от представените становища доклад и
план за присъдата, макар и противоречиво е видно, че подзащитният ми е с добро
поведение, изпълнява трудовата дейност съвестно и отговорно, и не са налице
междуличностни проблеми между хората в затвора. Също така и че е налице среден
към нисък риск от сериозни вреди за обществото. Ето защо считам, че е налице
основанието подзащитният ми да бъде освободен условно предсрочно.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна,
тъй като не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение. В този смисъл са всички налични становища и доклади представени
от затворническата администрация, видно от които рискът от рецидив е в горната
граница на средните стойности и до момента не е бил редуциран дори с 1 пункт.
Все още риска от сериозни вреди за обществото е висок. Осъденият не е наказван,
но не е и награждаван, поради което моля да оставите молбата му без уважение.
Инсп. Т.: От името на началника на затвора гр. София изразявам
отрицателно становище по повод инициираната молба от страна на осъденото лице,
по смисъла на чл. 437, ал.2 от НПК. Моля
да не бъде приемано становището свързано с наличието на формалната предпоставка,
като същата е налична, това е техническа грешка. В този ред на мисли също моля
да не бъде кредитиран ред 18 от плана на присъдата, издаден по смисъла на чл.
156 от Специалния закон, където също е допусната поредна техническа грешка - рискът
за вреди към обществото е висок, той се формира на база зони конкретни от
оценката на риска за рецидив, която е 76 точки в границите на високите
стойности на средния риск, на базата на което би следвало да се направи ирелевантно
обоснования извод, че и риска за вреди към обществото е висок.
От свидетелството за съдимост на осъденото лице е видно,
че същият е осъждан за престъпления от сродни престъпни състави. Настоящата
присъда произнесена и кумулирана по реда на чл.25 от НК доказва, че осъденото
лице следва своето престъпно поведение,
за което е необходим обемен процес на поправяне.
От материалите по делото става известно, че към настоящия
момент осъденото лице не е направило съответните постъпки свързани с процеса на
поправяне, не е награждавано. Трудовата дейност извършвана от него е задължение,
от страна на осъденото лице, по смисъла на Специалния закон и не следва да се
кредитира, като съществено преимущество. Не е за пренебрегване фактът, че
осъденото лице е изтърпяло само 21 дни от средата на наложеното му наказание, в
размер на 3 години и 4 месеца, което е крайно недостатъчно за обосноваване на
извод за устойчиво поправяне и ресоциализация. Видно от доклада на експерта СДВР,
наблюдавал пряко поведението на осъденото лице се констатира, че същото
притежава редица фиксирани проблемни зони, а именно настоящото правонарушение,
управление на финанси и доходи. Извършеното правонарушение е след употреба на
алкохол и същата зона остава непроменена към настоящия момент. Злоупотребата с
наркотици е налице, което релевантно влияе и на негативното му поведение в
условията на местата за лишаване от свобода. Проблемите в зоната с
междуличностните проблеми също са факт. Заключението от страна на инспектор СДВР,
че осъденото лице действа без да мисли.
С оглед на представените доказателства по делото и
изложените по-горе аргументи считам, че към настоящия момент корекционната
работа следва да продължи съгласно изготвения план на присъдата, в който е
предвидено осъденото лице да бъде поощрявано да му бъде заменен режима в по-лек
и с който осъденото лице е съгласен, видно от положения подпис.
В заключение от името на началника на затвора изразявам
становище за неизпълнени регламенти визирани в чл. 439а от НПК непостигнати
л.цели по смисъла на чл. 36, ал.1 от НК, на базата на което следва инициираната
молба да бъде оставена без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ С. /чрез преводача/: Аз извърших
престъплението и бях арестуван и изтърпях присъда. От първия ден почнах работа
проблеми не съм имал. Смятам, че в момента съм поправил поведението си, добър съм.
Моля уважаемия съд да ме освободи или да ме депортират в моята страна.
РЕПЛИКА НА ЗАЩИТАТА: Моля да имате предвид, че всички
доказателства представени по делото са абсолютно противоречиви в становището,
дали се е поправил подзащитният ми или не. В становището изразено днес от представителя
на затвора абсолютно декларативно само се заявява, че не се е поправил. Искам и
да посоча конкретни противоречия от плана, който каза ред 18 да не се зачита. Считам,
че това не начин, по който трябва да се разрешава фактическа грешка. В
становищата дадени от началниците казват, че е висок риска, а в самия план, че
е нисък. От доклада, който представителя на затвора толкова подробно говореше
за него, в т. 14 се твърди, че липсват емоционални и междуличностни проблеми, а
в т. 16, че зоната на междуличностни проблеми все още остават. Твърдението, че
е налице злоупотреба с наркотици и алкохол считам за абсолютно неоснователно,
тъй като няма доказателства, че той
злоупотребява в сградата на затвора, а факта, че е извършено след употреба на алкохол,
по-никакъв начин не може да се направи извода, че той продължава да злоупотребява
с алкохол или с наркотици. Ето защо аз считам, че след като не може да се направи
категоричен извод за това, че не се е поправил, то моля да приемете, че доказателствата
са в полза на подзащитният ми. Неслучайно му е възложена и трудова дейност, това
не е задължение. Много добре знаем, че е доста трудно в затвора да се работи. Всеки
лишен от свобода иска да извършва трудова дейност. Ето защо считам, че молбата
на подзащитният ми е основателно и моля да уважите искането.
ДУПЛИКА НА ИНСП. Т.: Моля да бъде
представена в следващо съдебно заседание графиката изразяваща в най-пълна степен
оценката на риска от рецидив, която се изготвя при постъпването на лишения от
свобода на входа от тази графика, именно ще стане ясно на уважаемия съд, налице
ли са проблемните зони визирани в доклада на инспектор СДВР и съответно ще повлияе
за изхода на настоящото съдебно заседание.
ОСЪДЕНИЯТ С. /чрез преводача/: Нямам
какво да добавя към казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ, на основание чл.439, ал. 6 от НПК, предостави възможност
на осъденото лице да се изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ С. /чрез преводача/: Моля да бъда освободен и
върнат в страната.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание,
съобразявайки становищата на страните, изложените в молбата на осъденото лице
обстоятелства, както и доводите и възраженията, наведени днес, съотнасяйки ги
към писмените доказателства и писмените доказателствени средства по делото и приложимите
разпоредби на закона, намира за установено следното :
Настоящото производство е по реда на
чл. 437 – 439 от НПК.
Същото е инициирано по молба на осъдения
и лишен от свобода Фаид Р.С., с която се желае условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието му, формирано съгласно НЧД
№ 14196/2018 г. на СРС - НО, 137 състав.
Със същото са кумулирани наказанията на осъдения, наложени
му по НОХД № 36/2018 г. на СГС и НОХД № 3104/2018 на СРС и е определено едно общо
наказание, а именно „лишаване от свобода“, за срок от 3 години и 4 месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Към молбата на осъдения С. за условно предсрочно
освобождаване, която е изпратена в съда, е приложено личното /затворническо/
досие на същия, становище от началника на затвора София и справка за изтърпяно
наказание и оставащ остатък за изтърпяване, становище от НС СДВР при затвора,
от 03.04.2019 г., становище от ВПД НС ЗО Казичене, от 02.04.2019 г., становище
от зам. - началник РНОД, доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, от 29.03.2019 г., и
незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие на план на присъдата на
осъдения С..
Допълнително, в днешното съдебно заседание е представена справка
от началника на затвора в гр. София, актуална към днешна дата, за оставащото за
изтърпяване време и изтърпяно такова от наказанието на осъденото лице.
В изпълнение на задълженията си по реда на горепосочените
процесуални разпоредби, съдът следва да установи наличието или липсата на
кумулативно предвидените предпоставки за условно предсрочно освобождаване,
посочени в чл. 70 от НК.
В изпълнение на тези си правомощия, съдът установи, на
първо място, че е налице първата от тези предпоставки, а именно условно обозначената
като „формална“ такава, касаеща периода на фактически изтърпяното до момента на
произнасяне на съда наказание „лишаване от свобода“. Същото безспорно, видно и от
днес представената справка от началника на затвора в гр. София и от тази, приложена
към молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване, сочи, че
осъденото лице е изтърпял не по-малко от ½ от наложеното му наказание, с
което е изпълнено първото условие на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.
Не така стои въпроса с втората, кумулативно предвидена предпоставка,
а именно наличието на достатъчно данни, че осъденото лице се е поправило или
поне, че процесът му в тази насока вече е необратим.
В този смисъл съдът прецени, че от постъпването в затвора
в гр. София на осъденото лице, а именно от 21.02.2018 г., до настоящия момент, а
именно повече от 1 година и 2 месеца, не е настъпила каквато и да е промяна в стойността
на риска от рецидив, която е първоначално идентифицирана. Същата е установена
на 76 точки, тоест на среден риск от рецидив и до настоящия момент не е претърпяла
каквато и да е промяна в положителна за осъденото лице насока, тоест намаляване
на тази стойност. Тази липса на промяна от началото на изтърпяване на наказанието
до настоящия момент индицира на липса на поправяне на осъденото лице, още по-малко
на константно и необратимо такова, което е необходимо условие за постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
Съдът съобрази също така, че и през цялото време на
престоя си в затвора в гр. София, който, както вече бе уточнен, е повече от
година, а конкретно 1 година, 8 месеца и 21 дни, осъденото лице нито веднъж не
е награждавано. Действително, същото не е и наказвано, което сочи, че спазва
установения в пенитенциарното заведение ред и правила. За постановяване на условно
предсрочно освобождаване обаче, е необходимо доста повече от задължителното, по
силата на нормативите, спазване на установените ред и правила в пенитенциарното
заведение. Доказателство за такова надвишаващо обичайно изискуемото се
правомерно поведение на осъденото лице представляват именно неговите награди, каквито,
както вече бе изтъкнато, липсват. Поради това, съдът не би могъл да формира
извод за поправяне и превъзпитание на осъденото лице към този момент, още по-малко
в степен, позволяваща постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Съдът не може да не отбележи, че при изграждане на своето
становище спрямо осъдения С., затворническата администрация е имала възможност
да упражнява влияние в насока превъзпитанието и поправянето му, само в периода
от 16.03.2018 г., когато е влязла в сила присъдата по НОХД № 36/2018г на СГС 0 НО, 2 състав, досега, тоест
в рамките на малко повече от една година. Останалото време, което се зачита за
изтърпяно от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, всъщност се формира
в голямата си част от приспадане на времето, през което осъденото лице е било с
мярка за неотклонение „задържане под стража" по НОХД № 36/2018 г. и най - вече по НОХД № 3194/2018 г. на СРС, както и от зачетените
от работа 3 месеца и 14 дни. През времето, през което осъденото лице е търпял мярка
за неотклонение „задържане под стража" и което законосъобразно е зачетено
за време, през което същото е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“,
обаче не е имало възможност за каквото и да е въздействие на пенитенциарната администрация
върху осъденото лице, като такова не е било възможно и през приетото, чрез
законовата фикция, за изтърпяно време от зачетени от работа дни, в рамките на 3
месеца и 14 дни.
Това обстоятелство добре обяснява липсата на промяна в
първоначално регистрираната „на входа“, тоест при постъпване на осъденото лице
в затвора, стойност на риска от рецидив, както и липсата на награди.
Този съд намира, че при така установените факти не би могло
по-никакъв начин да изведе, противно на твърдяното от защитата, извод за
поправяне в достатъчно необратима степен и
превъзпитание в същата насока на осъденото лице, при които би могъл да
постанови неговото условно предсрочно освобождаване.
Действително, съдът констатира наличието на грешки, както
в становището на началника на затвора в гр. София, посочена коректно и от
представителя му в днешното съдебно заседание, така и тези, правилно отбелязани
от защитата, но приема, че същите не могат да бъдат тълкувани по друг начин,
освен като технически грешки, с оглед
еднопосочност на всички останали обстоятелства в становищата и съгласно приложените
към затворническото досие на осъденото лице данни.
Съдът не намира за необходимо и пожеланото от представителя
на началника на затвора в гр. София отмяна на определението му за даването ход на
делото по същество и възобновяване на съдебното следствие, в рамките на което
да бъде приложена и графика, очертаваща подробно проблемните зони, регистрирани
при първоначалната оценка на риска от рецидив. Това е така, тъй като стойността
на този риск константно, безпротиворечиво и еднопосочно е очертана и в двата
първоначални доклада за лишения от свобода С., съставени съответно на 27.03. и
26.04.2018 г., от една страна, а от
друга - от изцяло кореспондиращата им в тази насока становища, дадени във
връзка с молбата му за условно предсрочно освобождаване. Във всички тях, стойността
на риска от рецидив е посочена като 76 точки, а проблемните зони са очертани по
един и същи начин.
Поради изложеното и въпреки допуснатите технически за
този съд грешки, съдът не намира основание да не даде вяра на горепосоченото от
него становища на НС СДВР, ВПД НС ЗО Казичене и на зам. - началника РНОД, както
и на доклада по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС изготвен за целите на настоящата съдебна
процедура. Изложеното в тях подкрепя извода на съда за липсата на достатъчно
доказателства за поправяне на осъденото лице.
По отношение на възражението на защитата, че като такова
следва да се тълкува полагането на труд от осъдения, съдът намира за необходимо
да отбележи, че действително това обстоятелство е отчетено от него, но същото
не е достатъчно да дерогира всичко посочено по-горе.
Противно на мнението на защитата, съдът счита, че
полагането на труд е задължение на всяко осъдено лице, доколкото законът му го
вменява като такова – чл. 96, т. 1 от ЗИНЗС, поради което не би могло
единствено въз основа на този безспорен по делото факт да се приеме, че са
налице доказателства в достатъчна степен, от които да се изведе извода за
поправяне на лицето в степента, необходима за УПО.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.440, ал.1 от НПК и чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ф.Р.С., роден на *** г. в гр. Багдад,
Ирак, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му едно общо наказание, с влязло в сила на 13.10.2018 г. протоколно
определение по НЧД №14196/2018г. по
описа на СРС - НО, 137 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред
Апелативен съд – София, в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Препис от протокола да се издаде на служебно определения
защитник, за послужването му пред НБПП.
Да се изплати възнаграждение за
извършения превод на преводачаЗ.А.М., в размер на 100 лв., платими от бюджета на
съда, за което да бъде издаден РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15.35ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: