Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 18.12.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,
9-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Светлана
Тодорова, като разгледа гр.дело №1585 по
описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:
Страни
в производството са ищецът В.О.М., ЕГН ********** с адрес ***, къща №**, чрез адв. А., и ответникът Прокуратурата на Република България,
с адрес гр. София, бул. Витоша" № 2.
Образувано е по
предявен от В.О.М. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 150 000 лева и
причинени имуществени вреди в размер на 360 лева – адвокатско възнаграждение, причинени
от воденото срещу ищеца ДП №Б-58/2012г. по описа на ГД БОП, пр.пр. №665/2012г по описа на Специализираната прокуратура, ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2016г. /датата на прекратяване на
наказателното производство/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 13.12.2012г бил
задържан от служители на МВР в гр.София,
сградата на хотел «Вега», в присъствието
на жената, с която живее във
фактическо съжителство. При задържането е
проведено процесуално-следствено действие претърсване и изземване, при което са иззети негови
и на приятелката му лични вещи и пари, описани в
протокол. При ареста е държан с белезници
на пода в стаята, като ръцете му са
вързани на гърба. При поставяне на белезници, служител с качулка опрял автомат в главата му и с него го избутал в посока
пода на стаята, където останал продължително време. След приключване на процесуално-следствените действия е заведен в ареста на 7-мо РУП на СДВР, където е задържан за 24 часа. На следващия ден -14.12.2012г. е
привлечен като обвиняем по пр.пр
№№665/2012г. на СпП за престъпления
по чл.321, ал.3 , вр.ал.2 и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.6 вр.чл.26, ал.1,
1л.20, ал.2 вр.ал.1 от НК и е разпитан като обвиняем.
По време на разпита
се почуствал зле, получил сърцебиене,
ускорен пулс, кръвното му налягане се повишило рязко, бил извикан медицински екип от ЦСМП, гр.София. След разпита му е предявено постановление за задържане за срок от 72 часа. След медицински
преглед е откаран в следствения арест на ул.»Майор Векилски» в гр.София. С привличането му като обвиняем е наложена и
забрана за напускане пределите
на страната, която е
отменена с постановление на наблюдаващ прокурор от 29.08.2014г. На 16.12.2012г. бил конвоиран
от служители на ГДИН в сградата на СпНС на ул.»Черковна», където му е предявено
ново постановление за привличане като
обвиняем. В резултат
от продължителния престой в
следствения арест получил здравословни
проблеми, подробно описани
в исковата молба, поради които претърпял
операция на 22.01.2013г. и имал престой
във ВМА от 21.01.2013г. до 25.01.2013г. С определение от 04.02.2013г. по
НЧХД№105/2013г. на СпНС наложената
мярка за неотклонение «задържане под стража» е изменена в «парична
гаранция» в размер на 15 000лева, която ищецът внесъл,
след което по досъдебното
производство са извършвани различни действия по разследването.
По негово искане от
18.05.2015г. по чл.368 от НПК било образувано НЧХД№636/2015г., по което
е постановено определение от 11.06.2015г. за връщане делото на прокурора и са дадени конкретни
указания за изпълнение в тримесечен
срок. На 04.08.2015г. е призован в сградата на ГДБОП на бул.»Цариградско шосе» в гр.София, за връчване на
постановление за привличане като
обвиняем, с което му се повдигали нови обвинения. Ищецът
отказал да получи постановлението поради
отсъствие на упълномощения му защитник поради ползване на платен годишен
отпуск, но бил призован резервен
защитник, в чието присъствие
му било предявено обвинението. В изпълнение на указанията, дадени от СпНС, СпП внесла обвинителен акт срещу ищеца и още три лица, по което било образувано
НОХД№1236/2015г. по описа на СпНС,
12-т състав, по което с разпореждане от 20.10.2015г. на основание чл.249, ал.1 вр. Чл.248., ал.2, т.3 от НПК е прекратено
съдебното производство и върнато делото на наблюдаващия прокурор
за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните
правила в едномесечен срок. На 15.01.2016г. ищецът е арестуван в дома си, въпреки направените възражения за влошено здравословно състояние и извършен преглед на екип от ЦСМП гр.София, след което е отведен принудително в сградата на ГДБОП.
При арестуването му
множество служители нахлули в жилището
му въз основа на определение на СпНС
по НЧХД№121/2016г., 11-ти състав, с което е разрешено извършване на претърсване и изземване в дома му, за което не е уведомен адвокатът му. Предявено му
е постановление за привличане като
обвиняем, което отказал да подпише, но същото било
подписано от назначените резервни защитници. На 29.01.2016г. е внесен обвинителен
акт по пр.пр.№665/2012г. по описа на СпП и е образувано НОХД№293/2016г.
по описа на СПНС, 12-ти състав,
като с определение от 09.02.2016г. е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца. На 19.02.2016г.
наблюдаващият преписката
прокурор направил искане за възобновяване
на НОХД№293/2016г. по описа на 12-ти състав при СпНС, което е внесено от Главния
прокурор на РБ във
ВКС, по което е образувано
НД№961/2016г. по описа на Второ
отделение на ВКС , по което е постановено
решение за оставяне на искането
без уважение.
Във връзка с повдигнатото
обвинение по отношение на ищеца са
предприети и обезпечителни мерки
по реда на чл.72 от НПК чрез налагане на запор върху движими вещи –лек автомобил и възбрана върху недвижим имот, които са отменени
с постановление от 20.03.2015г. По
отношение на него е образувано производство и в
КПКОМНПИ, тъй като е обвинен в извършване
на престъпления, попадащи в
приложното й поле и е основание за започване на процедура срещу
него. По искане на наблюдаващия
прокурор е образувана проверка срещу
ищеца от НАП и е образувано
ревизионно производство. На 30.03.2016г. поискал от МВР да бъде извършено заличаване на личните му данни като
обвиняемо лице по процесната
прокурорска преписка, по което е постановен отказ от Министъра на вътрешните работи, тъй като не са
налице законоустановените предпоставки, а именно прекратяване
на наказателното производство и изтичане на абсолютния давностен срок по
чл.81, ал.3 във вр.с чл. 80
от НК, който изтича на
14.01.2028г., според ищеца.
Изложени са подробни съображения за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат от
воденото срещу него наказателно производство.
Ответникът Прокуратурата на Република
България е представил писмен
отговор, в който са изложени съображения
за неоснователност на исковете. Възразява, че
по образуваното срещу ищеца дело не се стигнало до присъда поради
прекратяване с неподлежащо на обжалване определение. Определението е постановено при прилагане на отменена впоследствие правна норма, която не
е следвало да бъде прилагана по НОХД№293/2016г. на СПНС, тъй като тази норма
противоречи на първичното право на ЕС , което има предимство пред вътрешното законодателство, съгласно
чл.5, ал.4 от КРБ. В тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС. Счита,
че не е налице основание за ангажиране отговорността на ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното
производство на основание чл.369, ал.4
от НПК в редакцията й изм.ДВ,бр.42 от
2015г. , да бъде приравнявана на прекратяване поради недоказаност на
обвинението срещу лицето или поради това, че деянието не е извършено от него.
При постановяване на определението за прекратяване на наказателното
производство не е извършвана проверка по същество от съда, а само формално са
проверени предпоставките за прекратяване на производството. Излага съображения
за изпълнение на законовите функции на Прокуратурата на РБ при образуване и водене на процесната прокурорска преписка като са внасяни многократно обвинителни
актове, но това не е довело до разглеждане
по същество и постановяване на присъда. Твърди, че ищецът и процесуалният
му представител адв. К.са създавали пречки за изпълнение указанията на съда с
недобросъвестното си процесуално поведение- трудности при призоваването,
неявяване поради уважителни причини и други. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение и
недоказаност на наличието на причинно-следствена връзка между воденото срещу
ищеца наказателно производство и вредите, за които се претендира обезщетение.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на
посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, техния размер,
както и причинната връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което
е прекратено наказателното производство.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С постановление от 03.10.2012г.
на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано ДП № Б-58/2012г. по
описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр.№ 665/2012г. по описа на
Специализирана прокуратура първоначално срещу неизвестни извършители за престъпление
по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК за това, че в периода
м.10.2011г.-м.08.2012г. в гр.София и на територията на страната участвали в
организирана престъпна група с цел да извършват в страната и чужбина
престъпления по чл.255 НК и престъпления по чл.253 НК. С постановление от 14.12.2012г.
В.М. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК и по чл.253 НК. Наред с него били привлечени
като обвиняеми за тези престъпления и други лица-И.Т., М.Г., В.Л.и И.К..
Ищецът бил арестуван сутринта на
13.12.2012г. в сградата на хотел Вега, където бил с жената, с която живеел на
съпружески начала – св. Г.С.. Първоначално бил задържан за срок от 24 часа, а
от 14.12.2012г.- с постановление за срок до 72 часа, а от 16.12.2012г. с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, а от 21.12.2012г. с мярка за
неотклонение „Домашен арест“ до 04.02.2013г., която била изменен в мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева.
На 03.01.2013г. ищецът подал
молба до наблюдаващия прокурор , за да му бъде разрешено да провежда
прегледи и лечение в катедра „Ортопедия,
травматология и реконструктивна хирургия към ВМА и молбата му била уважена с
постановление от 11.01.2013г.
На ищеца била извършена операция
на ляв крак на 22.01.2013г., след което продължил лечението.
Ищецът подал молба по чл.368 НПК,
предвид дългата продължителност на досъдебното производство и било образувано нчхд №636/2015г., по което СпНС
върнал делото на прокурора с конкретни указания. В изпълнение на указанията СпП внесъл срещу ищеца и другите три лица обвинителен акт и
било образувано нохд № 1236/2015г. на СпНС, 12 състав. Делото било върнато на наблюдаващия
прокурор с указания.
На 15.01.2016г. служители на ГД
БОП дошли в дома на ищеца, за да го отведат принудително за ново привличане
като обвиняем. Било извършено претърсване и изземване.
На 29.01.2016г. в СпНС бил внесен обвинителен акт и било образувано нохд №293/16г. Съдът с окончателно определение от 09.02.2016г.
прекратил наказателното производство.
На 19.02.2016г. наблюдаващият
прокурор подал сигнал до Главния прокурор с искане да внесе предложение за
възобновяване на нохд №293/2016г., което било
прекратено на 09.02.2016г. Главният прокурор внесъл искане за възобновяване и
било образувано н.д. №961/2016г., като с решение от 04.04.2017г.
ВКС оставил искането без уважение.
Спрямо ищеца през 2013г. били
предприети и мерки по чл.72 НПК за обезпечаване на глобата, конфискацията и
отнемането на вещи в полза на държавата – били наложени запор на автомобил и
възбрана на 4 имота. Обезпечителните мерки били отменени с постановление от
20.03.2015г.
Срещу ищеца били образувани и
производства от КПКОНПИ и от НАП.
На 30.03.2016г. ищецът подал
молба в МВР с искане да бъде извършено заличаване на личните му данни като
обвиняемо лице по ДП
№Б-58/2012г. по описа на ГД БОП, пр.пр. №665/2012г по описа на
СпП, която молба не била уважена.
По делото е прието заключение към
СМЕ, според което в периода 13.12.2012г.-31.01.2013г. ищецът е имал следните
заболявания: високо кръвно налягане, често излизане на сърцето от ритъм,
състояние след белодробна тромбоемболия, предсърдно мъждене на сърцето,
счупване на двете кости на лява подбедрица с
проведено оперативно лечение и наличие на усложнения – компартмен
синдром и миграция на метална остеосинтеза, наложили
допълнителни оперативни интервенции, анамнестични
данни за алкохолна зависимост и прояви на алкохолна абстиненция.
Лечението на вътрешните заболявания се състои от постоянен прием на лекарства,
като е необходимо периодично проследяване, а по отношение на счупването на
костите на лявата подбедрица – провеждане на курсове
физиотерапия и рехабилитация. Във визирания период и най -вече периодът след
оперативната интервенция престоят в следствения арест или домашен арест могат
да доведат до усложнение в здравословното състояние на ищеца , тъй като през
този период ищецът се е придвижвал с помощни средства, трябвало е да ходи на
превръзки на оперативната рана до свалянето на конците на 14 ден, провеждане на
рехабилитация и консултации за останалите заболявания.
При разпита в о.с.з. вещото лице
сочи, че миграцията на поставения имплант е настъпила
преди визирания срок, тя настъпва за седмици
и месеци, а не за няколко дни, като в този период е направена операция,
но самата миграция не се е случила тогава.
От показанията на св. М., брат на
ищеца, се установява, че след излизането му от ареста, ищецът бил съсипан,
злоупотребявал с алкохол и антидепресанти, бил
отхвърлен от приятелите и бизнес партньорите си, отношенията с баща им се
влошили много. Свидетелят живял няколко седмици с ищеца след излизането му от
ареста и виждал как все повече „затъва“.
От показанията на св. С., с която
ищецът живее на съпружески начала, се установява, че тя е била с него по време
на първия арест. Сочи, че при арестуването в хотел Вега, ищецът се възстановявал
след счупване на крака и не можел да го свие, а служителите на ГД БОП го
накарали да застане на колене, което той не можел направи. Приемал много
лекарства, включително за високото кръвно налягане, но по време на задържането
му тези лекарства не стигнали до него. По време на изтърпяването на домашния
арест свидетелката го възприемала като депресиран. Мярката за неотклонение ограничавала
възможностите му да се лекува и да работи и това довело и до влошаване на
отношенията между двамата. Задържането му било отразено широко в медиите и
приятелите и партньорите му се отдръпнали. Това постепенно довело до
прекратяване на дейността на фирмите, които управлявал, били запорирани сметките на свидетелката и на ищеца и имало
период, през който живеели със заеми от семейството и приятели. Няколко пъти
свидетелката напускала семейното жилище, тъй като ищецът злоупотребявал с
психоактивни вещества, бил агресивен и халюцинирал. До ареста ищецът тренирал,
поддържал добър стандарт на живот, а след това се превърнал в развалина.
По делото са представени
разпечатки от интернет изданията на „БТВ новините“, „24 часа“, „Миг нюз“ и „Правен свят“ от 2012г.-2013г., в които до
читателите е сведена информация относно образуваното досъдебно производство,
добило популярност като „Универсалните“ за „източване на 16 млн. лева ДДС“, в
които е споменато името на ищеца, наред с останалите обвиняеми.
Не
се установява срещу ищеца да са водени други наказателни производства.
От
правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани
от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление.“
Възражението на ответника, че
основанието за прекратяване на наказателното производство не попада в нито една
от хипотезите на посочената правна норма е неоснователно. Съгласно Решение №
248/16.10.2014г. по гр.д.№ 440/2014г. на ВКС, ІVг.о.,
случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснати
процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, има за
последица прекратяване на наказателното производство по чл.369, ал.4 НПК
/отм./, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на
обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243,
т.2 НПК/, което съответства на основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ-деянието не
е извършено от лицето.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне на размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство;
упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда;
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или
професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на
обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил обвинен в
извършването на няколко престъпления от общ характер-участие в организирана
престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления, които са тежки по
смисъла на чл.93, т.7 НК с предвидено наказание лишаване от свобода и
конфискация. Спрямо него са били взети мерки за процесуална принуда „задържане
под стража“ и „домашен арест“, търпени в периода 14.12.2012г.- 04.02.2013г., в който е бил възпрепятстван във
възможността да се придвижва свободно. Правото му на свободно придвижване е било
ограничено и от наложената допълнително мярка „забрана да напуска пределите на
страната“.
Наказателното производство в
неговата досъдебна и съдебна фаза е продължило около 3 години и 3 месеца,
считано от образуването му на 14.12.2012г. до прекратяването на 09.02.2016г. с
определение на съда. Продължителността му е обусловена от усложнената
фактическа обстановка и изясняване съпричастността на няколко лица с повдигнати
обвинения, което е наложило събирането на голям обем от доказателства и
извършването на множество процесуални действия. Следва да се отбележи, че за
част от периода е налице бездействие от страна на разследващите и
прокуратурата, за което е било проведено производство по чл.368 НПК /отм./,
както и бездействие в изпълнение в указан от съда срок за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, довело и до
неговото прекратяване.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение и стрес от висящото
обвинение, от дискредитирането му пред неговото семейство, приятели и бизнес партньори и от изтърпените мерки за неотклонение.
В случая относно размера на обезщетението следва да се
съобразят характерът на обвинението – за тежки престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода и конфискация, продължителността
на наказателното преследване от момента на привличането
като обвиняем 13.12.2012г. до прекратяване на
наказателното производство на 09.02.2016г., както и използването на извънредния
способ с искане за възобновяване на наказателното производство в периода
19.02.2016г.-04.04.2017г., задържането под стража в периода 14.12.2012г.-21.12.2012г. и домашен
арест в периода 21.12.2012г. – 04.02.2012г., двата ареста, които са проведени
чрез служители на ГД БОП, настъпилите последици в личния и професионалния живот на ищеца – сериозното влошаване на
физическото и психическото му състояние, изолирането му, негативните последици,
свързани с отношенията с баща му, с жената, с която живее на съпружески начала,
с другите членове на семейството му, с приятелите му и тези, свързани с
работата му. Следва да се отчете и че ищецът е имал здравословни проблеми преди
образуването на наказателното производство, било му е разрешено да провежда
рехабилитация от наблюдаващия прокурор, но невъзможността да се придвижва свободно,
докато е изтърпявал мерките за неотклонение „Задържането под стража“ и „Домашен арест“ се е отразила на възможността за по-пълното
му възстановяване.
Извършената спрямо ищеца данъчна ревизия няма
връзка с воденото против него наказателно производство, а и само по себе си
това обстоятелство не е от естество да
причини претърпени неимуществени вреди, тъй като е последица от законни
действия на данъчния орган по установяване на данъчни задължения.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите
и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 25 000лв.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане
в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено-09.02.2016г.
Съгласно чл.111, б.в ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземания
за наем, лихви и други периодични плащания, поради което възражението за
погасяване по давност на претенцията за лихви за периода
09.02.2016г.-04.02.2018г. е основателно. Обезщетение за забава се дължи от
05.02.2018г.
Относно
искането за присъждане на имуществени вреди – следва да се посочи, че в представения
договор за правна защита и съдействие по наказателното производство липсва
отбелязване, че възнаграждението е изплатено действително, поради което в тази
част искът следва да се отхвърли.
По
разноските:
ищецът претендира разноски в размер на 330 лева, а адв.
Р.А. претендира разноски по реда на чл.38 ЗА.
В случая цената на иска е в размер 150 360лв.,
като съгласно чл.7, ал.2, т. 5 НМРАВ в относимата
редакция към изм. с ДВ бр. 7 от
22.01.2019 г.
и
предвид проведените седем открити съдебни заседания, минималното възнаграждение
е в размер на 5030лв.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., националният закон задължава
съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че
адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с
Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали
отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В
случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения
от нормалния ход на делата по сходни казуси, поради което не се отличава с
по-висока фактическа и правна сложност или с по-голям от обичайния обем от извършени съдопроизводствени
действия, освен че са проведени седем открити съдебни заседания, тъй като
наказателното производство е била необходимо по друго гражданско производство.
Предвид изложеното, съдът взима предвид нормата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ /относно
правото на страната на разноски за адвокатско възнаграждение/, чл.78, ал. 5 ГПК, чл.7, ал.2, т. 5 НМРАВ и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г. и намира, че следва да определи възнаграждение в минималния размер от 5030 лева. Предвид изхода на спора, на ищеца
следва е присъдена сумата 54,87лв., съразмерно с уважената част от иска, а на адв. А. – сумата 836,33 лева.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да плати В.О.М., ЕГН ********** с адрес ***, къща №**, сумите:
-
25 000 лева - обезщетение за неимуществени и
360 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от
воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство по ДП №Б-58/2012г.
по описа на ГД БОП, пр.пр. №665/2012г по описа на
Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 25 000лв. до предявения размер от 150 000лв., както и за
сумата и 360 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и относно
законната лихва за периода 09.02.2016г. – 04.02.2018г.
- 54,87лв.
– разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да плати на адв. Р.
И.А., САК, с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 836,33 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: