№ 2261
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110201743 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дамар Логистика“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул.“Мур“ № 15,
представлявано от ЮС. – управител, чрез адв.С., срещу Наказателно
постановление № 22-2400525/10.01.2025 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че в него не са описани
факти, които да са съставомерни на посочената като нарушена правна норма;
че фактическата обстановка не може да се субсумира към състава на чл. 11, ал.
1 от Наредба № 7, както и че в НП липсва съставомерния елемент от
нарушението, свързан с посочване на качеството на субекта на нарушението.
На следващо място се излага, че за да се осъществи съставът на посочената
1
административна разпоредба, следва в обекта на контрол да се установи, че не
е ограден или не са налице достатъчно мерки, които да ограничат достъпа на
външни лица до същия, като в конкретния случай имотът на дружеството –
жалбоподател е ограден с плътна ограда, като фасадата, вратите и прозорците
не позволяват проникване на външни лица, освен по нерегламентиран начин –
чрез взлом или разрушаване. Акцентира се, че в случая е налице монолитна
сграда, която отговаря на изискванията за недопускане на случаен достъп на
външни лица, като в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
подобни факти, които да сочат обратното, не са описани. Отделно от това се
излага, че „Дамар логистика“ ООД в качеството си на възложител е преговарял
с Юлиaн Сашов Найденов да извърши със собствени средства премахване на
преградна стена в склада, като за цялото изпълнение е уговорена фиксирана
сума, която е трябвало да се плати след подписване на договор за изпълнение,
като по отношение на постигнатата договореност „Дамар логистика“ ООД
притежава качеството на възложител, но не и на работодател.
Въз основа на посочените аргументи се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Н., с доказателства за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Т., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
2
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.11.2024 г., във връзка със станал инцидент в складово хале,
находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 8, била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на служители в Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, в това число свидетелят Ш..
Според събраната в деня на инцидента информация от страна на
служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ – София било установено, че
пет лица, а именно ЮН., РР., КА., ЙТ. и СЙ., извършвали строителни и
монтажни работи /СМР/, изразяващи се в разрушаване на тухлена стена с
ударно – пробивна машина (къртач). Трима от работещите извършвали тази
дейност качени на мобилна ножична платформа, позиционирана
непосредствено до зоната на разрушаване. Вследствие компрометиране
носимостта на трегера, горната стена и трегера се срутили върху мобилната
площадка и тримата работещи на нея.
На място на инцидента пристигнали линейки и пострадалите работещи, а
именно – ЮН., РР. и КА., били откарани в болнични заведения. При
проверката на място били заварени ЙТ. и СЙ., които декларирали, че на
17.11.2024 г., в деня на инцидента, пет човека са разбивали стени с къртач и
чук.
В хода на проверката било установено, че складовото помещение – хале,
находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 8, било собственост на
"Дамар Логистика" ООД. В изисканите писмени сведения от управителя на
дружеството – жалбоподател ЮС., същият посочил, че имал „уговорка с
Юлиан от Кюстендил за разчистване на сградата“, за която цел му
предоставил ключ, както и че не познава останалите намирали се в обекта
лица.
При направена справка в електронния регистър на ТД на НАП за всички
подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ било установено, че за СЙ., ЕГН
********** нямало подадено уведомление за действащ трудов договор с
"Дамар Логистика" ООД.
3
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на дружеството "Дамар Логистика" ООД, ЕИК
*********.
На 22.11.2024 г. св. Ш. съставила АУАН № 22 - 2400525/22.11.2024 г.
срещу "Дамар Логистика" ООД, ЕИК *********, за извършено
административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, изразяващо се в това, че „не е
предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица, в т.ч. на СЙ., ЕГН
**********, на 17.11.2024 г. в складово хале, находящо се в гр. София, ул.
„Неделчо Бончев“ № 8“.
АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател,
който след като се запознал със съдържанието му го подписал с възражението,
че административният орган не е спазил изискванията на чл. 34 и чл. 35 АПК,
тъй като отказал да предостави описаните в акта доказателства и не е
гарантирал правото на обяснения и възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-2400525/10.01.2025 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
НП било връчено на представител на въззивника на 15.01.2025 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител Ш. и на свидетеля ПЧ.,
протокол за извършена проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., акт за спиране от
4
17.11.2024 г., нотариален акт, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК,
декларации и сведение, Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител Ш. се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля ШХ. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е
възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
й и ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля ПЧ. са информативни в частта им досежно
обстоятелствата, че дружеството – въззивник "Дамар Логистика" ООД, ЕИК
********* е възложило на ЮН. работа по разрушаване на тухлена стена в
хале, собственост на "Дамар Логистика" ООД, ЕИК *********, която дейност
е следвало да бъде извършена с инструменти и човешки ресурс, осигурен от
изпълнителя, срещу конкретно уговорено възнаграждение. Съдът кредитира
визираните показания като последователни и безпристрастни, като в разпита
на свидетеля Чипориков не се констатира манипулиране на фактите и
обстоятелствата, които възпроизвежда пред съда.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
5
В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложените по делото Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП.
В конкретния случай актосъставителят и наказващият орган са допуснали
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като е налице
неяснота при описване на нарушението за това, защо актосъставителят и
наказващият орган приемат, че "Дамар Логистика" ООД, ЕИК ********* е
6
извършило нарушението в качеството на работодател, при условие, че в АУАН
и в НП ясно е посочено, че лицето СЙ., ЕГН ********** се приема за външно
такова, както и че при направена справка в електронния регистър на ТД НАП
за всички подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за същия било
установено, че няма подадено уведомление за действащ трудов договор с
"Дамар Логистика" ООД. Последното е от значение с оглед преценка на
приложимата санкционна разпоредба, като се има предвид, че когато
нарушението не е извършено от работодател, законодателят предвижда по-
ниска наказуемост - чл. 413, ал. 1 КТ, отколкото когато е извършено от
работодател - чл. 413, ал. 2 КТ.
Наложената от административнонаказващия орган санкция на "Дамар
Логистика" ООД, ЕИК ********* се основава на нормата на чл. 413, ал. 2 от
КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15000 лева. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя е
обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се огражда и/или
се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От
фактическа страна повдигнатото на "Дамар Логистика" ООД, ЕИК *********
административно обвинение се основава на това, че в качеството си на
работодател на 17.11.2024 г. не е предприело мерки за ограничаване достъпа
на външни лица на територията на експлоатирания от дружеството обект,
находящ се в гр.София, ул.“Неделчо Бончев“ № 8. Разпоредбата на чл. 2 от
НМИЗБУТ вменява на работодателя задължението да осигури прилагане на
изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при
използване на предоставеното работно оборудване. Следователно, субект на
задължението по чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по
чл. 413, ал. 2 КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ е лице, имащо
качество на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а въведеното с чл.
11, ал. 1 от НМИЗБУТ изискване, е елемент от задължението на работодателя
да осигурява здравословни и безопасни условия на труд.
За да е налице обаче съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ, във
връзка с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране
7
административнонаказателната отговорност на дружеството, е необходимо да
бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно
регламентираното му задължение да огради територията на предприятието
и/или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни
лица.
В случая, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ /непредприемане
от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни
лица на територията на обекта/, фактически е обосновано с посочването, че
работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на територията на
обекта, като е допуснал външно лице в обекта, стопанисван от дружеството.
Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 11, ал. 1 НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не
съдържа забрана въобще за достъп на външни лица на територията на обекта,
а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез
въвеждането на съответни правила, регламентиращи реда и условията за това.
Изложената в съставения АУАН и в НП фактическа обстановка по
никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение
по чл. 413, ал. 2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че по време на
извършената от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда"
проверка на територията на стопанисвания от "Дамар Логистика" ООД, ЕИК
********* обект – хале, се е намирало лицето СЙ., не сочи на неизпълнение
на нормативно установеното задължение на работодателя да предприеме
мерки за ограничаване достъпа на външни лица, без да е посочено конкретно
какви са необходимите, достатъчни или адекватни мероприятия в тази насока
с оглед спецификата на предприятието. Данни за неизпълнение именно на
това изискване не се съдържат в НП и в преписката по издаването му, нито
такива обстоятелства са изследвани от наказващия орган.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че пребиваването на територията на
стопанисвания от жалбоподателя обект на лица, в това число и на СЙ., е било
със знанието на управителя на дружеството – въззивник, тъй като именно
8
последният им е възложил срещу възнаграждение работа, свързана с
разрушаване на тухлена стена. Обстоятелството, че лицето е било допуснато
на територията на обекта, а не е пребивавало без основание или
неправомерно, се доказва еднозначно от събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето ПЧ.. Както вече беше
посочено, показанията на този свидетел са последователни, логични и
непротиворечиви относно обстоятелството по каква причина са се намирали в
обекта лицата, заварени там от контролните органи.
Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на
територията на обекта на лице, което не е в трудови правоотношения с "Дамар
Логистика" ООД, ЕИК *********, не навежда на допуснато от дружеството –
въззивник нарушение по административнонаказателния състав на чл. 413, ал.
2 от КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ. Нито описаното в
наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно
от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно
обвинение.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено,
като обсъждането на останалите възражения, релевирани в жалбата, които
иначе биха се явили релевантни за предмета на делото, се явява безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложените по делото писмени доказателства е видно,
че жалбоподателят е заплатил на адв. С. сумата от 660,00 лева за процесуално
представителство по делото. Своевременно релевираното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна съдът
намира за основателно, доколкото претендираният размер на адвокатското
възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна
сложност на производството и на положените от процесуалния представител
на жалбоподателя усилия, поради което следва да бъде редуцирано до размера
от 400,00 лева, който съдът прецени като съответен на обема на
осъщественото процесуално представителство, като тук е мястото да се
9
посочи и че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа (загл. изменено - ДВ, брой 14 от 2025 г.) размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който разглежда
делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. №
2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм. д. №
3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2400525/10.01.2025 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
дружеството – жалбоподател „Дамар Логистика“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – София да заплати на
„Дамар Логистика“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша“, ул.“Мур“ № 15, представлявано от
ЮС. – управител, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10