№ 33
гр. Ловеч , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200099 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 35-0001006/26.11.2020 година на Пенчо Василев Камарашев
– Началник на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са
наложени на С. Г. С., ЕГН ********** от с. Б., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от
ЗАвП - глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на 10.11.2020 г., около 15.25 часа на път II
-35Троян – Ловеч км.55+760, пътен възел с ПП I – 4 управлява автобус Ивеко А 45,12 с рег.
№***** /кат. М2-19+1 места/ като извършва обществен превоз на пътници по автобусна
линия гр. Ловеч – гр. Троян – гр. Ловеч с маршрутно разписание №3104 възложено от
Община Ловеч с договор № ДВ – 498/18.05.2017 г. до 18.05.2022 г. видно от пътен лист
№671190/10.11.2020 г. и маршрутно разписание №3104 със заверено копие на лиценз на
Общността №31032230004 на ***** Маршрутното разписание №3104 е възложено от
Община Ловеч на ***** гр. Ловеч. При извършване на проверка се установи следното
административно нарушение: 1. Водачът С. като водач на автобус Ивеко А 45.12 с рег.
№***** извършващ превоз на пътници по описаната по – горе автобусна линия не е
представил на длъжностното лице в автогара гр. Троян пътен лист №671190/10.11.2020 г. за
заверка на пристигането и тръгването от автогара. АУАН №278607 е съставен в гр. Ловеч –
автогара около 16 ч. 40 мин. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за
неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и
целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с което виновно е нарушил
чл.57, ал.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. Г. С., който
1
го обжалва в законоустановения седем дневен срок, чрез адв. С.Л. от ЛАК и излага, че в
хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага, че НП е незаконосъобразно поради противоречие с
материалните норми. Сочи, че не е извършено нарушение, което да е противоправно,
общественоопасно, да нарушава установения правен ред и да е извършено виновно. Излага,
че тъй като деянието не е противоправно, то не може да бъде и наказуемо. Сочи, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, което е довело да
нарушаване правата на доверителят и. С оглед на гореизложеното моли да се отмени
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Л. от ЛАК, която моли съдът да постанови решения, с което да отмени обжалваното и
да им присъди сторените по делото разноски. Счита, че твърдяното нарушение не е
извършено тъй като от изслушаните по делото свидетели в това число и от показанията на
доведеният от тях свидетел очевидец се установявало, че водача бил направил всичко което
е зависило от него да представи на автогарата в гр. Троян на длъжностното лице пътния
лист за заверка преди тръгването си от автогарата, но тъй като длъжностното лице не било
там той изчакал повече от 10 мин и тръгнал за да спази маршрутното разписание за
тръгване. Сочи, че АНО е бил длъжен да събере доказателства с оглед даденото от
доверителят и обяснение, дали действително се е опитал да завери пътния лист, дали го е
предоставил на длъжностното лице на автогара гр. Троян и да обсъди в НП възражението.
Счита, че деянието не е извършено нито от обективна нито от субективна страна, тъй като
от обективна страна водача бил предоставил пътния лист за заверка, но нямало кой да го
завери а на второ място липсвали обективните елементи от състава, тъй като водачът бил
дал цялата изпълнима грижа и не било налице, нито непредпазливост по отношение на
твърдения състав.
Ответникът – РД „АА” гр. Плевен, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. Р.
П., А.Д. М. и Даниела Теодорова П. от становището на процесуалният представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.11.2020 г. бил съставен акт серия А-2019 с бл. №278607 за установяване на
нарушение от св. П. Р. П. в присъствието на св. А.Д. М. против С. Г. С., ЕГН ********** от
с. Б., за това, че на 10.11.2020 г., около 15.25 часа на път II -35Троян – Ловеч км.55+760,
пътен възел с ПП I – 4 управлява автобус Ивеко А 45,12 с рег. №***** /кат. М2-19+1 места/
като извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия гр. Ловеч – гр. Троян – гр.
Ловеч с маршрутно разписание №3104 възложено от Община Ловеч с договор № ДВ –
498/18.05.2017 г. до 18.05.2022 г. видно от пътен лист №671190/10.11.2020 г. и маршрутно
разписание №3104 със заверено копие на лиценз на Общността №31032230004 на *****
Маршрутното разписание №3104 е възложено от Община Ловеч на ***** гр. Ловеч. При
2
извършване на проверка се установи следното административно нарушение: 1. Водачът С.
като водач на автобус Ивеко А 45.12 с рег. №***** извършващ превоз на пътници по
описаната по – горе автобусна линия не е представил на длъжностното лице в автогара гр.
Троян пътен лист №671190/10.11.2020 г. за заверка на пристигането и тръгването от
автогара. АУАН №278607 е съставен в гр. Ловеч – автогара около 16 ч. 40 мин, с което
виновно е нарушил чл.57, ал.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Р България издадена от МТ. С акта са иззети като
доказателства: к.т. №59766450 към СУМПС, пътен лист №671190/10.11.2020 г. и маршрутно
разписание №3104, обяснение от водач С.. В акта в графа възражения е вписано „Нямам”.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П.П. за когото не се спори, че е
старши инспектор в РД „АА” гр. Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на РД „АА” гр. Плевен. От приобщените
по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-
30/24.01.2020 год. на Министъра на МТИТС, се установява, че Директорите на РД „АА” са
определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени
нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесния
автобус е бил спрян за проверка от свидетелите П. и М. път II -35Троян – Ловеч км.55+760,
пътен възел с ПП I – 4, като тъй като някой от пътниците в автобуса следвало да направят
връзка с друг транспорт от Автогара Ловеч и да не бавят последните проверката била
продължена и довършена в Автогара Ловеч. Установява се, че в хода на проверката
установили, че водач на автобуса е жалбоподателят С. и че последния извършва обществен
превоз на пътници по автобусна линия гр. Ловеч – гр. Троян – гр. Ловеч с маршрутно
разписание №3104 възложено от Община Ловеч с договор № ДВ – 498/18.05.2017 г. до
18.05.2022 г., като в тази връзка им бил предоставен пътен лист №671190/10.11.2020 г. и
маршрутно разписание №3104 със заверено копие на лиценз на Общността №31032230004
на *****. Проверяващите поискали от водача да представи изискваните по ЗАвП документи,
като водачът им представил пътен лист №671190/10.11.2020 г., който не бил заверен от
длъжностното лице при пристигането или тръгване от Автогара Троян.
За нарушението свидетелят П. ст. инспектор към РД “АА” - гр. Плевен, съставил Акт
3
за установяване на административно нарушение Серия А-2019 № 278607/10.11.2019 г. в
присъствието на свидетеля М. и жалбоподателят С..
Жалбоподателят подписал акта, като вписал, че няма възражения. В депозирано в
хода на проверката писмено обяснение обаче жалбоподателят С. вписал, че е спрян за
проверка на разклона Абланица от служители на РД АА и че при проверката било
установено, че в представения от него пътен лист липсва печат от Автогара Троян, както и
че причината поради която не бил заверил пътния лист била, че нямало никой на гишето, че
е почакал 10 минути и тъй като станал часа за тръгване, той тръгнал по разписание.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно
постановление, с което жалбоподателят С. е санкциониран на основание чл. 105, ал. 1
от ЗАвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушения на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Констатациите в АУАН се подкрепят от показанията на свидетелите П. и М..
Видно от показанията на свидетеля П. се установява, че при извършената проверка на
жалбоподателят С. било установено, че последния извършвал обществен превоз на пътници
по автобусна линия гр. Ловеч – гр. Троян – гр. Ловеч с маршрутно разписание №3104
възложено от Община Ловеч с договор № ДВ – 498/18.05.2017 г. до 18.05.2022 г. В хода на
проверката водача им представил пътен лист №671190/10.11.2020 г. и маршрутно
разписание №3104 със заверено копие на лиценз на Общността №31032230004 на ***** от
които установил, че Маршрутното разписание №3104 е възложено от Община Ловеч на
***** гр. Ловеч. В хода на проверката установили, че водачът С. не бил представил на
длъжностното лице в автогара гр. Троян пътен лист №671190/10.11.2020 г. за заверка на
пристигането и тръгването от автогара.
От показанията на свидетеля М. се установява, че при извършена проверка на водача
на автобус, установил, че същият не е представил пътният лист за заверка на длъжностното
лице в Автогара Троян при пристигане и тръгване от автогарата, за което колегата му П.
съставил на жалбоподателя АУАН и иззел пътния лист, маршрутното разписание и к.т. като
доказателства.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели П. и М. актосъставител и
свидетел, както и от представените писмени доказателства.
Безспорно по делото се установи, че на процесната дата и час жалбоподателят е
управлявал автобус „Ивеко А 45.12“, с който е извършвал обществен превоз на пътници,
както и че входа на извършената му проверката било установено, че в пътният лист, въз
основа на който осъществявал превоза липсва заверка на длъжностното лице на Автогара
Троян при пристигане и тръгване от автогарата. Видно от представеното по делото заверено
4
копие на пътен лист № 671190 от 10.11.2020 г. по редовна линия Ловеч – Троян - Ловеч,
същият е заверен с печат и подпис на Автогара Ловеч, но в него няма отбелязана заверка от
длъжностно лице при пристигането или при тръгването на автобуса от Автогара Троян.
Съгласно разпоредбата на чл.57, т.5 и 6 от ЗАНН, наказателното постановление,
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването си - описание на
нарушението и нарушените с него разпоредби. Същите са необходим реквизит на НП и
липсата или неточното или непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават
съществено. Освен, че те следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да си
кореспондират взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на посочената като
нарушена правна норма се припокриват. В настоящия правен спор такова съответствие е
налице. Посочването на мотиви за основанията, на които е издадено НП, е задължително
условие за неговата законосъобразност, тъй като без това не могат да се направят изводи
относно съображенията, мотивирали органа да се произнесе с дадено решение.
Съдът извършва контрол за законосъобразността на постановлението в рамките на
тези фактически и правни основания, посочени в постановлението, като проверява дали
посочените в него факти действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват
ли от тях, по силата на съответстваща им правната норма, разпоредените правни последици,
в случая следва ли да бъде направен изводът за наличие на съставомерно деяние и
основание за налагане на санкция.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие
предвижда и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за наказателното постановление.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-
съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от
започналото против него производство, следва да знае каква е юридическата формулировка
на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира
доказателства и да направи възражения относно констатираното административно
нарушение.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са били нарушени
правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени при спазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в хода на съдебното следствие не се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и процесното НП
нарушение. Видно от събраните по делото писмени доказателства още в хода на
извършената му проверка жалбоподателят е депозирал писмено обяснение, в което е
посочил, че причината поради която не е заверил пътен лист № 671190 от 10.11.2020 г. по
5
редовна линия Ловеч – Троян - Ловеч, е че на гишето за заверка не е имало никой, че е
почакал 10 минути и че е тръгнал за да спази разписанието си. Няма спор, че в тежест на
жалбоподателят е да докаже възраженията си/обясненията си за липса на нарушение. Таков
довод последния е навел още в хода на извършената му проверка от органите на РД АА, а
освен това такова доказване той проведе и в хода на съдебното следствие, и то по разбиране
на настоящия съдебен състав – успешно. В хода на съдебното следствие по искане на
жалбоподателят беше допусната в качеството на свидетел и разпитана - свидетелката Д.П.
на длъжност ръководител транспортна дейност в „*****, което дружество се явява
работодател на жалбоподателят. Видно от показанията на последна, същият ден пътувала с
жалбоподателят до гр. Троян, тъй като всеки месец, след изтичане на месеца между пето и
десето число с Троян автотранспорт отчитали предходния месец, колко пъти са ходили на
автогарата, с какви коли, като на тази база изчислявали каква сума дължат за самият месец
като наем на автогарата. Установява се, че същата взела фактурата и слязла на сектора, за да
се приберат в 15.00 ч. обратно за гр. Ловеч. Установява се, че водачът и казал „ …..не съм
заверил пътния лист защото диспечерката я нямаше какво да правя….“, при което тя му
отговорила да тръгват защото една от пътничките в автобуса гонила връзка за гр. Плевен,
тъй като в 18.00 часа имала час при лекар и те тръгнали в 15.05 ч. или 15.10 часа.
Установява се, че тя също слязла с пътния лист, за да отиде на гишето и да го завери,
където установила, че наистина длъжностното лице, което работели там го нямало, което не
се случвало за първи път. Установява се, че на това гише стоял само един служител, като
гишето се обслужвало от „две жени“, които работели на смени. Установява се, че тръгнали
за гр. Ловеч и под моста на с. Абланица били спрени за проверка от служители на ДАИ,
които разбирайки, че има хора които „гонят“ връзки за други населени места им казали, че
ще ги изчакат на автогарата в гр. Ловеч, за да проверят документите на автобуса и водача.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира че по
същество показанията на свидетелите П. и М., които са безпротиворечиви, кореспондират си
помежду си и са в подкрепа на констатациите в АУАН не оборват показанията на св. П.
Както е посочено и по – горе, съгласно чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от
министъра на транспорта представянето на пътния лист за такава заверка е задължение на
водача. В случая обаче от свидетелските показанията на актосъставителят и свидетелят по
акта, които не са извършили проверка на Автогара Троян и съответно не са свидетели
очевидци на това дали жалбоподателят е предоставил или не пътния лист за проверката на
длъжностно лице на Автогара Троян, могат и се извличат обстоятелства само за това, че
пътния лист в хода на извършената от тях проверка не е имал заверка от длъжностното лице
на Автогара Троян, но не и за това какви са причините за това обстоятелство и предоставил
ли е или не водача пътния лист за заверка на длъжностното лице в Автогара Троян. В случая
наказаното лице е посочило причините поради които не е изпълнило вмененото му от
Наредба №33 от 3.11.1999 г. на МТ задължение, но проверка на така посоченото от
последното обстоятелство видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
е била извършена. Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
6
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства. В случая Директора на РД „АА“ - гр.
Плевен, в качеството си на административнонаказващ орган не е изпълнил задълженията
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да издаде обжалваното постановление. Същият не е
възложил разследване на спорните обстоятелства на други длъжностни лица от същото
ведомство, още повече, че с депозираното още в хода на проверката обяснение от страна на
наказаното лице са направени възражения в тази насока. Съдът намира, че с показанията си
актосъставителят и свидетеля по акта по никакъв начин не опровергават показанията на
разпитаната по делото свидетелка П.анализа на показанията на която сочи на липса на
умисъл от страна на жалбоподателят да извърши вмененото му нарушение. Следва да се има
предвид, че в състава на нарушението по нарушил чл.57, ал.3 от Наредба №33 от 03.11.1999
г. на МТ е предвидено изпълнителното деяние да се извършва при форма на вината пряк
умисъл, поради което липсата на пряк умисъл е равнозначно на липса на вина. Нещо повече,
в случая от събраните гласни доказателства /показанията на св. П. които съдът кредитира
като логични, последователни, непротиворечиви и дадени въз основа на нейните лични
възприятия по време на пристигането и заминаването на жалбоподателят от Автогара
Троян/ се установява, че жалбоподателят не е осъществил деянието и от обективна страна,
тъй като видно от необорените показания на св. П.същият е направил всичко зависещо от
него да представи пътния лист за заверка на длъжносното лице при Автогара Ловеч, но
заверка не е била направена поради отстъствието на длъжностното лице от гишето. Ето
защото съдът споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателят, че в
случая не са налице елементите като от обективна страна така и елементите от субективната
страна на административното нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на
МТ.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че
жалбоподателят не е осъществил нарушение по по чл.57, ал.3 от Наредба №33 от 03.11.1999
г. на МТ, поради което неоснователно е бил санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Същото е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до пълния
размер от 300.00 лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за
възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, е в размер
на 200.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 300.00 лева се явява основателно,
тъй като там е фиксиран размер от 300 лв.
7
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е РД АА гр. Плевен по аргумент от чл. 43 ЗМВР
– така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. /
РД АА гр. Плевен следва да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** от с. Б. сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата
на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0001006/26.11.2020 година на Пенчо
Василев Камарашев – Началник на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на
МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което са наложени на С. Г. С., ЕГН ********** от с. Б., на основание чл.53
от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвП - глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.57, ал.3
от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД АА гр. Плевен да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** от с. Б. сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред
Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8