№ 7987
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110100946 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 417 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от И.С. И., ЕГН **********, с адрес в
(адрес), чрез пълномощника му адв. Д.К., АК – Русе, със служебен адрес (адрес).
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение
против „М.и.“, ЕИК ....., седалище и адрес на управление в (адрес), представлявано от
М.А.Х. за сумата от 1 418 292,83 лв. (един милион четиристотин и осемнадесет хиляди
двеста деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки), от която а) 1 357 940 лв. (един
милион триста петдесет и седем хиляди деветстотин и четиридесет лева ) – главница, ведно
със законната лихва от 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и б)
60 352,83 лв. (шестдесет хиляди триста петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) –
лихва за периода от 03.07.2021 г. до 13.12.2021 г. Заявителят моли да бъде допуснато и
незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418 ал. 1 от ГПК и издаден
изпълнителен лист.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от запис на заповед,
издаден на 15.03.2011 г. с падеж на 30.06.2021 г., с който длъжникът „М.и.“ се е задължило
да заплати на И.С. И. сумата от 1 357 940 лв.
Със заявление е депозирана молба, основана на разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, с
която ИСКР. СЛ. ИГН. моли да бъде освободен от заплащането на такси и разноски в
настоящето производство, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати. Към молбата е
приложена декларация за материално и гражданско състояние. В изпълнение на дадените от
съда указания, заявителят представя писмени доказателства относно семейното си
положение, притежавани от него недвижими имоти и моторни превозни средства и
трудовата си заетост.
Съдът, като взе предвид данните в представените от заявителя документи, приложени
към молбата му от 22.03.2022 г. и служебно направените справки от Търговския регистър,
намира искането на заявителя за освобождаване от задължението за внасяне на държавна
такса за неоснователно, предвид следните съображения:
След запознаване с данните в писмените доказателства, представени от И.И. и
справка на името на заявителя в Търговския регистър, съдът констатира, че част от
декларираните от заявителя обстоятелства в декларация за материално и гражданско
1
състояние не отговарят на обективната истина. На първо място, видно от удостоверението
то сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, заявителят е регистрирал собственост
върху моторно превозно средство, а в декларацията е посочил, че не притежава такова. На
второ място, от вписванията в търговския регистър, се установява, че заявителят е
едноличен собственик на капитала и управител на две търговски дружества, управител на
друго търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е едно от първите две
посочени дружество и съдружник в още едно търговско дружество. В декларацията си, И.И.
е посочил, че не притежава дружествени дялове и не получава месечни доходи. Качеството
му на управител на дружества, обаче, предполага получаването на възнаграждение. Като
съдружник и едноличен собственик, е възможно заявителят да получава дивиденти. Като взе
предвид горното, съдът счита, че не следва да бъде уважавана молбата на заявителя за
освобождаването от заплащане на държавна такса. Макар и да не се установяват доходите и
имуществото на заявителя, същият развива търговска дейност като съдружник, едноличен
собственик и управител на търговски дружества, което предпоставя получаването на
приходи в немалък размер и налична възможност за заплащане на дължимата държавна
такса. При преценката за основателността на молба, основава на разпоредбата на чл. 83 ал. 2
от ГПК, съдът взема предвид и констатация за декларирани неверни данни от страна на
И.И..
Водим от горното и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на заявителя И.С. И., ЕГН **********, с адрес в
(адрес) за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса по частно
гражданско дело № 946 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му на заявителя.
Препис от определението да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Делото да се докладва незабавно след влизане в сила на настоящето определение
или след неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2