№ 17577
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110166955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че отв. Я. К. С. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата 1731,45 лева - главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот в ***********, общо помещение, аб. №290156, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
21.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 242,84 лева - мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сумата 26,41 лева - главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,17 лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
09.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №9082/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове
от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Прави искане
по чл. 219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва
исковете по основание и размер с доводи, че не е налице облигационно
правоотношение, евентуално e възникнало най-рано от 27.08.2019 г. предвид
представените с искова молба доказателства, а след 01.04.2021 г. е преустановено
наемното правоотношение за имота. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва иска за главница за цена на услуга дялово разпределение, тъй
като правото на парично вземане не е възникнало за ищеца, а за третото лице;
евентуално недоказано е, че договорът, сключен с третото лице касае адреса на
1
твърдения топлоснабден имот. Оспорва акцесорните претенции като недоказани
и неоснователни.
Третото лице-помагач „Н.“ АД на страната на ищеца поддържа
основателност на исковете. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №9082/2023 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление от 21.02.2023 г. в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
сумите, които са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се неплатена цена за доставка на топлинна енергия за имот в
**********, общо помещение. За исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г. се установява, че със заявление-декларация от 27.08.2019 г. ответницата е
поискала от ищеца промяна на партида за имот в ********* ет. и ап. – няма, на
неино име, въз основа на договор за наем, който представя. Видно от Анекс от
22.08.2019 г. към договор за наем на недвижим имот от 01.07.2011 г. страните, от
които ответницата като наемател, уговарят нов срок за ползване - три години,
считано от 01.04.2018 г. при същите условия. Според договора за наем се
предоставя за ползване на ответницата за временно възмездно ползване – общо
помещение, находящо се в ********, като всички консумативни разноски следва
да се плащат от наемателя по условията и реда на съответните служби. Според
справка за настоящ адрес на Я. С. е деклариран от 2011 г. насам адрес в
********, ет. 1.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената.“
Изложеното дава основание на съда да приеме, че между ответницата,
като облигационен ползвател, и ищеца е сключен индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия през периода 27.08.2019-30.04.2022 г., поради
което тя отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Молбата-
декларация (заявление) за откриване или промяна на партида с абонатен номер
за всеки имот представлява по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Когато
топлофикационното дружество приема заявлението и продължава да доставя
топлинна енергия до имота, както е в случая, може да се направи еднозначен
извод, че ищцовото дружество е приело предложението на ответника за
сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Безспорно се установява, че за топлоснабдения имот е налице наемно
правоотношение между ответника и трето за делото лице. Съдът счита, че за
входа на блока, където е находящо помещенито, има дублетност в буквеното и
цифреното означение, а именно касае се за буква „З“, а не за цифра „3“, като
посочения номер на вход в заявлението-декларация – „8“ не променя този извод,
доколкото съответства на поредния номер от азбуката на буквата „З“, и в този
смисъл са всички преки и косвени писмени доказателства по делото, в т.ч.
2
справка за адресна регистрация на ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на наемателя на недвижимия имот
за заплащане на сумите за консумативни разноски е необходимо по делото да
бъде доказано наличието на индивидуален договор за покупко-продажба между
наемателят и доставчика на услугата понеже обстоятелството, че едно лице е
собственик на имота, но друго е сключило индивидуален договор за покупко-
продажба на топлинна енергия, не води до извод нито за солидарност между тях,
а когато не се установява пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален
договор, пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането
на стойността на потребената топлинна енергия следва да се приеме, че е
собственика, съответно вещният ползвател на имота. В конкретния случай няма
данни така сключения индивидуален договор за доставка да е прекратен с
промяна титуляра на партидата преди края на исковия период, поради което
именно ответникът отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия.
Уговореният срок за ползване по наемното правоотношение е ирелевантен за
продажбеното с ищеца, в т.ч. като се отчете чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, както и че е
ирелевантно фактически дали се е ползвал имота.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 21.02.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода
01.05.2019-30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 21.02.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016
г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г.,
вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на спирането на давността през
2020 г. на това обективно основание в конкретния случай не е покрито с
давностен срок вземането за главница за цена на доставка на топлинна енергия за
периода 01.01.2020-30.04.2022 г.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
3
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената и непогасена по
давност главница за цена на топлинна енергия.
От съдебна техническа експертиза, ценена по реда на чл.202 от ГПК, се
установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е на стойност сумата 1731,37 лв., като в нея не са
включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че през
целия процесен период не е начислявана от ищеца топлинна енергия за
отопление на имот и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, а само за
доставка на топла вода (БГВ), при условията на неосигурен достъп, за минимум
1 потребител/140 л разход. Съдът, съобразно правомощието си по чл. 162 от
ГПК, предвид изчисленията на вещо лице СТЕ и отчитане на действащата
нормативна уредба през процесния период, която не правоизключва
извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за
изчисляването й, което касае претенцията по размер, като взе предвид
стойността на доставка на топлинна енергия за целия процесен отчетен период,
стойността й съразмерно за всеки месец и покритото с давност вземане; приема,
че за периода 01.01.2020-30.04.2022 г. вземането за главница възлиза на сумата
1359,76 лв., за която се дължи мораторна лихва периода 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. - сумата 191,21 лв., като за останалата част иска за главница и
лихва, във вр. цена на доставка на топлинна енергия по период и размери
подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети и
заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово
разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на
уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
21.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
4
Претенцията за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, се определя от Съда в предвидения минимален размер по чл.
25 и чл. 26 от НЗПП. На ищцовото дружество по правилото на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете за съдебни разноски се следва
сумата общо 967,88 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи
лица, особен представител-адвокат на ответника, и юрисконсулт.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. К. С., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1359,76 лева - главница
за цена на доставена топлинна енергия за имот в *********, общо помещение,
аб. №290156, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 191,21 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г.; сумата 26,41 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано
от 21.02.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№9082/2023 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставена
топлинна енергия над уважения размер от 1359,76 лева до пълния предявен
размер от 1731,45 лева и за периода 01.05.2019-31.12.2019 г., иска за мораторна
лихва над уважения размер от 191,21 лева до пълния предявен размер от 242,84
лева; и иска за сумата 4,17 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата
за цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода от 16.10.2020 г. до
09.02.2023 г – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Я. К. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 967,88 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №9082/2023 г., и гр. дело № 66955/2023 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5