Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.04.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …………… разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11770 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение №16195 от 18.01.2019г., постановено по
гр.д.№5904/2018г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: срещу
ответника – Б.Г.Б. за признаване за установено, че дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 1942.12 лв.
до пълния предявен размер от 2806.11 лв., главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 30.06.2014г., за топлоснабден имот, находящ се в град София,
ул."*****; за разликата над сумата от 475.79
лв. до пълния предявен размер от 483.83 лв., обезщетение за забава върху
главницата; за разликата
над сумата от 26.84 лв. до пълния предявен размер от 39.08 лв., главница
за услуга дялово разпределение; както и за разликата над сумата от 6.00 лв.
до пълния предявен размер от 9.00 лв., обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение; срещу
ответника – Т.Б.Ф. за признаване за установено, че дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 971.06
лв. до пълния предявен размер от 1403.06 лв., главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 30.06.2014г., за топлоснабден имот, находящ се в град
София, ул."*****; за разликата над сумата от 237.88
лв. до пълния предявен размер от 241.92 лв., обезщетение за забава върху
главницата; за разликата
над сумата от 13.42 лв. до пълния предявен размер от 19.54 лв., главница
за услуга дялово разпределение; както и за разликата над сумата от 3.00 лв.
до пълния предявен размер от 4.50 лв., обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение; както и в частта на неприсъдените в цялост разноски на "Т.С." ЕАД. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на съдебното
решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главници и
мораторни лихви са погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се
претендират вземания за периода 01.05.2013г. – м.04.2014г. по издадена обща
фактура на 31.07.2015г. и съответно вземанията по тази фактура, съгласно чл.33,
ал.1 от раздел IХ от Общите
условия, стават изискуеми на 16.09.2015г., от която дата започва да тече и
погасителната давност и към датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК– 30.08.2017г. не е изтекла. Предвид
на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи
изцяло предявените искове срещу ответниците за главници и обезщетение за забава
в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден
имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни - Б.Г.Б. и Т.Б.Ф. не
депозират
писмени отговори и не вземат становище относно подадената въззивна жалба от
ищеца.
Трето лице-помагач - „П.и.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Б.Г.Б. и
Т.Б.Ф. при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба от ищеца съдът приема, че постановеното първоинстанционно
съдебно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като
им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта,
в която са отхвърлени предявените установителни искове за главница и за
мораторна лихва, първоинстанционният съд е приел, че досежно претендираните
вземания за периода от м.05.2013г.
– 30.06.2014г. вкл., предмет на
предявените искове, е основателно направеното от ответниците възражение за
погасяване по давност. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявените искове за главница и
мораторна лихва са неоснователни като погасени по давност и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо
от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответниците в
качеството на собственици се явява ползватели на доставяната в имота им топлинна енергия през
процесния период, както и не се оспорва обем и качествените показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че
неправилно СРС е приложил института на погасителната давност досежно
претендираните вземания за главница и мораторна лихва. В случая СРС е отхвърлил
иска за главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 30.06.2014г., отразена в обща фактура, за топлоснабден
имот, находящ се в град София, ул."*****, тъй
като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно първоинстанционният съд
при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на
погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е
приел, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за
стойността на топлинна енергия спрямо ответниците представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите,
по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Противно на
поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които
започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на
вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/, което в случая има определен падеж –
съгласно действащите за периода Общи условия потребителят дължи плащане на
сумите за потребена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при съобразяване, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 30.08.2017г.
погасени по давност се явяват всички претендирани вземания за целия исков период - 01.05.2013г. до 30.06.2014г. вкл.,
като задължението за последния месец правилно е прието от СРС,
че става изискуемо на 31.07.2014г.. В случая СРС правилно е
приложил института на изтеклата тригодишна погасителна давност досежно
процесните вземания, предвид на което са отхвърлени
предявените искове за главница - стойност на незаплатена топлинна енергия,
както и за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013г.
до 30.06.2014г., отразена в обща фактура, за топлоснабден имот, находящ се в
град София, ул."*****, като погасени
по давност.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която са отхвърлени предявените искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и върху цената на
услугата дялово разпределение за част от исковия период. Във въззивната жалба няма
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част,
предвид на което съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които
счита за правилни и законосъобразни.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се
обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на разноските, но
конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са
изложени. В случая съдът счита, че не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането
на разноски в тежест на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата
на чл.78, ал.3 ГПК. Първостепенният съд при
постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно
което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Присъдените в тежест на ищеца разноски за исковото и
заповедното производство са дължими на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззиваемите страни, но
доколкото няма заявена от тях претенция за разноски, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №16195 от 18.01.2019г., постановено по гр.д.№5904/2018г. по
описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, в обжалваните части. РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./