Решение по дело №2167/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               /14.10.2019 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 при секретаря Ангелина Георгиева, с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2167 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Е.В.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.А.Д. *** с претенция за присъждане на сумата 200 (двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцата в производството по НАХД №917/2019г на ВРС,  с решението по което е отменено НП №492/17.12.2018г на Зам.Кмета на Община Варна и наложената на С. глоба в размер на 50лв. на осн.чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019г (датата на влизане на решението в сила) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че за организиране на защитата си и за процесуално представителство по делото на РС – Варна е заплатила на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. – в брой, при подписване на  сключения между тях договор за правна защита и съдействие; че производството е приключило с окончателен съдебен акт, с който НП е отменено като незаконосъобразно; твърди, че е претърпяла имуществена вреда в резултат на незаконосъбразната административнонаказваща дейност на общинския орган, и така мотивира наличието на трите кумулативни предпоставки за доказаността и основателността на иска си по чл.1 ал.1 от ЗОВОД. Позовава се на т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г по съвместно т.д.№2/2014г на Общото събрание на ВКС и ВАС, и на ТР №2/15.03.2017г на Общото събрание на ВАС, и настоява за уважаването на предявения иск в цялост, като претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски съгл.списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призована, ищецата не се явява и не се представлява; чрез адв.Д. е депозирала писмени бележки, с които поддържа изцяло така предявения иск и настоява за уважаването му.

 Ответната страна Община Варна, надлежно уведомени, не се представляват и не са ангажирали становище по иска.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на предявения иск с оглед събраните по делото доказателства, установяващи предпоставките по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП №492/17.12.2018г на Зам.кмета на Община – Варна, е санкционирано извършено от Е.В.С. административно нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП,  като й е наложена Глоба в размер на 50лв. на осн.чл.183 ал.4 т.8 от същия Закон. Предприетото от настоящата ищца обжалване на НП по реда на ЗАНН е приключило с решение №1235/20.06.2019г по НАХД №917/2019г по описа на РС - Варна, ХV с-в, с което НП е отменено поради недоказаност на вмененото на С. административно нарушение. Въззивното отменително решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 12.07.2019г. Видно от доказателствата в това приобщено като доказателство в настоящото производство НАХД, в хода му пред РС- Варна са представени пълномощно от Е.С. в полза на адв.Асев Д. *** за процесуално представителство по делото до приключването му пред всички инстанции (л.22 по делото на ВРС), и договор за правна защита и съдействие между същите страни (л.22 гръб по делото на ВРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 10.04.2019г адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, удостоверено с подписите на ищцата и пълномощника й, с предмет – процесуално представителство и защита по НАХД №917/2019г на ВРС. Адв.Д. е участвал във всички проведени по делото открити съдебни заседания.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на доказателствата по НАХД №917/2019г на РС-Варна, ХV с-в, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.07.2019г. съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се преценява като основателен.

            Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, които в конкретния казус с оглед предхождащата отмяна на НП като незаконосъобразно се свеждат само до две - претърпяна от Е.С. имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.

            На първо място следва да бъде посочено, че съгл.задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

            На следващо място принципно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата в производството по ЗАНН пред районния съд, несъмнено представлява отрицателно засягане на патримониума йму, тъй като с неговия размер е намалено имуществото й. Поради тази причина то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно – горецитираният договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за процесуално представителство по НАХД №917/2019г е удостоверено с подписите на настоящата ищца и нейния пълномощник, които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене. Поради това съдът приема, че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищеца на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда.

            Същата подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което НП е отменено, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях. В този смисъл административният съд преценява така предявеният иск като основателен и доказан изцяло – и по основание, и по размер, което безалтернативно налага уважаването му.

От изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, дължими във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Такива следва да бъдат присъдени на ищцата както са поискани – в законоустановения им размер от датата на влизане в сила на отменителното решение на ВРС 12.07.2019г до окончателното им изплащане.

При този изход на делото претенцията на ищцата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в доказания им размер от 310 лв. (10лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.203 и сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.В.С., ЕГН **********,***, сумата 200 (двеста) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцата в производството по НАХД № 917/2019 г. на РС - Варна, ХV с-в, в което е отменено НП №492/17.12.2018г на Зам.кмета на Община Варна и наложеното на С. административно наказание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното решение 12.07.2019г до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.В.С., ЕГН **********,***, сумата 310 (триста и десет) лв., представляващи сторените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

            На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: