№ 3574
гр. С, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.М.
при участието на секретаря И.Т.Т.
като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20221110166820 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата в
качеството си на собственик на топлоснабден имот е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимите суми
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде признато за установено, че Е. Х. А., с ЕГН: **********
дължи на „Т.С.“ сумата от 3214,18 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.5.2018г. до м.04.2020г.
за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до
1
изплащане на вземането, 605,82 лева - мораторна лихва за забава от
16.07.2019г. до 10.12.2021 г., както и суми за дялово разпредЕ.е 19,83 лева -
главница за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва
от 22.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,33 лева - лихва
за периода от 31.12.2018г. до 10.12.2021г., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницaта Е. Х. А. не представя
писмен отговор, но с възражение по чл.414 от ГПК в заповедното
производството изразява становище за погасяване на процесните взеания по
давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 59,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Основателността на исковата претенция с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през
процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
От приложените писмени доказателства -нот. акт №2/1992г., договор
за продажба на държавен недвижим имот от 1988г., нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № 149/2010г. се установява, че ответницата е собственик
на описания в исковата молба топлоснабден имот. Не са ангажирани
доказателства за промяна на посочените обстоятелства през процесния
период. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответницата, която има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. Предвид изложеното съдът приема, че между
страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на клиенти в
2
град С, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 3214,18лева и 605,82лева
лихва за забава, като сумата за дялово разпредЕ.е е 19,83лева и 4,33лева
лихва за забава. Направено е заключение, незаплатените фактури за вземания
с падеж към 22.12.2018г. са в размер на 150,76лева главница и 105.23лева
лихва за забава.
Искът за заплащане на главница за дялово разпредЕ.е е основателен до
предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи
условия дяловото разпредЕ.е на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец
е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпредЕ.ето на
отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба.
Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи
условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
разпредЕ.е за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по
давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение №
168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния
касационен съд, Търговска колегия, Второ отдЕ.е по реда на чл.290 ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение
представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1
ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
3
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност
всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от
три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 22.12.2018г. За
установяване размера на погасените по давност вземания, съдът кредитира
ССЕ , от която се установява, че погасено по давност е вземане за главница в
размер на 150,76лева и 105,23лева лихва за забава, за които исковете следва
да се отхвърлят и да се уважат до пълните предявени размери.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 615,30лева за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт в общ размер от 150 лева,
определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. От същите следва да се присъдят
574,28лева, съобразно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
******** срещу Е. Х. А., с ЕГН: **********, че дължи на „Т.С.“ сумата от
3063,42лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2020г. за реално потребена
енергия за топлоснабден имот с адрес гр.С, ж.к.“Н“, бл.441, вх.А, ет.2, ап.3,
ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането,
500,59лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2019г. до 10.12.2021 г., както
и суми за дялово разпредЕ.е 19,83 лева - главница за периода от м.11.2018г.
4
до м.04.2020г„ ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,33 лева - лихва за периода от 31.12.2018г. до
10.12.2021г., като отхвърля исковете за установяване дължимост на главница
за доставена топлинна енргия за сумата от 150, 76лева за периода от
м.05.2018г. до 30.04.2019г., както и лихва за забава в размер на 105,23лева
върху погасените по давност вземания.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Х. А., с ЕГН: **********
да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******** направени разноски, съобразно с
уважената част от исковете, в исковото и заповедното производство в размер
на 574,28лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5