РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200446 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. Ц. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 21-1085-000227/12.02.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.116 вр. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от
ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. в гр.Русе около 18,10 ч. жалбоподателят се движел по
бул.“България“ в гр.Русе в посока към кръговото кръстовище на Дунав мост, управлявайки
л.а.“Рено Лагуна“ с ДК№ Р 11 09 ВТ. На около 300 метра в посока на преди кръговото
кръстовище, в посока отляво – надясно по посока на движението на жалбоподателя, на
пътното платно внезапно изскочила пешеходката Н.А., като я блъснал с лявото си странично
огледало. Тя паднала на земята и той веднага сигнализирал на ЕЕН 112. Били изпратени
екип на ЦСМП и полицейски служители. Медицинският преглед установил, че пешеходката
е във видимо нетрезво състояние, напълно неадекватна и е причинена контузия на главата.
Била изпробвана за употреба на алкохол, като техническото средство отчело концентрация в
размер на 2,87 промила; пробата за алкохол на жалбоподателя била отрицателна. За
настъпилото ПТП св. П.А. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него
1
АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосоченото
наказание.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния
закон. Неправилността се изразява в това, че по отношение на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е извършил.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.179 ал.2 т.5 пр.4 от ЗДвП, което
санкционира причиняване на ПТП в резултат на нарушаване правилата за предимство. В
случая той не е отнел предимство на пешеходката, което именно води до несъставомерност
на нарушението, т.е. той не е проявил невнимателност и непредпазливост към пешеходката,
която е започнала да пресича пътното платно на неразрешено за това място. От събраните по
делото доказателства се установява, че на посочената дата и място действително е
възникнало ПТП, в резултат на което пешеходката Н.А. е паднала на земята, но не е
получила сериозна травма, тъй като си е тръгнала още веднага след прегледа от екипа на
ЦСМП. При преценка на поведението на жалбоподателя не могат да не бъдат взети предвид
и разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, т.е. следва да се прецени има ли нарушения на
правилата за движение и от страна на пешеходката. Въпреки, че в ЗДвП не съществува
нормативна забрана за пешеходците да се придвижват по пътищата след употреба на
алкохол, подобна на тази за водачите на МПС, съобразно чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП в случая не
може да бъде пренебрегната установената и то по надлежния ред алкохолна концентрация в
кръвта на пешеходката от 2,87 промила. Състоянието при подобна стойност на алкохол в
кръвта е известно в медицинската наука, като тежка степен на алкохолно опиване и се
характеризира освен с множество други признаци и с тежко потискане на централната
нервна система, сомнолентност, със силно нарушение на походка и равновесие, неразбираем
говор и най-често изпадане в кома. На първо място това е основната причина според съда за
настъпване на ПТП, т.е. именно поради напълно неадекватното поведение на пешеходката,
тя най-вероятно дори не си е давала сметка, че пресича пътно платно, по което се движат
автомобили. Същественото е, че в резултат на състоянието си на алкохолно опиване тя е
допуснала нарушения на разпоредбите на чл.113 ал.1 от ЗДвП ,като изобщо не се е
съобразила с приближаващите превозни средства, чл.114 т.1 от ЗДвП, като е навлязла
внезапно на пътното платно и чл.114 т.2 от ЗДвП, като е пресякла пътното платно при
ограничена видимост, доколкото времето към момента на ПТП е било тъмно и е валял дъжд.
Въпреки неправомерното си поведение в един момент (първият крак, с който е
стъпила на пътното платно), тя се е превърнала за опасност за жалбоподателя и той по
силата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е бил длъжен да намали скоростта или да спре. От събраните
по делото доказателства се установява, че не е извършван оглед на местопроизшествие,
съответно не е ясно къде точно е настъпило ПТП, каква е била скоростта на движение на
жалбоподателя и какво е било ограничението за скоростта в този пътен участък. Въпреки, че
се доказа по делото ,че метеорологичните условия са били лоши като е валял дъжд, не може
да се установи към днешна дата и каква е била видимостта на жалбоподателя.
При това положение се налага изводът, че не може да се отхвърли и изначално
възможността жалбоподателят да е блъснал пешеходката и при условията на чл.15 от НК,
т.е. за него действително да е налице случайно деяние и всъщност пешеходката да е
навлязла при горепосочените нарушения на пътното платно в неговата опасна зона за
2
спиране. Всички други събрани и посочени по-горе обстоятелства водят именно до този
извод, предвид атмосферните условия и поведението на пешеходката, а именно че той не е
имал обективна възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране.
С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно е приложена
санкционната норма на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
Доколкото нито в жалбата, нито в съдебно заседание е направено искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-000227/12.02.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.П.Ц. с ЕГН
********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд –
гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3