№ 7793
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110129383 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от “.............“ ...........с данъчен №**********
съгласно законите на Р......... против „.......“ ЕООД ЕИК ........... осъдителен иск с правно
основание чл. 53 Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 18819,00 евро,
представляваща незаплатена цена на доставени от ищеца стоки (опаковъчни и други
материали за съхранение на хранителни продукти) в периода м. април – м. ноември 2018 г.
на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.04.2021 г. в съда до окончателното плащане и сумата 5201,15 евро, обезщетение за забава
за периода 15.06.2018 г. до 19.04.2021 г.
Ищецът излага твърдения, че в периода април – ноември 2018г. в изпълнение на
задълженията си по търговските сделки предал поръчаните количества стоки (опаковъчни и
други материали за съхранение на хранителни продукти) на ответника. Поддържа, че е
изпълнил задълженията си точно и на време съгласно изнструкциите на ответното
дружество. За извършените сделки ищецът издал описаните в исковата молба 6 броя
фактури на обща стойност 18819 евро. Заявява, че в негова полза е възникнало и вземане за
обезщетение от забавеното изпълнение на главното парично задължение в размер от 5201,15
евро, изчиследно при съобразяване на определения от министъра на развитието на Полша
лихвен процент за съответния период. Въпреки отправените покани дължимите суми не
били платени, поради което ищецът претендира осъждането на ответника да плати горните
суми, ведно със законната лихва върху главното вземане от депозиране на исковата молба до
окончателното плащане и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не е
взел становище по исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
1
продажба на стоки
За основателността на предявения иск ищецът трябва да докаже факта на сключване на
процесния договор /отправяне на предложение до купувача за доставка на процесните стоки
на уговорената дата за доставка и място, достигане на това предложение до купувача и
неговото приемане от последния/, както и факта на доставка на процесните стоки на
уговореното място и дата. Ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното
възнаграждение по договора.
От представените по делото товарителници ведно със стокови разписки се установява,
че ищецът в качеството си на подател е изпратил заявените стоки – палети с опаковки и
кутии до ответното дружество съответно на 18.04.2018 г., 18.05.2018 г. 06.06.2018 г.,
21.06.2018 г., 09.07.2018 г. и 23.11.2018 г., които са получени от ответника, за което са
направени частични плащания.
За доставените стоки ищцовото дружество е издало 6 броя фактури, а именно
№000617/04/2018/FV1 от 17.04.2018 г. на стойност 2240,97 евро, №000785/05/2018/ FV1 от
16.05.2018 г. за сумата 3943,06 евро, №000904/05/2018/ FV1 от 30.05.2018 г. за сумата
3142,00 евро, №001058/06/2018/ FV1 от 21.06.2018 г. за сумата 6216,79 евро
№001166/07/2018/ FV1 от 09.07.2018 г. за сумата 4527,33 евро и №002077/11/2018/ FV1 от
23.11.2018 г. за сумата 887,59 евро. Не е спорно извършено от ответното дружество
частично плащане преди образуване на делото по фактура №000617/04/2018/FV1 от
17.04.2018 г. като е останала дължима сумата 552,53 евро и по фактура с
№002077/11/2018/FV1 от 23.11.2018 г. като остатъкът е 437,29 евро, поради което
незаплатена е останала сума в общ размер 18819,00 евро. Предвид това съдът приема за
установено между страните наличие на облигационна обвързаност, по силата на която
ищецът е изпълнил задължението си да достави твърдяната стока. От представените по
делото стокови разписки и фактури се установява и количеството и стойността на
доставената стока, както и дължимата от ответника сума.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза за
извършените доставки ищцотово дружество е издало 6 броя фактури на обща стойност
20957,74 евро, по които е заплатена сума в размер на 2138,74 евро. От справка в НАП е
констатирано, че процесните фактури не са включени е дневници за покупки на ответното
дружество през отчетните данъчни периоди.
След преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема, че посочените в процесните фактури стоки са доставени от ищцовото
дружество и са получени от дружеството – ответник, поради което за ответника е
възникнало задължение да плати цената на стоките по представените фактури. Направените
частични плащания по две от фактурите преди образуване на производството съставляват
извънсъдебно признание на дълг на соченото основание, което следва да бъде съобразено
независимо, че същите тези фактури не са били включени в дневниците за покупки на
ответника за съответния данъчен период.
В този смисъл следва да се цени и извършеното след депозиране на исковата молба
плащане на сумата 3800,00 евро, което се потвърждава и от ищеца в съдебно заседание,
който факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване
на решението. Видно от молбата на ищеца и приложеното към нея платежно нареждане от
10.10.2022 г. ответникът е погасил сумите по фактура №000904/05/2018/ FV1 от 30.05.2018
г. - 3142,00 евро, остатъкът по фактура с №000617/04/2018/FV1 от 17.04.2018 г. в размер на
552,53 евро и 105,47 евро по фактура с №000785/05/2018/ FV1 от 16.05.2018 г. Предвид това
исковата претенция подлежи на отхвърляне поради плащане хода на процеса за разликата
над 15020 евро до пълния претендиран размер от 18819,00 евро.
По иска по чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки
Основателността на акцесорната претенция за лихва изисква наличието на главен дълг
и забава в изплащането му. По делото се установи главно вземане, което не е платено на
2
падежа, поради което върху дължимата сума за главница следва да се присъди и
обезщетение за забава за периода 15.06.2018 г. до 19.04.2021 г. в размер на 5196,28 евро,
чиито размер се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза като за
разликата до пълния предявен размер от 5201,15 евро искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху дължимата главница в размер
15020 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъди претендираната законната лихва върху заплатената
след образуване на делото главница в размер на 3800 евро, считано от датата на предявяване
на иска – 19.04.2021 г. до 09.10.2022 г. – датата, предхождаща датата на извършеното
плащане в хода на процеса, която определена на основание чл. 162 ГПК с помощта на
Calculator.bg възлиза на сумата 1112,76 лева.
По разноските
При този изход на спора само ищецът има право на разноски, тъй като с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Предвид това ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца съразмерно с уважената
част от исковете сторените разноски за държавна такса - 1879,17 лева, депозит за вещо лице -
200,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2701,00 лева или сумата 4776,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД ЕИК ........... със седалище и адрес на управление гр.
С................, ап. 8 да заплати на от “.............“ ...........с данъчен №********** съгласно
законите на Р......... със седалище и адрес на управление: гр. В.............. на основание чл. 53
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ сумата 15019,00 евро, представляваща незаплатена цена на доставени от ищеца
стоки в периода м. април – м. ноември 2018 г., за които ищецът е издал фактури
№000785/05/2018/ FV1 от 16.05.2018 г., №001058/06/2018/ FV1 от 21.06.2018 г.
№001166/07/2018/ FV1 от 09.07.2018 г. и №002077/11/2018/ FV1 от 23.11.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2021 г. в съда до
окончателното плащане, на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки вр. чл. 86 ЗЗД сумата 5196,28 евро, обезщетение за забава
за периода 15.06.2018 г. до 19.04.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1112,76 лева ,
законна лихва за забава за периода 19.04.2021 г. до 09.10.2022 г. върху главница в размер на
3800 евро, представляваща сума по издадени от ищеца фактури с №№000617/04/2018/FV1 от
17.04.2018 г., №000904/05/2018/FV1 от 30.05.2018 г. и част от фактура
№000785/05/2018/FV1 от 16.05.2018 г., която е заплатена в хода на процеса на 10.10.2022 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4776,29 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 53 от Конвенцията за разликата над 15019,00 евро
до пълния предявен размер от 18819,00 евро поради погасяване чрез плащане в хода на
процеса на 10.10.2022 г. и иска с правно основание чл. 78 от Конвенцията за разликата над
5196,28 евро до пълния предявен размер 5201,15 евро като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3