№ 173
гр. Враца, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102644 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт С.С., против Ю. А. Й.., ЕГН **********.
В исковата молба ищецът твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 1963/2019 г.
по описа на РС – гр. Враца, по което в негова полза са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
на дружеството са дадени указания за предявяване на иск срещу ответника по реда на
чл. 415, л. 1, т. 1 ГПК.
Твърди се, че вземанията спрямо ответника Й. произтичат от сключен Договор
за потребителски кредит № **********/10.09.2018 г., по силата на който
кредитодателят е предоставил на ответника кредит в общ размер на 451,35 лева. Сочи
се, че в изпълнение на договора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превело сумата от 434 лева по
сметка на продавача на стоката, която ответницата била избрала и желаела да закупи и
за което е съставена фактура № **********/10.09.2018 г. Твърди, че ответницата
пожелала да сключи и застраховка „Bank Комбо Живот“ на стойност 8,59 лева и
застраховка „Bank Комбо Безработица“ на стойност 8,76 лева. Било уговорено общата
сума на кредита и възнаградителната лихва, възлизаща на 505,04 лева, да бъде платена
на 6 погасителни месечни вноски, както следва: 5 вноски по 84,17 лева и една
последна изравнителна вноска в размер на 84,19 лева, всяка включваща главница и
1
възнаградителна лихва. Заявява, че договорната възнаградителна лихва е уговорена в
размер на 18,83%. С нарочно подписана декларация ответницата е заявила, че е
получила стоката, описана в договора за кредит. Сочи, че крайният срок на договора е
настъпил на 15.03.2019 г.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
Ю. А. Й.., ЕГН **********, дължи „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 401,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена
Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата Ю. А.
Й...
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1963/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца
против ответника заявление е издадена Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 401,77 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 10.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г.,
сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., сумата от 25 лева – платена държавна такса, както и
сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП. С разпореждане № 4087/30.05.2019 г. е
допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист, като такъв е издаден на 30.05.2019 г.
В срок срещу заповедта е депозирано възражение вх. № 268288/18.05.2021 г. и с
Разпореждане № 263418/21.05.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
2
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на
дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
**********/10.09.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и
ответника Ю. А. Й.. като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 451,35 лева /чл. 7.1/, формиран
от посочените в чл. 8 от договора суми: 235 лева за бойлер, 199 лева за кафемашина,
8,59 лева – застрахователна премия за застраховка Bank Комбо Живот и 8,76 лева –
застрахователна премия за застраховка Bank Комбо Безработица.
Съгласно чл. 7.2, при потребителски кредит за закупуване на стока, кредиторът
превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена /7.2.1./, а в случаите,
когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или се присъедини
към някоя от застрахователните програми, частта от средствата от кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора
директно по банкова сметка на съответния застраховател или застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора /7.2.2./
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок до
15.03.2019 г., на месечни вноски съгласно погасителен план, както следва: 5 равни
вноски в размер на 84,17 лева всяка и една последна изравнителна вноска в размер на
84,19 лева. Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на
15.03.2019 г. Между страните е уговорен годишен лихвен процент в размер на 18,83 %
и годишен процент на разходите от 45,22 %. Така общо дължимата по договора сума е
в размер на 505,04 лева.
В края на договора е инкорпорирана декларация, с която ответницата е заявила,
че е получила от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора.
Приета като доказателство е и фактура № **********/10.09.2018 г., издадена на
ответника Ю. А. Й.. от трето по делото лице – „Техномаркет България“ АД за сумата
от общо 434 лева, като е посочено, че плащането ще бъде извършено с „TBI Кредит“,
както и че стоката е получена на 10.09.2018 г., за което ответницата се е подписала
върху фактурата.
Видно от договор по Застрахователна програма „Защита Живот,
Безработица/Хоспитализация“, на 10.09.2018 г. между ответницата Ю.Й. като
застраховано лице и трето за спора лице ЗК „Уника Живот“ АД е сключена застраховка
върху живота и здравословното състояние на застрахования кредитополучател, както и
за защита на доходите му при нежелана безработица или хоспитализация, като е
3
отбелязано, че е във връзка с кредит № **********, със срок на действие 6 месеца – от
11.09.2018 г. до 15.03.2019 г., който срок съвпада със срока на кредита, договорен в
деня на отпускането му. Застрахователната премия е общо 17,35 лева и
застрахователна сума в размер на 434 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от
същото, по процесния договор има извършено едно-единствено плащане в размер на
84,17 лева, с което е погасена първата вноска по погасителния план с падежна дата
15.10.2018 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.05.2019 г.
незаплатеният остатък от кредита е, както следва: 401,77 лева – главница по
погасителния план за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., 19,10 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г.; 38,31 лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 28.05.2019 г. Вещото лице е
установило, че на 11.09.2018 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението по
договора за кредит, като е превело по банков път на „Техномаркет България“ АД
заемната сума съгласно фактура № **********/10.09.2018 г., а на 24.10.2018 г. е
превело по сметките на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователните премии по
сключените застраховки – 8,59 лева по застраховка Bank Комбо Живот и 8,76 лева по
застраховка Bank Комбо Безработица.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Ю. А. Й.. са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Ю. А. Й.., дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, следните суми: сумата от
401,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена
Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
По иска с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК:
4
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и ответницата Й. по силата на валидно сключен договор за
потребителски кредит; 2. Реално предоставяне на заемната сума по сключения договор
в твърдяния размер – в случая изплащане на заемната сума в полза на търговеца на
потребителската стока, както и на застрахователната премия в полза на
застрахователното дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и ответницата Й. е било налице облигационно правоотношение по силата
на валидно сключен Договор за потребителски кредит № **********/10.09.2018 г.,
съгласно който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 505,04
лева, както и валидно сключен договор за застраховка. От доказателствата се
установява, че както заемната сума, така и застрахователните премии са преведени на
правоимащите лица съгласно чл. 7.2 от договора: на 11.09.2018 г. ищцовото дружество
е изпълнило задължението си по договора за кредит, като е превело на „Техномаркет
България“ АД сумата от 434 лева съгласно фактура № **********/10.09.2018 г., а на
24.10.2018 г. е превело по сметките на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователните
премии по сключените застраховки – 8,59 лева по Bank Комбо Живот и 8,76 лева по
Bank Комбо Безработица.
Срокът на договора е изтекъл на 15.03.2019 г., т. е. всички погасителни вноски
по погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма спор, че дружеството-кредитор е регистрирано като банка
/кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24
ЗПК - и в ЗЗП. В случая съдът намира, че съдържанието на договора отговаря на
изискванията на ЗПК.
След като вещото лице е установило, че по процесния договор е погасена само
първата вноска по погасителния план, то дължими в тяхната цялост са останалите
5
погасителни вноски, като дължимият остатък от главницата е в размер на 401,77 лева,
т. е. искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Недоказано остана единственото оспорване, заявено от ответницата във
възражението срещу заповедта за изпълнение, както и в съдебно заседание, че не е
подписвала процесния договор за кредит, приложенията към него, фактурата и
договора за застраховка. С оглед така заявеното оспорване и изявлението на ищеца, че
ще се ползва от тези документи, с Определение № 104/18.01.2022 г. бе открито на
основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване тяхната истинност, както и на
основание чл. 193, ал. 3 ГПК бе указано на ответницата, че нейна е тежестта на
доказване. С молба вх. № 1375/27.01.2022 г. ответницата е заявила доказателствено
искане да бъде допуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза дали
подписите в оспорените документи са поставени от ответницата Й.. С определение №
163/31.01.2022 г. съдът допусна изготвянето на съдебно-графологична експертиза при
депозит в размер на 300 лева, вносим от ответницата в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. Препис от определението е получен от ответницата на
10.02.2022 г, като на 17.02.2022 г. е депозирана молба за продължаване срока за
внасяне на депозита за изготвяне на експертизата. С Определение № 301/23.02.2022 г.
на основание чл. 63 ГПК срокът е продължен с 12 дни, считано от 17.02.2022 г., а
именно до 01.03.2022 г. включително. До провеждане на откритото съдебно заседание
на 02.03.2022 г. доказателства за внесен депозит не са представени, с оглед на което на
основание чл. 253 ГПК съдът отмени определението си, с което е допуснато
изготвянето на СГЕ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи освен горните
предпоставки и размера на претендираната възнаградителна лихва за процесния
период.
Същата се претендира в размер от 19,10 лева и за периода от 15.11.2018 г. до
15.03.2019 г. Вноските за този период са падежирали и възнаградителната лихва се
дължи от ответника. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период
договорната възнаградителна лихва върху главницата е в размер на 19,10 лева, т. е.
искът е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираната лихва за забава.
6
Искът е предявен за сумата от 38,31 лева за периода от 15.11.2018 г. до
14.05.2019 г. съгласно уточнителна молба вх. № 4711/13.08.2021 г.
Предвид, че вноските, за забава в плащането на които се претендира лихвата за
забава, са падежирали, то лихва за забава е дължима. Съгласно заключението на
вещото лице, за исковия период лихвата за забава върху главницата е в размер на 38,31
лева, т. е. искът е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
Ищцовото дружество претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК /л.
90/, който обаче се отнася до разноските, сторени по други гр. и ч. гр. д. по описа на
Районен съд – Русе и с друг ответник – В. С. М., поради което съдът приема, че списък
по настоящото дело не е представен и следва да присъди разноските съобразно
доказателствата за сторени такива.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 25
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски:
държавна такса в размер на 125 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
Съгласно доказателствата по делото, претендираните разноски са действително
извършените по делото. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в размер на 100 лева.
Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 425 лева,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG27 TBIB 9310 1000
0001 09.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. А. Й.., ЕГН **********, с адрес:
******************, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
7
52-54, представлявано от изпълнителните директори ****************, следните
суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК сумата от
401,77 лева /четиристотин и един лева и седемдесет и седем стотинки/ – главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 10.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК сумата от 19,10 лева /деветнадесет лева и десет стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
38,31 лева /тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. А. Й.., ЕГН **********, с адрес:
******************, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано от изпълнителните директори ****************, сумата от 425
лева /четиристотин двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство, както и
сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG27 TBIB 9310 1000
0001 09.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8