Решение по дело №6193/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261591
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20203110106193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 09.12.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д.6193 по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на от Н.А.С., с ЕГН: **********,*** 7 срещу „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, адрес: *** ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представлявано от  Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен  иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 2 314,19 лв. (две хиляди триста и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки) по фактура №**********/16.04.2019г., начислена за периода от 23.01.2017г. до 22.01.2018г. за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр. В., с клиентски № ********** и абонатен №**********.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Ищецът по иска, проверявайки на интернет страницата на ответното дружество, текущата си сметка за потребена ел.енергия открива, че има задължение в размер на 2314.19 лв. (две хиляди триста и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки), за обект в гр. В., с клиентски номер **********, за което била издадена  Фактура от 16.04.2019 г.

След като се запознава с реда и начина, по който е начислена процесната сума, ищецът разбира, че от служители на монополното дружество е била извършвана проверка на СТИ в негово отсъствие, за която бил съставен констативен протокол, с който ищецът не е бил своевременно запознат и не е имал възможност да подпише лично.

Твърди, че СТИ, неговата схема на свързване или начин на работа по никакъв начин не са манипулирани от ищеца или от негови законни представители. Твърди, че не е консумирал начислената му ел. енергия. Твърди, че потребителят не е бил уведомяван по никакъв начин, че предстои проверка на адреса, на който ползва ел.енергия и където се намира и процесното СТИ и не е могъл да осигури личното присъствие на абоната или упълномощено от него лице или законен представител. Твърди, че лицата подписали се като свидетели в процесния протокол не са могли лично и непосредствено да възприемат действията на служителите извършвали проверката и само формално са се подписали. Упоменатите „скрити тарифи“ не са им били показани нито на екрана на самия електромер, нито на външно електронно устройство. Оспорва, че е спазена процедурата по снемане на СТИ и предоставянето му в БИМ за извършване на законовата процедура, като сочи, че има разлика между показанията на СТИ от момента на демонтирането му и показанията след проверката в БИМ

Твърди, че  самото СТИ е ситуирано на такова място, че неограничен кръг от външни лица би могъл по всяко време да му въздейства всячески без знанието на титуляра на абонатния номер, който то обслужва и едновременно с това, че до СТИ имат достъп единствено служители на трето неучастващо в спора лице, а именно „Енерго Про Мрежи“ АД, което от своя страна е свързано с ответното.

Твърди, че СТИ е съвременно средство за измерване и е т.нар. „smart“ модел, от което следва, че основна негова характеристика е възможността за дистанционно отчитане и дистанционна намеса от страна на неговия оператор във всеки от регистрите му.

На следващо място оспорва като неправилна и незаконосъобразна и цялата методика, по която е направена корекционната процедура. Твърди, че  „скритите тарифи“ не могат да се приемат за нормативно утвърдени, тъй като същите са невидими, неясни за потребителите и напълно не кореспондират с утвърдените в Република България две тарифи дневна и нощна.

Оспорва правното основание, по силата на което ответното дружество е извършило проверката на СТИ, като сочи, че ПИККЕ са незаконосъобразен нормативен акт, тъй като до тяхното приемане и прилагане се е стигнало при допускането на съществено процесуални нарушения, съобразно Решение 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. 2385/2016 г. на ВАС. След отмяната на чл. 47 от ПИККЕ /ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./ липсва определен ред за извършване на проверките на измервателните средства.

Твърди, че след като „Енерго-Про Мрежи“ АД не осъществява договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност средството за търговско измерване, то, а не потребителят следва да отговаря за възникналите вреди за „Е.П.“ АД (чл. 50 ЗЗД вреди от собствени вещи).

              Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 13600 кВТч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага, че ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в адрес в гр. В.. На 22.01.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1104338/22.01.2018г. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 013600 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 002742 кВТч, в регистър 1.8.2. - 009062 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №482041.

Експертизата била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1000/11.04.2019г.-АУ-Е-000029-4069/23.01.2018 г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 013600 кВТч., която не се визуализира на дисплея. На 15.04.2019г. „Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-13600 квтч. Излага, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

На 16.04.2019 г. „Е.П.“ АД издало процесната фактура №**********/16.04.2019г., с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2 314.19 лв. С писма от „Електроразпределение Север“ АД (изх. №52246_КП1104338_1/15.04.2019г.) и от „Енерго - Продажби“ АД (изх. №52246_КП1104338_2/18.04.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Излага доводи по същество. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения за доставка на електроенергия за периода на извършената корекция на сметката.

            От съдържанието Констативен протокол №1104338/22.01.2018г. (л.26) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца с клиентски № ********** и абонатен №********** в присъствието на свидетелите А. С. Т. – наемател и К. Ж. И. е констатирано наличие на показания от 013600  кВТч по тарифа 1.8.3, поради което електромерът е свален за извършване на експертиза от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба №482041.

От Констативен протокол № 1000/11.04.2019г.-АУ-Е-000029-4069/23.01.2018 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита без грешка. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 013600 кВТч. по Т3, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът не съответства на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. (л.29).

            По делото е представено становище за начисляване на електрическа енергия към Констативен протокол № 1000/11.04.2019г. за клиентски № ********** и абонатен №********** е начислена допълнително общо количество ел. енергия в размер на 013600  кВТч за периода от 23.01.2017г. до 22.01.2018г.  (л.30).

            От находящата се на л. 31 от делото фактура №**********/16.04.2019г.  се установява, че същата е на стойност 2 314,19 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за електромер фабричен номер 1115031500791343 електрическа енергия за периода: от 23.01.2017г. до 22.01.2018г.

Представен е и протокол № М1044305 от 20.10.2015 г. за монтаж на процесния електромер с №1115031500791343, от който е видно, че същият е монтиран в обекта на потребление с по Т1 – 000000 и Т2 – 000000 (л. 42).

По делото са приложение и писма с изх.  №52246_КП1104338_1/15.04.2019г.  и №52246_КП1104338_2/18.04.2019г.), към които са приложени констативния протокол и процесната фактура. (л. 33 и л. 34), като същите са връчени на абоната, видно от находящите се на л. 35 и л. 36) от делото обратни разписки.

            От заключението по СТЕ на в.л. инж. В.З. се установява, че процесният електромер е бил метрологично точен към датата на извършване на проверката. С оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на СТИ са били налице техническите предпоставки за прилагането на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 г.). Натрупаното количество електроенергия в регистър 1.3 от 013600 кВТч е преминало през процесния електромер. Равностойността на количествата електроенергия са определени съответно на определените от ДКЕВР цени.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищцата се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че й е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните в параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни а нея, водещо до неправомерно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Ноторно известно е обаче, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм.д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към момента също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д.№4785/2018 г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва колегия.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6  от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършената процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ се основава на извършена проверка по вече отменени разпоредби, поради което няма правно основание. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена електрическа енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ стават неприложими. Прилагането на същите би противоречало на смисъла на закона, доколкото наличието на законови правила относно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване е задължителна предпоставка за законово извършване на корекцията на сметки за електрическа енергия.

Отделно от горното, видно от протокола за монтаж на СТИ, същото е монтирано с показания по основните тарифи Т1 и Т2, като в този протокол не е посочен размерът на показанията по останалите три тарифи Т3, Т4 и сумарния регистъра, което води до невъзможност да се установи, дали към дата на монтажа е имало начално количество електроенергия по процесната тарифа 3.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 97,57 лв., и възнаграждение за един адвокат в размер на 450,00 лв. Или в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 547,57 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  Н.А.С., с ЕГН: **********,*** 7 НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия сумата от 2 314,19 лв. (две хиляди триста и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки) по фактура №**********/16.04.2019г., начислена за периода от 23.01.2017г. до 22.01.2018г. за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр. В., с клиентски № ********** и абонатен №**********, на осн. чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула – Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ Н.А.С., с ЕГН: **********,*** 7 сумата от 547,57 лева (петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: