Решение по дело №141/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260225
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№260225                                         11.11.2021 г.                                   гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                           граждански състав  на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година         

в публично заседание в следния състав:

                                                                       Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 141 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.ИН.“ ООД, ЕИК ..., представлявано от Д.Ч., против М.А. Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че ищецът бил собственик на 16 самостоятелни обекта в апартаментен хотел „А.“, находящ се в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, западна част, поземлен имот с идентификатор 51500....... Дружеството било и инвеститор при изграждането на сградата, като измервателните уреди на ВиК и ЕВН били на името на ищеца. Сочи се, че през месец април 2019 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.......1.26 бил закупен от ответницата. Същата до момента не била заплащала разходи за поддръжка на общите части на сградата, въпреки, че била ползвала обекта си. Всички разходи, свързани с електричество, вода, асансьор, смет, кабелна телевизия, почистване на общите части, били заплащани от ищеца. Заявява се, че Д. притежавала 1.614% и.ч. от общите части на сградата, в която нямало учредена ЕС. Предвид горното се претендира сумата от 256.62 лв. от ответницата, съставляваща нейната част от разноските за периода април- 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С допълнителна молба се разбива претенцията за ел.енергия и вода, както следва: a/ за електрическа енергия: За юни 2019г.- сума в размер на 16.24 лв.; За юли 2019г.- сума в размер на 42.70 лв.; За август 2019г.- сума в размер на 26.88 лв.; За септември 2019г.- сума в размер на 13.85 лв.; За октомври 2019г.- сума в размер на 2.59 лв.; За ноември 2019г.- сума в размер на 2.40 лв.; За декември 2019г.- сума в размер на 2.45 лв.; б/ за вода, както следва: За периода април- 19.06.2019г.- 11.74 лв.; За периода 20.06.- 18.07.2019г.- 20.56 лв.; За периода 19.07.- 20.08.2019г.- 25.34 лв.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор на ответницата, с който се оспорва претенцията. Оспорва се обстоятелството, че Д. била собственик на 1.614 % ид.ч. от общите части, като се твърди, че по н.а. към ателието на ответницата принадлежали и 9.39 кв.м. от общите части. Сочи се, че има образувана ЕС, която провела събрание, чийто решения били предмет на оспорване от ищеца по гр.д. № 423/2020 г. на РС- Несебър. Заявява се, че претендираните разноски не са необходими такива по смисъла на чл.41 ЗС. Навеждат се доводи, че претендираната сума за електричество касае единствено собствените на ищеца обекти, но не и общите части. По отношение на претенцията, касаеща изразходвана вода, се твърди, че тъй като ответницата била собственик на обекта от месец април, а представените фактури касаели период от 01.01.2019 г., нямало основание да се претендира от нея сумата. Наред с това се твърди, че в имота на Д. било преустановено водоподаването от ищеца. По отношение претенцията, касаеща разходи за асансьор, ответницата твърди, че имота и се намира на първия етаж, поради което на нея асансьор не й е необходим и същата не ползва. Разноските за смет се сочи, че били платени като задължение към Община Несебър. За кабелната телевизия се сочи, че не е изразявала желание и съгласие да ползва такава в общите части на сградата, като за собствения си обект имала сключен индивидуален договор. По отношение на претендираните разноски за почистване на общите части се твърди, че нямало представени доказателства, като се заявява, че същите не били почиствани.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.......1.26, представляващ ателие за творческа дейност, находящо се в КК „Слънчев бряг“, ет.1, ателие № 7, с площ от 37.47 кв.м., с прилежащи 9.39 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, съобразно приложено по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2019 г. Безспорно е по делото, че сградата е в режим на етажна собственост, предвид на това, че се състои от множество самостоятелни обекти /повече от три/, принадлежащи на различни собственици /по аргумент на чл.37 ЗС и чл.3 ЗУЕС/. Това се потвърждава и от приложеният документ, наименован „ценообразуване“, решение по гр.д. № 423/2020 г. по описа на РС- Несебър, протокол от проведено общо събрание от 18.05.2020 г. Макар и със соченото решение да са отменени взетите на това общо събрание решения, фактите, заложени в съдебния акт и протокола, досежно броя на обектите и собствениците не се оспорва от страните. Не се спори и относно обстоятелството, че сочените в исковата молба суми са били заплатени от ищеца, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ. Последният твърди, че съобразно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗС, ответницата следва да заплати част от сумата, съответна на притежаваните от нея ид.ч. от общите части.

Съобразно сочената разпоредба всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В случая се претендират заплатени разходи за електричество, вода, асансьор, смет, кабелна телевизия, почистване, които не съставляват нито необходими, нито полезни разноски. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Така сочените в исковата молба разходи съставляват „разходи за управление и поддържане“ съгласно §1, т. 11 от ДР на ЗУЕС-  разходите за консумативни материали, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, което „поддържане на общите части“ е определено в §1, т. 12 от ДР на ЗУЕС като дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, т. е. свързана с обикновена поддръжка и отстраняване на текущи повреди. Този вид разноски е функционално обусловен от ползването на обекта и отговорността за плащането им следва да бъде пропорционална на него. Общо правило е, че който се ползва от вещта, трябва да заплаща и разноските във връзка с нея, т. е. текущите разходи, които се налагат с оглед нормалното функциониране и обикновеното употребление на сградата и общите части в нея. Основание за заплащане на посочените разходи е използването на общите части, а не притежанието на обектите, поради което се заплащат не само от етажните собственици, но и от обитателите на сградата. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а не съобразно притежаваните идеални части. Смисълът, който произтича от посоченото правило е, че участието в консумативните разноски е обусловено от фактическото ползване на съответен обект в сградата за жилищни нужди, като в зависимост от времетраенето на пребиваването в сградата разходи въобще не се дължат или се дължат наполовина. Нормата, с която е определен механизма на разпределение на консумативните разходи е приета в обществен интерес, не допуска отклонение от предписаното в нея, т. е. по характер е императивна. (Определение № 1097 / 17.11.2011 г. по гр. д. № 630/2011 г. на ВКС, І г.о.). До подобен извод е стигнала и върховната инстанция в Решение № 188 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2016 г., IV г. о.

В случая ищецът твърди, че обекта се използва от ответницата целогодишно, но не представя доказателства в тази насока. Наред с това сочи, че заплаща процесните суми, тъй като бил инвеститор при изграждането на сградата и на негово име се водят партидите за ел.енергия и вода. По делото обаче не са представени доказателства, установяващи соченото от дружеството качество, послужило за основание за заплащане на сумите. Въпреки направените от ответницата възражения, че откритите на името на „А.И.“ ООД партиди касаят собствените на ищеца обекти, последният не ангажира доказателства, че така поставените измервателни уреди визират разходи единствено за общите части на сградата. Видно от приложеното писмо на ВиК оператора /л.60/, за сградата е открита само една партида на името на ищеца и други ползватели не били регистрирани. Това дава основание да се счете, че измервателното устройство, установяващо консумираната вода, отчита не само използваната за общите части, но и индивидуалното потребление от всеки един обект. В този смисъл начина на разпределение на сумите от ищеца съобразно притежаваните ид.ч. от общите части е некоректен, което прави претенцията недоказана и по размер.

На следващо място обстоятелството, че ищеца заплаща разходите за асансьор, смет и кабелна телевизия няма отношение към факта, че същия е бил инвеститор при изграждането на сградата, заложено като основание в исковата молба за заплащането. Не се спори по делото, че една част от сградата се експлоатира от ищеца като хотелска с настаняване на туристи, като разхода например за кабелна телевизия в общите части би бил относим към тази част от сградата, но не и към обектите в сградата, като този на ответницата. Заплащане на такса смет също следва да се причисли към хотелската част с оглед обстоятелството, че всеки собственик заплаща на общината местен данък, включващ и компонента „такса смет“, която е индивидуално заложена в дължимия данък ежегодно.    

Изложеното по- горе дава основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на ищеца не се доказа дължимост на процесната сума от ответницата, още по- малко в сочения размер. Това налага извода за неоснователност на иска.  

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата следва да бъде уважено искането за присъждане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 300 лв.- заплатено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „А.ИН.“ ООД, ЕИК ..., представлявано от Д.Ч., за осъждане на М.А. Д., ЕГН **********,***, да заплати сумата от общо 252.62 лв., представляваща разноски за поддръжка на 1.614% от общите части на апартаментен хотел „А.“, находящ се в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, западна част, поземлен имот с идентификатор 51500......, за периода месец април 2019- 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 13.02.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А.ИН.“ ООД, ЕИК ..., представлявано от Д.Ч., да заплати на М.А. Д., ЕГН **********,***, сумата от 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: