Р Е Ш Е Н И Е
№
196/ 10.3.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
1069, по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда
на 145 и сл. от АПК. Образувано по жалба на М.Ю.В. и А.И.В., чрез адвокат Ч.,
против Заповед № 1379/02.09.2020г. на кмета на община Велинград, издадена на
основание чл. 91, ал. 1 от АПК, с която се оттегля издадена от него Заповед №
1308/18.08.2020г. за одобряване на ПУП – проект за изменение регулацията на УПИ
ХІ-общ. и образуване на нови УПИ ХІ-ИЖС и УПИ ХІІІ-ИЖС, в кв. 21 и нова улица
тупик с ширина 3, 50 м. и дължина 22 м. по плана на с. Драгиново, община
Велинград, област Пазарджик. В жалбата се изразява несъгласие по отношение на
процесната заповед. Твърди се, че същата е нищожна, тъй като кметът няма
правомощия да оттегля административния акт, тъй като не е в хипотезата на
обжалване пред горестоящ административен орган, а заповедта подлежи на
оспорване по чл. 215 от ЗУТ. Поддържат се основания и за незаконосъобразност.
Счита, че изтъкнатото нарушение за уведомяване, не е основание за издаване на
процесната заповед, тъй като не нарушава правата на защита. Иска се отмяна на
заповедта.
Ответникът по жалбата -
кметът на Община Велинград, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и
предлага да се отхвърли като неоснователна. Представя подробно писмено
становище, представя се пълната административна преписка. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни –
А.Ю.В. и Ф.А.В., чрез адвокат З., оспорват жалбата. Считат, че същата следва да
се остави без уважение, като представят писмено становище, чрез упълномощения
процесуален представител.
Административен съд
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема следното от фактическа страна:
Кметът на Община
Велинград е издал Заповед № 1308/18.08.2020г., с която е одобрен ПУП – проект
за изменение регулацията на УПИ XI-общ. И образуване на нови УПИ XI ИЖС и УПИ
XXIII ИЖС, кв. 21 и на нова улица-тупик с широчина 3, 5м. и дължина около 22 м. по плана на с.
Драгиново, община Велинград, област Пазарджик. Тя е обявена по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ на 19.08.2020г. Съгласно известия за доставяне е съобщена на А.В. и Ф.В.
на 20.08.2020г. по пощата. А.В. и Ф.В. са депозирали чрез административния
орган жалба срещу заповед № 1308/18.08.2020г. на 27.08.2020г. и пред
Административен съд Пазарджик на 28.09.2020г. Образувано е адм. д. № 980/2020г.
на Административен съд Пазарджик. От преписката по адм.д. № 980/2020г. се
установява, че е образувано гр. д. № 366/2018г. пред Районен съд Велинград за
делба на недвижим имот УПИ ХI-1316, по плана на с. Драгиново с ищец М.Ю.В. и
ответник А.Ю.В.. Със заявление с вх. № 94-00-9189 от 14.12.2018г. М.В. е
изискал разрешение от администрацията при Община Велинград за изработване на
проект за изменение на плана за регулация за разделяне на два УПИ, съгласно
заключение на вещото лице по гр.д. № 366/2018г. на РС Велинград. Със Заповед №
1864/14.12.2018г. кметът на Община Велинград разрешава изработването на проект
на ПУП – изменение на регулацията на УПИ ХI – 1316, с. Драгиново и образуване
на два нови УПИ и улица тупик. Заповедта за проекта е съобщена на А.В. и М.В.,
съгласно известия за доставяне. А.В. и Ф.В. са подали възражение с вх. №
94-00-8963/04.12.2018г.
Районен съдия по гр. д. №
366/2018г. е изпратил до кмета на Община Велинград определение, с което изисква
становище за поделяемостта на имота. Главният архитект е представил пред РС
Велинград Становище с изх. № 11-05-49/27.03.2019г. за поделяемост на имота.
До М.В. и А.В. е
изпратено мотивирано предписание, от главен архитект на Община Велинград с изх.
№ 11-05-174/23.05.2019г., с което ги уведомява, че във връзка с делбата по гр. д.
№ 366/2018г. на РС Велинград, следва да представят проект за изменение на ПУП
за съсобствения им имот.
Със становище с изх. №
11-05-194 от 23.05.2019г. главният архитект на Община Велинград посочва отново
пред РС Велинград, че поддържа становището си от 07.09.2018г. за изготвяне на
проект за частично изменение на плана на регулация на съсобствено УПИ ХI -
1316, по плана на с. Драгиново, като се образуват две нови УПИ и нова улица
тупик. Уведомен е гражданският съд, че страните по делото следва да внесат в
Общинската администрация проект за изменение на действащата регулация, който да
бъде разгледан. С протокол № 3/13.06.2019г. ЕСУТ При Община Велинград е
разгледал проекта и е одобрил Вариант 2.
Със заявление с вх. № 303
от 27.05.2019г. М.Ю.В. *** доказателства, че е собственик на имот УПИ Х I –
1316, по плана на с. Драгиново и иска представеният от него проект за изменение
да бъде одобрен.
Въз основа на това е
издадена Заповед № 1308/18.08.2020 г. на кмета на Община Велинград.
След депозиране на жалба срещу
тази заповед от А.В. и Ф.В.,*** е преразгледал въпроса и преди да изпрати
преписката в Административен съд Пазарджик е издал Заповед № 1379/02.09.2020г.
Със заповедта се оттегля Заповед № 1308/18.08.2020г., като правно основание е
посочен чл. 91, ал. 1 от АПК. В мотивите на заповедта се посочва, че е нарушено
правото на защита на страните, като в административната фаза на производството
не са уведомени съпругите на А.В. и М.В., тъй като делбеният имот е придобит от
тях в режим на СИО. Другото посочено основание е, че изменението на ПУП следва
да бъде одобрено от Общински съвет Велинград, тъй като следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от ЗУТ.
Издадената Заповед №
1379/02.09.2020г. е съобщена на М.В. и А.В. на 10.09.2020г., видно от
известията за доставяне. Жалбата на двамата срещу заповедта е депозирана пред
Административен съд Пазарджик на 21.09.2020г.
От адм.д. № 980/2020г. на
Административен съд Пазарджик/прието по настоящото дело/ е видно, че съгласно
Договор № 727/30.10.2017г., вписан в СВ Велинград с вх. № 2061/31.10.2017г., А.Ю.В.
*** ½ ид.ч. от УПИ Х I -1316, по плана на с. Драгиново.
Съгласно Удостоверение №
464/29.05.2017г. собственик на другата ½ ид.ч. от УПИ Х I -1316, по
плана на с. Драгиново е М. В. В.. С Удостоверение № 370/10.05.2017г. кметът на с. Драгиново
удостоверява, че М. В. В. и М.Ю.В. са имена на едно и също лице.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Чл. 91 от АПК е наименуван
„Преразглеждане на акта“. Чл. 91, ал. 1 гласи, че в 7-дневен срок, а когато
органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Съгласно ал. 2
новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс.
Спори се от
жалбоподателите, че не е била налице хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК за
постановяване на спорната отмяна поради липса на компетентност на органа да
отмени свой акт. С нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК, законодателят е предвидил
правомощие за административния орган да преустанови действието на издаден от
него индивидуален административен акт, който все още не е влезнал в сила, в
резултат на породения суспензивен ефект от подадената срещу него жалба.
В случая с процесната за
делото Заповед № 1379/02.09.2020г. на кмета на община Велинград на основание
чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена неговата заповед № 1308/18.08.2020г., която е
издадена след започнало съдебно производство по делба по гр. д. № 366/2018г. на
РС Велинград. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ при съдебна делба на урегулиран
поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът
изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта
на имота. Заповедта по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ влиза в сила по реда на чл. 15,
ал. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗУТ заповедта влиза в сила с издаването
й, от което следва, че заповедите издадени по реда на чл. 201 от ЗУТ не
подлежат на самостоятелно оспорване, но само ако са изпълнени всички изисквания
на нормата на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ - проект от всички съделители. В случая,
видно от подаденото заявление за изменение на ПУП, възложител е само М.Ю.В.,
без участието на другия съделител А.Ю.В., който дори е подал възражение срещу
проекта за ПУП. При тези данни и липсата на съгласие от А.В. за изработване на
този проект за изменение на ПУП по делбеното дело, А.В. се легитимира като
жалбоподател на заповедта за одобряването на ПУП по общия ред на чл. 215 от ЗУТ
и така производството по обжалване на Заповед № 1308/18.08.2020г. на кмета на
община Велинград, по която е образувано адм.д. № 980/2020, би било допустимо.
Съобразно правилото на чл. 215, ал.1, изр. първо от ЗУТ - "Индивидуалните
административни актове по този закон, отказите за издаването им и
административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с
изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния
административен съд по местонахождението на недвижимия имот".
След като заповед №
1308/18.08.2020г. на кмета на Община Велинград е подлежала на обжалване на
основание чл. 215 от ЗУТ, при подадена жалба от А.В., за административния орган
се явява възможност да преразгледа въпроса и да упражни правото си на отзив.
Правото на отзив не съставлява способ за осъществяване на контрол по
административен ред, а процесуално установена възможност органът, издал акта,
да предотврати излишното развиване на последващо контролно производство, когато
сам установи, че издаденият от него индивидуален или общ административен акт, е
порочен. Константна е практиката на Върховен административен съд, че отзивът по
чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа по отношение на административен
акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред, което правомощие
се упражнява, включително по отношение на актове, неподлежащи на обжалване по
административен ред, а направо пред съда.
Дерогацията на чл. 91,
ал. 1 от АПК по отношение актовете по ЗУТ, беше приложима при действието на чл.
214а от ЗУТ (ДВ бр. 87/2010г., отм. бр. 101/2015г.), която разпоредба беше
специална спрямо общата на чл. 91 от АПК. След отмяната й обаче, в сила от
26.12.2015г. и към момента не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да
урежда отзива на административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание
препращащата норма на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава
XIX от ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 от АПК. Това означава, че по
отношение на процесния акт – заповед на кмета на община Велинград за одобряване
на процесния ПУП-ПР, кметът има правомощието да го преразгледа и при наличие на
условията по чл. 91 ал. 1 от АПК, да го отмени.
С оглед на гореизложеното
съдът счита, че оспорената заповед № 1379/02.09.2020г. е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган. Правото на отзив е допустимо
само при наличие на предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК, а именно когато е
била подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба.
При така установените факти по обжалване на Заповед № 1308/2020г. на кмета на
община Велинград, жалбата на А.Ю.В. е била подадена в законоустановения
преклузивен срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, при наличие на правен интерес. Доказателствата се съдържат
в кориците на адм. д. № 980/2020г. на Административен съд Пазарджик, прието към
настоящото дело. Възраженията на жалбоподателите, че актът е нищожен поради
липса на компетентност, са
неоснователни. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща правото на
отзив на административния орган, предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на
жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да
оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния
акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни,
т.е. дадена е законова възможност за корекция на надлежно оспорен
административен акт от издателя му чрез упражняване на "самоконтрол"
с оглед възраженията по редовно подадена жалба и преди изпращането й в
съдебната инстанция. В чл.91, ал.1 от АПК е уредена възможността за отмяна на
"оспорения акт", което еднозначно сочи, че правото на отзив може да
се упражни само при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен
ефект. В случая жалбата на А.В. е подадена в предвидения в чл. 215 от ЗУТ
14-дневен срок от съобщаването. Заповед № 1379/02.09.2020г., с която е отменена
Заповед № 1308/18.08.2020г. е издадена от кмета на Община Велинград в
предвидения 7-дневен срок по чл. 91, ал. 1 от АПК. Жалбата на А.В. се установи
по делото, че е подадена пред кмета на 27.08.2020г. и пред Административен съд
Пазарджик на 28.08.2020г.
Кметът на Община
Велинград е установил, че със Заповед № 1308/18.08.2020г. е одобрил нова улица
тупик, като не е съобразил разпоредбите на чл. 81, ал. 4 от ЗУТ и чл. 21, ал. 7
от ЗОбС. Това е един от мотивите за упражненото право на отзив с процесната
заповед № 1379/02.09.2020г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Към момента на издаване на отменената чрез правото на отзив заповед №
1308/18.08.2020г. на кмета на община Велинград редакцията на нормите е била
следната: чл. 81, ал. 4 от ЗУТ гласи:
Отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по
искане на собственици на поземлени имоти са за тяхна сметка. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да
бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост /такъв безспорно е ПУП за отреждане на улица тупик/; като съгласно
чл. 21, ал. 7 от ЗОбС Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от
общинския съвет независимо от техния обхват. Приемане на подробен устройствен
план предвиждащ изграждането на обект – публична общинска собственост – улица
тупик, съгласно действащото законодателство към 18.08.2020г. е следвало да
стане със санкцията на Общински съвет, който е компетентният административен
орган да го одобри. Издавайки Заповед № 1308/18.08.2020г., с която се одобрява
ПУП проект за изменение регулация и образуване на нови УПИ, както и на улица
тупик, кметът на Община Велинград е нарушил материалния закон – разпоредбата на
чл. 21, ал. 7 от ЗОС. С оглед на което е правилна последващата му преценка, че
може и следва да оттегли заповедта, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, във връзка
с подадената от А.В. жалба срещу неговия административен акт, за да поправи
тази незаконосъобразност.
Приетите от кмета
нарушения на уведомяване на всички заинтересовани страни в производството, а
именно на А.В. и Ф.В., доколкото имотът, предмет на ПУП е в режим на СИО,
настоящият съдебен състав не намира за съществени. В административната преписка
са налице данни са съсобственост на имота между М.В. и А.В.. Те се легитимират
с титул на собственост. Те са и заинтересованите лица, с оглед притежаваните
права на собственост, съгласно данни от имотния регистър, съответно по
кадастралните регистри, когато недвижимите имоти са засегнати непосредствено от
плана. След като съпругата на М.В. – А.В., и съпругата на А.В. – Ф.В., не са
посочени в имотния регистър/кадастралните регистри, то неуведомяването им не е
съществено нарушение на процесуалните права. Още повече, че извършените
процесуални действия и упражняване на правата на защита на правата на
собственик са редовно упражнени от А.В. и М.В. по отношение на притежаваната от
всеки идеална ½ част, като всеки от тях е надлежно уведомяван за становището
на главния архитект и за движението на преписката. Указвано е, че следва да
представят проект във връзка с висящото между тях дело за делба пред Районен
съд Велинград.
Упражнявайки правото си
да отмени постановения от него акт надлежно, в срок и след правилна преценка на
фактите по случая (установената компетентност на Общински съвет по одобряване
на улица тупик), административният орган е преустановил своевременно правните
последици от противоправно приетата Заповед № 1308/18.08.2020г. и въз основа на
правилото на чл. 91, ал.1 от АПК е упражнил правото си на отзив с издаването на
Заповед № 1379/02.09.2020г. Ето защо оспорената заповед не е нищожна или
незаконосъобразна, поради което жалбата, с която е сезиран съдът, е
неоснователна.
От заинтересованите страни
А.В. и Ф.В. е заявено искане за присъждане на разноски, чрез адвокат З..
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат
и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. По делото липсват
доказателства за сторени разноски от А.В. и Ф.В., няма данни за изплатено
адвокатско възнаграждение. В приложения договор за правна помощ на л. 113 от
делото не е посочено уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лева да е
заплатено в брой, както и липсват доказателства за плащането по банков път.
Посочено е, че срок за плащане е „до решението на АС Пазарджик или
определение“, но липсват доказателства за заплащане. С оглед липсата на доказателства
за направени разходи за адвокатска защита, такава не следва да бъде присаждани.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд Пазарджик, VI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Ю.В.
и А.И.В. против Заповед № 1379/02.09.2020г. на кмета на община Велинград,
издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, с която се оттегля издадена от него
Заповед № 1308/18.08.2020г. за одобряване на ПУП.
Оставя без уважение
искането на заинтересованите страни А.В. и Ф.В. за присъждане на разноски в
производството.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/