Решение по дело №853/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20197260700853
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№5

06.02.2020 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на   седми януари   две хиляди и  двадесета  година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар:  Диана Динкова ………………………………………………………………….

Прокурор:………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №  853 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е  по жалба на Община  Свиленград, подадена чрез пълномощник, против Решение  от 25.06.2019г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС  и гл.директор на ОПОС, с което на оспорващата страна е  определена   финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране  по ОПОС за 2014-20120г. разходи, представляващи  средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ от стойността на Договор за ОП1 №6/02.04.2019г. с изпълнител „Исе монтажен“ ООД и Договор за ОП 2 №7/22.04.2019г. с изпълнител „Смарт Бизнес Къмпани“ ЕООД.

            В жалбата се твърди,  че в обжалваното решение било посочено, че се издава на основание т.2 от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017г. за нарушение на чл.21, ал.14 от ЗОП, вр. с чл. 2, ал.1 от ЗОП, като липсвало фактическо обосноваване на извършено нарушение, каквото било изискването на чл.59, ал.2,т.4 от АПК. Не било ясно в какво се изразява  конкретно извършеното нарушение, за което била наложена финансова корекция.  В обжалваният акт не  било отразено защо се счита, че е приложен незаконосъобразно по-облекчен ред  за възлагане на обществена поръчка, при положение че стойността на  поръчката била в рамките на стойностите по чл.20, ал.2, т.2, вр. с ал.1, т.1, б.“б“ от ЗОП, а също така каква била общата стойност, която се твърдяло че била надхвърлена  и как била определена тя. Допуснатото, според жалбоподателя, процесуално нарушение, водело до невъзможност на възложителя да изготви защитата си.  Единствено в  писмо изх. № 2-005-0010-2-318/29.05.2019г. на УО на ОПОС се твърдяло, че в периода  след подаване на проектното предложение, до момента на обявяване на  поръчката, възложителя бил възложил  три броя процедури  за обществени поръчки с аналогичен  или сходен предмет, което несъмнено давало основание и обвързвало  възложителя  да приложи по-тежък ред за възлагане с оглед общата прогнозна стойност на същите. Твърди се, че съгласно представена справка за възложените дейности  в периода 27.11.2017г.-27.11.2018г. възложителя  бил възложил три обществени поръчки с предмет:

  1. Доставка на метални съдове за пепел и сгурия, с УН на ОП  в РОП 0040-2018-0046, финализирана със сключен договор от 23.10.2018г. на стойност 44 331.00 лева без ДДС.
  2.   Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери / с вместимост 1100 литра  с УН на ОП в РОП 0040-2018-0017, финализирана със сключен договор от 18.06.2018г. на стойност 281 024 .50 лева, без ДДС и
  3. Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л. с УН на ОП в РОП 0040-2018-0018, финализирана със сключен договор  от 21.06..2018г. на стойност 134 316 .00 лева без ДДС.

            Неоснователно според жалбоподателя,  от органа издал оспореният административен акт било възприето, че  общата стойност на  посочените 3 бр.  обществени поръчки поръчки  и стойността на обществена поръчка с предмет „Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции:“Първа обособена позиция, вкл. доставка на: Съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“; Втора обособена позиция, вкл. доставка на контейнери  за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3 по  договор за безвъзмездна финансова помощ  BG16M1OP002-2.005-0010 по ОП“Околна среда 2014-2020г.“, надхвърлят стойностните прагове  посочени в чл. 20, ал.2, т.2 , вр. с чл. 20, ал.1, б.“б“ от ЗОП, поради което  при провеждането на процедура по чл. 18, ал.1, т.1 от ЗОП е  избегнато публикуване на обявлението в ОВ на ЕС в съответствие с нормативните изисквания  на чл.19 , ал.1 от ЗОП. Релевират се доводи, че  при определяне на реда за възлагане на обществената поръчка Община Свиленград била взела предвид всички обществени поръчки  с идентичен и сходен предмет за периода от 29.06.2018г., когато бил сключен  договора за БФП и до 27.11.2018г., когато била обявена обществена поръчка с предмет „Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции:“Първа обособена позиция, вкл. доставка на: Съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“; Втора обособена позиция, вкл. доставка на контейнери  за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3 по  договор за безвъзмездна финансова помощ  BG16M1OP002-2.005-0010 по ОП“Околна среда 2014-2020г. Към дата 27.11.2018г., когато била обявена въпросната обществена поръчка Община Свиленград била  в хипотезата на чл.21, ал.16, т.2 от ЗОП. Сочи се  също, че действително Община Свиленград била бенефициент  по процедура на ОПОС  2014-2020г. и като такъв била подала проектно предложение  с вх. № BG16M1OP002-2.005-0010-Изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци- Община Свиленград. Проектното предложение било подадено  до системата ИСУН на 27.11.2017г., като момента на подаване на проектното предложение не било породило одобрено финансиране за конкретния бенефициент Община Свиленград, а представлявало  намерение за кандидатстване за финансиране.  Според жалбоподателя, органът тълкувал ограничено понятието“конкретен бенефициент“, според който факта че си подал  проектно предложение, което преминава през етап на оценка  не било от значение, а напротив след като бенефициента  е подал проектното предложение, то същият можел да се ползва от средствата  които не му били отпуснати  към момента на подаването  и не се знаело дали той ще отговаря на  условията и с него ще бъде сключен договор за БФП. Твърди се, че съгласно правилата  за оценяване на проектните предложения  по процедурата „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани  зелени и/или биоразградими  отпадъци“ на ОПОС, всяко проектно предложение преминавало през оценка. Съгласно чл. 15, ал.5 от Правилата било възможно прекратяване на процедурата, в случай че проектното предложение е получило“Не“ с доклада на оценителната комисия. Това обстоятелство обосновавало извода, че подаването на  проектно предложение от конкретен бенефициент не означавало одобрено и отпуснато финансиране. Същото се доказвало и от факта, че 7 месеца по-късно Община Свиленград, с вх. № В-4152/20.06.2018г. е получена покана за подписването на АДПБФП, във връзка с проекта, с която ОПОС я уведомявал, че е одобрено финансиране по подаденото от нея проектно предложение. Според оспорващия, от този момент за Община Свиленград възниквало задължението, като възложител по обществени поръчки  да обедини всички такива с идентичен  или сходен предмет  на обявената обществено поръчка с предмет „Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции:“Първа обособена позиция, вкл. доставка на: Съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ ; Втора обособена позиция, вкл. доставка на контейнери  за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3 по  договор за безвъзмездна финансова помощ  BG16M1OP002-2.005-0010 по ОП“Околна среда 2014-2020г.  Други аргументи,  в подкрепа на соченото от него нарушение,  УО на ОПОС не посочвал, освен хипотетичната възможност  от осигуряване на финансиране по проекта на ОПОС 2014-2020г., за  конкретни бенефициенти. Ето защо според жалбоподателя извода, който правел УО, че намерението на Община Свиленград за кандидатстване на финансиране по процедурата направено на 27.11.2017г.  била именно датата, от която възложителя е следвало да съобрази възлагането на обществените поръчки  по проекта с предвидените от възложителя такива в рамките на  следващите 12 месеца бил необоснован и несъответен на закона.    Нарушението на чл.21, ал.14 от ЗОП изисквало доказване   не на предположение за финансиране, а одобрено такова. Към момента в който УО на ОПОС изискал справка  за обявените обществени поръчки Община Свиленград биле  в процедура по оценяване на проектното предложение и не е знаела, дали процедурата по финансиране по  отношение на нея  няма да бъде прекратена. Сочи се, че  никъде в мотивите на оспорваното решение не бил посочен нормативен акт въз основа на който да се направел извода, че в момента на отпускане на  финансовата помощ е момента на подаване на проектното предложение. Фактът че момента на финансиране е именно датата на влизане в сила на ДБФП с УО на ОПОС  се доказвал и  от т.2.3 на   АДБФП № Д-34-40 от 29.06.2018г. сключен между Община Свиленград и УО на ОПОС, където изрично се сочело, че срокът  за изпълнение на проекта бил 24 месеца от датата на влизането в сила на договора. Нормата на чл.21, ал.14 от ЗОП била неприложима и защото  в Договора с УО на ОПОС бил определен конкретен размер  на обществената поръчка, т.е. не била налице хипотеза  за определяне на прогнозна стойност, за която била относима тази разпоредба.  Излагат се и съображения, че при последващия контрол от УО на ОПОС за законосъобразност на  обществената поръчка не бил приложил правилно ЗОП, като пренебрегнал  Практическото ръководство за прилагане на законодателството  в областта на обществените поръчки, публикувано в сайта на АОП, където на стр. 96 изрично било посочено, кой е началният момент на обединяване на всички поръчки с идентичен или сходен предмет  за период от 12 месеца- а именно към датата на решението за откриване на процедурата. Към този именно момент следвало да бъдат отчетени  всички сходни  потребности  за следващите 12 месеца. Излагат се и доводи, че не е налице и идентичност и сходство с предмета на обществената поръчка „Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции: “Първа обособена позиция, вкл. доставка на: Съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ ; Втора обособена позиция , вкл. доставка на контейнери  за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3 по  договор за безвъзмездна финансова помощ  BG16M1OP002-2.005-0010 по ОП“Околна среда 2014-2020г.“  и обществените поръчки  с предмет : „Доставка на метални съдове за пепел и сгурия“, „Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери / с вместимост 1100 литра“  и „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л.“. В тази връзка се твърди, че наличието на идентичност  или сходство с предмета на поръчката  се преценяло спрямо конкретния артикул на доставка, от гледна точка на неговия вид, характеристика и спецификация, а не спрямо конкретното наименование на доставката.  Доставяните съдове по четирите обществени поръчки не били идентични.  Твърди се също, че в решението не била посочена основата  върху която се налага посоченият процент, за да може да бъде безспорно изчислена финансовата корекция, при евентуално принудително изпълнение. Община Свиленград имала и собствено финансиране  по проекта в размер на 10.03%, като в конкретния случай не ставало ясно върху каква основа УО на ОПОС налага корекцията от 25 %. Не било доказано и нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС и липсата на категорични данни  и доказателства за нередност,  съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕСИФ.  Предвид изложеното се твърди, че наложената финансова корекция  е определена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, поради което същата следвало да бъде отменена.

          По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено оспореното решение. Претендират се и разноски.

Ответникът –Главен директор на ГД“ОПОС“ и ръководител на Управляващия орган на ОПОС към МОСВ, чрез процесуален представител  оспорва жалбата и   моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Оспорва претендираното възнаграждение  от  жалбоподателя, като твърди че не са представени доказателства за заплащане на разноските.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

 На  29.06.2018г. между Министъра на околната среда и водите в качеството му на УО на Оперативна програма “Околна среда 2014-2020г.“  и Община Свиленград  в качеството на бенефициент бил сключен Договор с № Д-34-40, по силата на който Ръководителя на управляващия орган  предоставил на бенефициента  безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 687 917.68 лева по процедура BG16M1OP002-2.005“Проектиране  и изграждане на компостиращи  инсталации за разделно събрани зелени и/ или биоразградими отпадъци“ по приоритетна ос 2“отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, съфинансирана  в размер до 85% от ЕФРРЕС, за изпълнение на проект ИСУН №BG16M1OP002-2.005-0010: „Изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци-Община Свиленград“. Съгласно т.2.2.1 проектът бил на обща стойност  3 564 395,85 лева , от който 2 284 730.03 лева от ЕФРР, 403 187. 67 лева –национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, 299 653.38 лева собствен принос на бенефициента  и 576 824.79 лева недопустими разходи. Според т.2.3 на договора срокът за/периодът за изпълнение на проекта бил 24 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. В договора било посочено, че същият  влиза в сила  в 14-дневен срок от подписването му.

Неразделна част от договора били Приложение №1  - одобреното проектно предложение, Приложение №2 - Част „условия за изпълнение“% от насоките за кандидатстване  по процедура „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци“ и приложенията към тази част и  Приложение №3- Попълнена и подписана декларация от общината –бенефициент, че проектът не е физически завършен  или изцяло осъществен към датата на сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

С Решение  № 1727/27.11.2018г. на Кмета на Община Свиленград  била открита процедура за обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП  с предмет “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции“Първа обособена позиция, вкл. доставката на :съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ и “Втора обособена позиция, вкл. доставката на : контейнери за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3“ по договор за  безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-2.005-0010 по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ Решението било изпратено за публикуване на 27.11.2018г.  В Решението е посочено, че прогнозната стойност на поръчката е  в размер на 151 084.20 лева без ДДС. С Решението били одобрени обявлението и  документацията  за участие. В обявлението било посочено, че срокът за получаване на оферти е до 19.12.2018г., а дата на отваряне на офертите е  20.12.2018г.

За възлагането на обществената поръчка по обособена позиция 1 бил сключен договор № 6 от 02.04.2019г. (л.86) между Община Свиленград в качеството на възложител и „Исе монтажен“ в ООД, в качеството на изпълнител. В чл.2, ал.1 от договора било посочено, че общата му стойност  на договора за доставка възлиза на 17 328 лева без ДДС или 20 793.60 лева с ДДС.

За възлагането на обществената поръчка по обособена позиция 2, на  22.04.2019г. бил сключен договор № 7(л.98) между Община Свиленград- в качеството на Възложител и  „Смарт бизнес къмпани“ ЕООД, гр.Габрово.  В чл.2, ал.1   било посочено, че общата  стойност  на договора за доставка възлиза на   99 864.00  лева без ДДС или  119 836.80  лева с ДДС.

С писмо изх. № 2-005-0010-2-318 от 29.05.2019г. на Ръководителя на управляващия орган на ОПОС и Главен Директор на ОПОС, Кмета на Община Свиленград бил уведомен, че при проверка на процедурата възложена по реда на 18, ал.1, т.12 от ЗОП за доставка с предмет  “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции“Първа обособена позиция, вкл. доставката на :съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ и “Втора обособена позиция, вкл. доставката на : контейнери за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3“, по договор за  безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-2.005-0010 по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“,  и сключени в резултат на нея договори по отделните обособени позиции -№ 6/02.04.2019г. с изпълнител“Исе монтажен“ ООД по ОП1  и по ОП2 с изпълнител „Смарт Бизнес Къмпани“ЕООД,  са установени нарушения с финансов ефект. Посочено било, че приложимия ред за възлагане се явява незаконосъобразен, тъй като съгласно представената справка  за възложените дейности  в периода 27.11.2017г. до 27.11.2018г. възложителя е възложил три обществени поръчки чрез открита процедура със сходен или идентичен предмет:

1. „Доставка на метални съдове за пепел и сгурия“, финализирана със сключен договор от 23.10.2018г. на стойност 44 331.00 лева без ДДС.

2. „Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери / с вместимост 1100 литра“, финализирана със сключен договор от 18.06.2018г. на стойност 281 024 .50 лева, без ДДС и

3. „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л.“  , финализирана със сключен договор  от 21.06..2018г. на стойност 134 316 .00 лева без ДДС.

Предвид това и доколкото общата стойност на предходната поръчка и тази обект на контрол за законосъобразност надхвърля стойностните прагове, посочени в чл. 20, ал.2, т.2, вр. с чл.20, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗОП, следвало да се приеме, че възлагането  чрез прилагането на процедура по чл.18, ал.1, т.12  от ЗОП е незаконосъбразно  Посочено е също,  че  към дата та на подаване на проектното предложение на Община Свиленград, възложителя е следвало да съобрази  възлагането на обществените поръчки по проекта  с предвидените от него такива в рамките  на следващите 12 месеца. Съответно е възприето, че  е налице нарушение на чл.21, ал.14 от ЗОП , което се  квалифицира по т.2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 /2017г.  изразяващо се в незаконосъобразен избор на по-облекчен ред  за възлагане на обществена поръчка, без да са налице нормативно установените предпоставки за това–общата стойност надхвърля максимално допустимият праг  съгласно чл.20, ал.2 , т.2 , вр. с ал.1, т.1 б.“б“ от ЗОП. Прието е също, че по този начин  публичният възложител, провеждайки процедурата по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП е избягнал публикуването на обявление в ОВ на ЕС, в  съответствие с нормативните изисквания по арг. от чл. 19 ал.1 от ЗОП. С писмото възложителя е уведомен, че са налице предпоставки финансовата корекция да бъде определена   по пропорционалният метод съгласно, чл.  5 от Наредбата за посочване на нередности  в размер на 25 % от стойността на засегнатите  от нарушението и признати  от УО на ОПОС  разходи, представляващи средства от ЕСИФ  по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, по сключените  договори за ОП1 и ОП2.

 С писмото било указано на Община Свиленград, че има право в  двуседмичен срок от получаването му, в съответствие с чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ да представи писмените си възражения по основателността на размера на финансовата корекция  и при необходимост да приложи доказателства, в случай че разполага с такива.    

 С  писмо вх. №  2-005-0010-2-318 от 14.06.2019г.  при МОСВ,  Община  Свиленград   възразила, срещу   твърдението за допуснато нарушение  на нормата на чл.21, ал.14 от ЗОП, както  и  срещу налагането на финансова корекция.

 На  25.06.2019г. било издадено оспореното в настоящото производство Решение определяне на Община Свиленград  на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране  по ОПОС за 2014-20120г. разходи , представляващи  средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ от стойността на Договор за ОП1 №6/02.04.2019г. с изпълнител „Исе монтажен“ ООД и Договор за ОП 2 №7/22.04.2019г. с изпълнител „Смарт Бизнес Къмпани“ ЕООД.

В Решението било посочено, че е подписано За  Ръководителя на управляващия орган на ОПОС и Главен Директор на ГД ОПОС  от Вл.А. съгласно Заповед № РД-471 от 19.06.2019г. 

               Решението е изпратено за съобщаване на Община Свиленград,  с писмо  изх. № 2-005-0010-2-396 от 25.0.2019г. при МОСВ. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи   кога писмото е получено от Община Свиленград.

               Жалбата срещу решението  е депозирана  чрез Министерство на околната среда и водите и заведена с вх. № Ж-76 от 09.07.2019г

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

           Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:   

          Оспореното решение е издадено на основание чл. 73, вр. с чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ. В чл. 73, ал.1 от същия нормативен акт е посочено, че който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

           Съгласно чл. 33, ал.1 от Устройственият правилник на Министерство на околната среда и водите, Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" се ръководи от главен директор, а според ал.2 от с.н.  изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС, Кохезионния фонд и Структурните фондове.

                 Оспореното решение е издадено на 25.06.2019г.,  като е подписано За Ръководител на управляващ орган на ОПОС и Главен директор на ГД на ОПОС  от Вл.А. .

 Видно от приложената по делото Заповед № РД-471 от 19.06.2019г.  на Министъра на околната среда и водите, със същата е  наредено за периода 21.06.2019г. 01.07.2019г. г-н  В. А.– заместник главен директор на ГД „ОП „ОС“ да замества  г-жа В. К., както в качеството на Главен директор на Главна дирекция“ Оперативна програма“ „Околна среда“, така и в качеството на ръководител на Управляващият орган на Оперативна програма“Околна среда 2014г.-2020г.   Видно също от приетите без оспорване от страните  заявление за отпуск от 17.06.2019г. и Заповед № 1570/17.06.2019г. на главният секретар на МОСВ, на г-жа В. К. –Главен директор на ГД“Оперативна програма“ Околна среда“ е разрешено ползването на платен годишен отпуск, за периода 21.06.2019г.-01.07.2019г. вкл.                 

Заместването е институт на публичното право. В Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004г. по т.д. № ТР-4/2002г. на общото събрание на съдиите от ВАС, което е задължително за  прилагане от съдилищата  е възприето, че заместването  се извършва в случаите, когато лицето титуляр на  правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случай и  предвид необходимостта  от непрекъснато функциониране на административният орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определеният период заместващият изпълнява  правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С процесната Заповед №  РД-471/19.06.2019г. министъра на околната среда и водите   изрично е възложил на   В. А.–заместник  главен директор на ГД ОП“ОС“ да замества главния директор, вкл. в качеството му на Ръководител на УО на ОП“ОС 2014-2020г.“     Следователно на  25.06.2019г.  заместник –главният директор на ГД  ОПОС,   В. А.е разполагал с всички правомощия, с които разполага титуляра заемащ длъжността  Управителен орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“    Предвид изложеното оспореният акт се явява   издаден от материално и териториално компетентен орган.  

Оспореното решение е издадено в писмена форма, подписано е от издателя си  и  формално е налице изискуемото по закон съдържание. Посочени са правните основания за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности Фактически съображения за издаване на решението се съдържат, както в оспореният акт, така и в  останалите подготвителни документи съдържащи се в административната преписка, вкл. Уведомително писмо изх. № 2-005-0010-2-318 от 29.05.2019г. на Ръководителя на управляващия орган на ОПОС и Главен Директор на ОПОС до Кмета на Община Свиленград, което е допустим начин за мотивиране съгласно  ТР № ТР № 16/75г. на ОСГК на ВС.  

В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В случая на бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо изх. № 2-004-0003-2-472 от 16.07.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПОС, с данни за констатираното нарушение и предлаганата финансова корекция. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, след получаване на възражението в МОСВ, като съдържа мотиви, в които са обсъдени възраженията на бенефициента.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на УО основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция.

  Оспореното решение   е издадено на  основание чл.73, ал.1, вр. с чл. 70, ал.1,т.9  от ЗУСЕСИФ,  във връзка с установено според органа нарушение по чл.21, ал.14 от ЗОП, представляващо нередност според т.2 от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на  ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017г. (Наредбата).

Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая органът се е позовал на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, предвиждащ  наличието на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която норма "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. Действие или бездействие на икономически оператор, 2. Това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. Да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

   В Глава четвърта от ЗУСЕСИФ, в  чл.49, ал.1 1-ва от  с.з., е посочено, че бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност.  Съгласно ал.2 на същата норма, за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени във: 1. Закона за обществените поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон; 2. тази глава – когато бенефициентът не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.

В чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Такъв акт е приетата с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Съответно нередностите по чл. 1, т. 1 от Наредбата,  както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в приложение № 1 към същата.  Разпоредбата на т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата(в приложимата й редакция) визира случаи на разделяне на поръчка, в резултат на което излиза извън обхвата на приложимите нормативни актове, т. е. избягва се публикуването в РОП/"ОВ" на ЕС за целия набор от строителни дейности, услуги или доставки – предмет на обществена поръчка. Анализът на посочения нормативен текст налага извод, че като предпоставка да се счита разделението на поръчката за незаконосъобразно е не само констатацията, че поръчката е разделена, а в кумулация- това да води до излизане извън обхвата на приложимите нормативни актове. Въведена е конкретизация, че това означава, че по този начин се избягва публикуването в РОП/"ОВ" на ЕС за целия набор от услуги – предмет на обществена поръчка.

 Община  Свиленград има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИП. В  това си качеството и като  страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е осъществил действия по провеждане на  обществена поръчка  съобр.  чл.20, ал.2 т. 2, вр. с чл. 18, ал.12  от Закона за обществените поръчки(ЗОП), с предмет  “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции “Първа обособена позиция, вкл. доставката на :съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ и “Втора обособена позиция, вкл. доставката на : контейнери за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3“ по договор за  безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-2.005-0010 по оперативна програма „околна среда 2014-2020г.“,  която е открита с решение № 1727/ 27.11.2018г. на Кмета на Община Свиленград. Разходваните средства за  тази поръчка  са одобрени за подпомагане чрез безвъзмездно финансиране със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (видно от съдържанието на одобреното проектно предложение и Административен договор № Д-34-40 от 29.06.2018г. ), т. е. налице е първия елемент от фактическия състав на определението за "нередност". Между страните по делото няма спор относно установените факти, както относно провеждането на  обществени поръчки, с предмет : 1.“Доставка на метални съдове за пепел и сгурия“,   финализирана със сключен договор от 23.10.2018г. на стойност 44 331.00 лева без ДДС; 2. „Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери / с вместимост 1100 литра“   финализирана със сключен договор от 18.06.2018г. на стойност 281 024 .50 лева, без ДДС; 3. „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л.“   финализирана със сключен договор  от 21.06..2018г. на стойност 134 316.00 лева без ДДС и 4. “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции “Първа обособена позиция, вкл. доставката на :съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ и “Втора обособена позиция, вкл. доставката на : контейнери за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3“ по договор за  безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-2.005-0010 по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, която е открита с решение № 1727/ 27.11.2018г. на Кмета на Община Свиленград, като е предвидено същата да бъде проведена по реда на чл. 18, ал.1,т.12 от ЗОП, чрез публично състезание.

  Спорът е правен и се свежда до това, налице ли е нарушение на правилата на ЗОП, такова каквото е посочено от ответника в оспореното решение, дали то е с финансов ефект и съставлява ли нередност, като предпоставка за определяне и налагане на финансова корекция, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция.

В настоящия случай, в оспорваното решение от правна страна  ответникът е приел, че е налице нарушение на чл. 21, ал.14 от ЗОП, вр. с чл.2, ал.1,т.1 от ЗОП, попадащо в категорията на т.2 от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на  нередности. Прието е    ред  за възлагане на процесната обществена поръчка се явява незаконосъобразен, тъй като  общата стойност на предходни три обществени поръчки за доставки  с аналогичен или сходен  предмет за периода 27.11.2017г.-27.11.2018г. и това по процесната поръчка  надхвърлят  стойностните прагове , посочени в чл. 20, ал.2, т.2, вр. с ал.1,т.1, б.“б“ от ЗОП.   Това нарушение според органа се квалифицира като такова по т.2 от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като се изразява  в незаконосъобразен избор  на по-облекчен ред  за възлагане на обществена поръчка , без да са налице нормативно установените предпоставки за това и  по този начин е избегнато публикуване  на обявление в ОВ на ЕС в съответствие с нормативните изисквания –арг. от чл.19 , ал.1 от ЗОП.

 В   чл. 21, ал. 14 от ЗОП е предвидено, че изборът на метод за изчисляване на прогнозната стойност на обществената поръчка не трябва да се използва за прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности.

В т.2 от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, както вече бе посочено по-горе в мотивите  на решението  визира случаи нередност при който е налице  разделяне на поръчка, в резултат на което излиза извън обхвата на приложимите нормативни актове, т. е. избягва се публикуването в РОП/"ОВ" на ЕС за целия набор от строителни дейности, услуги или доставки – предмет на обществена поръчка.

Анализът на съдържанието на текста на двете посочени норми води до извода, че не е налице съответствие и идентичност  между посоченото органа нарушение по чл. 21, ал.14 от ЗОП с нередността описана в т.2 от Приложение №1 към Наредбата за посочване на нередности, както неправилно е възприел органът .

Нормата на чл. 21, ал.14 от ЗОП в случая не е и приложима, тъй като не може да приеме, че е налице  определяне от страна на възложителя  на метод на прогнозната стойност-стойността на поръчката открита с Решение № 1727/27.11.2018г. е определена на база конкретният размер предвиден в Договора с УО на ОПОС, и представляващото неразделна част от него Приложение № 1.  

Всъщност т.2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, описва нередност представляваща нарушение по чл.21, ал.15 от ЗОП, каквото обаче административният орган при издаване на решението си не е посочил че е извършено.

На практика,  административният орган  недопустимо е смесил правната квалификация на описаното от обективна страна деяние и несъмнено е допуснал  процесуално нарушение. Дори да се приеме, че нормата на чл. 21, ал.14 от ЗОП е приложима, то извода на органа за допуснато нарушение по същата съдът намира за необоснован.   В решението липсват каквито и да е фактически установявания относно метода за изчисляване на прогнозната стойност на проверявания от УО договор, а от там и относно това, че конкретният метод, избран от възложителя, е използван с цел възлагане на поръчката по облекчен ред, приложим за по-ниски стойности. Изложените от административния орган факти сочат по-скоро на разделяне на обществената поръчка, забраната за което обаче е уредено в друга правна норма – тази на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. В случая са основателни възраженията на жалбоподателя, че липсват мотиви за нарушение по  чл. 21, ал. 14 от ЗОП, тъй като изложените такива не кореспондират с фактическия състав на тази правна норма.

Доколкото законосъобразността на един административен акт се преценява въз основа на изложените в него фактически основания, то смесването и погрешното посочване на  правните  за издаването му не следва да се приема за съществено  нарушение.  Ето защо съдът намира че следва да извърши преценка за наличието на  нередност  по смисъла на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ въз основа на фактическите съображения  изложени в оспореното решение и съобразно т.2 от  Приложение № 1 Наредбата за посочване на нередности.

Както вече се посочи,  в чл. 21, ал. 15 от ЗОП е предвидено, че не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности.  Според чл. 21, ал. 16 от ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки: 1. с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; 2. с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет.

  Т.е.  законодателят е предвидил изрично   случаите, които не се считат за разделяне на обществената поръчка.   По аргумент от противното от чл. 21, ал. 16 от ЗОП следва да се изведат елементите на фактическия състав на разделянето на обществена поръчка. В случаите на възлагане на поръчки с идентичен или сходен предмет, за да е налице разделяне, което е забранено от закона, следва да е извършено възлагане на две или повече поръчки в рамките на 12 месеца, като към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка, възложителят следва да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия предмет. Доколкото забраната за разделяне на обществените поръчки по чл. 21, ал. 15 , а и  ал.14 от същата норма е обвързана с конкретна специфична цел – "прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности", то възложителят към момента на възлагане на първата поръчка следва да е наясно не само с необходимостта от възлагане и на други поръчки с идентичен и сходен предмет, но и с обстоятелството, че общата им стойност би била основание за преминаване към друга процедура за възлагане, приложима към по-високи стойности на поръчките.

В конкретния случай, административният орган описвайки установените факти  в акта и уведомителното писмо  е приел, че са налице всички елементи от гореописания фактически състав на разделяне на обществени поръчки, което е императивно забранено от закона, както и че момента, в който бенефициента Община Свиленград е  знаел  за необходимостта  и потребността от  възлагане на друга такава, с предмет идентичен или сходен  на този с първоначално проведената поръчка, следва да е датата на подаване на проектното предложение  от Община Свиленград за получаване на БФП  по  ОП“ОС“, а именно 27.11.2017г., след която дата и до 27.11.2018г. от страна на Община Свиленград са  взети решения за провеждане на  4 бр. обществени поръчки със сходен/аналогичен  предмет, общата стойност на които  надхвърля максимално допустимия праг  съгласно чл.20, ал.2, т.2 , вр. с ал.1,т.1б.“б“ от ЗОП. Безспорно от материалите по делото се установява, че в периода 27.11.2018г.-27.11.2018г. Община Свиленград е взела решения за провеждане на 4 бр. обществени поръчки за доставка на контейнери за отпадъци, както следва:

-„Доставка на метални съдове за пепел и сгурия“, открита с решение № 1051/20.07.2018г., финализирана със сключен договор от 23.10.2018г. на стойност 44 331.00 лева без ДДС.

-„Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери/ с вместимост 1100 литра“,  открита с решение  №303/02.03.2018г., финализирана със сключен договор от 18.06.2018г. на стойност 281 024 .50 лева, без ДДС  

- „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л. „ открита с решение №304 ОТ 02.03.2018. финализирана със сключен договор  от 21.06.2018г. на стойност 134 316 .00 лева без ДДС И

- “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции “Първа обособена позиция, вкл. доставката на :съдове за събиране на разделно събрани биоразградими отпадъци“ и “Втора обособена позиция, вкл. доставката на : контейнери за разделно събрани зелени отпадъци 3 м3“ по договор за  безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-2.005-0010 по оперативна програма „околна среда 2014-2020г.“, която е открита с решение № 1727/ 27.11.2018г. на Кмета на Община Свиленград на стойност 151 084.20 лева без ДДС.

Несъмнено общата стойност на четирите обществени поръчки   е в размер на 610 755.7 лева , т.е е над максимално допустимият праг от 280 000 лева по чл. 20, ал.2, т.2, вр.  ал.1, т.1, б.“б“ от ЗОП.

Решенията за откриване на две от тези поръчки са взети от бенефициента  след сключване на административния договор за БФП на 29.06.2018г., респ. и след поканата до Община Свиленград за  подписването му , която между страните не е спорно че е получена на дата 20.06.2018г.  Това са обществените поръчки с предмет –„Доставка на метални съдове за пепел и сгурия“,  открита с решение № 1051/20.07.2018г.  и - “Доставка на съдове и контейнери  за разделно събиране на отпадъци по 2 обособени позиции открита с Решение № 1727/27.11.2018г. Несъмнено  при вземане на решението да отриване на поръчката от 20.07.2018г. възложителят е знаел за   потребността си от възлагането на обществена поръчка във връзка със сключения договор за безвъзмездна помощ за финансиране на проект„Изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци-Община Свиленград“, тъй като административният договор е сключен  почти 21 дни по-рано.  По отношение обществените поръчки с предмет „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л.“   и Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери/ с вместимост 1100 литра,  такъв извод за наличие на знание  към момента, в който са стартирали действия по възлагането им за необходимостта от възлагане  и на други поръчки с идентичен или сходен предмет на предходна обществена поръчка  не може да бъде сторен. Действията по възлагане на тези две поръчки са стартирани с решения на възложителя съответно с №304 от  02.03.2018. и № 303/02.03.2018г., към който момент, не е бил сключен административният договор между Община Свиленград и МОСВ , нито общината е била уведомена с покана за подписването му. Нарушението по т.2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, изисква доказване не на предположение, а да е известно със сигурност на Възложителя обстоятелство, че ще възложи и друга обществена поръчка със сходен предмет на вече обявената. Към момента на подаване на проектното предложение за участие в програмата на Община Свиленград, не е било известно дали ще бъде одобрена  и ще и бъде отпусната БФП по нея. Да, действително в случая БФП на общината е отпусната  въз основа на  процедура чрез директно предоставяне, при която   подпомагането се  предоставя само на кандидат, посочен в съответната програма по чл. 3, ал. 2 или в документ, одобрен от комитета за наблюдение на програмата като конкретен бенефициент за съответната дейност. Но видно от разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от ЗУСЕСИФ, не е задължително подаването на проектно предложение от бенефициента да приключи  с положителен за него резултат.  Напротив, съгласно, чл. 46, ал.1 и ал.2 от с.з., ръководителят на програмата може да прекрати  процедурата за предоставяне на БФП  и в този случай такава не се отпуска.  Следователно към момента на подаване на проектното предложение на 27.11.2017г./отразена и в административния договор/ Община Свиленград не е можела да знае дали ще бъде одобрена за участие в процедурата  за директно предоставяне  BG 16M1OP002-2.005“проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци“. Това  знание  е възникнало едва след получаване на покана за сключване на договор по  този проект получена на 20.06.2018г., респ. след сключване на последния на 29.06.2018г.  Че преценката за наличието на знание у възложителя  към момента на възлагане на поръчката е обвързана със наличието на сключен договор е видна и от практиката на Върховният административен съд, изразена в  Решение № 11995 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15408/2018 г., VII о.,  Съответно не може да се приеме, че Община Свиленград  при възлагане на обществените поръчки с предмет „Доставка на пластмасови съдове  за битови отпадъци /кофи/ с вместимост 240 л.“  и „Доставка на метални съдове за битови отпадъци /контейнери/ с вместимост 1100 литра“ е следвало да съобразява необходимостта от възлагане и на други обществени поръчки със сходен или аналогичен предмет.

 Предвид това доколкото обществените поръчки възлагани след сключване на административният договор-29.06.2018г. и след поканата за сключването му  са на стойност под праговете предвидени в чл. 20, ал.2, т 2, вр. с ал.1, т.1 , б.“б“ от ЗОП, то не може да се приеме, че  приложен ред за възлагане на обществени поръчки с по-ниски стойности,  а по отношение на тези открити преди сключване на административния договор и МОСВ, респ. преди получаване на поканата за сключване на договора е възложителя е бил в хипотезата на чл.21, ал.16, т.2 от ЗОП.

 Отделно от това, разпоредбата на т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности/преди изменението от 23.08.2019 г./ визира случаи на разделяне на поръчка, в резултат на което излиза извън обхвата на приложимите нормативни актове, т. е. избягва се публикуването в РОП/"ОВ" на ЕС за целия набор от строителни дейности, услуги или доставки – предмет на обществена поръчка. Разпоредбата на т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности/след изменението от 23.08.2019 г./ посочва, че за да е налице нередността, обявленията за разделените части от поръчката следва да не са публикувани в "ОВ" на ЕС, съответно в РОП за поръчките подлежащи на обявяване на национално ниво. Тоест в конкретния случай по така проведените  обществени поръчки е налице публикуване на обявата в РОП, а публикуване на обявите в ОВ на ЕС не е било необходимо.

Предвид липсата на нарушение, то неправилно  с оспореното решение на  Община Свиленград е  определена  финансова корекция.

 С оглед изложеното съдът намира , че оспореният акт е издаден в противоречие с материалният закон- основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Жалбата се явява основателна, а оспореното решение следва да бъде отменено.

При този изход на  спора  и предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, основателно се явява искането на  жалбоподателя  за присъждане на разноски по делото, в размер на 1320.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото–договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2019г.(л.149), фактура (л.150), и платежно нареждане (л. 151), се установява че този разход безспорно е извършен от оспорващата страна и възражението на ответника за недоказаност е неоснователно. До приключване на съдебното производство не  ответната страна не е ангажирала  възражение за прекомерност  на заплатения адвокатски хонорар, поради което разноските следва да бъдат присъдени в поискания размер.

Предвид горното, съдът 

                                                          РЕШИ:

 

 

 ОТМЕНЯ   Решение  от 25.06.2019г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС  и Гл.директор на ОПОС, с което на  Община Свиленград  е  определена   финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране  по ОПОС за 2014-20120г. разходи, представляващи  средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ от стойността на Договор за ОП1 №6/02.04.2019г. с изпълнител „Исе монтажен“ ООД и Договор за ОП 2 №7/22.04.2019г. с изпълнител „Смарт Бизнес Къмпани“ ЕООД.

ОСЪЖДА  Министерство на околната среда и водите, гр. София да заплати на Община Свиленград  разноски по делото в размер на  1320.00(хиляда триста и двадесет)лева.

Решението може да се обжалва с  касационна жалба от страните,   пред ВАС в 14- дневен срок от  съобщаването му.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: