Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимите Р. И. Б. ***, Ж. *** и Д.Й. *** за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 и т.12 вр. Чл. 129 ал.2 вр. Ал.1 вр. Чл. 20
ал.2 от НК и срещу подсъд. И.А.П. за престъпление по
чл. 131 ал.1 т.12 вр. Чл. Чл. 129 ал.2 вр. Ал.1 вр. Чл. 20 ал.2 от НК.
По
делото са предявени и приети за разглеждане граждански искове от Н.Д.М.
солидарно срещу четиримата подсъдими за сумата от 293.45лв. за причинени имуществени
вреди от престъплението и за сумата от 30 000лв. за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горните
суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. М. е конституиран
в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така както е
предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното
престъпление пледира на подсъдимите да се наложи наказание от една година
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок
от три години. Гражданските искове се преценят за основателни и се пледира за
уважаването им като иска за имуществено вреди бъде уважен до размера на
доказаните такива, а иска за неимуществени вреди – по справедливост.
Гражданският
ищец и частен обвинител Н.М. участва в производството чрез редовно упълномощен
повереник-адвокат. Чрез повереника си поддържа обвинението против подсъдимите.
Счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна и моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на инкриминираното
деяние. Поддържа се искането на държавното обвинение за вида и размера на
наказанието, което следва да им бъде наложено. Гражданските искове се поддържат
изцяло. Същите се считат за основателни и доказани и се иска уважаването им в
пълен размер, ведно с произтичащите законни последици.
Подсъдимите
Р.Б., Ж.Д., Д.М. и И.П. участват лично в съдебно
заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признават за виновни
по предявеното им обвинение, като дават подробни обяснения във връзка с него.
Лично и чрез защитата си считат обвинението за недоказано и молят за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на исковите претенции за
обезвреда.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната
фактическа обстановка:
Търговско
дружество „Каприз 2005“ ООД гр.Ямбол притежавало обект за обществено хранене –
ресторант „Каприз“, намиращ се в „Индустриалната зона“ на гр.Ямбол. *** на
дружеството била св. С.П. – *** на подсъдимия И.П.. Заведението било разположено на два етажа,
като на втория имало две зали – една по-голяма със сепарета и по-малка – с маси
и столове. До вторият етаж се стигало посредством две отделни стълбища – едно
от старата ресторантска част на първия етаж и друго от градината на ресторанта.
С
Трудови договори №№ ***, *** и *** първият сключен между Ж.Д. като работник и ЕТ“Каприз-Кис-С.П.“ – в качеството на работодател / С Договор
за прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ
ЕТ“Каприз-кис-С.П.“ било прехвърлено възмездно
на „Каприз 2005“ ООД като дружеството се явявало негов правоприемник/, а
останалите два - от една страна
между подсъдимите Р.Б. и Д.М. , в
качеството си на работници и от друга страна -
„Каприз 2005“ООД– в качеството на работодател - Д., Б. и М. били назначени на длъжност *** в
ресторант „Каприз“. Посочените подсъдими продължавали да заемат същата длъжност
и към 01.01.2017г.
Съгласно
т.3,т.4 и т.5 и II т.1. от приложените по делото длъжностни
характеристики, в качеството си на
охранители, подсъдимите били длъжни да реагират при произшествия, като
уведомяват незабавно управителят на фирмата и полицейските органи, да извършват дейности по защита и предотвратяване на посегателства
върху охраняваните обекти и имущество на
фирмата, при възникване на конфликти с
клиенти на охранявания обект да вземат участие в тяхното разрешаване и
отговаряли за недопускане на кражби от охранявания обект.
На
31.12.2016г срещу 01.01. 2017г. ресторантът работел, като посещението в него се
осъществявало посредством предварително закупени куверти. На работа били и
тримата подсъдими Д., Б. и М..
Подсъдимият И.П. също бил в заведението. В залата със сепаретата празнували компанията
на св. С.С., св. А.К. и св. С.Т., които били
настанени на една маса; компанията на св. И.М., ***му св. М. М. св. И.Б. и
съпругата му, които били настанени на една маса, компанията на св. В.В., св. Н.П. и св. Т.Д., които стояли на една маса и
компанията на св. Р.Р., Т.Д., В.В.
и К. В., които също стояли на една маса. В съседната на сепаретата зала на
втория етаж на ресторанта била настанена компанията на св. Н.М. в която били
съпругата му св. И.Т., св. П.Д. и съпругата му св.С.А., св. Д.Т. и съпругата му
св. П.Т., св. П.К. и съпругата му св. Р.И., св.Б.Щ., св.И.М., св. И.И. и св. В.М.. Всички били разположени на една маса, като в
съседство с тях се намирала друга компания, състояща се от двама мъже, две жени
и дете.
След полунощ, около 01.00ч. на 01.01.2017г . кампанията на св. Н.М. се подготвяла да си
тръгва, тъй като имали запазени места на бар. По повод ползване на единствената
тоалетна на етажа между св. Н.М. , св. П.Д. и св. В.М. от една страна и мъжете
от съседната компания възникнал вербален конфликт, който прераснал в бутане и
дърпане помежду им. Виждайки това св. Н.Й.
– *** в заведението уведомила охраната. Междувременно конфликта бил
преустановен, като по-малката компания напуснала заведението. Компанията на св.
Н.М. също се канела да си тръгне когато на вторият етаж се качили подсъдимите Р.Б.,
Ж.Д., Д.М. и И.П.. В близост до стълбището
подсъдимите започнали разговор със свидетелите В.М., Н.М. и П.Д.. Подсъд. И.П. попитал св. Н.М. кои са те и проблеми ли ще
създават. В хода на разговора тона между подсъдимите и посочените свидетели се
изострил при което подсъд. Р.Б.
извадил от джоба си лютив спрей за
самозащита и напръскал с него в лицето
свидетелите М. и Д.. В този момент в близост до тях се намирал и св. М.,
който се бил насочил към изхода на заведението, и лютивият спрей попаднал и в
неговото лице. Веднага след като напръскали с лютивия спрей подсъдимите
започнали да нанасят удари с ръце и метални палки по св. М., св.Д., св. М. и св.
М.. Свидетелят М. усетил силен удар с твърд предмет в главата си , в резултат
на което започнала да тече кръв от мястото на удара, при което последният
напуснал заведението. След като излязъл навън М. се обадил на тел.112 и съобщил
за случващото се и с такси отишъл до спешен център , където му била оказана
медицинска помощ.
Тъй
като от спрея им лютяло на очите и не могли да виждат св. Д. и св.М. се
отправили към тоалетната, за да се измият, а св. М. тръгнал да слиза надолу по
стълбите, за да излезе от заведението. Поради това, че от пръснатия спрей
лютяло на очите останалите клиенти на ресторанта също започнали да го напускат.
С помощта на съпругата си – св. Св. С.А. св. П.Д. успял да стигне до санитарното
помещение. Малко след него в тоалетната влязъл и св. М.. През това време
четиримата подсъдими последвали св. М. и св. Д.. Докато бил пред мивката и се
опитвал да се измие някой от подсъдимите нанесъл удар в главата на св. М. с
помощта на метална телескопична палка. Св. М. успял да излезе от тоалетната и
се опитал да избяга от ударите , но не успял. Подсъдимите започнали да му
нанасят удари с метални палки и юмруци, като го съборили на земята.
Ударите попадали в главата и тялото на М.,
като същият се опитвал да се предпази от тях с ръце. Св. П.К. се опитал да
помогне на М. като издърпа част от
подсъдимите, но на свой ред бил съборен от тях на земята. В този момент св. П.Д.
излязъл от тоалетната и успял да се измъкне от подсъдимите. С помощта на св. Д.Т.
бил изведен от заведението. Св.М. успял да се изправи и тръгнал да слиза надолу
по стълбите, където бил пресрещнат от св. Т. и с негова помощ напуснал
ресторанта. Пред заведението св. Т. се
свързал с тел.112 , за да подаде сигнал за случилото се.
Тъй
като не се чувствал добре св. Н. М. бил отведен от приятелите си в ЦСМП- Ямбол
за оказване на спешна помощ. Веднага след това св. Н.М., св. И.М., св.Д.Т., св.П.Т.,
св. С.А., св. В.М., св.П.Д., св. И.Т. и св. И. *** и дали обяснения по случая.
Пристигналите
на място полицейски служители – св. К. и св. Г. разговаряли пред ресторант
„Каприз“ със св.П. и подсъд. Ж.Д. от които били
уведомени, че участниците в конфликта са си тръгнали.
Видно
от заключението на изслушаната по делото видео-техническа експертиза при
изследването на предаденият от св. П. диск със запис от охранителните камери се
установяват две папки с видеофайлове. От кадрите са извлечени фотокопия ,
илюстриращи разположението на камерите и околната обстановка. Камерите са
монтирани на външните фасади и заснемат тротоарите край сградите. Никъде в
кадрите не се наблюдават хора, които извършват физическо насилие.
От
заключението на изслушаната комплексна съдебно -медицинска експертиза в
резултат на нанесения му на 01.01.2017 побой Н. М. е
получил контузия на главата с наличие на мораво кръвонасядане
с неправилна форма и размери 4/3 см. В челната област по средата; периорбитален хематом в ляво /кръвонасядане
на двата клепача на лявото око/ с морав цвят. ; две успоредно разположени едно
над друго мораво-синкави кръвонасядания с размери от
1/0.5 см. На разстояние 1 см. Едно от друго разположени над външния край на
лявата вежда; кръвонасядане с неправилно окръглена
форма и диаметър 2 см. С повърхностно охлузване в централната му част в лявата
челно-слепоочна област на главата; разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата, разположена напречно на срединната
линия с дължина около 4 см. Хирургично обработена; неправилно по форма с
мораво-червеникав цвят кръвонасядане с охлузване в
горния му край на площ от около 4/3 см., разположено на около 6 см. Зад лявата
ушна мида в тилната област; кръвонасядане с дължина
около 1 см. ,разположено по ръба на дясната ушна мида в средната й трета;
охлузване на кожата с размери 5/0.5см. и кръвонасядане
с мораво -червеникав цвят в дясната слепоочна област; болезнен травматичен оток
и кръвонасядане по лигавичната
повърхност на горната и долна устни в областта на предните зъби; интензивно
мораво-синкаво кръвонасядане с размери 5/2 см. По
горната повърхностна дясното рамо; двойно ивичесто кръвонясядане
с размери около 8/1.5 см. С охлузване на кожата във външния му край с размери
1/0.3 см. Разположено по горната повърхност на дясна раменна област; интензивно
мораво-синкаво кръвонасядане и умерено изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани по предно-външната повърхност на
лявата мишница на около 2 см. От мишничната свивка с
размери около 20/16 см.; в областта на дясната лопатка на гърба има двойно
ивичесто кръвонасядане с дължина около 7 см. Ширина
на ивиците около 0.3-0.5см. и светла ивица межда тях около 0.3 см. Към външния
край кръвонасядането има охлузване с червеникав цвят
и отпадане на епидермиса, като в тази област двойната ивица е разширена и е с
размери около 1.5/1 см. Непосредствено под нея, като продължение на тази двойна
ивица наличие на синкаво кръвонасядане2.5/2 см.; кръвонасядане
с повърхностно охлузване на кожата с размери 2.5/2 см. В горно-вътрешния край
на лявата лопатка; косо разположено двойно-ивичесто кръвонасядане
в областта на гривнената става с дължина около 1 см.;
болезнен травматичен оток и кръвонасядане с
мораво-синкав цвят по гърба на дясната гривнена става
, обхващащи областта на ставите между дланните кости
на втори, трети и четвърти пръсти, както и областта на първа и втора фаланги на
трети и четвърти пръсти; клинични и рентгенологични
данни за открито многофрагментно счупване на втората фаланга на втори пръст на
лявата ръка с изразена дислокация на костните фрагменти с луксация
на първа интерфалангеална става и разкъсване на колатерален лигамент и сухожилната лента на мускула разгъвач
на пръста, наложили оперативно лечение. Според вещите лица описаните увреждания
се дължат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от
пострадалия. Описаните двойно ивичести кръвонасядания
се дължат на силни удари с твърд тъп предмет
с ограничена площ на удрящата повърхност, като дължината й надвишава
значително нейната ширина. Такава характеристика на удрящата повърхност
притежават предметите с цилиндрична и продълговата форма, като полка, пръчка,
тръба, сап и др.. На силни удари с твърд предмет с такава характеристика на
удрящата повърхност според вещите лица най-вероятно се дължи и разкъсно-контузната рана в тилната област на главата както
и откритото многофрагментно счупване на втората фаланга на втори пръст на
лявата ръка на пострадалия. Последното се дължина силен директен удар в мястото
на увреждането с твърдия предмет. Останалите увреждания се дължат най-вероятно
на силни удари с ръце и/или крака. При тези от уврежданията, при които е налице
и повърхностно охлузване на кожата е било налице и тангенциално действие на
травмиращия агент. Съдейки по локализацията на уврежданията и техните
характеристики може да се направи заключение, че на пострадалия са били
нанесени не по-малко от 17-18 удара, като тяхната последователност не може да
бъде определена по медицински път. В резултат на силен удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет в тилната област на главата пострадалият
Н.М. е получил разкъсно-контузна рана, наложила
хирургична обработка и шев. По своя характер разкъсно-контузната
рана представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в
засегнатата област и е осъществила медико-биологичния характеризиращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК/.Разкъсно-контузни
наранявания от такъв характер заздравяват за срок от около 20-25
дни при нормален ход на оздравителните процеси. В резултат на множество силни
удари по главата , горните крайници и тялото пострадалия М. е получил множество
различни по размери кръвонасядания, повърхностни
охлузвания на кожата и болезнени травматични отоци, които в своята съвкупност
са осъществили смисъла на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл. 129 от НК/. Уврежданията от такъв характер отзвучават напълно за срок от около 15-20 дни при нормален ход
на оздравителните процеси. В резултат на силен директен удар с твърд, тъп
предмет с ограничена удряща повърхност в областта на втората фаланга на втори
пръст на лявата ръка М. е получил открито многофрагментно счупване на фалангата
с изразена дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация на първа интерфалангеална
става . Това е наложило извършването на
оперативно лечение с цел по-точно и пълно алиниране
на костните фрагменти и възстановяване интегритета на ставата и костта. По време
на операцията е било установено увреждане на сухожилието на мускула, който
разгъва пръста и на ставни връзки , които са били възстановени оперативно.
Увреждане от такъв характер е довело до затрудняване на движенията на пръста и хватателната функция на ръката за срок не по-малък от два
месеца при нормален ход на оздравителните процеси . По този начин увреждането е
осъществило смисъла на медико-биологичния признак трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник. Възможно е да не бъдат възстановени в пълен
обем движенията на пръста, поради особеностите на мястото на увреждането и
неговите характеристики. При разпита им в съдебно заседание вещите лица сочат, че
откритата фрактура на втори пръст на лява ръка е възможно да бъде получена при
нанасяне на удар с юмрук от страна на пострадалия. По-скоро е резултат от
защитна реакция при опит на пострадалия да се предпази с ръце, но не е изключен
като възможен механизъм и счупване в резултат на удар с юмрук. Обикновено при
удар с юмрук се получават увреждания по метакарпофалангеалните
стави – главичките на предкитковите кости, докато в
случая е увредена проксимална интерфалангеална става
на втория пръст.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на
обясненията на подсъдимите Р.Б., Ж.Д., Д.М. и И.П.,
от части от показанията на свидетелите Н.М., В.В., П.Д.,
И.М., Д.Т., С.А., П.Т., Ж.Г., Н.Й., И.И., С.П., С.С., Н.П., И.М., М. М., С.Т., А.К.,
Р.И., П.К., Р.Р., В.М., И.Б., Т.Д., от показанията на свидетелите Б.Щ., Д.М., П.Г.,
Т.К., от дадените в хода на досъдебното производство показания на И.Т. и М. М.,
прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, от писмените
заключения на изслушаните по делото видео-техническа и комплексна
съдебно-медицинска експертизи и разпита в съдебно заседание на вещите лица В.,
С. Х., а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства,
а именно: лист за преглед на пациент в спешно отделение, Трудови договори №№ ***,
договор за прехвърляне на предприятие по чл. 15 ТЗ, СМУ№***, ИЗ ***, лист за
преглед на пациент в спешно отделение от 3.01.17, длъжностна характеристика – 3
бр., писмо от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112 Бургас, справка
Търговски регистър – 2бр. фактура № 5008/3.01.17 и касов бон към нея, фактура №
*********/9.01.17 и касов бон към нея , фактура № *********/ 13.01.17 и касов
бон към нея, фактура № *********/ 20.01.17 и касов бон към нея, фактура №
*********/18.05.17 и касов бон към нея, фактура № *********/26.04.17 и касов
бон към нея, фактура № *********/6.02.17 и касов бон към нея, фактура №
*********/ 13.02.2017 и касов бон към нея, фактура № *********/ 8.02.2017 и
касов бон към нея , фактура № *********/14.03.2017 и касов бон към нея, фактура
№ *********/28.02.2017 и касов бон към нея , 4 бр. фискални бонове, писмо изх.
№ 105840-385/21.10.2019 на Дирекция „Национална система 112“, писмо изх. №
29440/4.11.2019 на „Теленор България“ ЕАД, писмо изх.№ 17741/7.11.19 на
Виваком“ АД, писмо изх. № 21382/1.11.19 на „А1 България ЕАД, писмо изх. №
31634/25.11.19 на „Теленор България“ ЕАД, Справка изх. № 32600-8501/24.10.19 и
приложените към нея заверени копия от „Дневник за получени и предадени сигнали
и разпореждания, воден в ОДЧ при ОД МВР
Ямбол, справки за съдимост – 3бр.
При
установяване на горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията
на четиримата подсъдими в частта им, в която се твърди, че никой от тях не е
нанасял удари на св. М. и, че действията
им са се изразявали в разтърваване на биещи се лица при масово сбиване между компанията на св.М. и друга
компания от ресторанта. Обясненията на подсъдимите имат двояк характер, като
освен доказателствено средство последните са и средство за защита, поради което
и не следва да бъдат приемани
безкритично. В тази им част обясненията на подсъдимите се подкрепят от
показанията на свидетелите Й. и П., но следва да
се има предвид, че първата е от персонала на заведението, а втората е управител
на юридическото лице, собственик на ресторанта, и съпруга на подсъд. П.. Като част от един работен колектив с подсъдимите е обяснимо посочените
свидетели да са солидарни с действията
им, а от друга страна св.П., малко или много, също носи отговорност за реда в
ресторанта, поради което и е логично чрез даването на неверни показания да се
опитат да оневинят действията на подсъдимите, които са им колеги, приятели и в
близка родствена връзка. От друга страна
показанията на посочените свидетели са нелогични и противоречиви. Така св. П. и св. Г. /също част от персонала на
заведението/, твърдят , че са се намирали в кухнята на ресторанта, от където са
чули шум от “силни трясъци и чупене“ /св.Г./
и пищене на две деца от горния етаж , като П. твърди, че е чула израза
„не убивайте тате“. И двете свидетелки сочат, че именно чутото ги е накарало да
се качат на втория етаж на ресторанта. Същевременно подсъдимите , които са се
намирали на първия етаж на заведението – двама от тях в старата ресторантска
част и двама в зимната градина /тоест в много по-голяма близост до източника на
шума, в сравнение с Г. и П./, не са чули никакъв шум, в това число и този ,
който е накарал посочените две свидетелки да се качат горе и се е наложило да бъдат повикани на втория
етаж – по твърдения на св. П. и св. Й. , а и на самите подсъдими. До колкото се
твърди от всички свидетели , че в ресторанта вечерта е имало музика, като св. П.
пояснява, че : “в ресторантската част имаме наша озвучителна уредба обща. В
градината озвучителната уредба е друга. Един час музикантите са в градината и
след това един час свирят в ресторанта и горната част. Музиките също са
различни“ съдът приема , че не е имало как докато са били в кухнята посочените
две свидетелки да възприемат твърдяното, още по-малко отчетливо да различат фрази от речта. Показанията на двете свидетелки са
и взаимно противоречиви като П. сочи: „Видях над десет души между двете зали,
които се биеха“, докато на свой ред Й. твърди че броят на биещите се е бил три
пъти по-голям „В компанията, чиято маса
аз обслужвах бяха 15 момчета. И другата компания бяха пак толкова момчета.
Започнаха да се удрят един друг.“. Същевременно същата свидетелка в показанията
си сочи, че в залата, в която е станал боя са били шест компании, докато св. Г. твърди, че тази зала побира
около 30 човека /т.е. би се изчерпала само с капацитета на биещите се компании/
и вечерта в нея са били настанени три компании. Св.П. първоначално твърди, че е
поръчала на една от сервитьорките да повика охраната , а по-късно сочи, че сама
се е надвесила над парапета и е повикала охраната. От друга страна и св. Й.
твърди, че сама е повикала подсъдимите, без да съобщава , че св. П. изобщо се е
намирала на втория етаж. Идентични с показанията на св. Й. са и обясненията на
четиримата подсъдими. Св. П. сочи, че на
втория етаж е имало локви кръв, обстоятелство, което не се съобщава от нито
един от подсъдимите или разпитаните свидетели. Нещо повече, по-голяма част от
тях /св. Ст.С., св. М.М. и др./, макар и да сочат, че
е имало сбиване, твърдят, че не са забелязали наранявания у някое лице, а св. Ст.
Т.. сочи, че не е видял кръв по земята Св.П. твърди, че е видяла по време на
боя подсъд. Д. след удар от св. Н.М. да пада на
земята и да си удря главата в плочките: “Ж. падна и главата му издрънча в
плочките. Дори си помислих , че няма да стане, защото падна с гръб и главата му
се удари в плочките“. подсъд. Д. твърди, че му е бил изкаран въздуха от св. М.,
при което е „приколеничил“, като в тази насока са и обясненията
на Р.Б.. С оглед описаните противоречия
съдът отказа да даде вяра на показанията на св. П. в посочените им части.
В
подкрепа на твърденията на подсъдимите за наличието на масово сбиване между две
компании преди качването им на втория етаж са и показанията на свидетелите В., С.,
П., М., М. Ст.Т., К. и Р.. Последните, макар и на
пръв поглед да са незаинтересовани от изхода на делото, като трети, не
участващи в конфликта лица, са в определени зависимости с подсъдимите, като св.
П. съобщава, че подсъд. Ив.П. е *** на футболния
клуб, в който същият играе, св. М., съобщава, че е бил издирен за свидетел от
сервитьорката и единия от охранителите,
св. Ст.Т., сочи че лице на име С. /св. С.С./
имал познат от охраната и го потърсил да свидетелства, същото съобщава и св. К.,
св. С. е познат на обвиняемия М. и именно посредством него става връзката със
св. Ст.Т. и К..
В
противоречие с обясненията на подсъдимите и показанията на посочената група
свидетели са показанията на пострадалия Н.М., показанията на свидетелите П.Д., И.М.,
Д.Т., С.А., П.Т., И.И., Р.И., П.К., В.М., дадените в
хода на досъдебното производство показания на св. И.Т., прочетени в съдебно
заседание по предвидения процесуален ред. Действително Н.М. е пострадал от
престъплението, конституиран е в процеса в качеството на граждански ищец и
частен обвинител и като такъв е заинтересован от изхода на делото. Свидетелите П.Д.,
И.М., Д.Т., С.А., П.Т., И.И., Р.И., П.К., В.М., макар
и пряко да не са заинтересовани от изхода на делото са приятели на св. Н.М. , а
св. И.Т. му е съпруга, поради което би могло да се приеме, че същите биха
свидетелствали пред съда в интерес на пострадалия. Следва да се има предвид
обаче, че показанията на последните, в частта им, в която се твърди , че не е
имало сбиване между тяхната компания и друга компания от заведението , а
нараняванията са им причинени от подсъдимите се подкрепят индиректно от данните от „Национална система 112“ ,
показанията на разпитаните полицейски служители св. К. и св. Г. и обективните
находки по време на прегледа на Н.М. от страна на съдебния лекар и от заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица са категорични, че установените
увреждания по тялото на пострадалия имат травматична генеза и се дължат на нанесени
не по-малко от 17-18 удара. Съдът прие,
че действително вечерта е възникнал вербален конфликт между компанията на
пострадалия М. и намираща се в съседство до тях друга компания, като в тази
насока даде вяра на показанията на свидетелите Н.М., П.Д., И.М., Д.Т., С.А., П.Т.,
И.И., Р.И., П.К., И.Т., В.М.. В тази им част посочените гласни
доказателства не са в противоречие с останалия доказателствен материал. Съдът
прие, че в определен момент вербалния конфликт е преминал към буткане и дърпане
между св. В.М. и мъж от другата компания, като даде вяра на показанията на св.М.
и св. Й.. Съдът прие, че при пристигането на подсъдимите конфликта между двете
компании вече е бил прекратен и не е прераствал в сбиване като в тази насока
даде вяра на показанията на св. Н.М., П.Д., Ив.М., Д.Т., Ст.А., П.Т., Ив.И., Р.И.,
Пл. К. , И.Т., В.М.. За да даде вяра на посочените свидетели съдът изходи от
обстоятелството, че по делото се събраха данни за пострадали от инцидента лица
единствено от компанията на св. Н.М. и от подсъдимите. При наличие на такова
мащабно сбиване между две компании, така както се твърди от подсъдимите,
свидетелите С.П., Н.Й., В., С., П., М.,
Ст.Т. и К. логично би било да има
пострадали лица и от другата компания, с която се твърди, че компанията на св.
Н.М. е влязла във физическа саморазправа. Такива обаче не са установени.
Липсват подадени сигнали на тел.112 или оплаквания до полицията с твърдения в
тази насока. Единствените които са подали сигнал за случилото се както на
тел.112 така и пряко още вечерта на 01.01.2017г в полицията са именно хора от
компанията на св.Н.М.. Следва да се
отбележи, че от компания състояща се от 13 човека девет от тях , в това число и
бременна в осмия месец жена /С.П. /А./, са отишли на 01.01.2017г в РУ Ямбол и
са дали сведения за случилото се. Данните, които са посочили собственоръчно в
сведенията са идентични и с показанията им впоследствие при разпита им по
досъдебното производство и дадените показания по време на съдебното следствие.
Самите подсъдими Б., Д. и М., въпреки, че като охранители са били длъжни при
произшествие да уведомят незабавно органите на полицията / т.3 от длъжностните
им характеристики/ не са сторили това. Не само , че не са подали сигнал за
случилото се, но и при идването на място на полицейските служители –
свидетелите Г. и К. са им казали, че участниците в инцидента са си тръгнали и
не са ги уведомили за разрушено имущество в ресторанта, така както се твърди в
с.з. Нещо повече сигналът за това до РУ Ямбол е подаден едва на 17.01.2017г
значително след датата на твърдените събития, в момент, в който подсъдимите и
св. П. вече са знаели, че пострадалият Н.М. е подал жалба за причинена му
телесна повреда. По този начин съдът
приема , че подсъдимите и собственика на заведението са се опитали да изградят
защитна версия за действията на подсъдимите в нощта на инцидента, която се
поддържа и при съдебното разглеждане на делото. В тази насока съдът счита като
неоснователни твърденията на св. П., че св.К. е влязъл в ресторанта и е видял
нанесените материални щети и твърденията на подсъдимия П., че на 2.01.2017г е
бил извършен оглед в заведението, по време на който са били констатирани
щетите. От една страна св. К. в показанията си пред съда отрича да е влизал
вечерта в заведението, а от друга страна по делото липсва протокол за
извършването на оглед в процесния ресторант , а и не би могло да бъде извършен
такъв на сочената от П. дата, доколкото, както беше отбелязано по-горе, сигналът
за това е подаден до РУ-Ямбол петнайсет дни по-късно.
Съдът
прие, че част от подсъдимите са имали в себе си метални телескопични палки ,
които са използвали по време на побоя, като в тази насока даде вяра на
показанията на свидетелите Н.М., П.Д.. Ив.М., Д.Т., Ст.А., П.Т., Ив.И.. В тази
насока са и данните, съдържащи се в медицинската документация и заключението на
вещите лица-медици, че установените двойно ивичести кръвонасядания
по тялото на пострадалия Н.М. са оставени от цилиндричен предмет имащ
характеристиката на палка или бухалка. Самите подсъдими И.П. и Ж.Д. и
свидетелите Ал.К. и Ст. Т. също твърдят, че вечерта е имало метални палки /
бухалки/, макар и да сочат, че същите са били не в подсъдимите , а в биещите се
лица от двете компания. В тази им част съдът отказа да даде вяра на обясненията
на подсъдимите П. и Д. и показанията на св. К. и Ст.Т., тъй като противоречи на
житейската логика да отиваш да празнуваш посрещането на новата година в
приятелска компания въоръжен с телескопична метална палка. Доколкото работата
на подсъдимите е била свързана с охрана във въпросното заведение и е изисквала
потушаването на конфликтни ситуации, в това число и такива свързани с физическа
саморазправа е логично и обосновано /макар и противоправно/ именно охранителите
в заведението да са разполагали с такива предмети. В тази насока съдът отказа да даде вяра на показанията
на св. С., П., М.Й. и П. в частта им в която се твърди, че вечерта не е имало
метални палки / и в частност подсъдимите/. В тази им част показанията на
свидетелите С., П., М.Й. и П.
противоречат както на показанията на свидетелите Н.М., П.Д.. Ив.М., Д.Т., Ст.А.,
П.Т., Ив.И., така и на обясненията и показанията на И.П. и Ж.Д. и свидетелите
Ал.К. и Ст. Т., но най-вече противоречат на обективните находки при освидетелстването
на пострадалия Н.М. , а именно двойно-ивичестите наранявания, които според вещите
лица са оставени от предмети, имащи характеристиката на метална палка .
Относно
факта кой от подсъдимите с кого се е качил на втория етаж и кой от тях е
използвал лютивия спрей съдът констатира противоречие между обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите Н.М., П.Д., И.М., Д. Т. С.А.. И
подсъдимите и посочените свидетели са категорични , че качването на втория етаж
на подсъдимите е било на две двойки като свидетелите М., Д., Т. и А. сочат, че
първо са се качили Ж.Д. и Р.Б., а впоследствие И.П. и Д.М., а подсъдимите от своя
страна твърдят, че първо са се качили И.П. и Р.Б., а впоследствие Ж.Д. и Д.М..
Твърденията на подсъдимите в тази им част се подкрепят от показанията на св. Н.Й., В показанията си св. И.М. подкрепя версията
на подсъдимите, като казва , че първо се е качил собственика с един охранител,
а след това Ж.. При установяване на тези факти съдът даде вяра на обясненията
на подсъдимите и показанията на св. М. , тъй като същите са логични,
последователни и безпротиворечиви. На следващо място
съдът приема, че този факт е ирелевантен към предявеното на подсъдимите
обвинение, за да се опитат последните, чрез
даване на неверни обяснения да повлияят на изхода на делото.
Констатираните противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията
на свидетелите М., Д., Т. и А. в
посочените им части съдът отдава на обстоятелството, че никой от посочените
свидетели не е познавал подсъдимите до нощта на инцидента, физически
подсъдимите Ив.П. и Ж.Д. се открояват от другите двама подсъдими, докато Р.Б. и
Д.М. са със сходна физика и външност и е лесно да бъдат объркани. По същата
причина съдът отказа да даде вяра на показанията на свидетелите М., Д.Т. , Ст.А.,
че е напръскал със спрей подсъд. М.. От една страна
показанията на тези свидетели противоречат на обясненията на всички подсъдими и
показанията на свидетелите Н.Й., и С.П. , които са категорични, че подсъд. Б. е използвал спрея. От друга страна и подсъдимите
и посочените свидетели Й. и П. от една
страна и свидетелите Н.М., Д., Т. и А. твърдят, че е напръскал със спрей
охранителят, който е бил с подсъд. И.П.. Всичко това
е една индиция , че свидетелите М., Д.Т. и Ст.А.
грешат при идентифицирането на подсъдимите Д.М. и Р.Б..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
Р.Б., Ж.Д. и Д.М. с деянието си са осъществили както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 и т.12 вр. Чл.
129 ал.2 вр. Ал.1 вр. Чл.20 ал.2 НК, а
подсъдимият И.П. – състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. Чл. 129
ал.2 вр. Ал.1 вр. Чл.20 ал.2 НК, тъй
като на 01.01.2017г около 01.00ч. в гр. Ямбол , в ресторант „Каприз“, находящ се в „Индустриална зона“, действайки в съучастие,
като съизвършители, чрез нанасяне на удари с метални
палки и юмруци в областта на тялото и ръцете на Н.Д.М. *** са причинили на
същия средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
втората фаланга на втория пръст на лявата ръка с изразена дислокация на
костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация
на първа интерфалангеална става, довели до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок не по-малък от два
месеца при нормален ход на развитие на оздравителните процеси, като деянието е
извършено по хулигански подбуди и Ж.Д., Р.Б. и Д.М. са действали в качеството
им на длъжностни лица – охранители в „Каприз 2005“ ООД Ямбол.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството н а деянието се установява по несъмнен начин от
показанията на пострадалия Н.М., които се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелите П. Д., Ив. М., Д.Т., С.А., П.Т., И.И., Р.И.,
П.К., И.Т., В.М. и заключението на изслушаната комплексна съдебно-медицинска
експертиза. Всеки един от посочените по-горе свидетели е категоричен, че Н.М. е
получил процесните наранявания в резултат от нанесени му множество удари с
ръце и метални палки по главата и
тялото от страна на четиримата подсъдими. В заключението на изслушаната
комплексна съдебно-медицинска експертиза се сочи, че М. е получил откритото
многофрагментно счупване на втората фаланга на втори пръст на лявата ръка с
изразена дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация на първа интерфалангеална
става в резултат на силен директен удар с твърд, тъп предмет с ограничена
удряща повърхност в областта на мястото на уврежданията . При
разпита им в съдебно заседание вещите допускат, че е възможно откритата
фрактура на втори пръст на лява ръка да бъде получена и при нанасяне на удар с
юмрук от страна на пострадалия, но по-скоро е резултат от защитна реакция при
опит на същия да се предпази с ръце . Вещите лица уточняват, че обикновено при
удар с юмрук се получават увреждания по метакарпофалангеалните
стави – главичките на предкитковите кости, докато в
случая е увредена проксимална интерфалангеална става
на втория пръст. Доколкото се касае за увреждания на лявата ръка на пострадалия
/при липса на доказателства тя да е водещата ръка при М./ и при липсата на
категорични гласни доказателства същият да е нанасял удар с юмрук съдът прие
като механизъм на получаване на уврежданията силен
директен удар с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност в областта на
мястото на уврежданията . Съдът прие, че и четиримата подсъдими са
действали в съучастие, като съизвършители , тъй като и четиримата са
осъществили елементи от състава на изпълнителното деяние. Общността на умисъла
е била резултат на мълчаливото координиране на престъпните прояви на всеки един
от тях.
От обективна страна изпълнителното
деяние се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за типично
резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело
до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на
движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи,
без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на
лицето или други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания,
които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В конкретния случай по безспорен начин
се установява, че св. Н.М. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като
средна телесна повреда, тъй като многофрагментното счупване на втората фаланга на втори пръст на лявата ръка с изразена
дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация на първа интерфалангеална
става са довели до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за срок
не по-малко от два месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси . В тази насока относно медико-биологичната характеристика на
причинените на пострадалия телесни увреждания съдът даде вяра на заключението
на изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. В тази насока е и
приложената по делото медицинска документация.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимите и причиненото на пострадалия телесно
увреждане. Видно от събраните по делото гласни доказателства и разпита в
съдебно заседание на вещите лица медици счупването на втората фаланга на втори пръст на лявата
ръка на пострадалия е резултат от силен директен удар с твърд, тъп предмет с
ограничена удряща повърхност в областта на мястото на уврежданията
Съдът
прие, че при осъществяване на горното деяние подсъдимите не са действали в условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл. 12 ал.1 от НК или превишаване на пределите й, така както се
твърди от защитата им. Съгласно цитираната законова разпоредба не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Съгласно вложеното разбиране на
Върховния съд в Постановление №12/1973г на Пленума, за да е налице сложния
фактически състав на неизбежната отбрана е необходимо започнало и неприключило
обществено опасно и противоправно нападение от човек, причиняване вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на
нападението както и наличие на съответствие между защитата и нападението. В конкретният
случай съдът прие, че макар и в началото да е имало вербален конфликт между
компанията на пострадалия и друга компания в заведението, прерастнал
в бутане и дърпане, при качването на подсъдимите на втория етаж същият вече е
бил потушен. Поради това не би могло действията на подсъдимите да се
квалифицират като неизбежна отбрана или като такива извършени при превишаване
на пределите й.
При извършване на инкриминираното деяние несъмнено подсъдимите Д., Б. и М. са имали
качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК, тъй като въз
основа на сключени трудови договори и вменени им задължения с длъжностна
характеристика са изпълнявали работа свързана с пазене на чуждо имущество. И
същите са действали при изпълнение на службата си, доколкото към момента
на деянието са били на работа като охрана в ресторант „Каприз“ и с
длъжностните им характеристики им е било вменено при възникване на конфликти с клиенти на
охранявания обект да вземат участие в тяхното разрешаване. Всичко това определя
съставомерността на извършеното от тях престъпление
по квалифициращия състав на чл.131 ал.1 т.2 НК.
По
отношение на четиримата подсъдими е налице и квалифициращия признак по чл. 131
ал.1 т.12 НК, а именно телесна повреда, причинена по хулиганско подбуди ”.
Действията на подсъдимите се характеризират като непристойни , тъй като са свързани с нарушаване на установения ред за
поведение на обществени места и междуличностни взаимоотношения, засягащи както честа и достойнството , така и
телесната неприкосновеност на гражданите. С тези си действия всеки един от
подсъдимите грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото, към изградените морални норми за
нормалното му съществуване . Директната физическа нападка осъществена от
подсъдимите в заведение , докато хората празнуват посрещането на новата година,
в присъствието на множество хора, изразяваща се в нанасянето на множество удари
с ръце и метални палки /бухалки/ на клиенти на заведението, с които до този
момент подсъдимите не са имали никакви отношения, както и липсата на какъвто и
да било мотив за извършването им, се
характеризира с изключителна дързост и цинизъм и афиширано
пренебрежително отношение към морално-етичните норми за обществено поведение
. Твърденията на подсъдимите, че
действията им са били предизвикани от причиняване
на масови безредици от компанията на пострадалия М., в това число и лично от
него съдът приема за защитна реакция и
опит за смекчаване на наказателната отговорност за извършеното деяние.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите с пряк умисъл.
Същите са съзнавали, че с нанасянето на удари в областта на главата и тялото на пострадалия
ще му причинят телесни увреждания със значителен интензитет и пряко са целели настъпването на този
вредоносен резултат. Всеки един от
подсъдимите е съзнавал, че участва в осъществяване на инкриминираното деяние
съвместно с останалите подсъдими, като в случая общността на умисъла се е
явявала резултат от моментното координиране на престъпните прояви
При определяне вида и размера на наложените
на подсъдимите наказания съдът взе предвид следното: От една страна
съобрази сравнително високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от вида и интензитета
на причинените на Н.М. телесни увреждания, наличието и на няколко по-леки, несъставомерни телесни повреди, обстоятелството, че
телесната повреда е причинена на пострадалия на 1.01.2017г, в момент, в който
същият е празнувал идването на новата година, наличието на два квалифициращи
признака спрямо подсъдимите Б., Димитрови М.. От друга страна съдът взе предвид
дадените обяснения от страна на подсъдимите по време на съдебното следствие, с
което отчасти са способствали за изясняване на фактическата обстановка по
делото, чистото съдебно минало на подсъдимите , изминалия значителен период от
време от извършване на деянието до постановяване на присъдата. С оглед на всичко това съдът прецени, че са
налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
същевременно и най-лекото, предвидено в закона наказание от две години лишаване
от свобода е несъразмерно тежко за извършеното, поради което определи наказание
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК под предвидения в закона минимум, а именно
лишаване от свобода за срок от десет месеца. Съдът определи на четиримата подсъдими
еднакви по вид и размер наказания като изходи от съразмерния им принос при
осъществяване на престъпната деятелност
Тъй като подсъдимите са с чисто съдебно
минало, наложеното им наказание е под три години лишаване от свобода и съдът
прецени, че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо да изтърпят
ефективно наложените им наказания, съдът, на основание чл. 66 ал.1 от НК,
отложи изтърпяването на същите за изпитателен срок от по три години, за всеки един от подсъдимите, считано от
влизане на присъдата в сила.
При
този изход на делото, съдът счете предявеният солидарно срещу четиримата подсъдими граждански иск за обезвреда на
причинените от престъплението имуществени вреди за основателен и доказан в
пълен размер. Видно от приложените по делото разходооправдателни
документи гр.ищец М. е заплатил разноски за оказаното му медицинско обслужване
и медикаменти във връзка с лечението на причиненото от подсъдимите телесно
увреждане в размер на претендираната сума от 293.45лв. Ето защо съдът уважи
иска за имуществени вреди в пълен размер. Искът за причинени неимуществени
вреди от престъплението също беше приет за основателен и доказан. По
справедливост съдът го уважи до размера на 20 000 лв. За да уважи искът в този размер съдът отчете интензитета и
характера на причинените телесни увреждания и необходимия период за
отзвучаването на травмите. Претърпените от страна на пострадалия значителни болки и страдания за един
продължителен период от време. Обстоятелството, че и към настоящия момент пострадалият
не е могъл да възстанови в пълен обем движенията на пръста /а вероятно това
няма да се случи и в бъдеще/ поради особеностите на мястото на увреждането и
неговите характеристики. Причиняването на множество други по-леки наранявания на
пострадалия от категорията на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК.
Горните обстоятелства, мотивираха съда да присъди обезщетение в посочения
размер. Искът за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до предявения от 30
000лв., като неоснователен и недоказан, съдът отхвърли. Доколкото се касае за
вземания на деликтно основание изискуемостта на същото възниква с настъпване н
увреждащото събитие. Т.е. от този момент вземанията стават и лихвоносни. С
оглед на това върху присъдените суми, съдът постанови да се изплати законна
лихва от датата на увреждането – 01.01.2017г. до окончателното й изплащане.
При
горния изход на делото , съдът на осн. Чл. 189 ал.3 НПК осъди подсъдимите Р.Б., Ж.Д., И.П. и Д.М. да
заплатят направените по делото разноски в размер на по 112.39лв. за всеки един
от тях , вносими в полза на републиканския бюджет по сметка на
ОД на МВР, в размер на по 25лв., вносими в полза на
съдебната власт по сметката на ЯРС,
както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 202.94
лв. за всеки от тях. Съдът осъди четиримата подсъдими солидарно да заплатят на
гражданския ищец и частен обвинител М. направените по делото разноски в размер
на 1400лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: