Присъда по дело №6103/2016 на Районен съд - Бургас

 

Мотиви към Присъда №137 от 06.07.2017година, постановена по НОХД № 6103/ 2016 г. по описа на Районен съд-Бургас

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас, с който са повдигнати следните обвинения:

1. Против М.Г.П. ЕГН ********** *** - за това, че:

На 22.10.2016 година, около 03.30 часа, в гр. Бургас, пред дискотека „А.”, находяща се на ул. „Иван Шишман”, употребил сила с цел да принуди орган на властта - младши инспектор П.Д.С., полицейския служител при ОД на МВР- Бургас, на длъжност „Старши полицай” в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР - Бургас, да пропусне нещо по служба, а именно: да извърши проверка на личните му документи по реда на чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР, за да установи самоличността му, както и да го задържи на основание чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР, поради отказа му да се легитимира и да представи поискания му от полицейския служител документ за самоличност, като изблъсквал полицейския служител с предната част на тялото си, а при задържането му се опитвал да се освободи чрез дърпане на ръцете и тялото си при поставянето на белезници и при отвеждането му до патрулния автомобил - престъпление по чл.269 ал.1 от НК;

 

2. Против Я.З.К. ЕГН ********** *** – за това, че :

На 22.10.2016 година, около 03.30 часа, в гр. Бургас, пред дискотека „А.”, находяща се на ул. „Иван Шишман”, употребил сила с цел да принуди орган на властта - младши инспектор П.Д.С., полицейския служител при ОД на МВР- Бургас, на длъжност „Старши полицай” в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР - Бургас, да пропусне нещо по служба, а именно: да извърши проверка на личните документи на М.Г.П. ЕГН ********** по реда на чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР, за да установи самоличността му, както и да задържи на основание чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР М.Г.П. ЕГН **********, поради отказа на последния  да се легитимира и да представи поискания му от полицейския служител документ за самоличност, като многократно избутвал с ръце С. и го дърпал за рамото - престъпление по чл.269 ал.1 от НК.

След предложено и допуснато по реда на чл.287 ал.1 от НПК съществено изменение на обстоятелствената част на обвиненията, повдигнати срещу подсъдимите М.П. и Яно К., в съдебното следствие обвиненията придобиха следното актуално фактическо съдържание и правна квалификация:

 

1. Против М.Г.П. ЕГН ********** *** - за това, че:

На 22.10.2016 година, около 03.30 часа, в гр. Бургас, пред дискотека „А.”, находяща се на ул. „Иван Шишман”, противозаконно пречил на орган на властта - младши инспектор П.Д.С., полицейския служител при ОД на МВР- Бургас, на длъжност „Старши полицай” в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР - Бургас, да изпълни задълженията си, а именно: да извърши проверка на личните му документи по реда на чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР, за да установи самоличността му, изразяващо се в отказ да предостави документ за самоличност и да съобщи личните си данни, след издадено устно полицейско разпореждане на основание чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, и да го задържи на основание чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР и свързаното с това използване на помощни средства - белезници, на основание чл.85 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР, като се опитвал да се освободи чрез дърпане на ръцете и тялото си, вдигане на ръцете си над главата при поставянето на белезници, бутнал полицейския служител с предната част на тялото си - престъпление по чл.270 ал.1 от НК;

 

2. Против Я.З.К. ЕГН ********** *** – за това, че :

На 22.10.2016 година, около 03.30 часа, в гр. Бургас, пред дискотека „А.”, находяща се на ул. „Иван Шишман”, противозаконно пречил на орган на властта - младши инспектор П.Д.С., полицейския служител при ОД на МВР- Бургас, на длъжност „Старши полицай” в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР - Бургас, да изпълни задълженията си, а именно: да извърши проверка на личните документи на М.Г.П. ЕГН ********** по реда на чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР, за да установи самоличността му, и да задържи М.Г.П., ЕГН ********** на основание чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР и свързаното с това използване на помощни средства - белезници, на основание чл.85 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР, като заставал между полицейския служител и П., и издърпвал П. с ръце - престъпление по чл.270 ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа променените обвинения срещу двамата подсъдими, счита деянията, за които са повдигнати,  за съставомерни от обективна и субективна страна, извежда аргументи в подкрепа на обвиненията от събраните и проверени в хода на съдебното производство свидетелски показания и веществени доказателства – видеозапис на част от инцидента. Предлага подсъдимите П. и К. да бъдат признати за виновни по актуалните обвинения, като на подс. П. бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3 години, а на подс. К. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Специално по отношение на подс. К. прокурорът счита за неприложим института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, поради това, че деянието е извършено спрямо орган на властта-полицейски служител, и е налице забраната по чл.78а ал.7 от НК.

Защитникът на подс. П. оспорва обвинението, намира същото за несъставомерно като престъпление по чл.270 ал.1 от НК, счита обвинението подс. П. да е пречил на полицейския служител чрез бутане с предната част на тялото си за недоказано, обяснява отказа на П. да представи на полицейския служител документ за самоличност с правото му да знае защо е проверяван, при условие, че непосредствено преди деянието са му били нанесени удари от неустановени лица в дискотека „А.”, така че двамата подсъдими били пострадали от неправомерно деяние, а самите те не били извършили такова. Сочи, че действията на полицейския слежител при поставяне белезниците на подс. П. имат съществен принос за продължителността на инцидента, поради блокиране на една от гривните на помощното средство, довело до невъзможността тази гривна да бъде поставена на дясната ръка на П.. Излага теза, че макар обществено неприемливо и укоримо, инкриминираното поведение на П. не съставлява престъпление, включително по чл.270 ал.1 от НК, тъй като подзащитният му нямал за цел да пречи на полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения. Поведението на П. можело и следвало да бъде санкционирано по административен ред като проява на дребно хулигансдтво по смисъла на УБДХ, предвид изключително ниската степен на обществена опасност на деянието. Моли подс. П. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от НК.

Защитникът на подс. К. се солидаризира с доводите на защитника на подс. П. и също счита за недоказана обективната и субективната съставомерност на обвинението, повдигнато срещу К.. Настоява, че подс. К. фактически може и да е застанал в определен момент между подс. П. и полицейския служител С., но не е имал за цел да пречи на С. да изпълни задълженията си по служба, и не е дърпал  подс. П. с ръще, воден от такава цел. Поддържа, че К. е бил под въздействие на значително количество изпит от него алкохол, и непосредствено преди деянието е получил удари и наранявания в областта на главата, поради което е вероятно той да не е преценил адекватно ситуацията при пристигането на полицейските служители, но в същото време той е казал на полицаите името и единния си граждански номер, и на него са били поставени белезници без никаква забава и затруднения. Поддържа, че поведението на К., предвид виковете и високото му пеене в района пред дискотеката могат да се квалифицират като проява на друбно хулиганство, поради което той е следвало да бъде санкциониран по реда на УБДХ, а не да бъде обвиняван в извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от НК. Воли подс. К. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от НК.

Двамата подсъдими се ползваха от правото по чл.55 ал.1 от НПК да не дават обяснения по обвиненията след тяхното изменение в съдебното следствие, в последната си дума всеки от тях заявява, че не се чувства виновен да е извършил престъпление, специално подс. П. допуска да е извършил нарушение на обществения ред, тъй като бил афектиран, което обаче не е престъпно, двамата молят да бъдат признати за невиннни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

След поотделна и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият  М.Г.П. ЕГН **********, е роден на ***г***, и е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан-реабилитиран, безработен.

Подсъдимият  Я.З.К. ЕГН **********, е роден на ***г***, и е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.

Двамата подсъдими са приятели. В нощта на 21 срещу 22.10.2016г., около полунощ или малко след това, двамата подсъдими заедно с приятелката на подс. П., посетили дискотека „А.“, находяща се в гр.Бургас, на ул. „Иван Шишман”. Тримата се настанили на маса в залата за клиенти и поръчали бутилка уиски. Масите в помещението били долепени едно до друга, така че в близост до споменатите се намирала друга компания, състояща се от няколко лица от мъжки пол на видима възраст около 18-19 години. Около 01.00 часа на 22.10.2016г. в заведението дошли и свидетелите Д.Я. и Т.С., познати на двамата подсъдими, които се настанили на масата при тях. Вероятно около 02.00 същата нощ, приятелката на подс. П. си тръгнала, и в заведението останали двамата подсъдими и свидетелите С. и Я., както и стоящата в близост компания от младежи.

Около 03.00 часа възникнало спречкване между подс. К. и един от младежите от съседната компания, били разменени реплики, К. и момчето взаимно се побутвали. Преди конфликтът да ескалира в сбиване, се намесил подс. П., следван от свидетелите Я. и С.. П. дръпнал настрани К., за да предотврати размяна на удари. Макар от разстояние, подс. К. и опонентът му продължавали да си разменят реплики. В този момент към мястото на конфликта се приближили свидетелите А.С., портиер в дискотека „А.“, и С.С. – охранител във VTA Секюрити, с месторабота в същата дискотека. Свид. А.С. нанесъл удари последователно на подсъдимите К., П., и на свид. Я. в тази поредност, в резултат на които ги повалил на пода. След това свидетелите А.С. и С.С. предприели действия да изведат извън заведението подс. К., който в най-толяма степен изглеждал видимо пиян. По същото време по телефона бил подаден и сигнал на ЕЕН 112 за възникналия в заведението инцидент. Свид. С. забелязал кръв по лицето на подс. К., отвел го до тоалетната да се измие, след което заедно със свид. С. го съпроводили навън. Подс. М.П. последвал свидетелите С. и С., докато извеждали подс. К., и спрял да разговаря със свид. А.С. във фоайето пред изхода на заведението. Свидетелите С. и Я. видели, че охранителите извеждат К. извън дискотеката, и подс. П. ги следва, и в рамките на няколко минути след това също решили да излязат навън пред входа. При извеждането на К. извън заведението, в залата за клиенти останала връхната му дреха и личните му вещи, включително личната му карта. Свидетелите С. и Я. също оставили на масата дрехите и личните си вещи. Докато се движели към изхода на заведението, С. и Я. минали покрай подс. П., който продължавал да говори със свид. А.С.. След като бил изведен от свид. С. извън заведението, подс. К. бавно се отправил към центъра на града по ул. „Иван Шишман”, като псувал неадресирано и отправял на висок глас обиди и закани.

За времето от 18.30 часа на 21.10.2016г. до 06.30 часа на 22.10.2016г. свидетелите П.С. и Т.Д. - към процесната дата двамата  заемащи длъжност „старши полицай” в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР – Бургас, били на работа нощна смяна и осъществявали патрулно-постова дейност като състав на автопатрул на територията на кв. „Възраждане” в гр.Бургас. Около 03.00 часа на 22.10.2016г. двамата били изпратени от дежурния в ОД на МВР-Бургас в дискотека „А.” по сигнал за възникнало сбиване в цитираното заведение. Пристигайки на ул. „Иван Шишман”, свидетелите П.С. и Т.Д. установили, че пред входа на заведението няма сбиване, скупчване на хора или каквито и да индикации за нарушения на обществения ред. На около 20-тима метра надолу по ул. „Иван Шишман” полицейските служители забелязали да се движи подс. К., който продължавал високо да крещи, псува и пее. Свидетелите С. и Д. го настигнали, при което констатирали, че К. е само по фланела и не носи връхна дреха, изглежда видимо пиян, по лицето му има прясно кървящо нараняване, и не спира да отправя закани към някакво лице, находящо се в дискотека „А.”. Полицаите му наредили да представи документ за самоличност и да обясни как е пострадал. К. съобщил на свидетелите имената си и единнния си граждански номер, но не им представил личната си карта, за която съобщил, че се намира в якето му, което пък останало в заведението. Свид. С. предложил на подс. К. да се върнат и да влязат в заведението, където К. да си вземе якето и при възможност да посочи лицето, което го е ударило. Тримата се върнали при входа на дискотека „А.”, свид. П.С. съпроводил подс. К. в залата за клиенти на заведението, а свид. Д. останал отвън пред входа, където вече били излезли свидетелите Т.С. и Д.Я., и няколко други неустановени лица. При влизането в заведението, К. се заговорил с охранителите, посетил тоалетната, където измил лицето си, и открил в залата за клиенти якето си. Свид. С. няколко пъти го питал как е получил увреждането по лицето си, има ли нужда от медицинска помощ, и вижда ли в дискотеката лицето, което го ударило. К. отговорил, че няма нужда от спешна медицинска помощ, че лицето, което го ударило, вече си е заминало, и че не възнамерява да подава оплакване във връзка с инцидента. К. заявил още, че след като не го искат в това заведение, ще отиде да си допие в друго, след което, отново съпроводен от свид. П.С., излезли извън заведението. Там подс. К. се присъединил към свидетелите С. и Я., и заедно изчаквали излизането на подс. П., който все още се намирал вътре. Тъй като К., С. и Я. се намирали непосредствено пред  входа на дискотеката, полицейските служители им разпоредили да се отдръпнат встрани, за да не се допусне инцидент с други посетилители, тъй като са пили. Споменатите трима изглеждали спокойни и неагресивни, и уверили полицаите, че не търсят провокация, и че възнамеряват да посетят друго заведение, където да продължат да се забавляват.

Няколко минути по-късно от заведението излязъл и подс. П., който обаче не се присъединил към подс.К. и свидетелите С. и Я., които го очаквали, а останал точно пред входа на заведението. П. изглеждал афектиран и повлиян от алкохол. На призивите на компанията да тръгват, подс. П. отговорил, че ще остане пред входа на дискотека „А.” да изчака да излезе лице с раирана риза, с което да се разправи. П. отправил на глас закани по адрес на споменатото лице, от които станало ясно, че то все още се намира вътре в дискотеката. Изявленията на подс. П. били ясно чути и възприети от полицейските служители  П.С. и Т.Д., които били на няколко метра мястото, където се намирал П., а от разменените между двамата подсъдими реплики полицаите заключили, че те двамата  и намиращите се в близост свидетели С. и Я. са част от една и съща компания, взела участие в инцидента в заведението. Предвид казаното от подс. П., свидетелите П.С. и Т.Д. го подканили да посочи лицата, участвали в сбиването, но той  отказал каквато и да е конкретна информация за инцидента и участниците в него, като заявил, че ще оправя сам. При това положение свид. П.С. разпоредил на подс. П. да се легитимира, като представи личната си карта. Подсъдимият заявил, че има лична карта, но отказал да я представи на свид. С., като на свой ред попитал полицаите защо искат точно неговата лична карта при наличие на толкова други лица пред заведението, както и че не е направил нищо нередно и само стои пред входа на дискотеката. Свид. С. няколко последователни пъти разпоредил на подс. П. да представи личната си карта, и го предупредил,  че ако не стори това, ще бъде задържан. Докато се разменяли реплики между подс. П. и свид. П.С. в казания смисъл, подс. Я.К. се приближил до тях, застанал странично и отправял реплики в смисъл, че подс. П. не е сторил нищо и да го оставят на мира.

Междувременно, узнавайки за възникналото пред входа на заведението струпване на хора, свидетелите А.С. и С.С. също излезли навън. След поредното разпореждане да представи личната си карта, последвано от пореден отказ на подс. М.П. до го изпълни, подсъдимият се опитал да се отдалечи от входа на дискотеката в посока ул. „Гладстон”. Свид. С. решил да пристъпи към задържане на този подсъдим с цел установяване на самоличността му в полицейското управление. Свид. С. хванал подс. П. за лявата ръка, за да му попречи да се отдалечи. Последвали няколко опита на подс. П. да се отскубне от хвата на свид. С. и да се отдалечи, накои от които били успешни, но С. веднага пак хващал ръката на подсъдимия, задържайки го на място. Подс. К., който  се намирал в близост до случващото се, два или три пъти се опитал да хване свид. С. за ръката и да го издърпа встрани от мястото, където се намирал подс. П.. Това предизвикало намесата и на свид. Т.Д., който на свой ред положил усилия да отдалечи подс. К. от мястото, където се намирали свид. С. и подс. П.. Свид. Д. най-напред посъветвал, а след това разпоредил на подс. К. да си тръгва и да не пречи на действията на полицията, но последният упорствал и останал на мястото.

В този интервал подс. П. подканил свидетелите С. и Я., както и множеството други посетители на дискотеката, които междувременно излезли пред входа й, да заснемат с мобилните си телефони случващото се. Този призив бил възприет и изпълнен от свидетелите С. и Я., макар батерията на телефона на първия от тях да била на изчерпване. Докато свидетелите С. и Я. заснемали ситуацията между свид.П.С. и подс. М.П., портиерът свид. А.С. се приближил до свид. Я., отнел му мобилния телефон, изтрил направените до момента видеозаписи, и казал и на другите лица, които заснемали случващото се, да не снимат. Свид. С. успял да осъществи видеозапис с продължителност 2 минути и 34 секунди, след което пхреустановил заснемането и прибрал телефона си.

В това време свид. П.С. се опитал да извие лявата лъка на подс. П. зад гърба му и да му постави белезници, но последният непрекъснато променял местоположението си и движел ръцете си нагоре-надолу покрай тялото си, пречейки на полицейския служител да осъществи намерението си. Свид. П.С. последователно опитвал да извие лявата ръка на подсъдимия, влизайки в контакт с горната предна част на тялото му, двамата се местели в района около входа на заведението, подсъдимият П. продължавал да движи ръцете си, за да не бъдат хванати от С.. Свид. С. решил да поиска помощ, за която цел съобщил на колегите си свидетелите Х.К. и М.Д., които били на работа същата нощ, че се нуждае от съдействие. Свидетелите Д. и К., които в този момент със служебния си автомобил се намирали в района на Морска гара на Пристанище Бургас, незабавно потеглили в посока дискотека „А.”.

Въпреки противодействието на подс. П., свид. П.С. все пак успял да извади комплекта белезници и да постави една от гривните на лявата ръка на П.. Опитите на полицейския служител да постави другата гривна на дясната ръка на П. обаче останали безрезултатни, включително и след последвалата намеса на охранителя свид. С.С., който помогнал за задържане дясната ръка на подсъдимия отзад. Причината за това била, че свободната гривна на белезниците на свид.С. била блокирана в положение, изключващо свободното движение на челюстите й, и разблокирането й било възможно само чрез употрела на ключ, което при действията на подс. П. било невъзможно.

Около 5 минути след обаждането на свид. П.С., на мястото пристигнали свидетелите М.Д. и Х.К.. Още с идването те възприели наличие на около 30 души пред входа на дискотека „А.”, а при приближаването си видели свид. П.С., приклекнал вляво и зад подс. П., да държи лявата ръка на подс. П., на която вече била поставена една от гривните на белезниците, и да се опитва да постави другата гривна на дясната му ръка, докато П. му казвал да внимава с дясната му ръка, защото е счупена. Свидетелите Д. и К. се приближили до свид. П.С. и подс. П., свид. Д. опитал да постави свободната гривна на дясната ръка на подсъдимия, и тогава констатирал, че тази гривна е блокирана. Свид. С. предал на свид. Д. ключа от белезниците си, с тяхна помощ свид. Д. отключил блокирана гривна и сам я поставил на дясната ръка на подс. П. без всякакво забавяне е затруднения.

След това свидетелите Д. и К. констатирали, че свид. Т.Д. вече е оставил на подс. Я.К. своя чифт белезници, и подпомагнали колегите си в съпровождане на двамата подсъдими до служебните автомобили за отвеждането им в сградата на І РУ на МВР-Бургас. Подс. К. не създавал проблеми при отвеждането и настаняването му в служебния автомобил на свидетелите Драголов и К., но подс. П., макар и с поставени белезници, по пътя към автомобила на свидетелите П.С. и Т.Д. продължавал да се дърпа и заплашвал екскортиращите го полицейски  служители, че предстои да видят какво ще им се случи.

Двамата подсъдими били превозени до сградата на І РУ на МВР-Бургас и отведени до помещение, предназначено за съставяне на документи и задържане на лица. Белезниците им били свалени, всеки от тях разполагал с личните си вещи, включително с телефоните си. При последвалия обиск на подсъдимите било установено, че всеки от тях разполага с лична карта, чрез които била установена и самоличността им, а П. и К. били задържани за срок от 24 часа със заповеди, издадени от свидетелите Д. и С. (л.5,6 от досъдебното производство). В 06.19 часа на 22.10.2016г. свид. Т.С. изпратил чрез фейсбук месинджър заснетият от него видеоклип на част от инцидента с наименование „received_1135122766573833.mp4”, на фейсбук профила на подс. М.П..

Описаният инцидент станал повод за образуване на досъдебното производство по делото.

В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза с обект – споменатия по-горе видеофайл с име „received_1135122766573833.mp4”, изпратен от свид. С. на подс. П. (заключение на л.123-126 от съдебното производство – Протокол № 148 от 27.04.2017г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас). Според заключението на вещото лице, поддържано и в съдебното заседание, изпратеният от свид. С. на фейсбук профила на подсъдимия видеофайл е идентичен с представения от защитника на П. видеофайл на оптичен носител, приложен на л.89 от съдебното производство, по записа не са открити следи от манипулация, файлът съдържа видео и аудио, но качеството на записаните картина и звук е ниско, не е възможна фотопортретна идентификация на изобразените на записа лица, а поради наличието на няколко едновременно говорещи лица е невъзможно възпроизвеждане на хартия на репликите на всеки от говорещите.

В хода на съдебното следствие бяха събрани писмени доказателства (л.116,117,119-122, 135-137 от съдебното производство), от които се установява, че на 09.09.2016г. подс. П. е потърсил медицинска помощ в МЦ „Дева М.“***, и при прегледа е установена фрактура на пета метакарпална кост на дясната му ръка, вследствие на което бил подложен на гипсова имобилизация на пострадалия крайник. На 21.09.2016г. на ръката на подсъдимия било поставена втора гипсова имобилизация в „УМБАЛ Бургас“ АД.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече след анализ на доказателствата, събрани в  съдебното производство и досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите П.С., Т.Д., А.С. (включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал.4 и ал. 5 вр. ал.1 т.1 от НПК), С.С. (включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК), Х.К., М.Д. (включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), Т.С.  (включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), В.П., Д.Я. (включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), Т.П., заключението на извършената съдебно-техническа експертиза (Протокол № 148 от 27.04.2017г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас), събраната медицинска документация относно травмата на дясната ръка на подс. П. (фиш за платен преглед, амбулаторни листи, медицинско направление, амбулаторен журнал и лист за преглед на пациент в спешно отделение), справките за съдимост на двамата подсъдими, писмените материали – докладна записка, заповеди за полицейско задържане на подсъдимите П. и К., седмичен график на дежурствата на служителите в І РУ на МВР-Бургас за периода 17.10.-23.10.2016г., ведомост за разстановка на полицейските наряди в същото управление за 22.10.2016г., справка от ОД на МВР-Бургас и длъжностна характеристика за длъжността „полицай-старши полицай“. При доказателствения анализ на съда не бяха съобразени и ползвани дадените от двамата подсъдими обяснения по първоначалните им обвинения за престъпления по чл.269 ал.1 от НК, с оглед забраната, установена в чл. 287 ал.4 от НПК.

Събраните и анализирани доказателства по делото са общо взето хомогенни и достатъчни в обемно и съдържателно отношение да послужат за установяване на релевантните по делото факти. Показанията на полицейските служители П.С., Т.Д., М.Д. и Х.К. са като цяло непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. При съпоставка с другите събрани по делото  доказателства – показанията на очевидците А.С., С.С., Т.С., Д.Я., Т.П. и В.П., и съдържанието на направения от свид. Т.С. видеозапис, в показанията на свид. П.С. се констатират противоречия по въпроса, дали и колко пъти подс. П. е тръгвал срещу него с гърди, липсват данни в кой момент от инцидента е станало това, както и дали свид. П.С. е бил издърпван изотзад, за да му се пречи, и кое или кои лица са сторили това. Според този свидетел, подс. П. еднократно е тръгнал с гърди срещу него по собствено решение, свид. Т.Д. твърди същото, но не конкретизира в кой момент е станало това, по отношение на подс. К. свид. П.С. сочи, че този подсъдим на два пъти го е издърпвал отзад и подс. П. успявал да се освободи, по същия въпрос свид. Т.Д. твърди, че подс. К. се бутал между С. и П., с тяло се опитвал да избута С., но не и че го е хващал и издърпвал отзад, а че К. хващал свид. П.С. за рамото и за ръката, с което помагал на подс.П. да се отскубне от захвата на С.. Свид. Д. изрично твърди, че е имало и други лица, които се опитвали да пречат на свид. С., отрича да е твърдял, че действията на подс. К. били насочени към това, на П. да се предостави възможност да избяга. В показанията си свид. С. пропусна да посочи блокирането на една от гривните на белезниците му като причина за невъзможността му да я постави на дясната ръка на подс. П., но този факт  категорично се установява от показанията на свидетелите Т.Д., М.Д., Х.К. и С.С.. По отношение действията на подс.К. да пречи на свид. П.С., свидетелите А.С., С.С., Т.С., В.П., Д.Я. и Т.П. отричат да са възприели подобни действия на подс. К.. Свид. Я. твърди, че К. еднократно е хванал подс. П. за рамото и казал на свид. С. да го пусне, след което бил отведен встрани от свид. Д.. По отношение на твърдението подс. П. да е изблъсквал с гърди свид. П.С., свид. А.С. свидетелства за контакт помежду им в процеса на задържането на подсъдимия, но не и че подс. П. е блъскал с гърди полицая. Свид. С.С. свидетелства, че когато двамата полицаи поискали личната карта на подс. П., хората от компанията на подсъдимия започнали да дърпат и бутат полицейския служител и му пречили да арестува П., но сред тези лица не бил подс. К., който се намирал на известно разстояние, както и че възприел П. да бута с гърди свид. С. преди последният да му постави белезници на едната ръка, и дори преди въобще да е извадил белезниците. Свид. Д. сочи, че при депозиране на показанията си в досъдебното производство се скарали със свид. П.С., тъй като последният отричал да е имал технически проблем с едната гривна на белезниците си, което било причина свид. Д. да не спомене това обстоятелство в показанията си тогава. Свидетелите Т.С. и Д.Я. съобщават, че проведените им в досъдебното производство разпити били кратки и непълни, протоколът с показанията на Я. бил ползван от разследващия полицай при последвалия разпит на свид. С., тези двама свидетели тогава предпочели да не дават показания за събитията, случили се извън дискотеката и попадащи в предмета на настоящото дело. Съдът констатира, че подобен на съобщения от свид. С. подход е ползван и при разпитите на свидетелите А.С. и С.С., доколкото в приложения на л.39 от досъдебното производство протокол за разпит на А.С. от 25.10.2016г., абзац втори, е налично изречение, очевидно идентично с това в протокола за разпит на свид. С. на л.38 от досъдебното производство. Свидетелите С. и Я. изрично посочват охранителя А.С. като лицето, нанесло вътре в заведението удари на двамата подсъдими и на свид. Я., докато свид.А.С. отрича това.

При посочените и обсъдени противоречиви данни, съдът дава вяра на дадените в съдебното производство показания на полицейските служители П.С. (с изключение на твърденията, че двукратно бил хващан и издърпван отзад от подс. К.), Т.Д., М.Д. и Х.К., А.С. (без твърденията, че не е удрял подсъдимите и свид. Я. в заведението, и че не е изтрил записите, направени от Я. по време на инцидента извън заведението), С.С., Т.С. (с изключение на твърденията, че веднага след излизане от дискотеката свид. П.С. поискал личната карта на подс. П. и след отказа на последния да я представи, веднага го хванал за ръката с намерение да го задържи), Д.Я. (с изключение на твърденията, че подс. К. дърпал за ръката подс. П., а не свид. П.С.), В.П. и Т.П., като последните двама са възприели само фрагменти от случилото се. В изрично указаните части, които съдът не кредитира, показанията на свидетелите съдържат твъредния за обстоятелства, които не са категорично и еднозначно установени, както и такива, които са оборени от другите налични по делото доказателства, конкретно изброени в предходния абзац.

 

ПРАВНИ  ИЗВОДИ

С контекста на установена по делото фактическа обстановка съдът достигна до  заключение, че подс. М.П. действително е осъществил в пълнота обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.270 ал.1 от НК.

От обективна страна, подс.П. не изпълнил отдаденото му на основание чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР устно разпореждане, и отказал да представи на свид. П.С., в качеството му на орган на властта – старши полицай в Сектор „Охранителна полиция” при І РУ на МВР – Бургас, документ за самоличност и да съобщи имената си, с което попречил на същия орган да установи самоличността му при условията на чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР. Веднага след като възпрепятствал установяването на самоличността му, при опита на свид. С. да го задържи и да му постави белезници, подс. П. започнал да дърпа ръцете и тялото си, вдигал ръцете си над главата си, с което пречил на свид. С. да осъществи задържането му на основание чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР, и свързаното с това използване на помощни средства - белезници, на основание чл.85 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР. Подсъдимият обективно и последователно пречил на свид. С., като орган на властта, да изпълни две отделни негови задължения – да установи самоличността му, и да го задържи, чрез използването на помощни средства-белезници.

Заеманата от свид. С. длъжност към инкриминираната дата, с оглед длъжностната му характеристика и отредените му съгласно ЗМВР полицейски правомощия, мотивира извод, че този свидетел към момента на престъплението е действал в качеството на орган на власт по смисъла на чл.92 т.2 предл. второ и четвърто от НК. По делото е доказано по несъмнен начин, че при посещението си в заведението във връзка с подадения от персонала сигнал за сбиване, свид. П.С. и колегата му свид. Т.Д. били в униформено полицейско облекло, с отличителни знаци на националната полиция, поради което за никого от присъстващите не е имало съмнение, че посочените двама свидетели са полицейски служители, които изпълняват възложените им от закона правомощия.

При пристигането си на място пред дискотеката, полицейските служители С. и Д. съобразили три обстоятелства – че са повикани по сигнал за сбиване в заведението, че открития отвън подс. К. имал кървяща рана по лицето си и твърдял, че бил ударен вътре, както и че при излизането си навън подс. П. изрично заявил, че ще остане пред дискотеката, за да изчака излизането на друго лице, с цел саморазправа. При наличието на тези факти, съвършено обосновано служителите пристъпили към установяване самоличността на К. и П. поради разкриването на условията по чл.70 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМВР – съществували данни, че подсъдимите П. и К. вероятно са участвали в сбиване, което съставлява най-малко нарушение на обществения ред, както и с цел контрол относно редовността на личните им документи. За целта, по установения в чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР ред, свид.С. отдал на подс. П. няколко последователни устни разпореждания да представи личен документ за установяване на самоличността му, които разпореждания подс. П. не изпълнил въпреки заявлението, че има у себе лична карта. За сравнение, подс. К. съобщил незабавно на полицейските служители имената си, като посочил, че личната му карта се намира във връхната му дреха вътре в заведението. След многократните откази на подс.П. да се легитимира въпреки отправените му предупреждения, и поради невъзможност самоличността му да бъде установена по друг измежду предвидените в чл.70 ал.2 от ЗМВР способи, възникнала хипотезата на чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР – подсъдимият пречел на свид.С. да изпълни служебните си задължения, свързани с установяване на самоличността му, макар да бил предупреден за последиците, и към този момент било невъзможно самоличността му да бъде установена по реда на чл.70 от ЗМВР. В течение на 10-15 минути, според показанията на различните свидетели, чрез дърпане на ръцете и тялото си, и чрез вдигане на ръцете си над главата при опитите да му бъдат поставени белезници, подсъдимият П. обективно възпрепятствал правомерните действия на свид. П.С. да го задържи и да му постави белезници, което било наложително поради наличие на основанията по чл.85 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР – подсъдимият противодействал, не изпълнявал законните разпореждания и не се подчинявал на полицейския орган.

Коментираното поведение на подсъдимия несъмнено е противозаконно, тъй като влиза в разрез не само с цитираните по-горе правомощия на полицейските органи при установяване самоличността и задържане на лица, осъществени правомерно от свид. С. в случая, но съставлява нарушение и на разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, вменяваща задължение на гражданите да удостоверят своята самоличност с личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон.

 

 

 

 

Що се отнася до обвинението, че подс. П. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.270 ал.1 от НК и посредством бутане на полицейския служител с предната част на тялото си, съдът намира, че такова поведение действително е било осъществено от този подсъдим. Според изрично посоченото от свидетелите-очевидци Т.Д., А.С. и С.С., подсъдимият осъществил контакт с полицейския служител с предната горна част на тялото си в интервала от време, когато свид. П.С. изисквал личната му карта, и с категоричност преди свид. С. да е предприел действия за неговото задържане. За фактическо начало на действията на свид. С. за задържане на подс. П., съдът възприема хващането на ръката на подсъдимия от страна на полицейския служител. По времето, когато подсъдимият бутнал с гърди полицейские служител, свид. С. все още се опитвал да изпълни задълженията си по установяване на самоличността му, поради което разглеждания телесен контакт обективно не е от естество да попречи на тези действия. От П. на този етап се изисквало само да представи документ за самоличност, което той отказал да стори, и именно с това бездействие се изчерпва поведението, реално пречещо на установяването на самоличността му. При тези данни съдът намира обсъжданото бутане с гърди на свид. С. за доказано, но обективно несъставомерно като противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си по установяване на самоличността му. По тази част от обвинението подс. П. бе признат за невинен и оправдан.

Необходимо е да се отбележи, че контакти между телата на свид.С. и подс. П. е имало и след като С. пристъпил към задържане на подсъдимия, и това е видно и от направения от свид.С. видеозапис, въпреки лошото му качество. Тези допирания са били неизбежни поради стремежа на полицейския служител да хване и извие назад ръката на подсъдимия, и паралелните опити на П. да осуети постигането на тази цел. В разглеждания аспект, телесните контакти между подсъдимия и свид. П.С. при действията за задържане не се възприемат от съда като телодвижения на П., съзнателно насочени и целящи да попречат на задържането му. Съставомерните по чл.270 ал.1 от НК действия са посочените от прокурора - подс. П. дърпал ръцете и тялото си, , вдигал ръце над главата си. С посочените действия П. действително препятствал действията за неговото задържане, включително поставянето на белезници, за период от около 10-20 минути.  

От субективна страна, подс.П. осъществил описаното деяние виновно, при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Преди началото на изпълнителното деяние на престъплението, П. бил съвсем наясно, че разполага у себе си с валиден и редовен български личен документ-лична карта, който по силата на споменатата разпоредба на чл.6 от ЗБЛД е длъжен да представи винаги, когато компетентни длъжностни лица, определени със закон, поискат да удостовери самоличността си. Въпреки това, и независимо от неколкократните разпореждания от страна на свид. С. и предупрежденията за последиците, ако не представи личната си карта за проверка, подсъдимият ясно заявил, че има лична карта, но няма да я представи на полицейските служители. Казаното се отнася в пълна степен за действията на подсъдимия, след като свид. С. решил да го задържи. П. ясно съзнавал, че като се дърпа с тяло и ръце, като движи и поставя ръцете си над главата, обективно затруднява и пречи на усилията на свид.С. да установи контрол над него и да му постави белезници. По мнението на съда, тъкмо в това се състояла целта на подсъдимия, и той успял да я постигне в течение на немалък интервал от време.

 Обвинението, повдигнато по реда на чл.287 ал.1 от НПК в съдебното следствие спрямо подс. Я.К. - че пречил на свид. П.С., в качеството му на орган на властта, да изпълни задълженията си по установяване самоличността на подс. М.П., както и тези, касаещи задържането на П. и свързаното с това използване на помощни средства - белезници, като заставал между полицейския служител и П., и издърпвал П. с ръце, съдът намира за фактически недоказано и несъставомерно от обективна страна. Вече бе констатирано и обсъдено противоречието между показанията на свидетелите П.С. и Т.Д., от една страна, на свидетелите А.С. и С.С., от друга страна, и на свидетелите Т.С. и Д.Я. – от трета страна, по отношение на техните възприятия за поведението на подс. К., когато свид. П.С. предприел действия да хване едната ръка на подс. П., за да го задържи и да му постави белезници. От посочените показания, съдът намира за достоверни и подлежащи на кредитиране в най-голяма степен показанията на свид. Т.Д., който бил лично ангажиран с поведението, а впоследствие и със задържането на подс. К., и поради тази причина като непосредствен очевидец следил поведението на този подсъдим от момента на идването си на мястото до отвеждането на задържаните подсъдими в сградата на І РУ на МВР-Бургас. Този свидетел изрично сочи в показанията си на гърба на л. 52, абзац първи, изречение последно, на л. 52, абзац 6 – 9, и на л. 53, абзац 5,6, че възприетите от него действия на подс. К. са се изразявали в следното – К. стоял отстрани спрямо свид. П.С. и подс. М.П., отправял реплики към свид. С. и един-два пъти опитал да го избута с тяло, хващал с ръка няколко пъти свид. П.С. за рамото и ръката, за да го принуди да се обърне към него, и така да го изтласка от мястото, където се намирал подс. П., дърпал свид. С. за ръката с цел да го изтегли назад и встрани от подс. П.. Тъкмо поради тези действия на К., свид. Д. неколкократно го отстранявал от мястото, където се намирали свид. С. и подс. П., първо го посъветвал, после му разпоредил да си тръгва, но К. упорито не изпълнявал дадените му разпореждания, което в последна сметка довело и до неговото задържане. Актуалното обвинение срещу К. обаче не инкриминира очертаните по-горе фактически действия спрямо свид. П.С., а съвсем различни – че К. заставал между свид. П.С. и подс. М.П., и издърпвал подс.П. с ръце, които съдът счита за лишени от доказателствена опора и поради това – за недоказани по предвидения в чл.303 ал.2 от НПК несъмнен и категоричен начин. Дори ако са приеме, че подс. К. действително е дръпнал еднократно или няколко пъти подс. П. за ръката, тези действия обективно не са от естество да попречат на установяване самоличността на П., нито на предприетите действия от страна на свид. П.С. за задържане на П., предвид близкото присъствие и своевременната намеса на свид. Д. в тази ситуация. Пак свид. Д., наблюдавайки отстрани случващото се между свид. П.С. и подс. П., в края на показанията си на л. 53 от съдебното производство изрично посочва, че основната причина свид.С. да не може да изпълни задълженията е поведението на самия П., а не това на подс.К., обсъдено по-горе. Обективната недоказаност на обвинението по необходимост влече недоказаност на цялото обвинение, и прави безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието. С тези съображения, съдът призна подс. К. за невинен и го оправда по повдигнатото на обвинение за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.270 ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба” от 500 да 2 000 лева. Към датата на осъществяване на деянието, а и при постановяване на присъдата  подс.П. е неосъждан (реабилитиран е по право), което обосновава извод за относително ниска обществената опасност на личността му. Осъщественото от него престъпление също не се отличава с висока степен на обществена опасност поради факта, че подс.П. не е предприемал срещу полицейските служители целенасочени действия с цел да ги атакува и нарани при изпълнение на техните задължения. Инкриминираното по делото поведение се свежда до отказ да представи личната си карта, в опити да се отдалечи от мястото на полицейската проверка, да се дърпа и да затруднява действията, насочени към поставяне на белезници и задържането му. Самият свид.П.С. в показанията си пред съда изрично декларира, че подсъдимият П. не е посягал към него, и в нито един момент от развитието на инцидента не се почувствал заплашен от неговите действия.

По делото не се установяват многобройни или изключителни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, годни да мотивират приложение на привилегирования режим на чл.55 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК. При това положение наказанието на подс. П. за осъщественото престъпление следва да се определи и индивидуализира по реда на чл.54 от НК.

Като смекчаващи обстоятелства, освен по-ниската обществена опасност на деянието и на дееца, съдът намира за нужно да посочи, че затрудненията и забавянето при задържането на подс. П. се дължат не само на описаните по-горе негови действия, но в значителна степен и на обективния факт, че една от гривните в комплекта белезници на свид. С. била блокирана в заключено положение, и не е могла да бъде поставена без преди това да се деблокира с ключ, което обстоятелство не се дължи на действия на подсъдимия. Отделно от това, в последната си дума подс.П. признава неправомерно поведение, макар не по повдигнатото му поведение, което индицира вероятност у него да е започнал процес по преосмисляне на стореното и осъзнаване на неговия обществено нетърпим и престъпен характер.

В контекста на установените обстоятелства относно личността на дееца и характеристиките на инкриминираното деяние, съдът стигна до извод, че наказанието за  извършеното престъпление следва да се определи по реда на чл. 54 ал.1 от НК, по втората алтернатива на възможните наказания, и по-конкретно наказание „Глоба”. Това наказание по вид е по-леко от наказанието „лишаване от свобода”, но изцяло кореспондира с характера и интензитета на посегателството, както бяха установени в съдебното производство. Селектираното по вид наказание „Глоба”, с оглед обстоятелствата по делото, следва да бъде отмерено около средния размер, предвиден за престъплението по чл.270 ал.1 от НК, а именно 1300 лева. Така определеното по вид и размер наказание съдът намира за напълно съответно на обществената опасност на подсъдимия и на деянието, на установения по делото известен превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, и достатъчно да предупреди и превъзпита подс. М.П. към спазване на законите занапред, както и да му отнеме възможността да върши други престъпления в бъдеще. Съдът отчита, че наложеното наказание „Глоба” има имуществен характер и неминуемо ще обремени имуществената сфера на подсъдимия. П. обаче е млад пълнолетен в активна трудоспособна възраст, без видими ментални, психически или физически дефицити, но липсват данни той да осъществява трудова дейност. Именно поради това налагането на наказание, което не изисква лишаване на подсъдимия от свобода, съдържа потенциал да го мотивира да преосмисли ценностната си система, приоритетите си и да възпреме съобразен със законите начин на живот.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Приобщените в съдебното производство като веществени доказателства 2 бр. оптични дискове следва да останат по делото за срока на съхранението му в архив.

 

 

РАЗНОСКИ

Предвид решението на съда по въпросите за деянието, неговия автор, вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подс. П. следва да понесе сторените в съдебното производство деловодни разноски в размер на 51.58 лева -възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5.00 лева, които суми следва да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд-Бургас.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

 

                       

Председател:

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева