Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
24.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №412 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.А.А., гражданин на А., роден на *** г., непълнолетен, действащ със съгласието на назначения със Заповед №РД-1246/10.12.2018 г. на Кмета на Община Харманли представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ – Ф.К., с посочен по делото адрес: ***, срещу Решение №1548/12.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушена била нормата на чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо чужденеца не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Както оспорващият заявил по време на проведените с него интервюта, през целия си живот живял в А., и като член на етноса на **********, които нямали постоянно местоживеене, мигрирал със семейството си в различни части на А.. Проблемите им в А. се дължали на заплахите, които баща му получавал от талибаните. Жалбоподателят не желаел да се завърне в държавата си на произход, защото нямало към кого да се обърне за помощ. Ако бил останал в А., можело вече да бъде убит или пострадал. Решил да не чака да пострада и напуснал А. заради войната, страха, безизходицата и опасността за живота му. От друга страна не искал да се завърне и в И., където престоял малко – около двадесет дни, защото там нямало живот за афганистанските бежанци като тях. Поради изложените факти, които заявил и пред административния орган по време на производството, считал че изводите, направени от същия относно личното му положение, били неправилни, необосновани и противоречащи на изложената от него бежанска история. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като и да потърсел помощ от полицията, то нямало да получи необходимата защита и сигурност. Ответникът ДАБ също така напълно игнорирал обстоятелството на етническата принадлежност на оспорващия. Жалбоподателят бил „от малък *******, съставляващ 49 % от населението на А..” В този смисъл за него рискът от преследване се явявал допълнително увеличен и усложнен. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на международна закрила. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността на оспорващия. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Жалбоподателят сочи, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице, и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. Ноторно известно било, че обстановката в А. се влошавала всеки изминал ден. При направена справка в интернет пространството се установявало наличие на публикации, които се цитират в жалбата, и от които можел да се изведе фактически извод какво реално е положението в тази страна. В жалбата се твърди, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Сочи се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, представлявало нарушение и основание решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.
Претендира се да бъде отменено обжалваното Решение №1548/12.03.2019 г. на Държавна агенция за бежанците – отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това законни последици.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител по делото и в писмени бележки, излага становище за неоснователност на оспорването. Намира решението за законосъобразно и правилно, и претендира отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и счита, че жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.А.А., гражданин на А., е подал до Държавна агенция за бежанците при МС молба за предоставяне на закрила в Република България с вх.№1449/30.11.2018 г. на РПЦ гр.Х., регистрирана в ДАБ под Рег.№42106/30.11.2018 г.
Същият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист Рег.№42106/30.11.2018 г. като Н.А.А., пол мъж, гражданство А., етническа принадлежност ******, роден на *** г. в А., провинция Л., общ.М., с.К., със същия постоянен адрес, **** образование, ***** професия, религия ****, ****, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационен лист са вписани данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца, всички в А*.
Видно от доказателствата, с настанителна заповед №1056 от 30.11.2018 г. жалбоподателят Н.А.А. е настанен в Регистрационно-приемателен център за бежанци – Харманли, като срещу подпис е информиран за правата и задълженията му като чужденец в производство за предоставяне на международна закрила в Република България.
С писмо рег.№42106/03.12.2018 г. Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Кмета на Община Харманли за настаняването на чужденеца, като непридружен малолетен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ, за възможността за предоставяне на безплатна правна помощ на същия, както и за датата на насроченото с него интервю – 13.12.2018 г.
Със Заповед №РД-1246/10.12.2018 г. на Кмета на Община Харманли, на основание чл.25, ал.1 от ЗУБ, Ф.К. – секретар на МКБППМН при Община Харманли, е назначена за представител на Н.А.А., с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-340/11.12.2018 г. на Директора на ДСП – Х. е определена Х. Т. Д., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., която да присъства при провеждане на интервюто с детето Н.А.А..
Поради неколкократно самоволно напускане на РПЦ – Харманли от Н.А.А., удостоверено с писмени доказателства по делото, насроченото за 13.12.2018 г. интервю с него е проведено на 17.01.2019 г. Към този момент чужденецът е навършил **** години и е „непридружен непълнолетен“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ.
Резултатите от проведеното с Н.А.А. интервю са обективирани в Протокол с Рег.№42106/17.01.2019 г.
В интервюто чужденецът заявява, че е А. гражданин, но няма документи за самоличност, тъй като не е търсил да му бъдат издадени такива. Бил от етноса на ****, ****, които нямали постоянно местоживеене. Зимата отивали на топло в Л., а лятото в Л.. Декларира, че не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Семейството му и той били *****. Нямал проблеми заради изповядваната религия. Заявява, че не е участвал в религиозна организация, общност, или секта, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. Декларира също, че спрямо него не е било оказвано насилие, не е бил задържан, нито арестуван. Разказва, че не е ходил на училище. Били бедни, ходел с баща си да товари пясък на камиони за големите градове. Напуснал А. през провинция Н. нелегално, в края на месец септември 2018 г., пеша транзит през П. за И., където останал двадесет дена задържан от трафиканта, защото нямал пари. След това влязъл нелегално в Т., стоял там две седмици и в края на месец ноември 2018 г. влязъл в Република Б. нелегално, през река, с лодки преминали границата между Т. и Г.. Като причина да напусне страната си и да не желае да се завърне в А. сочи бедността. Заявява, че искал да отиде някъде да работи и да помага на семейството си. Той бил най-големият брат и трябвало да се грижи за по-малките си братя и сестри. Искал да отиде в Л., където да работи и учи. Искал да получи закрила в Б., за да отиде в Л..
Протоколът от проведеното интервю е подписан от интервюиращия орган и от интервюирания непълнолетен – чрез поставяне на отпечатък от палец, а също така от присъствалите при провеждането му лица: преводач от език дари; Ф.К., като определен представител на чужденеца, Х.Д. – социалният работник, определен със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Х. и адвокат Д.Т. от НБПП – назначена с Решение №19-115-15/16.01.2019 г. на Председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ на лицето и консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ до приключване на административната фаза.
За детето е изготвен и представен в ДАБ Социален доклад Рег.№42106/24.01.2019 г., както и Становище на социален работник от отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Х. №СЛ/Д-Х-Х/644-003/30.01.2019 г., заведен под Рег.№42106/08.02.2019 г. в ДАБ. В становището социалният работник Х. Т. Д. излага мнение, че в най-добър интерес на детето е завръщането му в родината, при своите близки и роднини.
С Решение №1548/12.03.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н.А.А..
На 18.03.2019 г. решението е връчено на жалбоподателя, в присъствието на неговия представител, което е удостоверено с полагане отпечатък от палеца на жалбоподателя и подписа на Ф.К.. Чужденецът е запознат със съдържанието на решението на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 29.03.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Х. е изготвено писмено становище относно интереса на детето, както и Социален доклад, представен пред административния орган. Социален доклад за проучване на детето Н.А.А., с дата 22.04.2019 г., е представен и в съдебната фаза на производството.
Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в А.. Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в държавата А., чийто гражданин е. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване и от някоя друга организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, срещу които държавните не могат или не искат да противодействат. Заявените от молителя обстоятелства за лошо икономическо състояние на семейството му не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния орган, че действителният мотив за напускане на А. и нежеланието на чужденеца да се завърне в страната си е стремежът към по-добър стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая не се установява в А. жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”. Правилно бежанската история на кандидата е изследвана в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-88/04.02.2019 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно Ислямска Република А. и е цитирал част от съдържанието на справката данни в акта си. В справката са изложени данни за наличие на провинции в А., в които нивото на сигурност позволява връщането на кандидати за закрила. Посочено е, че през 2016 и 2017 г. на територията на А. са се завърнали почти 1,7 милиона афганистански бежанци, предимно от П. и И. Въз основа на така изложените данни органът е приел, че заявителят не е споделил конфликтите в А. да са довели до тежки и лични заплахи за живота и личността му като гражданско лице, а предвид общата обстановка в провинциите Л. и Л., където чужденецът заявява да е живял, не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт и няма данни за безогледно насилие.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. В случая, въпреки наличието на данни за свързани със сигурността инциденти, включително цивилни жертви на самоубийствени атентати и на комбинирани атака на Ислямска държава Даеш, то от съдържащата се в административната преписка Справка вх.№МД-88/04.02.2019 г. не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Този извод на административния орган се потвърждава и от анализа на информацията, съдържаща се в допълнително представената по делото Справка вх.№МД-249 от 11.04.2019 г. относно актуалното към 11.04.2019 г. общо положение в Ислямска Република А.
Налага се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.А., гражданин на А., непридружен непълнолетен, действащ със съгласието на назначения със Заповед №РД-1246/10.12.2018 г. на Кмета на Община Х. представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ – Ф.К., срещу Решение №1548/12.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: