№ 332
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110119975 по описа за 2024 година
Предявени са от Т С“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от И Е, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу К. И. Д. с ЕГН: **********, ул. Веслец № 57,
със съдебен адрес в гр. София, бул. В №1А, ет. 1, кантора № 163, чрез адвокат Н. И., и Р. Ж.
Д. с ЕГН: **********, гр. София, ул. Д № 4, да заплатят на заявителя Т С ЕАД с ЕИК: ... и
адрес: гр. София, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, УЛ.Я 23Б, общ. Столична, обл. София (столица) при
условията на разделност по една втора част от претендираните суми, а именно: всеки от
длъжниците да заплати за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер
на по 1252,54 лв. (хиляда двеста петдесет и два лева и 54 стотинки), ведно със законна лихва
за периода от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 16.11.2023 г. в размер на по 182,93 лв. (сто осемдесет и два лева и 93
стотинки), лихва върху платена главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на по 0,11 лв. (нула лева и 11 стотинки).
Ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, като с
разпореждане е бил уведомен да предяви иск срещу тях. Сочи, че ответниците, в качеството
им на собственици на процесния топлоснабден имот за процесния период, се явяват клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката
за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, ул. Веслец № 57, ет. 1, ап. 5, аб.№ 430242 за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не са изпълнили задължението си да заплатят
доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответната страна К. И. Д. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
1
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че има правоотношения с
ищеца и твърди, че не е подписвал договор за предоставянето на сочените от ищеца услуги.
Счита, че твърденията за претенциите на ищеца са голословни и не почиват на
доказателства. Счита, че претендираните суми не се установяват с представените
доказателства. Оспорва исковата претенция, поради погасяването на част от нея по давност
за периода месец май 2020 г. до 29.11.2020 г. Оспорва иска по основание и по размер. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответната страна Р. Ж. Д. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване на част от вземането
по давност за периода преди 29.11.2020 г., като признава иска в частта за сумата от 961.27 лв.
общо, а в частта срещу нея – в размер от 480.63 лв. Оспорва претенцията относно
доставяната в имота топлинна енергия за подгряване на топла вода в претендирания общ
размер от 877.71 лв., без ДДС. Оспорва исковете за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в претендиран размер общо от 1079.88 лв. с ДДС, като
излага подробни съображения в тази връзка. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Т С“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като е
образувано ч.гр.д. № 65736/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответницата. Поради
постъпване в законовия срок на възражения от двамата длъжници срещу издадената заповед
в заповедното производство, съдът е указал на заявителя възможността за установяване на
вземането по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото
производство срещу ответниците.Видно от приложеното частно гражданско дело, сумите,
които се претендират в заявлението по чл. 410 от ГПК касаят имот, различен от посочения в
настоящата искова молба, а именно имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Веслец № 54,
ет. 3, ап. 5. Има съвпадение на абонатния номер, посочен в заявлението и в исковата молба,
поради което съдът приема, че се касае за един и същи обект с абонатен № 430242.
От представените писмени доказателства се установява, че ответниците са собственици на
процесния топлоснабдяем имот находящ се в гр. София, ул. Веслец № 54, ет. 3, ап. 5, видно
от Нотариален акт за взаимно учредяване право на строеж върху съсобствен имот срещу
поемане на задължение за построяване на обекти № 46, том 4, рег. № 19310, дело № 612 от
09.09.2009 г. (л.26-37 от делото). Представено е и разрешение за ползване на строеж
„Жилищна сграда (М+3/4/5) с подземни гаражи и външни ВиК връзки“, „външен
топлопровод и абонатна станция“, „външно електрозахранване – кабели Н.Н. 1кV“ (л. 24 от
делото).
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса,
2
където се намира процесният топлоснабдяем имот, се измерва и отчита, съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът
се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез
преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т С“ ЕООД, която е
извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като е бил
осигурен достъп до отчитане на уредите в имота, попълнени са документите за главен отчет,
подписани от потребител и коректно са отразени в изравнителните сметки. В процесното
жилище има монтиран апартаментен топломер, както и два водомера за топла вода, по
които се отчита разхода за топлинна енергия, доставяна в имота. Изготвени са изравнителни
сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за
отопление и за подгряване на топла вода. Установено е от експертизата, че за процесния
период сумата за изразходвана топлинна енергия е 1678.39 лв., представляваща топлинна
енергия, в това число такава, отделена от сградната инсталация в размер на 136.21 лв., както
и такава за подгряване на топла вода – 1308.17 лв., или общо сума за топлинна енергия,
доставяна в имота в размер на 2986.56 лв.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата за периода не е погасена. Вещото лице е взело предвид
погасени чрез плащане или чрез прихващане суми и ги е отразило в заключението.
Непогасената главница за периода възлиза на 2505.07 лв. за топлинна енергия, лихвите за
периода върху тази главница възлизат общо на 356.86 лв., а лихва върху погасена такса за
услугата дялово разпределение в размер на 0.21 лв.
Съдът приема за установена като дължима главницата в размер, установен от вещото лице
по ССЕ, което е установило, че е имало плащания и прихващания с извършени плащания за
имота с процесния абонатен номер, в размер на 2505.07 лв.
Констатациите на вещите лица се подкрепят и от писмените документи, представени от
ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответниците се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответниците са собственици на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, те
се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка
на такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР.
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията по
давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
29.11.2023 г., а исковият период, за който съдът установи, че сумите са доказани и дължими,
е от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително. Следва да се извърши проверка дали част от
вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и периода по време на обявеното в
3
страната извънредно пандемично положение, във връзка с което давностните срокове са
спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за периода 13 март – 20 май 2020 г. Тъй
като се касае за периодично вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност,
предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, съгласно Общите условия на ищцовото дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били погасени
по давност, са за период преди месец юни 2020 г., поради което съдът приема, че погасени по
давност са вземанията, претендирани за месец май 2020 г., а именно главница в размер на
10.04 лв. Останалата част от претендираната главница в размер на 2495.03 лв. Така, всеки от
ответниците дължи суми от по 1247.51 лв., съгласно квотата от собствеността върху имота.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и
върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят
изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет
страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.). Доказателство за
датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на
ответника, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което
съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде о
тхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в общ размер на 107.42 лв., а в исковото – в общ размер на 657.42 лв., в това
число за държавна такса, депозит за вещи лица и 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 664.64
лв. Ответникът К. Д. е поискал присъждане на разноски и е ангажирал доказателства за
извършени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради което
съразмерно на отхвърлената част от иска му се следва сумата от 65 лв. за процесуално
представителство в настоящото производство. В заповедното същият не е направил
разноски, поради което такива не му се следват. Ответникът Р. Д. не е ангажирала
доказателства за извършени разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т С“ ЕАД, ЕИК ...,
представлявано от И Е, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, и К.
И. Д. с ЕГН: **********, ул. Веслец № 57, със съдебен адрес в гр. София, бул. В №1А, ет. 1,
кантора № 163, чрез адвокат Н. И., и Р. Ж. Д. с ЕГН: **********, гр. София, ул. Д № 4, по
предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ,
4
че ответникът К. И. Д. с ЕГН: ********** и ответникът Р. Ж. Д. с ЕГН: ********** дължи
всеки един от тях на ищеца “Т С” ЕАД, ЕИК ..., сумите, както следва: сумата от по 1247.51
лева (хиляда двеста четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането,
като отхвърля исковете за останалите претендирани суми, предмет на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 65736/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. И. Д. с ЕГН: **********, ул. Веслец № 57, със съдебен адрес в гр.
София, бул. В №1А, ет. 1, кантора № 163, чрез адвокат Н. И., и Р. Ж. Д. с ЕГН: **********,
гр. София, ул. Д № 4, да заплати всеки от тях на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от И Е, сумата от по 332.32 лв.
(триста тридесет и два лева и тридесет и две стотинки) за разноски в заповедното и исковото
производства, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от И Е, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б да заплати на К. И. Д. с ЕГН: **********, ул. Веслец №
57 сумата от 65 (шестдесет и пет) лева за разноски в настоящото производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т С“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5