Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Плевен, 30.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ -ри гр.състав,
в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА
при
секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 1750 по
описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от К.Д.Х.,***,
против А.Т.Д. ЕГН **********, Й.Т.Т. ЕГН **********, Р.Б.Х., ЕГН **********, Я.Б.Х.
ЕГН **********, В.И. ***, И.Х.И. ***, М.Х.И. *** и В.Х.И. от гр. Пловдив. В
исковата молба се твърди, че ищеца заедно с наследодателя на първите двама
ответници *** Д.Х., починал на 04.11.2000 г. и наследодателя на вторите
ответници *** Т.Х., починал на 18.06.2007г. са наследници на *** Х. *** починал
на 27.04.1981г., и оставил в наследство земеделска земя, находяща се в
землището на с.*** – Имот с №004020 с площ от 13,8799 дка., трета категория, в
местността Среден соват; Имот с №032002 с площ от 9,304 дка., четвърта
категория, в местността **** и Пенчовото и Имот с №016008 с площ от 10,069
дка., трета категория, в местността Ялията възстановени с решение на Поземлена
комисия Долни Дъбник № ГО4-А от 12,08,1994 г. Ищецът твърди, че е въведен във
владение на собствените си 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти. Твърди се, че
ответниците са наследници на *** Д.Х., и Като правоприемници нямат собствени
юридически права, а могат да продължат започнатото или не от наследодателя им.
Твърди се, че до смъртта си *** Х. не е предприемал никакви действия спрямо
½ ид.ч. от наследствените си земи. Твърди , че ищецът държи и ползва и
останалата 1/2 ид.ч. от имотите. Ищецът твърди, че владението му на
земеделскиет земи е било спокойно, не е установено с насилие по отношение на
наследодателя, или чрез заплахи спрямо съсобственика, както и че наследодателя
на ответниците не е оспорил влазението му, поради което спрямо ищеца е налице кратката
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС и същата не е прекъсвана от
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание се явява
ответниците А.Д. и Й.Т., които изразяват
становище, че предявеният иск е неоснователен.
С решение на ПлОС по в.гр.д.№ 1017/13г. решението
на ПлРС постановено по делото е обезсилено
и делото е върнато за ново разглеждане
на предявения иск с участието на ответниците В.И. ***, И.Х.И. ***, М.Х.И. *** и В.Х.И. от
гр. Пловдив.
При новото разглеждане на делото ищецът не се
явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по иска.
Ответниците И.Х. и М.Х.
не се явяват, вместо тях се явява определения особен представител адв. К.,
която оспорва предявения иск.
Останалите ответници
редовно призовани не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно
от приложеното удостоверение за наследници изх. № 194/22,11,2012 г. издадено от
с.***, общ.****, че *** Х. *** починал на 28.04.1981 г. в с.***, обл.Плевен е оставил за наследници *** Д.Х. починал на
04.11.2000г и К.Д.Х. – синове. Видно от същото е, че *** Д.Х. е оставил за наследници А.Т. ***, Й.Т.Т., *** Т.Х. син, починал на 18.06.2007г. и
оставил за наследници Р.Б.Х., Я.Б. ***. Видно от
удостоверението е, че *** Д.Х. е имал съпруга ***а И.Х., починала на
15.02.2003г. и оставила за наследници В.И.Х., **** И.Х. починал на 07.07.2010г.
и оставил за наследници И.Х.Х. и М.И.Х.,
В.Х.И..
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № Г04-А/12.08.1994 г. на ПК ****, е, че на наследодателя страните *** Х. *** е било възстановено правото на собственост
върху земеделски земи в землището на с.***, а именно: нива от 13,901 дка.,
трета категория, местност Среден соват, имот с №004020 по плана за
земеразделяне, при съседи – имот №004021 – нива на наследниците на *** Т., имот
№000119 – път ІV кл. на ДПФ, имот №004019 – нива на В.И. ****, имот №000133 –
полски път на Общината, с ограничения при ползването на имота – главна
водопроводна мрежа, над водопровода и на три метра от двете му страни се
забранява разполагане на трайни и временни постройки и трайни насаждения; нива
от 10,066 дка трета категория, местност Ялията, имот с № 016008 по плана за
земеразделяне, при съседи – имот №016001 – нива на наследниците на ***, имот
№016009 – нива на наследниците на *** ***, имот №000152 – полски път на
Общината, имот №016007 – нива на наследниците на *** ***; 3/овощна *** от 1,444
дка., трета категория, местност Анковото, имот с №020177 по плана за
земеразделяне, при съседи – имот №020197 – овощна *** на наследниците на *** ***,
имот №020198 – овощна *** ***, имот №020199 – овощна *** на наследниците на ****
Н.Т., имот №020176 – овощна *** на наследниците ***, имот №000144 – полски път
на Общината, имот №020178 – овощна *** на наследниците на ***, с ограничения
при ползването на имота – трайните насаждения да се опазват и стопансиват в
съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ
до изтичане на амортизационния срок; нива от 9,303 дка., пета категория, местност **** и Пенчовото, имот с
№032002 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №032003 – нива на
наследниците на И. ****, имот №000228 – полски път на Общината, имот №032001 –
нива на ***, имот №032009 – нива на наследниците на ***, имот №032008 – нива на
***.
Видно от Протокол № 205 Г/13.10.1997 г. издаден от ПК ****, издаден на основание влязло в сила решение
по чл.27 от ППЗСПЗЗ за заявление с вх. № Г205 и заверена скица, е че ищеца К.Д.Х., е въведен във
владение на имотите, описани в решение № Г04-А/12.08.1994 г.
Видно от приложен по делото договор за аренда на земеделска земя,
съставен на 01.10.2003 г., сключен между К.Д.Х. и ЕТ
****” със седалище гр.Плевен , ул*** е, че ищеца е предоставил под аренда
33,270 дка. земеделска земя, в землището на с.***, а именно: нива с площ 11,901
дка. в местността „Среден Соват”; нива с площ 10,066 дка. в местността „Ялията”
и нива с площ 9,303 дка. в местността „**** и Пенчовото”, за срок от 5 години.
Видно от представените с ИМ скици с номера №К04745/11,03,2013 г.,
№К04746/11,03,2013 г., №К04747/11,03,2013 г., К04748/11,03,2013 г. е, че
процесните имоти са собственост на *** Х. *** с ½ идеална част от една
страна и ****, ЕГН **********,***, с ½ идеална част.
По
делото е разпитана като свидетел
**** М. ***. В показанията си свидетелката твърди, че познава ищеца, тъй като е
работила в кантората му и наследодателя на ответниците ***, който е брат на ищеца. Твърди, че ищеца е бил въведен във владение на земеделските земи
в с. *** и *** възстановени на общия им наследодател *** ***, като наследник на
общия наследодател. Свидетелката твърди, че зем. земи не са възстановени на
ищеца, но той е въведен във владение и се е снабдил със скици на имотите.
Свидетелката твърди, че в началото на 1998г. ищецът е внесъл имотите в
кооперация „Възраждане” в с. ***. От показанията на свидетелката се установява,
че през 1998г. братът на ищеца- *** е идвал в кантората му в гр.София и се е
интересувал от зем. земи, а ищецът му е заявил че се е снабдил с всички документи и е внесъл
земите в Кооперация „Възраждане” в с. ***, но няма да даде документите на брат
си докато не се поделят, както са направили с къщите, които са продали.От
показанията на свидетелката е видно, че от
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да е налице владение от страна на ищеца кумулативно трябва да са налице два
признака- упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението на
владелеца да държи вещта като своя. За да се придобие правото на собственост по
давност трябва да е налице непрекъснато владение в продължение на десет години. Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че придобивното основание, на което се позовава
ищеца не е налице.
При
наследствено правоприемство, сънаследниците придобиват собствеността в
определен обем права съобразно правилата на чл. 5-10 ЗН и в техните вътрешни
отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални
части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл.
154 ГПК, да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението
си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да
остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху
вещта и я държи само за себе си. Лицето, което владее чужд
имот, трябва да манифестира своето субективно отношение и намерението си за
владение на имота открито по
такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на собствениците, тъй
като собствеността не се губи при неизползването на имота. Това субективно
отношение може да се изяви по различни начини- чрез пряко отричане на правото
на собственост, чрез недопускане на претендиращите за собствеността до имота и
т. н., но следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез действия извършени в тази насока В конкретния случай
такива действия от страна на ищеца не са предприети. Следователно,
фактът на едноличното ползване на имотите от ищеца К.Х. в периода след 1997г. не е достатъчен за
доказване на възражението за придобивна давност. Щом като във вътрешните
отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални
части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не
ползва имота не трябва да доказва активно поведение, а обратно - то трябва да
бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става
владелец. В случая разпитаната
по делото свидетелка не се установяват факти в подкрепа на твърдението за завладяване от к.Х. на частите на
останалите наследници на собственика Д. ***, няма данни последните
да не са допускани в имотите. Свидетелката установява, че между двамата братя са водени разговори относно зем.
земи, като ищецът е заявил на ответника, че ще му даде документите за земите,
тогава когато се поделят. От показанията
на свидетелката се установява, че ищецът е въведен във владение на имотите, но
като наследник на общия наследодател. От събраните по делото доказателства е
видно, че ищецът е отдавал под аренда на имотите и е получавал рента за тях, но няма данни за отблъскването от негова страна на
владението на сънаследниците т.е. по никакъв начин с действия не им е показал
намерението си да завладее наследствените имоти. Изрично в Закона за арендата в земеделието се допуска сключването договор за
аренда само от един от съсобствениците на земеделската земя - чл.3,ал.4 от
Закона за арендата в земеделието, като впоследствие отношенията по между им се
уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС. Необезпокояваното ползване на имотите от ищеца/ отдаването им под
наем и събиране на плодовете от тях/, не е факт, който доказва владелчески
действия, насочени срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на
несъмненост на владението и следователно твърдението, на ищеца че е придобивил имотите по давност е неоснователно. Твърдението за изтекла придобивна давност на един
отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено, само доколкото са
налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение
претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване
в процеса.Съдът намира, че от събраните по делото може да се направи
извод, че първото действие, с което ищецът е манифестирал намерението си да
владее за себе си и идеалната част от имотите придобити по наследство от
наследодателя на ответниците е, подаване на исковата молба, когато до тях е
достигнало промяната на намерението на ищеца да държи идеалната част от имота
на техния наследодател за себе си. С оглед на всичко изложено съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
По
така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Х. ЕГН **********,***, против А.Т.Д., ЕГН ********** ***, Й.Т.Т. ЕГН ********** *** 28-10-1-1, Р.Б.Х. ЕГН ********** *** 045 07, Я.Б.Х. ЕГН **********,*** 045 07, В.И.Х. ЕГН **********, от гр. **** МС «Върли бряг» 008, И.Х.Х. ЕГН **********,***«**** 01 08, М.Х.И. ЕГН ********** *** и ***а И.Х. ЕГН ********** *** 01 001 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗС с петитум да се признаване за установено, че ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2 ид.ч. от следните земеделски земи - Нива от 13,901 дка., трета категория, местност Среден соват, имот с №004020 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №004021 – нива на наследниците на *** Т., имот №000119 – път ІV кл. на ДПФ, имот №004019 – нива на В.И. ****, имот №000133 – полски път на Общината, с ограничения при ползването на имота – главна водопроводна мрежа, над водопровода и на три метра от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки и трайни насаждения; Нива от 10,066 дка трета категория, местност Ялията, имот с № 016008 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №016001 – нива на наследниците на ***, имот №016009 – нива на наследниците на *** ***, имот №000152 – полски път на Общината, имот №016007 – нива на наследниците на *** ***; 3/нива от 9,303 дка., пета категория, местност **** и Пенчовото, имот с №032002 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №032003 – нива на наследниците на И. ****, имот №000228 – полски път на Общината, имот №032001 – нива на ***, имот №032009 – нива на наследниците на ***, имот №032008 – нива на *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: