Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260145
гр.Д. 07.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На двадесет и шести май 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №1021 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от З.М.К. и М.К.К. срещу
решение №202/26.02.2020 г. по гр.д.№528/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивниците срещу В.И.С. и Я.И.С.,***,и „Елеганс“ ЕООД-гр.Д. искове за
признаване за установено по отношение на първите двама ответници - В.И.С. и Я.И.С.,че
ищецът З.М.К. е собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“Г.К.“ №**-партер,представляващ
магазин №8 със застроена площ от 34,38 кв.м.,ведно с 1,142 % ид.части от общите
части на сградата и 1,142 % ид.части от правото на собственост върху УПИ с
идентификатор 72624.624.1059 по КК на гр.Д.,представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 72624.624.1059.1.45 в сграда с идентификатор 72624.624.1059.1,и
за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. да предадат владението върху имота
на ищците З.М.К. и М.К.К.;за отмяна на
нотариален акт №27,том III,рег.№3858, дело №278/2016 г. на нотариус с рег№***на
НК,вписан в СВп с вх.рег.№1761/16.12.2016 г.,акт №3,том ХХVII,дело №5065/2016 г.;за
осъждане на ответниците В.И.С.,Я.И.С. и
„Елеганс“ ЕООД да заплатят солидарно на ищеца М.К.К. сумата от 16 500
лв.,представляваща пропуснати ползи вследствие лишаването му от правото да
владее и държи гореописания недвижим имот за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2018 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,и сумата от 1 456,72 лв.,представляваща
законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.02.2016 г.
до 01.01.2019 г.,като въззивниците са осъдени да заплатят на В.И.С. сторени по
делото разноски в размер на 3000 лв,респ. на „Елеганс“ ЕООД-гр.Д. сторени по
делото разноски в размер на 450 лв.Според въззивниците атакуваното решение е
незаконосъобразно и необосновано.Изводите на първоинстанционния съд,че
договорът за покупко-продажба,по силата на който ищецът М.К. закупил имота,бил
нищожен като сключен при липса на съгласие с оглед липсата на доказателства за
надлежна представителна власт на К.,предоставена му от прехвърлителите,както и
че по тази причина и последващият договор за дарение в полза на ищеца З.К. не
произвел транслативно действие,били незаконосъобразни.Не била приложена
правилно разпоредбата на чл.183 от ГПК при задължаване на ищците да представят
оригиналите на пълномощните,описани в нотариалния акт за продажба,като не било
съобразено от съда,че пълномощните са били представени пред съответния нотариус
при изповядване на сделката и били с достоверни дати,съдържание и подписи,както
и че се касае за сделка отпреди 15 години при надлежно удостоверено от
нотариуса ликвидиране на нотариалния архив от посочения период.Самото оспорване
на договора за продажба от ответниците С. поради липса на представителна власт
на М.К. било недопустимо.Такова право имали самите
продавачи-упълномощители,които не били страна по делото-нито главна,нито
подпомагаща.Решението на районния съд било доста лаконично мотивирано,като не
били обсъдени многобройните събрани доказателства.Настоява се за отмяната му и
за уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивниците разноски в
двете инстанции до момента.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемите В. и Я. С. изразяват становище за неоснователност на
жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.Същите считат
всички доводи на въззивниците за неоснователни,респ. изводите на районния съд
за правилни.Претендират разноските за настоящата инстанция.
Отговор на жалбата от въззиваемия „Елеганс“
ЕООД-гр.Д. не е подаден,като дружеството не изразява становище по допустимостта
и основателността на жалбата и в хода на въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от
първоинстанционното решение на 11.05.2020 г.,а жалбата е подадена чрез куриер
на 26.05.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
04.06.2020 г. с оглед спиране теченето на процесуалните срокове съгласно чл.3
ал.1 т.1 от ЗМДВИП и §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ-обн.ДВ,бр.44/13.05.2020 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани
лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на
правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо
като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно като
краен резултат,като съображенията за последния извод са следните:
Гр.д.№528/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№118/08.01.2019 г. по описа на ДОС,по повод на която е
образувано първоначално гр.д.№13/2019 г. по описа на Д.кия окръжен съд,като
последното е прекратено и изпратено по подсъдност на Д.кия районен съд.Исковата
молба е уточнена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молба вх.№6653/02.04.2019 г.
на лист 13 от гр.д.№528/2019 г. на ДРС.Предявени са обективно кумулативно
съединени,вкл. при условията на чл.213 от ГПК,искове,както следва:
1./на основание чл.108 от ЗС и чл.111
ал.1 от ЗС във връзка с чл.108 от ЗС от З.М. *** и М.К. *** срещу съпрузите В.И.С.
и Я.И.С.,***,за установяване правото на собственост на ищеца З.М.К. по силата
на договор за дарение от 20.03.2015 г.,обективиран в нотариален акт
№18,т.І,рег.№253,нот.д.№17/2015 г. на нотариуса Е. С. *** действие ДРС,и
правото на пожизнено ползване на ищеца М.К.К.,учредено с горецитирания договор
за дарение,върху недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“Г.К.“ №**-партер,представляващ
магазин №8 със застроена площ от 34,38 кв.м.,ведно с 1,142 % ид.части от общите
части на сградата и 1,142 % ид.части от правото на собственост върху УПИ с
идентификатор 72624.624.1059 по КК на гр.Д.,представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 72624.624.1059.1.45 в сграда с идентификатор 72624.624.1059.1,както
и за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. да предадат владението върху имота
на ищците З.М.К. и М.К.К.;
2./искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД
и чл.86 ал.1 от ЗЗД от М.К. *** срещу съпрузите В.И.С. и Я.И.С.,***,и „Елеганс“
ЕООД-гр.Д. за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сумата
от 16 500 лв.,представляваща пропуснати ползи вследствие лишаването му от
правото да владее и държи гореописания недвижим имот за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2018 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,и сумата от 1 456,72 лв.,представляваща
законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.02.2016 г.
до 01.01.2019 г.
Отправено е и искане от ищците на
основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №27,том
III,рег.№3858,дело №278/2016 г. на нотариуса И.П.с район на действие ДРС,с
който ответниците В.И.С. и Я.И.С. са признати за собственици по давностно
владение на процесния недвижим имот.
В исковата молба се излага,че ищецът М.К. в качеството на ЕТ „ЛАР-М.К."*** сключил договор от 25.11.1995 г. за построяване на жилищна
сграда по предварително съгласуван със собствениците проект.Издадено
било разрешение за строеж №244 от
10.06.1996 г.,протокол №65 от
17.07.1996 г. за определяне на строителна линия и ниво,а
сградата била построена и приета с акт обр.16,като било издадено и
разрешение за ползване №421 от
25.11.1999 г.Междувременно,спазвайки договореностите между
страните,всички собственици упълномощили ищеца М.К. да извърши съответните
разпоредителни действия със съответните части от сградата.С нотариален акт за покупко-продажба №13/20.10.2005 г.,том
IV,peг. №2562,нот. дело
№501 от 20.10.2005 г. на
нотариус К.К.с район на действие ДРС ищецът М.К.
станал собственик на ап.№8,разположен
на трети жилищен етаж в същата сграда,и на процесния магазин,разположен
в партера на вх.„Б" под №8 със
застроена площ от 34,38
кв.м.,ведно с 1,142 % ид.ч. от
общите части на сградата и 1,142
% ид.ч. от правото на собственост върху УПИ,представляващ парцел ІV с пл.№1059,1077 и
1078,кв. 66 прим на гр.Д..По
този начин ищецът М.К. станал собственик на спорния имот,респективно
последният заплащал дължимите такса битови отпадъци и данък недвижими имоти.С
нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 20.03.2015 г. под №18,том I,peг.
№253,нот. дело №17 от
2015 г. на нотариус Е. С. ***
действие ДPC ищецът М.К.
дарил на сина си-ищеца З.К.
процесния недвижим имот,като си запазил
правото да ползва,докато е жив,плодовете от него,а именно наемната цена при
отдаване на обекта под наем или друг вид доходи при реализиране на ползването.Новият
собственик също заплащал съответните данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци.На 21.02.2017 г. на ищците
било изпратено съобщение от АГКК-гр.Д. за това,че е извършено изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти за същия обект,което се изразявало в
това,че в този регистър било отразено правото на собственост на първите двама
ответници и бил цитиран констативният им нотариален акт.На това съобщение било подадено
възражение,към което били приложени съдебните актове за приключилия
междувременно съдебен процес,в който първите двама ответници били ищци,а ищецът
М.К.-ответник.Междувременно във връзка
с други задължения на М.К. било образувано изп. дело,по което той бил длъжник и
срещу този имот било насочено принудително изпълнение-изп.д.
№2009739040161554 по
описа на ЧСИ С.С.с район на действие ДОС.Във връзка с това
изпълнително дело първите двама
ответници завеждат съдебен процес по реда на чл.440 от ГПК с претенция,че те са
собственици на този имот и не би следвало изпълнението да бъде насочено срешу
него.Исковата молба била подадена на 03.06.2013 г.
първоначално само от В.С.,а впоследствие след съответното възражение и от
неговата съпруга.В хода на процеса и писмено,и с приложени документи от самия С.
ставало ясно,че имотът е собственост на М.К..С
определение №7/09.01.2015
г.,постановено по гр.д.№2406/2013 г. по
описа на PC гр.Д.,исковете
на В.И.С. и съпругата му били оставени без разглеждане и делото било
прекратено.С определение №435/13.05.2015 г.,постановено
по в.гр.д.№301/2015 г. на ОС-гр.Д.,това
определение било отменено и делото върнато на ДPC за
продължаване на съдопроизводствените действия.Впоследствие с решение на ДРС от
20.07.2015 г. исковете на В.И.С. и Я.И.С. били отхвърлени.Междувременно
към момента на разглеждане на делото по въззивната жалба на ищците и преди
произнасянето на съдебния акт изпълнителното производство било прекратено
поради пълно плащане на задълженията,поради което с решение №8/14.01.2016 г. по
в.гр.д.№602/2015 г. на ДОС поради липса
на правен интерес у ищците решението на ДPC било
обезсилено и производството прекратено.С определение №**5/01.07.2016
г., постановено от с-в на II отд. на
ВКС по гр.д. №1460/2016 г.,касационното
обжалване на В.И.С. и Я.И.С. не било допуснато.С ново определение №169/26.10.2016 г.,постановено
по същото дело от същия състав,касаторите били осъдени да заплатят допълнително
разноски.Издаден бил изпълнителен лист от 10.11.2016 г. и образувано
изпълнително дело пред ЧСИ Б.№610/2016 г.,което
и в момента било в ход,като в хода на същото били извършвани справки за
длъжниците,от които ставало ясно,че в АГКК
към 25.11.2016 г. спорният имот не присъства,както
и че към 1999 г.
първите двама ответници са трети задължени лица по ипотека,като за обезпечаване
вземането на банката предоставят/учредяват такава върху апартамент ведно с
изба,който няма нищо общо с процесния имот,а впоследствие с нотариален акт за дарение на 13.02.2002 г.
даряват същия този апартамент на сина си Я.В.И..В тези две сделки процесният
имот не присъствал по никакъв начин.От тях личало какво е волевото
отношение на ответниците към тази спорна вещ,а именно към тези два момента -
1999 и 2002 г.-те не
се възприемали като собственици на същата.Ищците
разполагали с договор за наем №2 от
02.01.2012 г.,с който първият ответник се представял като
наемодател и предоставял на третия ответник имот,който не е негова собственост,срещу
наемна цена от 200 лв
месечно.Подписан бил и договор за наем №3 от 07.01.2013 г.В
двата договора адресът на имота не бил посочен,а квадратурата му била неточна.На
16.12.2016 г. първите двама ответници се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот,придобита по
давност.Ответниците не били придобили правото на собственост на посоченото
основание,тъй като не били владяли имота.В нито един момент държането,което осъществявали
абсолютно незаконосъобразно,не било нито спокойно,нито явно,нито несъмнено,нито
безспорно.Споровете течали от години и само поради твърде тежкото здравословно
състояние на втория ищец и изключителната служебна ангажираност на неговия син З.К.,а
и поради обстоятелството,че в предходния съдебен процес за съжаление спорът за
собственост не е бил решен,беззаконните
действия на ответниците не били пресечени и продължавали и до настоящия момент.Искането за
солидарно осъждане на ответниците по предявените осъдителни искове се основавало
на това,че вредите били причинени както от действията на ответниците семейство С.,така
също и от действията на ответника-дружество,което не сключило договор за наем с
истинския собственик на имота,независимо от това,че надлежно било поканено от
него.Първите двама ответници сключвали договори за наем с третия ответник
независимо от това,че и двете страни по тези договори отлично знаели кой е
действителният собственик на вещта,като първите двама ответници получавали
доходи от наеми,които не им се следват,а третият ответник вместо да плаща на
действителния собственик на свой риск и отговорност плащал и продължавал да
плаща на лице/лица,които не били собственици на имота.На това основание се
базирала ищцовата претенция за солидарно осъждане на ответниците по предявените
осъдителни искове.
Ответниците В.С. и Я.С. са подали писмен отговор на исковата молба,в
който оспорват основателността на предявените искове и претендират сторените по
делото разноски.Оспорва се,че З.К. е собственик,като се
оспорва действителността на сделката,с
която същият е придобил имота.Сочи се,че е придобил от несобственик.З.К. не бил
получил владението от своя "праводател" - баща му М.К. на 20.03.2015 г.
В нотариалния акт било записано,че то се
предава по-късно.То никога не било предавано,защото се упражнявало не от
бащата,а от ответниците В. и Я. С. от датата 25.11.1999 г.,когато цялата сграда
била въведена в експлоатация и било разрешено ползването й.Дори и да бил собственик,З.К.
не можел да получи владението,защото то било запазено за
"праводателя" - баща му М.К..Предаване на владението можело да бъде
претендирано от бащата М.К..Противопоставя
се възражението,че ответниците били придобили имота по давност с добросъвестно,евентуално
недобросъвестно владение,през периода от 25.11.1999 г.
до датата на исковата молба и до подаване на отговора.Фактическата власт върху
имота била упражнявана винаги от ответниците С. с убеждението,че имотът е единствено
и само техен.Владението никога не било прекъсвано с действия по чл.116 от ЗЗД,предприети от ищците.Към 20.03.2015 г.-датата
на недействителната сделка-собствеността
вече била придобита по давност от ответниците.Ищецът М.К. никога
не бил имал право на собственост върху имота,като в подкрепа на това твърдение
се оспорва действителността на сделката покупко-продажба от 2005 г.Сочи се,че М.К.
не разполагал с представителна власт да извърши сделката.Към датата на
сделката някои от упълномощителите не били живи.Отделно пълномощията не били за
извършване на продажба и не съдържали правомощия да се прехвърлят права сам на
себе си.В пълномощията се съдържали прибавки и добавки.В нотариалния акт не били описани приложени декларации за
гражданство и семейно положение на участниците в сделката.Правомощията съдържали
право за получаване на имоти от упълномощителите,а не за прехвърляне.Затова и
било уточнено,че може да става въпрос и за договор за доброволна делба между собствениците.Те
не съдържали права за прехвърляне на имоти в качеството на продавачи на
упълномощителите,още по-малко на процесния на физически лица.М.К. не бил предал
сума по сделката на продавачите.Сделката била привидна и прикривала сделка -учредяване
право на строеж върху собствено място срещу задължение за строителство и
получаване на изградени обекти-договор от 25.11.1995
г.,приложен по делото.Собствениците си били получили 25 %
обезщетение и обектите по нотариален акт №160,том
XXXVIII,нот. дело №8537/2005 г. не им принадлежали,нито някога били
разпределяни за тях,в частност процесният магазин.Никога не били имали
намерение или воля да станат собственици на процесния магазин или да го
прехвърлят на единия от строителите при това не в качеството му на търговец,а
на физическо лице.Липсвало съгласие на упълномощителите за извършване на
сделката.М.К. не бил собственик и защото на 20.03.2015
г. дарил имота на сина си З.,с което той
престанал да бъде собственик,дори и да е действителна сделката му от 2005 г.
Искът му бил и недопустим,защото нямал правен интерес да твърди,че е
собственик,когато се е лишил от собствеността.Допълнително на основание чл.110 от ЗЗД не притежавал и право на
иск,което да може да защити,тъй като не го бил упражнил в 5-годишен срок.Осъдителните искове за суми били
неоснователни,защото именно ответниците С. били собственици на имота,а и
липсвала покана за плащане на обезщетение.Същите били погасени частично по
давност.Нямало основание за "солидарност" в осъждането,тъй като чл.121 от ЗЗД не допускал такава произволна
"солидарност".Дружеството-наемател не било във вещни отношения с
ищите.Размерът на главницата бил произволен,а
лихва не се дължала,защото нямало покана.
Ответникът „Елеганс“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба,в
който оспорва основателността на осъдителния иск за сума срещу него и
претендира сторените по делото разноски.Търговското дружество нямало отношение
към спора и същото следвало да бъде конституирано в качеството му на трета
страна.Този извод се обосновавал от факта,че от настъпване на наемните
отношения със сключването на договор за наем №2 от 02.01.2012 г. до датата на
депозиране на исковата молба в регистратурата на ДРС - 02.04.2019
г.-дружеството изпълнявало съвестно и в срок своите задължения като наемател.През
годините юридическото лице заплащало в срок наеманата цена,издавайки
съответните счетоводни документи,внасяни били и дължимите към хазната данъци и били
подавани изискуемите по ЗДДФЛ декларации.За отдаването под наем на недвижим
имот законът не изисквал наемодателят да е изключителен титуляр на правото на
собственост върху имота.С договора за наем между В.И.С. и дружеството се била
създала облигационна обвързаност между страните,съгласно която едната страна
имала задължението да предостави на наемателя опредЕ. вещ за ползване,като
последният следвало да заплати опредЕ. цена.С този договор не се прехвърляли
вещни права и той не обвързвал действителния собственик на вещта.Не можело
наемателят като съвестен платец да бъде осъден да заплати още веднъж
сумите,изплатени от него на наемодателя.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа и правна страна:
На 25.11.1995 г. между собственици на поземлени имоти /К.К.С.,И.В. С.,Г.М.П.,Ж.Н.И.,З.М.Д.
и М.М.М.А./ от една страна и ЕТ „А.-А.Ж.“-гр.Д.,представляван от А.Д.Ж.,и ЕТ
„Лар-М.К.“***,представляван от М.К.К.,от друга страна са сключени договори /на
листи 15-16 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС и листи 444-470 от гр.д.№528/2019 г. на ДРС/,по
силата на които собствениците „учредяват“ в полза на горните ЕТ-изпълнители
право на строеж върху собственото си дворно място срещу задължението на
изпълнителя да построи по монолитен начин за своя сметка и със свои
средства,материали и организация жилищна сграда по проект,предварително
съгласуван със собствениците.Уговорено е собствениците да получат безвъзмездно определен
процент разгъната реално застроена площ от жилищната сграда и от дворното място,а
останалите проценти от застроената площ и от правото на строеж да останат в
полза на изпълнителя.Посочено е,че полагащата се на собствениците РЗП ще бъде
подробно описана в приложение,което ще е неразделна част от договора.Към
договора,сключен със собствениците К.К.С. и И.В. С. /на листи 15-16 от
гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,такова приложение не е представено.Такива приложения
са депозирани по договорите със собствениците Г.М.П.,Ж.Н.И.,З.М.Д. и М.М.А./листи
448-449,456-457,462-463,469-470 от гр.д.№528/2019 г. на ДРС/.В тези
приложения,както и в самите договори от 25.11.1995 г.,дворното място,върху
което се учредява право на строеж не е индивидуализирано,нито в приложенията са
посочени конкретните обекти,които ще получат собствениците и
изпълнителите-строители.С анекс от 10.07.1997 г. към договора с Г.М.П. /на лист
450 от делото на ДРС/ е уговорено,че П. ще получи собствеността върху
апартамент №2 във вх.Б на първи етаж в жилищен блок по ул.“Г.К.“ №**,изба №14 и
гараж №4 в същия вход.Анекси към договорите с останалите собственици не са
депозирани от ищците.Безспорно е все пак по делото,че въпросните договори от
25.11.1995 г. касаят изграждането от двамата ЕТ-изпълнители с техни средства на
жилищен блок върху дворни места-собственост на изброените лица,находящи се в
гр.Д.,по ул.“Г.К.“ и ул.“З. С.“,съставляващи парцели ІV-1059,V-1077 и VІ-1078 в
кв.66 прим по плана на града,индивидуализирани по този начин в разрешението за
строеж на лист 17 и в протокол №65/1996 г. за определяне на строителна линия и
ниво на лист 18 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС /впоследствие дворните места с
посочените пл.№1059,1077 и 1078 са
обединени в един парцел ІV в кв.66 по плана на гр.Д. според отразяването за
местонахождение в протокол-Образец 16 на лист 19 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС /.
Договорите от 25.11.1995 г. са сключени в обикновена писмена форма,поради
което нямат за правна последица валидно учредяване право на строеж върху
посочения урегулиран поземлен имот от собствениците на дворни места с посочените
планоснимачни номера в полза на изпълнителите-строители ЕТ „А.-А.Ж.“-гр.Д.,представляван от А.Д.Ж.,и
ЕТ „Лар-М.К.“***,представляван от М.К.К. /ищец по настоящото дело/.Според
разпоредбата на чл.18 от ЗЗД,действала към момента на сключване на горните
договори и в непроменена редакция до настоящия момент,договорите за прехвърляне
на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти
трябва да бъдат извършени с нотариален акт,който е форма за действителност на
сделките.Посочените договори от 25.11.1995 г. са в обикновена писмена форма и
нямат транслативен ефект,като с тях не е учредено валидно право на строеж в
полза на двамата ЕТ-изпълнители върху чуждите дворни места.Тези договори имат
характер на предварителни договори за учредяване право на строеж,но окончателни
такива не се твърди от ищците да са били сключени.Те са смесени по своя
характер,като съдържат елементи на договори за строителство с характера на
договори за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД и елементи на
предварителни договори за учредяване право на строеж.Именно поради горното
/липса на надлежно учредено право на строеж в полза на строителите/ разрешение
за строеж №244/10.06.1996 г. /на лист 17 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/ е издадено
в полза на собствениците на дворните места,съставляващи парцели ІV-1059,V-1077
и VІ-1078 в кв.66 прим по плана на града Ж.Н.И.,З.М.Д.,М.М.А.,К.К.С. и Г.М.П.,а
построената от изпълнителите-ЕТ жилищна сграда върху чужди имоти не е станала
собственост на последните като суперфициари,а е станала собственост на
собствениците на терена-гореизброените лица по силата на приращението /чл.92 от
ЗС/.По тази причина отношенията впоследствие между самите собственици и между
тях и изпълнителите-ЕТ са се уреждали чрез последващи сделки на разпореждане и
договори за доброволна делба,посредством които е осъществено „разпределение“ на
обектите в изградената жилищна сграда.
Сградата е изградена изцяло до 1999 г. и годността за ползване на
строежа е установена от Държавна приемателна комисия на 15.11.1999 г. /Образец
16 на лист 19 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,като е издадено и разрешение за
ползване №421/25.11.1999 г. /на лист 23 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/.
С договори за доброволна делба от 2002 г. /на листи 268,276,277,278,279,281
от делото на ДРС/ съсобствениците си поделят част от обектите в сградата,като
между поделените обекти не е процесният магазин №8 във вх.Б.С поредица от
договори за покупко-продажба,сключени също през 2002 г.,съсобствениците чрез
пълномощници физическите лица,представляващи двамата ЕТ-строители-М.К.К. и А.Д.Ж.,се
разпореждат с част от обектите-апартаменти,магазини и гаражи-в полза на трети
физически лица /така нотариалните актове на листи 269,271,272,273,274,283,284,286,288,290,292
от делото на ДРС/.Именно чрез такава сделка на разпореждане,обективирана в
нотариален акт №13,т.ІV,рег.№2562,нот.д.№501/2005 г. на нотариуса К.К.с район
на действие ДРС /на лист 28 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,сключена на 20.10.2005
г.,съсобствениците продават на самия ищец М.К.К. процесния магазин в партера на
вх.Б под №8.В договора за покупко-продажба М.К. участва като пълномощник на
продавачите и като купувач,т.е. договаря сам със себе си.От изложеното по-горе
се установява,че продавачите действително са собственици към датата на
продажбата на процесния магазин.Твърдението на ответниците С.,че купувачът К.
не бил заплатил уговорената продажна цена на продавачите,не е относимо,защото
неплащането на цената представлява неизпълнение на договора и е единствено
основание за развалянето му от изправната страна-продавачите.Трети лица на
сделката,каквито са настоящите ответници,не са оправомощени да навеждат доводи
за наличие на основание за развалянето й,респ. не са носители на потестативното
право на разваляне.Доводите за симулативност на договора за продажба като
прикриващ договор за учредяване право на строеж в полза на строителя М.К. не са
подкрепени от ответниците С. с никакви доказателства.Не следва да се обсъждат и
доводите на ответниците В. и Я. С.,че договорът е сключен при липса на надлежна
представителна власт на ищеца М.К. спрямо продавачите по сделката,защото като
трети на сделката лица те не разполагат с право да оспорват действителността й
на горното основание.Единствено мнимо представлявана страна по договора
разполага с правото по чл.42 ал.2 от ЗЗД да потвърди договора,както и да се
позове на недействителността му по чл.42 ал.2 от ЗЗД.Другата страна по
сделката,която няма право да го потвърди,няма и право,респ. правен интерес,да
се позове на недействителността,а още по-малко такъв правен интерес е налице за
трети на договора лица.Сключен без представителна власт договор по правило не е
нищожен,а само нищожността позволява трети лица при наличие на какъвто и да е
правен интерес да могат да се позовават на тази нищожност.Същият е по дефиниция
висящо недействителен,доколкото може да бъде потвърден от мнимо
представлявания,и липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания.При липса на потвърждаване
на недействителността може да се позове само лицето,от чието име е сключен
договорът,или неговите универсални правоприемници.Трети лица,каквито са
настоящите ответници,не разполагат с правомощие да се намесват в правоотношението
мнимо представляван-представител и да се позовават на пороци на същото /в този
смисъл мотивите и разрешението по т.ІІ от Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г.
по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.Констатира се,че при сключване на
договора всички продавачи са били живи,т.е. прехвърлянето е осъществено от
съществуващи правни субекти /в тази насока справките от НБД „Население“ на
листи 258 и сл. от делото на ДРС/.
Предвид изложеното договорът за продажба от 20.10.2005 г.,по силата на
който ищецът М.К.К. закупува процесния магазин,е валиден и е породил
транслативно действие в полза на горния ищец,който към посочената дата се
легитимира по силата на посоченото деривативно основание като собственик на
имота.
В отговора си на исковата молба двамата ответници-съпрузи В. и Я. С.
твърдят,че владеят процесния магазин от момента на издаване на разрешението за
ползване на обособена част вх.Б на жилищния блок,т.е. от 25.11.1999 г.,като
владението им е непрекъснато,явно,спокойно и несмущавано до датата на
предявяване на настоящите искове,поради което са придобили правото на
собственост върху магазина по давност.
По делото е представен договор от 09.01.1996 г.,сключен между ЕТ „А.-А.Ж.“
и ЕТ „Лар-М.К.“ като изпълнители и ответника В.И.С. като възложител /на лист 70
от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,с който е уговорено изпълнителите да построят и
предадат на възложителя три обекта,единият от които магазин №8 със застроена площ
от 30,70 кв.м в дворно място в гр.Д.,ул.“Г.К.“.Следователно между ищеца М.К. в
качеството му на ЕТ и ответника С. е съществувало правоотношение по договор за
строителство на процесния магазин.Както вече бе посочено,построяването на
обекта обаче в чужд имот при липса на надлежно учредено право на строеж в полза
на изпълнителите води до възникване на собственост върху обекта в полза на
собствениците на терена,върху който е изграден.Така ЕТ-изпълнители изначално не
са имали правната възможност директно те да прехвърлят собствеността върху
изграденото в полза на ответника С.,а това е следвало да стане по вече
посочената схема-чрез продажба от страна на собствениците на терена и сградата.До
такава сделка няма данни да се е стигнало поради съществуващи спорове между
ЕТ-изпълнители и ответника В.С..За това свидетелства нотариалната покана до В.С.
рег.№934,т.І,№43 на нотариуса Е. С. /на лист 50 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,отправена
от М.К. на 15.11.2011 г. и връчена на В.С. на 21.11.2011 г.С тази покана С. е
поканен да се яви в адвокатската кантора на адв.Д. за уреждане на
взаимоотношенията по предварителни договори за строеж на обектите по ул.“Г.К.“,които
в онзи момент С. ползвал.От протокола от 23.11.2011 г. на лист 51 от
гр.д.№13/2019 г. на ДОС става ясно,че между страните е имало неуредени
финансови взаимоотношения.На тази среща не е повдиган от М.К. въпросът относно
владението на В.С. върху процесния магазин №8.Впоследствие ищецът М.К. отправя
на 06.03.2013 г. нотариална покана до третия ответник по делото „Елеганс“ ООД
/на лист 52 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,с която го уведомява,че именно той е
собственик на процесния магазин и го кани за среща,на която да се изясни кой и
при какви условия го е отдал за ползване.Следва жалба на М.К. срещу дружеството
от 19.04.2013 г. до Районна прокуратура-гр.Д. /лист 54 от цитираното дело на
ДОС/.
По образувано изп.д.№1654/2009 г. по описа на ЧСИ Сл.С. с длъжник ЕТ
„Лар-М.К.“ /така протокол за опис от 02.05.2013 г. на лист 64 от цитираното
дело на ДОС/ е предприето принудително изпълнение върху процесния
магазин,поради което ответниците по настоящото дело В. и Я. С. предявяват срещу
длъжника по изпълнението М. К.К. и взискателите П. и М. Б. отрицателни
установителни искове на основание чл.440 ал.1 от ГПК за установяване,че
процесният магазин,спрямо който е насочено изпълнението,не е собственост на
длъжника М.К..Исковата молба е с вх.№12269/29.05.2013 г. и по повод на същата е
образувано гр.д.№2406/2013 г. на Д.кия районен съд /приложено към настоящото
дело/.Първоинстанционният съд с решението си отхвърля предявените искове,като
въззивният ДОС с решението си по в.гр.д.№602/2015 г. обезсилва
първоинстанционното решение и прекратява производството по делото,а ВКС с
определение по гр.д.№1462/2016 г. не допуска въззивното решение до касационно
обжалване.Така този спор завършва с прекратяване на производството по делото
без произнасяне по същество по въпроса собственик ли е или не на процесния имот
ответникът М.К.,т.е. няма постановено влязло в сила решение,което да има сила
на пресъдено нещо в отношенията между настоящия ищец М.К. и настоящите
ответници В. и Я. С. по въпроса за собствеността върху процесния магазин.През
2017 г. се развиват и правоотношенията на М. К.К. и ответниците С. с АГКК по
повод заявлението на В.С. от 10.02.2017 г. до СГКК-гр.Д. за изменение на
кадастралния регистър чрез вписването му като собственик на процесния магазин
/така листи 45-49 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/.
Горните правоотношения и спорове по отношение собствеността върху
магазина се развиват от 2013 г. нататък.Преди 2013 г. някакъв опит за уреждане
на взаимоотношения от страна на ищеца М.К. с ответника В.С. е налице при
обективирането му в цитираната нотариална покана рег.№934,т.І,№43 на нотариуса Е.
С. /на лист 50 от гр.д.№13/2019 г. на ДОС/,отправена от М.К. на 15.11.2011 г. и
връчена на В.С. на 21.11.2011 г.Съдържанието на поканата обаче не сочи изрично
противопоставяне на ищеца М.К. конкретно на владението на В.С. върху процесния
магазин.Поканата е отправена за уреждане на отношения във връзка с „предварителни
договори за строеж на обектите“,които С. ползва.Няма и дума в нея,че М.К. е
собственик на магазин №8 и че се противопоставя на владението на С. върху
него,както и да го кани да му предаде това владение.
Че ответниците С. упражняват фактическата власт върху процесния магазин
от 25.11.1999 г. до настоящия момент не е спорно по делото.Те са осъществявали
владение,т.е. фактическа власт с намерение за своене,още предвид декларираното
изначално намерение да придобият обекта със сключване на договора за
строителство между възложителя В.С. и изпълнителите ЕТ „А.-А.Ж.“ и ЕТ „Лар-М.К.“
на 09.01.1996 г.Фактът,че ответниците С. са в имота от ноември 1999 г. до
настоящия момент,се удостоверява непротиворечиво от всички разпитани по делото
свидетели.Така свидетелят И.С.,собственик на обекти в процесния жилищен блок,заявява,че
С. са по негови впечатления собственици на процесния магазин във вх.Б,който в
началото се експлоатирал като магазин,а впоследствие станал фризьорски салон.От
въвеждане на сградата в експлоатация в този магазин били виждани само В. и
неговите наематели.Свидетелят не е чувал някой да е оспорвал правата на В.
върху магазина.В тази насока са и показанията на свидетелите А.С.А.,М. Г. М. и Б.Т.А.,живущи
в блока,които твърдят,че от самото начало на въвеждане на сградата в
експлоатация именно В.С. ползвал магазина-първо продавал в него зеленчуци,а
после го отдал под наем за фризьорски салон.Свидетелят Б.А.споделя,че В.С. дори
извършвал ремонт в магазина-замазал го,слагал плочки на пода-СМР,които
свидетелстват за субективно отношение на С. към обекта като свой.Намерението за
своене личи и от други действия на ответниците.Така през ноември 1999 г. В.С.
се снабдил със сертификат за съответствие на магазина с нормативните изисквания
за пожарна безопасност /листи 103-105 от делото на ДРС/.Също през ноември 1999
г. получил хигиенно заключение,че магазинът отговаря на санитарно-хигиенните
изисквания /лист 108 от делото на ДРС/.През 1999 г. лично В.С. инициирал
преустройство на магазина в такъв за пакетирани хранителни стоки /така
технически проект на листи 109 и сл. от делото на ДРС/ и получил разрешение за
ползване №133/02.03.2000 г. относно смяната на предназначението /лист 101 от
делото на ДРС/.От 2008 г. С. отдава магазина под наем на трети лица и получава
наемната цена,която декларира и заплаща съответните данъци /така договори за
наем и данъчни декларации,квитанции на листи 70-100 от делото на ДРС/,т.е.
същият упражнява владение чрез трети лица-наематели.Владението на ответниците е
било непрекъснато и спокойно през периода от 25.11.1999 г. до 25.11.2009 г.То е
било и явно.Не е установено по скрит начин-всички собственици в жилищния блок
са знаели,че С. ползва магазина и се разпорежда в него като със своя
собственост-прави ремонти,експлоатира го лично,а от 2008 г. и чрез наематели.До
октомври 2005 г. никой от съсобствениците на обекта не се е противопоставил на
владението на С..Фактическата власт е упражнявана така,че всеки заинтересован е
можел да научи за нея.Поведението на С. е манифестирано пред всички,така че
ищецът М.К. при добра грижа от негова страна за процесния обект след
придобиване на собствеността върху него по силата на продажбата от октомври
2005 г. е могъл да узнае за владението на С. и да му се противопостави,но
същият не го е сторил през периода от 20.10.2005 г. до 25.11.2009 г.Всички
последващи действия /отправяне на нотариални покани,участие в съдебен процес/
са напълно ирелевантни и не е необходимо да се обсъжда дали прекъсват давността
по смисъла на чл.116 от ЗЗД,защото са осъществени след 2009 г.На 25.11.2009 г.
изтича 10-годишният срок на непрекъснато владение на ответниците С. върху
процесния магазин,поради което към тази дата те вече са придобили правото на
собственост върху магазина по давност.Събитията след 2009 г. са ирелевантни,защото
не може да се говори за прекъсване на вече изтекла придобивна давност.След като
през ноември 2009 г. В. и Я. С. се легитимират като собственици на процесния
магазин по давност,то извършеното от ищеца М.К. в полза на сина му /другия
ищец/ З.К. дарение на магазина,обективирано в нотариален акт
№18,т.І,рег.№253,нот.д.№17/2015 г. на нотариуса Е. С. /лист 33 от гр.д.№13/2019
г. на ДОС/,не е имало вещнопрехвърлителен ефект в полза на ищеца З.К.,защото дарителят
М.К. към датата на сключване на договора 20.03.2015 г. вече не се е легитимирал
като собственик на обекта,тъй като още през 2009 г. правото на собственост е
било придобито от ответниците С. по давност.Така и дарителят М.К. не е могъл да
запази пожизнено право на ползване за себе си върху чуждия имот,защото такова
може да му бъде учредено само от действителните собственици на имота.
Още поради липса на първия елемент от фактическия състав на чл.108 от
ЗС във връзка с чл.111 ал.1 от ЗС,а именно ищецът З. М.К. да се легитимира като
собственик,а ищецът М. К.К. да се легитимира като титуляр на право на ползване
върху процесния магазин,ревандикационните искове подлежат на отхвърляне,вкл. на
отхвърляне подлежи и искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №27,том III,рег.№3858,дело
№278/2016 г. на нотариуса И.П.с район на действие ДРС,с който ответниците В.И.С.
и Я.И.С. са признати за собственици по давностно владение на процесния недвижим
имот.
Исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД,с които се
настоява тримата ответници по делото да бъдат осъдени да заплатят на ищеца М.К.
обезщетение за лишаването му от ползване без основание на магазина през периода
от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г.,са неоснователни,тъй като се установи,че през
визирания период 2013-2018 г. М.К. не се е легитимирал като собственик на имота,нито
като титуляр на право на ползване,а ответниците са били на годно правно
основание в него-ответниците В. и Я.С. като собственици,придобили собствеността
по давност още през 2009 г.,а „Елеганс“ ЕООД като наемател,обвързан в
облигационно правоотношение с действителните собственици на имота.Неоснователни
са и акцесорните искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.59 от ЗЗД.
Всички искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно като краен
резултат,макар и при изложени други мотиви за него,които въззивният съд не
споделя,но поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на исковете
същото се преценява като правилно.Тъй като първоинстанционният съд обаче е
постановил непрецизен диспозитив по ревандикационните искове,като не е посочил
при отхвърляне на исковете на какво основание е претендирано правото на
собственост от ищеца З.К.,респ. правото на ползване от ищеца М.К.,следва атакуваното
решение да бъде отменено в тази част и да се постанови нов диспозитив по
същество на спора по чл.108 от ЗС.В останалата част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,дължими на основание
чл.78 ал.3 от ГПК от ищците в полза на ответниците В.С. и „Елеганс“ ЕООД.
При този изход от спора право на
разноски за въззивната инстанция имат ответниците по делото и въззиваеми,а
ищците-въззивници нямат право на разноски и такива не следва да им се
присъждат.Разноски са претендирани от въззиваемите В. и Я. С..Въззиваемият
„Елеганс“ ЕООД не е претендирал такива и не следва да му се присъждат.От
представения по делото договор за правна защита и съдействие на лист 21 от
предходното в.гр.д.№574/2020 г. на ДОС /образувано по същата жалба,но
прекратено и върнато на ДРС за администриране/ става ясно,че разноски за
въззивното производство са сторени само от въззиваемия В.И.С.,който е изплатил
на упълномощения си адвокат възнаграждение в размер на 3 000 лв.Сумата от
3 000 лв разноски следва да му се присъди.Въззиваемата Я.С. не е сторила
разноски и такива не й се следват.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №202/26.02.2020 г. по гр.д.№528/2019
г. на Д.кия районен съд в частта,с която са отхвърлени исковете,предявени от З.М.К.
с ЕГН ********** *** и М.К.К. с ЕГН ********** *** срещу В.И.С. с ЕГН ********** и Я.И.С. с
ЕГН **********,***,за признаване за установено по отношение на ответниците
В.И.С. и Я.И.С.,че ищецът З.М.К. е собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“Г.К.“
№**-партер,представляващ магазин №8 със застроена площ от 34,38 кв.м.,ведно с
1,142% ид.части от общите части на сградата и 1,142% ид.части от правото на собственост
върху УПИ с идентификатор 72624.624.1059 по КК на гр.Д.,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 72624.624.1059.1.45 в сграда с
идентификатор 72624.624.1059.1,и за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. да
предадат владението върху имота на ищците З.М.К. и М.К.К.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени на основание чл.108 от ЗС и чл.111 ал.1 от ЗС във
връзка с чл.108 от ЗС от З.М.К. с ЕГН **********
*** и М.К.К. с ЕГН ********** *** срещу В.И.С. с ЕГН ********** и Я.И.С. с
ЕГН **********,***,за признаване
за установено по отношение на ответниците В.И.С. и Я.И.С. правото
на собственост на ищеца З.М.К. по силата на договор за дарение от 20.03.2015
г.,обективиран в нотариален акт №18,т.І,рег.№253,нот.д.№17/2015 г. на нотариуса
Е. С. *** действие ДРС,и правото на пожизнено ползване на ищеца М.К.К.,учредено
с горецитирания договор за дарение,върху недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“Г.К.“
№**-партер,представляващ магазин №8 със застроена площ от 34,38 кв.м.,ведно с
1,142 % ид.части от общите части на сградата и 1,142 % ид.части от правото на
собственост върху УПИ с идентификатор 72624.624.1059 по кадастралната карта на
гр.Д.,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.624.1059.1.45 в
сграда с идентификатор 72624.624.1059.1 по кадастралната карта на града,както и
за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. да предадат владението върху гореописания
имот на ищците З.М.К. и М.К.К..
ПОТВЪРЖДАВА решение №202/26.02.2020 г. по гр.д.№528/2019 г. на Д.кия
районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА З.М.К. с ЕГН ********** *** и М.К.К.
с ЕГН ********** *** да заплатят на В.И.С.
с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 3 000 лв /три хиляди лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.