Р Е Ш Е Н И Е № 760
гр.Бургас, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
При секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 1052/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Р.И., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № 2, срещу НП № 19-0769-005245/24.10.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗдвП -глоба в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП -глоба в размер на 10 лева.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира отмяната му с изключение на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, което не се оспорва.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.С.К.-БАК, надлежно упълномощен.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата и се излагат доводи в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Бургас в случай, че жалбата бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2019 г. актосъставителят К.М. –младши автоконтрольор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ и свидетелят Т. А.- полицейски служител при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ по време на изпълнение на служебните си задължения, около 14.50ч. в *** до № *** в посока бул.“Демокрация“ спрели за проверка лек автомобил Хонда Акорд с рег. № ***, с водач жалбоподателя М.И.. При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като било закупено от него на 05.11.2018г. и И. не го е пререгистрирал в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас в законоустановения срок. При извършената проверка жалбоподателят не представил контролен талон към свидетелството за управление, както и било установено, че същият управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, както и че същият управлява МПС с наложено наказание глоба по НП № 18-0769-003374/31.08.2018г., връчено на 26.02.2019г., която глоба не била платена в срока за доброволно плащане.
Свидетелят К.М. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗдвП, чл.137А, ал.1 от ЗдвП, чл.190, ал.3 от ЗдвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля очевидец –Т. А. и това обстоятелство било посочено в документа. При връчване на акта, жалбоподателят го разписал без възражения.
За случая била образувана прокурорска преписка, приключила с постановление на наблюдаващия прокурор при БРП
от 18.06.2019г. за отказ да образува досъдебно производство поради липса на
субективна страна на престъпния състав по чл.345, ал.2 от НК.
На база съставения АУАН и постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно производство административнонаказващият орган издал обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. К.М., както и от приложените писмени доказателства.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Бургас сектор ПП Бургас, оправомощен със Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил, който
е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В случая, видно от приложената на л.12 справка за регистрацията на
автомобила, както и видно от приложените докладни записки и прокурорско
постановление се установява, че автомобилът е бил закупен от жалбоподателя на 05.11.2018
год. и той не го е регистрирал в двумесечен срок от датата на придобиването в
сектор ПП при ОД на МВР Бургас.
Поради това и на 10.01.2019 г. регистрацията на превозното средство е била
служебно прекратена и е било направено съответното отбелязване в
информационната система.
С оглед на това към 27.04.2019 год. превозното средство не е било
регистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено. Като
водач и собственик на МПС жалбоподателят е бил длъжен да познава разпоредбите
на ЗДвП и да изпълни задължението си за неговото регистриране в
законоустановения срок, като в ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се
предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване
на регистрацията на превозното средство без да е предвидено нарочно уведомяване
на собственика за служебната дерегистрация. Последното е и резонно с оглед на
вмененото в ЗДвП изрично задължение за приобритателя (новия собственик) да
регистрира новопридобитото МПС в едномесечен срок от придобиването /чл.145,
ал.2 от ЗДвП/ и предвидената нарочна санкция за неизпълнение и на това задължение
в чл.143, ал.15 от ЗДвП. И след като жалбоподателят към 27.04.2019 год. е
управлявал МПС, което не е било регистрирано (било е с прекратена регистрация
по силата на закона) факт който жалбоподателят е бил длъжен да знае, доколкото
процедурата е разписана ясно в закона, то нарушение е извършено и от субективна
страна, при небрежност като форма на вината. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като законодателят не
е регламентирал ненаказуемост на нарушението по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП при
условията на чл.7, ал.2 от ЗАНН, от което следва, че същото е наказуемо и в
случаите на осъществяването му при непредпазливост като форма на вината.
Доколкото
деянието не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от
останалите случаи на подобни нарушения, то не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.
Правилно
е била приложена и санкционната норма- чл. 175, ал.
3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно
наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява МПС",
тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение, в
размер на минималния такъв предвиден в закона. Така наложените наказания в
пълнота ще постигнат целите на административните наказания предвидени в нормата
на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, както и наложеното наказание и видно от установената фактическа обстановка извършването на това нарушение е безспорно. Правилно е определено и наложеното наказание „Глоба“, предвид предвидения размер в санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
По отношение на
нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
С
наказателното постановление, предмет на обжалване М.И. е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна
разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е
предвидено, че за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена
разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно,
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на
водачите. В този смисъл са и Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас,
Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII
състав на Административен съд – Бургас и др.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е представил при
извършената проверка на 27.04.2019 г. контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят не оспорва този факт, но излага
защитна теза, че е предал талона на контролните органи при
предходна проверка. Съдът не споделя така изложената теза за липса на вина у
жалбоподателя за липсата на контролен талон към момента на извършване
на процесната проверка. След като жалбоподателят твърди, че талонът е бил предаден лично от него на органите на МВР сектор "Пътна
полиция“,
същият е бил напълно наясно, че на 27.04.2019 г. в гр. Бургас е управлявал МПС без да носи в себе си контролен талон към СУМПС. Каква е била причината за липсата на талона за съда е ирелевантна, тъй като жалбоподателят в
качеството на водач е бил длъжен да съобрази поведението си с правилото,
предвидено в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно при управление
на МПС е бил длъжен да носи контролен талон към СУМПС. Ако в
действителност талонът е бил предаден на органите на МВР, жалбоподателят е следвало да съобрази липсата му и
да предприеме необходимите действия за възстановяването му преди да управлява
МПС. В случая това не е сторено, поради което правилно е била ангажирана
отговорността му за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП предвижда фиксиран размер
от 10 лева на наказанието глоба. АНО правилно е приложил посочената санкционна
норма и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 10 лева.
При това
положение съдът счита, че от вменените на жалбоподателя нарушения са несъмнено
установени като извършени тези по чл.140, ал.1 от ЗДвП, по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Поради изложеното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено в тази му част, а по отношение на наложеното наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП следва да бъде отменено, поради
изложените по-горе съображения.
При този изход на спора с оглед изричното искане на
всяка от страните, в тяхна полза следва да се присъдят разноски съразмерно
с отменената, респ. потвърдената част от НП, като се има
предвид, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП не се оспорва. По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3
от ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал.
3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на
общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът
отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата
на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да
се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид отмяната на
НП в частта на наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева
по чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и потвърждаването на НП
в останалата му част, съдът достигна до извод, че съразмерно с
потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 73,04 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК).
От жалбоподателя е доказано извършването на
разноски в размер на 150 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (договор
за правна защита и съдействие на л. 36 от делото). С оглед изложеното по-горе
следва да му се присъди сумата от 13,04 лв. – съразмерно на отменената част от
НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-005245 от 24.10.2019г. на Началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР Бургас, В ЧАСТТА, в която на основание чл.185 от ЗДвП на М.Р.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в която на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“в размер на 50 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ *********
да заплати на М.Р.И., ЕГН ********** сумата от 13,04лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.
ОСЪЖДА М.Р.И., ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ *********
сумата от 73,04 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: Г.Ст.