№ 66
гр. гр. Елена, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224130100003 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 51 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Ц. Р. ХР. от с. Г. К.,
общ. Е., срещу Р. Р. Д. от с. Г. К., общ. Е., с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в причинена смърт на кон,
ведно със законната лихва от датата на увредата - 22.11.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че притежавал собствен кон на възраст около 10
години, за който се грижел в с. Г. К., общ. Е.. Твърди, че ответницата също
притежавала недвижим имот в селото, както и че е собственик на три коня -
жребци, които пускала свободно и безконтролно на паша. Твърди, че на
22.11.2021 год. оставените без контрол коне, собственост на ответницата, са
проявили агресивност, като са нападнали и убили коня на ищеца. Твърди
също, че на място пристигнали частен ветеринарен лекар от гр. З., главен
инструктор в ОДБХ и кметския наместник на с. Д., които огледали трупа на
животното и съставили констативен протокол. В исковата молба се твърди, че
ответницата демонстративно не желае контакт с ищеца и доброволно
уреждане на отношенията им във връзка с инцидента.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в
1
който претенцията се оспорва. Заявява се, че се оспорват всички факти и
обстоятелства описани в исковата молба. Твърди се, че ответницата не
притежава сочените три коня жребци, като отглежда единствено един женски
кон и едно конче на четири месеца. Сочи се, че посочените животни се
отглеждат в добре обезопасено място, което не позволява свободното им
излизане, както и влизането на други външни животни. Счита за недоказани
твърденията в исковата молба, като моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 50 ЗЗД:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 50 от ЗЗД са следните:
вреда, вредоносно противоправно причиняване и причинна връзка между
вредата и обективно присъщите качества, свойства или състояние на вещите
(животните), че към момента на увреждането вещите (животните) са били
собственост или са се намирали под надзора на ответницата, както и размера
на претендираните имуществени вреди. От своя страна в тежест на ответника
е да установи всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и
правоизключващи възражения, които прави в производството.
Oт представения препис на констативен протокол № *******/**.**.****
г. съставен от д-р Н.М., в присъствието на д-р К.И. и кметски наместник на с.
Д. Г. Г., се установява, че на **.**.**** г. в дере, находящо се до бивше
училище в с. Г. К., общ. Е. е намерен мъртъв кон, на около 10 години, с тегло
около 600 кг. Животното било без марка за идентификация. Нямало данни да
се отглежда в животновъден обект. Конят било собственост на ищеца Ц. Р.
ХР..
От представената съдебно – оценъчна експертиза изготвена от вещото
лице д-р З.Д. се установява, че стойността на процесната вещ е 1500 лв.
От показаният на свидетеля Н.М. се установява, че същият е
ветеринарен лекар към Агенцията по храните, като отговарял за
здравеопазването на животните на Община Е. и Община З.. Посочва, че е
съставил описания по-горе констативен протокол по сигнал на собственика на
умрялото животно и кметския наместник на с. Д.. Отивайки на място видял
паднал в дерето на селото кон, който се намирал в стръмно дере, със синджир
на врата, с глава насочена надолу към дерето. При огледа на мъртвото
2
животно не забелязал да има наранявания или рани. Посочва, че ищецът му
споделил своята версия за причина за смъртта на коня, а именно, че е в
резултат от подгонване на животното от коне собственост или поставени под
надзор на ответницата Р.Д.. Уточнява, че не може да даде заключение, каква е
причината за смъртта на животното и причината поР. която е паднало в
дерето. На място не забелязал следи от други коне. Не си спомня да е
получавал сигнали за свободно пуснати в землището на с. Д. коне. Посочва,
че по задния бут на коня имало следи от нараняване, но според него това не
може да е причинило смъртта на коня. Посочва, че е теоретично възможно
при падането конят да си е счупил врата и това да е причинило смъртта му.
По делото е разпитан свидетеля К.И., който работи като ветеринар на
частна практика. Посочва, че заедно с Н.М. посетили с. Г. К. по повод сигнал
за намерено умряло животно. Заснел намерения труп на кон, за което
приложил снимки. На място установил, че конят бил паднал в дерето.
Посочва, е познава ищеца Ц.Х. и знае, че животното е негово. По време на
огледа ищецът изразил предположения, че конят бил нападнат от конете на
ответница. Посочва, че докато извършвали огледа на животното други коне в
селото не забелязал. Свидетелства, че въпреки, че е посетили
местопроизшествието няколко дни след смъртта на животното, не забелязал
по коня да има видими следи от наранявания.
По делото е разпитам свидетеля Г.Г., който посочва, че по сигнал на
брата на ищеца отишъл до дерето в селото, където видял умрялото животно.
В дерето забелязал, че стърчала задницата на коня, а главата му била
насочена към ниската част на дерето. Р. Х. му обяснил, че конят бил подгонен
от конете на ответницата Р.. Посочва, че ответницата отглежда коне.
Свидетелят Р. Х. – брат на ищеца, посочва, че по времето на инцидента
бил в къщата на брат си. В близост до нея вързал със синджир за дърво
процесния кон, за да пасе на ливадата в селото. Около 14 часа излязъл от
къщата си, когато забелязал три коня да нападат коня на брат му. Един от тях
ритнал коня на брат му, който паднал и повече не мръднал. Посочва, че конят
им бил скъсал синджира, за койот бил вързан за дърво, побягнал към дерето,
където паднал. Посочва, че конете били собственост на Р. и на човека, с който
живее на семейни начала. Посочва, че ответницата пускала конете си
свободно, за което имало и депозирана жалба в Районна прокуратура.
3
Свидетелства, че по време на инцидента сигнализирал в полицията, но на
място не дошъл полицейски екип. Твърди, че жребецът, който ритнал коня на
брат му, бил собственост на ответница.
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че познава страните.
Посочва, че ответница нямала мъжки коне. Ищецът го завел до мястото,
където лежал умрелия кон. Забелязал, че по тялото на коня нямало следи от
наранявания. Не бил виждал в селото мъжки коне. Не бил виждал през селото
да са минават чужди коне. Според него причината за смъртта на коня е, че е
отишъл да пие вода в дерето и си е счупил врата при падането.
От показанията на свидетеля Н. Т. се установява, че познава страните,
т.к. живее в с. Г. К.. Страните отглеждали коне коне. Виждал ответницата да
пуска конете си свободно из селото. Не знаел нищо за инцидента с коня на
ищеца.
Други доказателства относими към спора не са събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за
недоказан.
По първата предпоставка на предявения иск: От представения
констативен протокол № *******/**.**.**** г. съставен от д-р Н.М. в
присъствието на д-р К. И. и кметски наместник на с. Д. Г. Г., се установява, че
коня на ищеца е намерен погинала в дерето на с. Г. К., общ. Е..
По втората предпоставка, а именно: вредоносно противоправно
причиняване и причинна връзка между вредата и обективно присъщите
качества, свойства или състояние на вещите (животните), съдът намира, че
ищецът не успя да проведе успешно доказване. Показания за това, че
животни собственост или под надзора от ответницата са допринесли или
насочили животното на ищеца към дерето в селото, в резултат на което си е
счупило врата дава само свидетеля Р. Р. Х.. Съдът намира, че същите не
следва да бъдат ценени на основание чл. 172 от ГПК, т.к е брат на ищеца. От
друга страна животното към момента на смъртта му е било под надзора на Р.
Х. и съответно, с оглед възможността да не е осъществил такъв, е
заинтересован изхода на делото да е във вреда на ответницата. На следващо
място показанията му не се намират във взаимовръзка с останалите събрани
по делото доказателства. Нито един от разпитаните по делото свидетели не
посочва, конете на ответницата да са нападали преди това коня на ищеца, да
4
са видели борбата между животните, съответно да са провокирали или
подплашили коня на ищеца. Ветеринарите изготвили констативния протокол
не посочват по тялото на животното да е имало следи от наранявания, или
други следи. Свидетелят Н. М. посочва, че в досегашната му практика не е
имало случай един кон да убие друг такъв, което разбира се не изключва
възможността да има агресивност между животните. Ето защо, съдът намира,
че показаният на свидетеля Х. следва да се преценят с оглед неговата
заинтересованост от изхода на делото, поР. което не следва да се ценят като
годно доказателствено средство.
От друга страна показанията на Р. Х. са нелогични и вътрешно
противоречиви. Същият посочва, че жребец собственост на ответницата е
ритнал коня на ищеца, който паднал и повече не помръднал. Малко по-късно
твърди, че конят е бил подплашен и е паднал в дерето с главата напред. Това
допълнително обяснение звучи нелогично с оглед описания от него
механизъм на причиняване на смъртта на коня. В тази си част показанията на
Х. не отговарят и на отразеното в констативния протокол и доразвито в
показанията на свидетелите Н. М. и К. И., които посочват, че по тялото на
коня не забелязали видими следи от наранявания. В случай, че беше вярно, че
жребец е ритнал коня на ищеца, то поне някакви следи щяха да останат по
тялото на животното. Такива не са установени. Показанията на свидетеля Х.
противоречат и на показанията на свидетеля И. Х., който посочва, че
ответницата няма мъжки коне – жребци, а само кобила и малко конче.
Свидетелят И. Х. посочва, че въобще не знае в селото да има мъжки коне.
Други доказателства в подкрепа на изложените твърдения от ищцовата
страна за качества, свойства или състояние на животните на ответницата
довели до установения по делото резултат, не са събрани, поР. което искът
като недоказан следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, а
именно сумата от 450 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Ц. Р. ХР., ЕГН **********, с наст.
адрес: с. Г. К., общ. Е. срещу ответницата Р. Р. Д., ЕГН **********, с. наст.
адрес: с. Г. К., № ** общ. Е. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за осъждане
на ищцата да му заплати сума в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
причинена смърт на кон, ведно със законната лихва от датата на увреждането
- 22.11.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ц. Р. ХР., ЕГН **********с наст. адрес: с. Г. К., общ. Е. на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Р. Р. Д., ЕГН **********, с. наст.
адрес: с. Г. К., № ** общ. Е., сумата от 450 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6