Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Х.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7467 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***против М.Б.Х.
с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 28.08.2015г. между ***и
ответницата бил сключен Договор за кредит № ***по реда на чл.6 от ЗПФУР, който
законов текст предвиждал, че договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Твърди се, че процесния договор бил оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, във вр. е чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит била подробно описана в Общите условия на ***и в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал
заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на ***на интернет
страницата на кредитодателя, на която се намирали Общите условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемел, като
това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписвали всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени на
кредитополучателя на подсигурен РОР формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Излага се,
че съгласно т.2.2 от Общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на тази
услуга се начислявала такса, определяна спрямо сумата и периода на погасяване
на кредита.
Излага се,
че впроцесния случай, на 28.08.2015г. бил сключен договор за кредит, фигуриращ
в системата на ***под № ***. В заявката си ответницата заявила желание да й
бъде отпусната сума в размер 350лв., като заявила и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно последната и условията по договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен
превод посредством ***на 28.08.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата
27.09.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се
задължавал да заплати на ***сума в общ размер 416,50, от които: 350 - главница;
54,71лв. - такса за експресно разглеждане и 11,79 - договорна лихва за периода
на отпускане на кредита. Сочи се, че на основание и съгласно т.11.1 от Общите
условия кредитополучателят се възползвал неколкократно от възможността за
удължаване срока за връщане на сумата по договора. След удължаването новата
падежна дата ставала 20.10.2015г. Твърди се, че с настъпване на падежа по
договора ответницата не погасила дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно
клаузите на договора, касаещи неизпълнението, ***(Вивус) започвало да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.
13.3. (а), същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие. Твърди се, че след като ответницата изпаднала в забава,
от страна на кредитора до длъжника били изпратени три броя напомнителни писма.
В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер
на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ***се таксували по 10лв. за
всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани обаче ответницата не погасила гореописаните вземания.
Твърди се,
че горните вземания, произтичащи от процесния договор били цедирани от
кредитора ***в полза на ищеца „К.Б.“ ЕООД с договор от 01.02.2018г., като
цесията била надлежно съобщена на длъжника.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца следните суми: 350лв.
главница, 313,56лв. наказателна лихва за периода от 21.10.2015г. до
31.01.2018г. и 54,71лв. такси за експресно разглеждане, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявелнието по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
констатира, че на ответницата М.Б.Х. с ЕГН **********, са редовно връчени
преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен
отговор на исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява от
упълномощен процесуален представител в
о.с.з., за което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявените
искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради
това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 150лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо
250лв.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД, М.Б.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 350лв.,
представляваща главница по Договор за кредит ***; сумата от 313,56лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 21.10.2015г. до 31.01.2018г. и
сумата от 54,71лв., представляваща такса за експерсно разглеждане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 18.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 250лв., представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ***с ЕИК ***, в качеството
на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: