Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 02.03.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9671 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.05.2019г., гр.д.16046/16г., СРС, 68 с-в
признава за установено на основание чл.
422 ГПК вр чл.415, ал.1 ГПК, че К.Л.Б. и
М.К.Г.-М. дължат на „Т.С.” ЕАД разделно по 701,55 лв., представляващи по 1/2 част от стойността на доставена
топлинна енергия (по 691,35 лв.) и сума за дялово разпределение (по 10,20 лв.) за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********, с абонатен № 317972
по договорни отношения между страните през периода от месец 07.2012г. до месец
08.2012г. и 171,68 лв., представляващи по
1/2 част от мораторните лихви върху
стойността на топлоенергията (по 167,35 лв.) и сумата за дялово разпределение (по
2,33 лв.) за периода от 10.08.2012г. до 01.06.2015г., заедно със законната лихва върху
главницата от 26.06.2015г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, гр.д. № 36418/2015г., СРС,68 с-в, като осъжда всеки от ответниците
поотделно да заплати на ищеца по 865,08 лв. - разноски за исково производство,
по 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение; по 17,46 лв. - разноски за
заповедно производство и по 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от
ответника К.Л.Б. в частта, с която са уважени исковете спрямо него. Счита, че следва
да се ангажира само отговорността на другата ответница. Същата разполага със
запазено вещно право на ползване върху имота. Има и сключен договор с ищеца за
предоставяне на топлинна енергия за битови нужди за целия имот. В тази насока е
подаденото от нея заявление за откриване на партида на нейно име. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете спрямо него.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответницата М.К.Г.-М. в частта, с която са уважени исковете спрямо нея.
Счита, че не е потребител на топлинна енергия, за чиято стойност отговаря
собственика на имота. Неправилно е определен размерът на сумите за процесния
период, т.к. в заключението на вещото лице са посочени изравнителни суми от
предходен отчетен период. Не е обсъдено възражението за погасяване на исковете
по давност. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят предявените срещу нея искове.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва
жалбите.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на
оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбите, въззивният съд
приема следното:
По силата на договор за дарение от 21.09.2001г., обективиран
в нот. акт № 97, т. I-1, д.88/01г., н-с рег. № 002 НК,
ответницата М.К. Б., сега с променено фамилно име Г.-М. и съпругът й Л.В. Б.
даряват на синовете си - В.Л.Б. и ответника К.Л.Б. топлоснабдения имот. Праводателката
се е легитимирала с представения по сделката договор рег. № 162, т.IV/90г., СНС - С.. Дарителката – ответницата М.К. си
запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. След
като имотът е придобит от дарителите в режим на съпружеска имуществена общност,
запазеното ограничено вещно право на ползване от съпругата съответства на обема
притежавано абсолютно вещно право на собственост в СИО, а именно 1/2 ид.ч.
В този смисъл, през процесния период м.07.2012г. – м.08.2012г.,
ответникът К.Л.Б. е титуляр върху правото на собственост от 1/2 ид.ч. върху топлоснабдения
имот, а ответницата М.К.Г.-М. е носител на 1/2 ид.ч. от вещното право на
ползване.
Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството, че
след процесния период, ответникът К.Л.Б. става изключителен собственик на имота
въз основа на договор за дарение от 09.08.2012г., оформен с нот. акт № 112, т.I, д.91/12г., н-с рег. № 265 НК, чрез който другият
съсобственик – неговият брат В.Л.Б., му прехвърля своята 1/2 ид.ч. от
собствеността.
Без значение за правилното решаване на делото е и
подадената извън исковия период молба-декларация рег. № Г-3064/13.03.2015г. от
ответницата М.К.Г.-М. до ищеца за промяна в партидата на топлоснабдения имот на
нейно име.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Принципно, при конкуренция
между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вещният
ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите
относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията
владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя,
чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага
разходите, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.
Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и
ползвател, е съобразена с презумпцията за фактическо използване на веща от
ползвателя.
В случая се не установява различно от обичайното фактическо
положение в топлоснабдения имот през процесния период м.07.2012г. – м.08.2012г. Признанието на ответницата,
че ползва целия имот и представената нейна молба-декларация за откриване на
партида на нейно име, касаят последващ извънпроцесен период. Ангажирането изцяло
на отговорността на собственика върху 1/2 ид.ч. от имота относно всички разходи
за топлинна енергия, вместо само за половината, би довело до неоснователно
разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно
обогатяване.
Необосновано е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия за спорния период. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица
проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при
констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва.
Заявлението на ищеца „Т.С.” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност
относно периодичното вземане за главниците относно стойност на предоставена
топлинна енергия и на услуга дялово разпределение, с настъпила изискуемост на
основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и
предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно Общите
условия на ищеца, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 26.06.2015г.,
към тази дата все още не са погасени по давност вземанията за главниците през
целия процесен период м.07.2012г. – м.08.2012г.
Исковете за признаване дължимост на главници и
мораторна лихва върху тях са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.05.2019г., гр.д.16046/16г., СРС, 68 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.