О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
397
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД МОНТАНА, V състав, в закрито заседание на 11.09.2020 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 333/2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по Искане на Г.С.М.,
чрез С. С*** М., пълномощник и баща, за обявяване нищожността на индивидуален административен акт и две
съдебни Решения, а именно:
1. Решение
№ 208/17 05 2018 г. на петчленен заседателен състав по преписка № 442/2013 г.
на Комисията за защита от дискриминация /КЗДискр/;
2. Решение
№ 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана и
3. Решение
№ 816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС, пето
отделение.
С Определение от 07 08 2020 г., поради
различие в предмета, Искането за обявяване нищожността на Решение № 208/17 05
2018 г. на петчленен разширен заседателен състав по преписка № 442/2013 г. на
Комисията за защита от дискриминация е разделено от Искането за обявяване
нищожността на Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на
Адм Съд Монтана и Решение № 816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. № 6974/2019
г. на ВАС, пето отделение.
Неоснователно в заявление, получено в Адм
Съд Монтана с вх. № 1698 от 08 09 2020 г., се твърди, че Определението не е
мотивирано. Посоченото в това Определение различие в предмета на подадените три
броя „искания”, е фактическото основание и мотивът, въз основа на който съдът е
постановил тяхното разделяне в отделни производства.
В същото това Определение за разделяне на
исканията, действително не е посочено правното основание за неговото
постановяване, но последното се извежда от неговия диспозитив или правното
основание за издаването на този съдебен акт е чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗНА
- Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта, във вр. с чл. 210, ал. 2 от ГПК - Когато предявените искове не подлежат
на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява
исковете да бъдат разделени и вр. с чл. 144 от АПК. В тази връзка не е без
значение различните по вид и характер дела разглеждани в гражданския и
административния съд, а това от своя страна обуславя приложението на
гражданските норми съответно на спецификата за административното производство.
За пълнота сьдьт ще поясни в какво се
изразява разликата в предмета на предявените искания, а именно: 1. Искане за
обявяване нищожността на административен акт и 2. Искане за обявяване
нищожността на две съдебни решения.
От една страна различният предмет сам по
себе си е основание за разделяне на жалбите /наименовани от процесуалния
представител на оспорващата като искания/, тъй като изисква изпълнението на
различни процесуални действия, респ. относимите процесуалноправни предпоставки
и материалноправни норми, които следва да бъдат обсъдени са различни и без
връзка по между си. Именно поради различния предмет на двете дела, предвиденото
в чл. 210, ал. 2, изр. второ от ГПК изискване, в случая е неприложимо. Настоящото
производство е против Решение № 208/17 05 2018 г. на петчленен заседателен
състав на КЗДскр., с искане за обявяване на неговата нищожност, се разглежда по
общия ред на АПК – чл. 145 и сл. и предвид текста на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр.
за него по силата на закона не се дължи държавна такса. За разделеното
производство, което е с искане за обявяване нищожността на две съдебни решения,
законодателят не предвижда по право освобождаване от държавна такса, а лицето
надлежно следва да поиска да бъде освободено от внасянето на такава или за този
вид производство към жалбата, на основание чл. 151 от АПК следва да има
приложена квитанция за платена държавна такса, респ. при условията на чл. 83 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК - искане със съответните доказателства за освобождаването
от такава. В тази връзка следва да се има предвид, че освобождаването от д.т.
се преценява по всяко едно производство, с оглед възможността за промяна на
обстоятелствата, логично следствие от естественото развитие и движение в личен,
обществен, природен аспект. Предполагаемата липса, още повече самата липса на
такова движение, е незакономерно обстоятелство, противно на нормалния/естествен
ход на развитието.
От друга страна дори да се допусне, че
съдът обяви исканата нищожност на Решението на КЗД, то това не може да доведе и
не води автоматично до нищожност на постановените съдебни решения, тьй като
нищожността на всеки един акт се преценява самостоятелно и независимо, а
законът не предвижда автоматичност в правоприлагането.
С оглед на изложеното, постановеното с
Определение от 07 08 2020 г. разделяне на исканията, нито води до забавяне на
делата, респ. не нарушава принципа за бързина, визиран в чл. 11 от АПК, нито
нарушава принципите на правото на ЕС, респ. не само не нарушава ефективността на
процеса, а го пивишава. Обратно на това твърдение – разделянето благоприятства търсената
бързина, поради ясното очертаване на един предмет за разглеждане, а именно
съответният административен/съдебен акт, като по този начин подпомага страните
да добият правилна ориентация в относимите и значимите, за предмета на делото,
искания и доказателства.
Не на последно място, дори и да е налице
твърдяната връзка между така предявените искания, то това не е пречка за
разглеждането им в отделно производство, тъй като в случай на преюдициалност на
спора, разпоредбата на чл. 229 от ГПК предвижда процесуална възможност за
спиране на производството, т.е. когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
С оглед на изложеното искането за
съединяване на делата се явява неоснователно.
По отношение на направеното искане за отвод
на съдията-докладчик по делото, следва да се отбележи, че неудовлетвореността,
както от Определението за разделяне на настоящото дело, така и от Решението по
адм.д. № 634/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана, постановено от същия
съдия-докладчик, не представляват основание за отвод. В тази връзка несъстоятелно
е твърдението, че Решението по адм.д. № 634/2018
г. е постановено в нарушение на чл. 82 от Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета,
според който текст всяко лице има право на обезщетение за причинените му, от
администратора или обработващия лични данни, материални или нематериални вреди,
в резултат на нарушение на Регламента. В мотивите на това съдебно Решение
безпротиворечиво е прието, като същевременно правото на лицето от обезщетение,
поради нарушение на Регламента, не е и било спорно между страните. Отхвърлянето
на иска е поради това, че същото това лице, в проведеното исково производство,
не доказа с надлежните по закон доказателствени средства търсените вреди,
въпреки предоставените му многократни възможности за това. В тази връзка следва
да се има предвид, че законът предоставя правата, но тяхното ефективно
реализиране е във волята на лицата. Едно е правото на обезщетение, съвсем друго
– претърпяването на вреди и трето – тяхното установяване с предвидените по
закон доказателствени средства.
По отношение на възраженията свързани с
указанията на съда за представяне на пълномощно.
Разпоредбата на чл. 151, т. 2 и т. 3 от АПК
изисква към жалбата да се приложат пълномощно, когато жалбата се подава от
пълномощник, както и документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В
случая в подадените „Искания за обявяване на нищожност” се твърди, че д.т. не
се дължи по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., респ. няма направено искане
за освобождаване от заплащането на такава. В тази връзка, както се отбеляза
по-горе – за настоящото производство, по смисъла на цитирания чл. 75, ал. 2 от
ЗЗДискр., д.т. не се дължи, но за разделеното производство, което с правно
основание чл. 128а от АПК – такава е дължима, тъй като няма изрична норма,
която да регламентира освобождаване от нейното внасяне или в този случай следва
да има изрично искане за освобождаване от внасяне на д.т. На основание същата
правна норма е изискано и представянето на пълномощно по делото, поради което
указанията на съдията-докладчик са по прилагането на закона, а не са самоцелни
такива, още повече, че исковете са с различен предмет, а всяко пълномощно
очертава съответната представителна власт на пълномощника и същата се преценява
във всяко едно производство.
По предмета на настоящото производство.
Решение № 208/17 05 2018 г. на петчленен
разширен заседателен състав на КЗДискр. е постановено по преписка № 442/2013 г.,
последната образувана по повод на жалба подадена от Г.С.М. до КЗДискр. С това Решение
КЗДискр. установява, че Р*** Ф***, в качеството му на „изпълнителен директор”
на „Б*** България” ЕООД и Р*** Х*** Д*** , в качеството й на „директор” на
дирекция „Ч*** ресурси” в „Б*** България” ЕООД и пълномощник на управителя на
дружеството, в процесния период, не са извършили нарушение на ЗДДискр. по
отношение на Г.С.М. по признаците „гражданство”, „увреждане”, „лично
положение”, „обществено положение” и „синдикална принадлежност”.
Видно от служебно приложените доказателства
по делото /постановени съдебни актове, същите цитирани в искането, респ. изисканите
такива от СРС/, през 2018 г., Г.С.М., чрез С.М., в качеството му на пълномощник
и управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще”, с. Връв, с надлежно
подадена жалба до Адм Съд В*** е оспорил Решение № 208/17 05 2018 г. на КЗДискр.,
за което в настоящото производство се иска неговото обявяване за нищожно.
Подадената до Адм Съд В*** жалба, съгласно Определение № 11964/08 10 2018 г. по
адм.д. № 12222/2018 г. по описа на ВАС, е изпратена по компетентност на Адм Съд
Монтана и по нея е образувано адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана,
последното приключило с решение № 70/12 02 2019 г., с което жалбата на С.С.М.,
в качеството му на управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще”, е
оставена без разглеждане, а жалбата на Г.С.М. е отхвърлена като неоснователна.
Решението е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Върховен
Административен съд /ВАС/ и с Решение № 816/20 01 2020 г. по адм.д. № 6974/2019
г. по описа на ВАС, е оставено в сила, т.е. съдът след извършена проверка е
приел Решение № 208/17 05 2018 г. на КЗДискр. за законосъобразно.
С оглед на така установените обстоятелства
безспорно, спрямо законосъобразността на Решение № 208/17 05 2018 г. на
петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация,
е осъществен съдебен контрол, приключил с влязло в законна сила съдебно Решение
№ 70/12 02 2019 г. постановено по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм съд
Монтана, с което жалбата на Г.М. е отхвърлена като неоснователна.
Повторно оспорване на един и същ
административен акт, на същото или на друго основание, е недопустимо, предвид
визираното в текста на чл. 177, ал. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК е категорична, че отхвърленото от съда оспорване за отмяна на постановен
административен акт, какъвто акт е Решение № 208/17 05 2018 г. на петчленен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, е процесуална
пречка за неговото оспорване като нищожен. Това законодателно решение е обосновано
от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, която предвижда, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146, респ. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При тази правна уредба, в производството по оспорване на Решение
№ 208/17 05 2018 г. на петчленен заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация по адм.д. № 506/2018 г. на Адм Съд Монтана, е извършена проверка,
както на законосъобразността на оспорения акт, така и на неговата нищожност. В
тази връзка следва да се има предвид, че нищожността е такъв порок, който
радикално и в по-голяма степен от незаконосъобразността засяга
административните актове и за който порок законът не установява отделни и
самостоятелни от тези за законосъобразността критерии, поради което съставът на
Адм Съд Монтана, по адм.д. № 506/2018 г., след като е извършил проверка на
всеки един от критериите за законосъобразност посочени в чл. 146 от АПК, то
тази проверка е обхванала и проверка за неговата нищожност, и това е видно от
мотивите на постановеното решение.
Безсрочно установеното право на заинтересованите лица да
искат обявяване на нищожност, в който смисъл е чл. 168, ал. 3, вр. чл. 149, ал.
5 от АПК, се отнася единствено за случаите, при които тези лица са пропуснали
срокът за обжалване законосъобразността на постановения, засягащ правната им сфера
административен акт, какъвто не е настоящият случай.
При така изложеното, съдът приема, че е налице
недопустимост на подаденото искане за обявяване нищожност на Решение № 208/17
05 2018 г. на петчленен заседателен състав по преписка № 442/2013 г. на
Комисията за защита от дискриминация и на основание чл. 159, т. 6, във връзка с
чл. 177, ал. 3 от АПК.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за съединяване на адм.д. №
333/2020 г. с разделеното адм.д. № 337/2020 г. по описа на Административен съд
Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия Рени Цветанова – докладчик по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо Искане на Г.С.М.,
чрез С. С*** М., пълномощник и баща, за обявяване нищожността на Решение №
208/17 05 2018 г. на петчленен заседателен състав по преписка № 442/2013 г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д № 333/2020 г. по описа
на Административен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС, в 7 дн.ср.
от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: