№ 31
гр. Дряново, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
в присъствието на прокурора Б. Тр. Б.
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100355 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Х. Г. от ***
против Районен съд Габрово, представляван от административния ръководител –
председател П. Д., в която се излага, че ищцата подала искова молба пред Габровски
окръжен съд, по която на 22.05.2024г. било образувано гр. дело № 227/2024 г. по описа
на съда. В резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност за
разглеждане на делото, претърпял и продължавал да търпи душевни болки и
страдания, загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от
погазване на основните му права и същите били в пряка последица и предмет на
опровергаване от ответната страна чрез провеждане на обратно доказване от
ответниците. Моли съда след установяване на релевираната фактология да осъди
ответника на основание чл. 2б, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗОДОВ да му заплати сумата 6 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които
били последица от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
претенцията му за репарация в производството по гражданско дело № 963/ 2024г. на
Районен съд Габрово в „разумен срок“ съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със
законната лихва от завеждане на делото.
С допълнителна молба от 03.10.2024г. ищцата посочва, че поради отстраняване
на всички съдии по гр. дело № 963/ 2024г. на Районен съд Габрово последният
разпределен по делото докладчик, в нарушение на чл. 22 от ГПК, във вр. чл. 6, §. 1 от
КЗПЧОС и стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ, оставил исковата молба без
1
движение, след което с разпореждане № 1807/ 19.08.2024г. върнал исковата молба на
основание чл. 129, ал. 4 от ГПК. От нейна страна била подадена частна въззивна жалба
с вх. № 6414/ 20.08.2024г. и същата по правилата на функционалната компетентност
била изпратена за разглеждане на Окръжен съд Габрово, пред който съд на 22.08.2024г.
било образувано производството по В. ч. гр. дело № 386/ 2024год. С определение №
668/ 26.08.2024 г. съдът изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд Велико
Търново, пред който съд било образувано на 29.08.2024г. В. ч. гр. дело № 770/ 2024
година и същия се произнесъл по подадената частна въззивна жалба с определение №
1145/ 05.09.2024г., което влязло в законна сила на 27.09.2024год. Производството по
делото било върнато на Районен съд Габрово с писмо изх. № 4390/ 01.10.2024г.
Относно допустимостта на производството твърди, че съобразно изискването по
чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ искът бил предявен на дата 27.08.2024г. в производство, което не
било приключило с краен съдебен акт, установимо от приложените с молбата книжа.
Релевантната по настоящето хипотеза съдебна практика била формирана с
решение № 153/ 13.06.2018г. по гр. дело № 4658/ 2017г. на ВКС, IV гр. отделение, с
което било прието, че предявяване на иск за обезщетение на вреди поради нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящо
производство бил допустим, както гласяла и разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ.
Съобразно и изводите в решение № 210/ 15.06.2015г. по гр. дело № 3053/ 2014г. на
ВКС, че допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение правото на чл. 6, §. 1 КЗПЧОС по висящо производство не била обусловена
от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура
за обезщетение за вреди по реда на глава III от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение чрез министерство на правосъдието с държавата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В проведените открити заседания по делото страните, редовно призовани, не
изпращат представители. Представителят на Районна прокуратура - Габрово изразява
становище за неоснователност на иска.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
От изисканото и приложено гр. дело № 963/2024 г. на Pайонен съд Габрово, се
установява, че същото е първоначално образувано на 20.05.2024г. като гражданско
дело № 227/ 2024г. по описа на Окръжен съд Габрово по искова молба с правно
основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ от Д. Х. Г. против Окръжен съд Габрово. С
определение от 27.05.2024г. съдията докладчик е прекратил производството на
основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд
Габрово. Определението не било обжалвано и влязло в сила.
На 12.06.2024г. било образувано гр. дело № 963/ 2024г. по описа на Районен съд
2
Габрово по депозираната от ищцата първоначална искова молба против Окръжен съд
Габрово.
На 12.06.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за
разглеждане на съдия А. - П., която с определение от 12.06.2024 г. се отвела от
разглеждане на делото.
На 12.06.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за
разглеждане на съдия А., който с определение от 12.06.2024 г. се отвел от разглеждане
на делото.
На 13.06.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за
разглеждане на съдия Х., който с определение от 17.06.2024 г. се отвел от разглеждане
на делото.
На 17.06.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за
разглеждане на съдия С., която с определение от 19.06.2024 г. се отвела от разглеждане
на делото.
На 20.06.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС, делото е разпределено за
разглеждане на съдия К.. С разпореждане от 21.06.2024 г. исковата молба е оставена
без движение, с указания до ищцата в едноседмичен срок от уведомяването да
отстрани констатираните нередовности, като посочи фактически твърдения в какво се
изразяват конкретните действия/бездействия на ответника, които са извършени в
нарушение правото на Европейския съюз и в какво конкретно се изразяват
причинените неимуществени вреди от твърдяното нарушение и периода, за който се
твърди, че вредите са понесени, да представи препис от исковата молба с
приложенията за връчване на ответника, както и да внесе дължимата държавна такса
от 11 лв. за служебно изготвяне на заверен препис от исковата молба.
Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищцата К. Т. на
08.08.2024 г. В указания срок нередовностите не са отстранени, поради което с
разпореждане № 1807/ 19.08.2024 г. исковата молба е върната на основание чл. 129, ал.
3 от ГПК и производството по делото е прекратено.
По частна жалба на ищцата, депозирана на 20.08.2024г. пред Окръжен съд
Габрово било образувано В. ч. гр. дело № 386/ 2024г. по техния опис на 22.08.2020г.
На 22.08.2024г. чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за
разглеждане на съдия Г.. С определение от 26.06.2024г. състав на окръжен съд с
докладчик съдия Г. в закрито заседание прекратил производството по делото и
изпратил делото на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 7 от ЗОДОВ.
На 29.08.2024г. било образувано В. ч. гр. дело по описа на Окръжен съд Велико
Търново. На 29.08.2024г. чрез избор „Разпределение по дежурство“ в ЕИСС делото е
разпределено за разглеждане на съдия Б.. С определение от 05.09.2024г. състав на
3
окръжен съд с докладчик съдия Б. потвърдил разпореждане от 19.08.2024г. на Районен
съд Габрово. Определението било връчено на ищцата чрез пълномощника К. Т. на
19.09.2024г., не било обжалвано и влязло в сила.
Настоящата искова молба е депозирана на 26.08.2024 г., преди гр. дело №
963/2024г. по описа на Районен съд Габрово да е приключило с окончателен съдебен
акт, поради което предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият е
неоснователен. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Критериите при преценката
дали е нарушен принципът на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са
общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и
други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило
според ищцата извън разумния срок производство по гр. дело № 963/2024 г. на
Районен съд Габрово. За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок
не е било спазено, следва да се установи, че това е станало само по вина на държавата
в лицето на конкретния орган, в чиято компетентност е да се произнесе. По делото не
се установи бездействие на ответника или негово действие, въз основа на което да се
приеме, че производството по процесното дело на Районен съд Габрово е проведено
извън рамките на разумния срок. Същото е започнало на 12.06.2024 г. с подаването на
исковата молба и е приключило със съдебен акт на 19.08.2024 г., като общата му
продължителност е два месеца и една седмица. Съдът своевременно, в разумен и в
кратък срок е извършил необходимите процесуални действия по движение на делото,
произнасянето по редовността и допустимостта на исковата молба и не е налице
забава в действията на съда при разглеждането му.
На следващо място в показанията си разпитания по делото по искане на ищцата
свидетел Л. О. заяви, че не познава ищцата, не му е известно същата да е водила
някакви дела и съответно да е търпяла някакви болки и страдания.
Предвид изложеното доколкото по делото не се установи необосновано забавяне
при разглеждането на гр. дело № 963/2024г. по описа на Районен съд Габрово, както и
не се установи наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди от
4
продължителността на производството, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена на основание чл. 10,
ал. 2 от ЗОДОВ да заплати по сметка на Районен съд Дряново сторените по делото
разноски в размер на 50,79 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
явяване на свидетеля.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Г., ЕГН **********, *** иск против Районен
съд Габрово, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на призоваване ***,
представляван от административния ръководител – председател П. Д. за заплащане на
сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.
дело № 963/2024 г. по описа на Районен съд Габрово в разумен срок, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 26.08.2024 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски
районен съд СУМАТА 50,79 лв. (петдесет лева и седемдесет и девет стотинки) сторени
разноски по делото на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5