Р Е
Ш Е Н
И E
№ 260070
гр.Айтос,
21.05.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесети
първа година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Яна Петкова и в
присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гр. дело № 91 по описа за 2 021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Бургас, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Г.Й.Т. с адрес: ***, чрез пълномощник Д.Б.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против К.И.Л., ЕГН ********** с адрес: ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответника, съществуването на вземането му в размер на 405.00 лева /четиристотин и пет/ – главница; 28.58 лева /двадесет осем лева и 58 стотинки/ - лихва за периода от 26.02.2018 г. до 30.10.2020 г. с изключение на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, за който не се претендира лихва; ведно със законната лихва от 04.11.2020 г. до изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, за абонатен № ***, имот находящ се в ***, по издадени фактури за периода от 25.01.2018 г. до 25.09.2020 г., с отчетен период по фактури от 02.12.2017 г. до 02.09.2020 г.
Искът е предявен по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на
ищеца против
ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство –
ч.гр.дело № 812/2020 год. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 812/2020 г. на РС-Айтос. Ицецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство, прилагайки списък по смисъла на чл.80 ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът К.И.Л. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Не ангажира на доказателства.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично и прави признание на иска като заявява готовност за разсрочено плащане на
задължението към ищеца.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
След
постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответника надлежно
са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор,
признание на иска и от неупражняване на права.
До изтичане
на законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от страна на ответника
не е постъпил отговор. В съдебно заседание отв.Л. се явява лично и прави признание на иска,
заявявайки желание за заплащане на дължимото към ищеца.
С оглед
направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка
по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на
иска с добрите нрави или закона -
чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не
може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на
съдебното дирене.
Предвид
изложеното и като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, съдът
намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва да
бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора, при условията на
чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от ищеца искане и въз основа
признанието на ответника.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, при уважаване на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски, включително
сторените в заповедното производство.
По
изложените съображения, Айтоския районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено
съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД-Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***,
представлявано от Г.Й.Т. с адрес: ***, чрез пълномощник Д.Б.З. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против К.И.Л., ЕГН ********** с адрес: ***, за което е издадена по
ч.гр.дело № 812/2020 г. на РС-Айтос Заповед № 260089 по чл.410 от ГПК от
дата 05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение в размер
на 405.00 лева /четиристотин и пет/ – главница;
28.58 лева /двадесет осем лева и 58
стотинки/ - лихва за периода от
26.02.2018 г. до 30.10.2020 г. /с
изключение на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020
година до 13.05.2020 година, за който не се претендира лихва/, ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от
04.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.И.Л., ЕГН ********** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Бургас,
ЕИК ********* направените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 250,00
(двеста и петдесет) лева, от които 175,00 (сто седемдесет и пет) лева в настоящото производство и в размер на 75,00 (седемдесет
и пет) лева – в заповедното производство.
Решението
подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :