Номер 145224.07.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 21.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело №
20201001002178 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 2561/12.06.2020 г. по т.д.№ 73/2020 Окръжен съд Благоевград,
ГО, 3 състав е потвърдил отказ № 20200513113426/14.5.2020 г. на длъжностно лице при
Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Съдът се е мотивирал с това,
че средствата за постигането на целите на Сдружението, както и чл.4 от Устава му били в
нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България.
Срещу това решение е подадена жалба от Я. П., в качеството му на
председател на Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива за признаване на
македонското национално малцинство в България и защита правата на гражданите на
България с македонско самосъзнание”. Счита, че решението и носжчинж срещу правата и
законните интереси на гражданите на Република България с македонско самосъзнание и
самоопределение като препятства правото им на сдружаване, което нарушавало чл.11, ал.1
от Конституцията на Република България. С чл.44, ал.2 от Конституцията на Република
България се забранявали организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета и
териториалната цялост на страната, единството на нацията, към разпалване на расова,
национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на
гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се
стремят да постигат целите си чрез насилие. Такива действия не били заявени от
учредителите и не се извеждали от целите на сдружението. Самото създаване на
сдружението не представлявало такова действие. Правото на сдружаване било основно
човешко право, признато за защита на индивидуалната свобода и права на всеки човек.
Формалния отказ за вписването на сдружението означавал отказ да се признае на отделните
лица правото им на сдружаване. Целите на сдружението били съответни на демократичното
общество и съгласно нормата на чл.11, ал.2 от КПЧОС упражняването на това право не
подлежало на ограничения.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С отказ № 20200513113426/14.5.2020 г. длъжностно лице при Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието е отказало регистрацията на Сдружение с
нестопанска цел „Гражданска инициатива за признаване на македонското национално
малцинство в България и защита правата на гражданите на България с македонско
самосъзнание” с мотиви, че в подаденото заявление за първоначална регистрация на
сдружението в поле № 12г /в което се посочват наименованията на органите на
сдружението, предвидени в устава/ като органи на сдружението са заявени за вписване само
управителния съвет и общото събрание, а видно от чл. 10 на Устава сдружението има
председател и секретар-касиер, които разполагат със собствени правомощия, преди което са
органи на сдружението и също подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. Тези органи не са
посочени в заявлението, което е преценено като нередовност и самостоятелно основание за
постановяване на отказ, тъй като става реч за ненадлежно заявяване на обстоятелства, която
нередовност не се отстранява по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Към заявлението са представени протокол от учредително събрание; устав на
сдружението; съгласие и образец от подписа на представляващия сдружението Я. П..
Като цели на сдружението в неговия устав са вписани: 1.Спиране на
отричането и официално признаване съществуването на македонско национално/етническо
малцинство в България, което бе признато в продължение на години в миналото, а след това
по времето на Т. Ж. отречено и подложено на систематични лресии и асимилация.
i
2.3ащита на човешките и на малцинствените индивидуални права на македонците и други
етнически малцинства в България съгласно Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства и останалите релевантни български и международни документи. З.Слагане край
на всяка форма на дискриминация и слово на омраза срещу малцинствата и изграждане дух
на взаимно доверие, разбиране и приемане. 4.Популяризиране на идеите за етническа
толерантност и приемане на различията като обогатяващ страната фактор. 5.Активна
дейност за мир, доверие и добросъседски отношения с Балканските народи. 6. Поставяне
графа „Македонец" в документите при преброяванията на населението и създаване на
възможност за изучаване на македонския език в българските училища и университети както
е било дълго време в миналото. 7.Подписване и прилагане от страна на Република България
на всички международни споразумения за малцинствата, техните езици и култура.
Предвидените средства за постигане на целите са : 1. Работа за защита на
правата на македонците: - Публично застъпничество за отмяна на дискриминационните
държавни актове които са превърнати в правна основа за отричане и дискриминиране на
македонското малцинство в България: Декларацията на Народното събрание от 6 март 1990
г., Решение № 1 на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г.; Рамковата позиция на
правителството на Р България от 9 октомври 2019 и декларацията на парламента от 10
октомври 2019 г. и подобни. - Публично поставяне проблемите на македонското етническо
малцинство пред съответните български държавни институции и международни
организации и действия за тяхното решаване; поддържане на връзки с видни общественици,
с партии, движения и държавни органи в България и чужбина. - Активен диалог с властите и
институциите по македонския въпрос -Сезиране на съответните институции при говор на
омраза срещу македонското малцинство в България. - Подкрепа за изготвянето на годишни
доклади за правата на хората с македонско самосъзнание в България. - Координация и
оказване на съдействие на своите членове при осъществяване на тяхната дейност за
постигане на целите и задачите по този устав 2.Изучаване и популяризиране на миналото на
македонското малцинство във всички негови аспекти: - Неговата поява наскоро след
създаването на българската държава през 1878г. чрез емигранти от Македония; - В Пиринска
Македония след нейното включване в България; - Във времето на признаване на
македонското малцинство и език (1946-1963); - Репресиите на комунистическия режим
изпратили стотици хора по затворите а хиляди са репресирани по други начини. -
Дискриминацията на малцинството след падането на комунизма. - Културни и езикови
особености, исторически традиции. З.Културно просветна дейност: - Организиране
изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонският народ, за
националните борби на македонците, за техните духовни и културни ценности, както и по
актуални международни, културни, стопански и други въпроси; - Провеждане на землячески
срещи, тематични вечери, литературни четения, вечеринки, рецитали, кинопрожекции и
други културни активности; -Организиране на събори, фестивали, чествания на исторически
дати и събития; -Издава книги, сборници, библиотечни : редици, вестници, календари и
други, които разпространява безплатно. -Съдейства за поместването на материали във
всекидневните и периодични издания; 4.Извършване на самостоятелна събирателна дейност
на исторически, мемоарни и архивни материали, свързани с историята на македонците;
осигурява записването, съхраняването и популяризирането на македонското фолклорно
богатство; 5.Проповядване и прилагане на принципите на толерантност, взаимна уважение и
приемане, демокрация и права на човека; 6. Популяризиране на съществуващата правна
документация и практика в областта на етническата толерантност; 7.Използване на всички
механизми и дейности позволени от закона за едно сдружение.
При преценка на поставените цели на Сдружение с нестопанска цел
„Гражданска инициатива за признаване на македонското национално малцинство в България
и защита правата на гражданите на България с македонско самосъзнание” и предвидените
средства за постигането им, съдът намира, че не са налице предпоставките за вписването му
в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като в голямата си част
формулираните в Устава на сдружението цели и средства за тяхното постигане
противоречат на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, забраняващ
привилегии, основани на "народност, етническа принадлежност, произход...". В Република
България няма обособен македонски етнос, а част от посочените в Устава на сдружението
цели внушават съществуването на такъв етнос, съставляващ малцинство и лишен от права.
Целите на сдружението и средствата за постигането им очертават пътя на налагането в
обществото не само на идеята, че има обособена етническа македонска група в обществото в
Република България, която е лишена от права, но и предвиждат действия по активно
изграждане на такава етническа група. Тези цели внушават и призовават към отстояване и
защита на македонската кауза. По тези причини, целите и средствата за постигането им,
предвидени от Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива за признаване на
македонското национално малцинство в България и защита правата на гражданите на
България с македонско самосъзнание” представляват дейност, насочена срещу единството
на българската нация и териториалната цялост на страната ни като основен конституционен
принцип по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Както правилно е посочил
Благоевградския окръжен съд - в България не съществува македонско етническо
малцинство, по смисъла на дефиницията, съдържаща се в Препоръка 1134 от 1990 г. на
Парламантарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, като обособена и утвърдена на
територията на страната група от хора, чийто членове са граждани на държавата и
притежават отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика
,различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо и афиширането на такова
малцинство чрез организация - сдружение с нестопанска цел, предназначени да
удовлетворява техни специфични потребности по същество не цели защита на правата им,
доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, е насочено срещу единството
на нацията.
Действително, нормата на чл. 11, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи е пряко приложима относно всички лица в Република България.
Същата извежда като едно от основните права правото на сдружаване като основно
неотменимо човешко право - част от правото на свободно изповядване на мисълта и идеите.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от КЗПЧОС упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения освен тези, които са предвидени в закона и необходими в едно демократично
общество, в интерес на националната и обществена сигурност, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита здравето или морала или правата на другите
личности.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че в случая е налице
изключението на чл.11, ал.2 от КЗПЧОС по изложените по-горе съображения. Разпоредбата
на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България забранява организации, чиято
дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на
нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към
нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават
тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Нормата е пряко приложима. Съдът намира, че приетите от Сдружение с нестопанска цел
„Гражданска инициатива за признаване на македонското национално малцинство в България
и защита правата на гражданите на България с македонско самосъзнание” в устава цели и
средства за тяхното постигане сочат именно на дейност, която е в противоречие с чл.44, ал.2
от Конституцията на Република България.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2561/12.06.2020 г. по т.д.№ 73/2020 Окръжен
съд Благоевград, ГО, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________