РЕШЕНИЕ
№ 5272
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100107893 по описа за 2023 година
искове с чл. 55, ал. 1 (без основание, евентуално отпаднало основание) от ЗЗД:
Ищецът - Д. В. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 12.12.2023г.
(по-специално – л. 103 и допълнително в молба от 15.12.2023г. – л. 139), твърди, че нa
11.07.2018г. Х. Х. С., ЕГН ********** и З. Н., наричани в Договора „продавач“, от една
страна, и Д. Б., наричана в Договора „купувач“, от друга страна, сключили Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка.
По силата на чл. 1.1. от Договора, Х. С. и З. Н. се задължили да построят и продадат
на ищцата недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, която щяла да бъде построена
в Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с
планоснимачен № 1511), находящ се в град София, район „Лозенец“, местността „Кръстова
2
вада“, с площ по скица от 1 284 м, съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на
град София, местността „Кръстова вада“, при съседи съгласно скица: улица, поземлен имот с
планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен № 1880, поземлен имот с
планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511.
От своя страна, ищцата се задължила на основание чл. 3.2. от Договора да заплати за
недвижимите имоти авансово по банков път обща продажна цена в размер на 100 000 евро
(€).
Почти пет години след сключването на Договора, процесиите недвижими имоти не
били построени, нито били започнати каквито и да било дейности по построяването им.
Изпълнението по Договора от страна на Ответниците вече било невъзможно, доколкото през
1
2021г. третият ответник (в исковата молба това е г-жа Н.) прехвърлил в полза на трето
лице своите ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот.
Така, исковата молба следвало да се счита и за изявление за едностранно разваляне на
договора.
В условията на евентуалност, ако не са налице основания за разваляне на
Договора, ищцата твърди, че двустранната сделка била нищожна поради невъзможен
предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
С оглед изложеното, моли да се осъдят ответниците да ù заплатят солидарно 195 600
лева - главница, представляваща заплатена от цена за придобиване на недвижими имоти по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от
11.07.2018г.
Претендира още законната лихва и разноски.
Евентуално моли да се прогласи и нищожността на договора.
Ответникът - З. С. Н., оспорва исковете:
- не била страна по договора, описан в исковата молба; с търговска дейност се
занимавал синът ù – Х. С.. Той обаче също не бил сключвал договор. Оспорва двустранната
сделка по отношение на авторството на подписите по отношение на г-н С. и г-жа Н..
- навежда правни доводи относно нищожността на сделката, с което всъщност се
съгласява. Навежда евентуален довод за абсолютна симулация. Не оспорва, че сумата е била
прехвърлена в полза на Х. С.;
- евентуално оспорва и това обстоятелство;
- оспорва солидарността;
- евентуално не бил започнал да тече срок за изпълнение, съответно за разваляне.
Ответникът - А. Х. С., не се ангажира със становище;
Ответникът - К. Х. С., оспорва иска:
- претенцията била неясна;
- също оспорва подписа на Хр. С., и възприема част от становището на първия
ответник;
- оспорва плащането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен договора от 11.07.2018г., оспорен от двама от ответниците –
Предварителен договор от 11.07.2018г. Той е подписан от ищцата, Х. С. и г-жа Н..
Предмет на договора е апартамент, като по отношение на него единственото
уточнено е местонахождението му – т.е. поземления имот, където ще се строи, цената
2
(дължима по банкова сметка на Х. С.) и срока за изпълнение – 36 месеца.
Сочи се че има приложение № 1.
Документът е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. Оспорването е неоснователно.
Депозирани са две СПЕ.
1. единична СПЕ, изготвена от в.л. Ц., оспорена от ответниците и приета от съда,
като компетентно изготвена.
От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 9.04.2024г., се установява, че:
- подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 1, е изпълнен от Х. Х. С..
- подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 2, вероятно е изпълнен от З. С. Н..
По принцип разлика като частни признаци има и за двете лица, но се отчита фактът,
че сравнителните образци по отношение на Х. С. са до 2016г., а оспореният подпис е
положен през 2018г. Работено е в интервал от 2004г. до 2016г. и в подписите на това лице
има повече от един вариант на изписване. Има варианти, при които той полага почти
изписване на фамилията си или по-съкратен вариант с някои от буквите, щрихи и
завършваща парафна част.
Винаги, когато един човек се разписва има някакви различия. Дори и да е в едни и
същи условия, то времето, когато се полагат подписите не е едно и също.
По отношение на подписа на г-жа Н. - при нея има едно опростяване на подписа,
което се забелязва от 2005г. в следващите години. Тя опростява подписа си и в този подпис
липсва началната буква – буква „Д“. Описано е като различие, но има съвпадащи признаци,
които са малко по преобладаващи. Към 2018г. тя е била на 91г. Почеркът ù е много
обработен, но все пак при напредване на възрастта настъпват изменения. Последният подпис
е през 2015г. и има един през 2021г. В близък период липсват подписи, които мога да се
използват като база.
2. тройна СПЕ, извършена от в.л.-а Ц., В. и Д. (последната е с особено мнение).
Становището на болшинството от вещите лица, оспорено от процесуално активните
ответници, и разпита на в.л.-а в о.с.з. от 10.09.2024г., е идентично с тева на единичната
експертиза.
Според в.л. Д. (особеното мнение е оспорено от ищеца), подписът на г-н С. е
изпълнен елементарно и би могъл да бъда възпроизведен. Вторият подпис вероятно не е
положен от г-жа С..
Съдът кредитира мнозинството по тази експертиза, като съображенията са следните:
- доказателствената тежест е по отношение на лицата, сочени в договора като автори
на изявленията. Това означава, че г-жа Н. и синът ù (заместен от своето юридическо
продължение – неговите деца), следваше да установят при условията на пълно главно
доказване, че подписите са неистински (чл. 154, във вр. с чл. 193 от ГПК). От тази гледна
точка дори особеното мнение не би могло да се съобрази като аргумент в пола за тезата на
ответниците (вероятността не е достатъчна);
3
- г-н Хр. С. е получил сумата и не е реагирал, а напротив – тя е приета (това
представлява конкурентно потвърждаване – арг. от чл. 35 от ЗЗД, освен ако за периода до
смъртта си през 2020г. не е разбрал за превода на значителната сума, което е житейски
неправдоподобно; такъв довод дори не е сторен);
- първата ответница признава, че полагала подписи по сделки на сина си, но била
уверена, че било само като свидетел. Дори и да се възприеме изцяло твърдението, а не би
могло, тъй като то представлява всъщност признание за неизгоден за страната факт (чл. 175
от ГПК) и само той може да се съобрази като релевантен, за разлика от недоказано
твърдение (чл. 154 от ГПК), неположената дори минимална грижа от страна на г-жа Н. за
своя интерес, не може да я ползва. Незнанието на закона не извинява;
- както бе посочено още в доклада, недопустимо е да се излагат взаимоизключващи се
доводи - сделката или е валидна, но строителят не е в забава (като по тази причина няма и
защо да се връщат парите), или не е (подписите са неистински); в хипотеза на абсолютна
симулация отново се предполага полагане на подписи (Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. №
1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67г., на І г.о. и Решение
№ 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.), като се има предвид, че причината за това
не може да се вмени във вина на ищеца. Той претендира връщане на сума и в това няма
нищо некоректно;
- основното в случая е, че всъщност подписването на договора е без особено
значение, доколкото има разместване на сраства, но не е установена друга причина за това; и
- всъщност г-жа Н. не дължи по извъндоговорното правоотношение, съобразно
посоченото по-долу (в „от правна страна“).
През 2021г. идеални части от терена са продадени. Това обстоятелство не е спорно, а
е видно и от удостоверение от АП (л. 38-9).
Не се спори, че Х. С. е починал на 22.09.2020г., а вторият и третият ответник са
негови деца (Удостоверение – л. 43), съответно – самият г-н Хр. С. е син на първата
ответница.
Техническите грешки в експертизите са без значение (довод, изложен в писмените
бележки на първия ответник).
Депозирано е и заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 10.09.2024г., се
установява, че с оглед извършен преглед и анализ на цялата, представена по делото
счетоводна документация, на 11.07.2018г. Д. В. Б., в качеството си на титуляр на банкова
сметка с IBAN *******, водена в „УниКредит Булбанк“ АД, е наредила заплащане на сумата
от 195 600 лева на контрагент Х. Х. С. с посочена сметка на контрагента с IBAN ******* и
посочено основание „ПО ПРЕДВ. ДОГ. ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМА
СОБСТВЕНОСТ“. Преводът е изпълнен от обслужващата банка на наредителя в 14:18:01 ч.,
4
с референция 963R1P0181923R1U.
Банковата сметка с IBAN ******* в „Райфайзен Банк България“ АД (праводател на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГ АРСКА БАНКА АД), с титуляр Х. Х. С., е заверена на 11.07.2018г. със
сумата от 195 600 лева. Съгласно представените данни по делото от обслужващите превода
банки, преводът е извършен.
Номерацията е различна, тъй като документацията е от различни банки, но става
въпрос за едно и също платежно нареждане.
В резултат на проверка в Регистър на банковите сметки и сейфове на БНБ са
установени банкови сметки в пет финансови институции с титуляр Х. Х. С..
Към отговора на г-жа Н. е приложен документ, озаглавен СТАНОВИЩЕ –
ДЕКЛАРАЦИЯ. В него се сочи, че:
Аз съм присъствала на подписването на няколко договора от Х. С. и трети лица. Нито един от тях не е
подписан от мен като страна. До колкото ми е известно изрично или чрез конклудентни действия никога не съм се
задължавала по договор сключен от мен, Х. С. и Д. В. Б..
Заявявам изрично, че съм подписвала договор с участието на сина ми Х. С. единствено в качеството на
свидетел. Посочените документи са подписани от мен, след изрично уверение от всички присъстващи на
посочените сделки, че полагам подписа си единствено и само като свидетел.
Документът по принцип е недопустим – писането не доказва нищо в полза на този,
който го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed
contra scribentem. За последното, по-горе е взето допълнително становище.
Справките от публични регистри представляват допустими и относими
доказателства по смисъла на ГПК – и още нещо, те са официални документи (арг. за
обратното е изложен от К. С. – л. 87).
На ответника К. С. е предоставен 7-мо дневен срок в о.с.з. от 09.04.20204г.
Изпълнението е забавено – приложима е нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК. Относно експертно
изследване, която следва да установи дължимост или размер на вземане, никога не настъпва
преклузия. Това обаче не се отнася до некокретизиреното на твърдение от страна, още
повече, че по нищо не личи това да е релевантно с оглед предмета на спора. Реакцията е едва
на 10.07.2024г. (л. 246). Решаващият орган намира, че за процесуланата дисциплина следва
да се следи.
от правна страна:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Искът е редовен. Ищецът претендира връщане на сумата, която е заплатил, поради
нищожност или разваляне на договора (като по-тежък порок ще бъде разгледана
нищожността / например: Решение № 318 от 18.05.2004г. по гр.д. № 598/2003, ВКС, II ГО:
Съдът е длъжен да разгледа обективно съединените искове в тази поредност, която следва от правното им
естество; и Р. № 527 от 21.06.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1363/2009г.: От изложените
обстоятелства в исковата молба съдът извлича точното правно основание, въз основа на което решава конкретния
правен спор по същество, както и преценява съотношението, в което се намират помежду си съединените
5
искове, без да е обвързан от квалификацията, поддържана от страните).
Сключеният договор е възмезден; задължение да се изработи нещо с материали за
предприемача – съчетание между договор за продажба и изработка (Решение № 1035 от
27.06.2003г. по гр.д. № 1808/2002г., V гр. о. на ВКС). Не винаги се прилага чл. 87 от ЗЗД.
Прилагат се специалните правила за продажба и изработка. Това е един ненаименован
сложен договор. Доводът за обратното, изложен в отговора на К. С. (л. 86), е неоснователен.
При тези договори точни граници е невъзможно да се опишат (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД). В
случая обаче единственото уточнение е че жилището би трябвало да бъде в бъдещата сграда.
Съществува и неяснота относно приложение № 1, което не е приложено.
Изложеното по-долу е само за пълнота, тъй като причината да се приеме, че има
плащане без основание или на отпаднало основание, е ирелевантна, доколкото не се спори,
че договорът е или нищожен или развален (т.е. той не е част от правната действителност,
като, ако е развален, ефектът на волеизявлението е с обратно действие – чл. 88, ал. 1, изр. 1,
предл. 1 от ЗЗД).
Нищожността е най-тежкият възможен порок на една сделка.
Действително, съгласно и Решение № 672 от 7.03.2011г. на ВКС по гр.д. №
1584/2009г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.В., индивидуализацията на недвижимите имоти става по
тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за
тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Нищожна е сделка, която има неопределяем
предмет (аргументация в тази насока може да се ползва и от Тълкувателно решение № 3 от
28.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, докладчик съдията К.Ю.).
Очевидно е имало проект за сградата, която г-н Х. С. е възнамерявал да постои. Ако,
съобразно цената на жилището или с оглед приложение № 1 то може да бъде
индивидуализирано, двустранната сделка не би била нищожна.
Същевременно, ищецът може да развали договора със самата искова молба (Решение
№ 43 от 6.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 4792/2014г., IV г.о., ГК, Решение № 37 от 22.03.2011г.
на ВКС по гр.д. № 920/2009г., IV г.о., ГК, Решение № 706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №
1769/2009г., III г.о., ГК и Решение № 178 от 12.11.2010г. на ВКС по т.д. № 60/2010г., II т.о.,
ТК; Определение № 568 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 747/2017г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Драгомир Драгнев). Иск за разваляне на договор, който би бил и недопустим (л. 86),
не е предявен.
Налице е пълно неизпълнение от страна на ответниците, а те не желаят и да го сторят
– арг. от доводите им, изложени в отговорите. Т.е. не е необходимо да се предоставя
допълнителен срок, а отделно – като такъв следва да се съобрази и периодът от
депозирането на иска до този момент.
С други думи, има разместване на ценности – установено е че претендираната сума е
прехвърлена по сметка на г-н Хр. С.. Вече не съществува причина за това престиране.
Съгласно Решение № 475 от 14.07.2010г. по гр.д. № 621/2009г., г. к., ІV г.о. на ВКС:
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. V-то ЗЗД, … привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация -
6
когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях,
както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по
сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява
приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Възможна е и хипотеза, в която е нищожна не само
привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му. Довод
в тази насока е наведен, но не са ангажирани каквито и да са доказателства. Няма
установено каквото и да е паралелно правоотношение (без значение симулативно или не), не
са представени „начало на писмено доказателство“ (questo principio di prova) или обратно
писмо (contre-lettre). Евентуалните възможни съмнения за симулативност, неподкрепени с
каквито и да са твърдения или доказателства, не са юридически аргумент.
Нормативно има задължение за плащане по банков път над опредЕ. сума, но не и за
сочене на сметка по договорите. Не се спори обаче, че тази по която е платено е на Хр. С..
Това е и установено от в.л. по ССчЕ. Вярно е обаче че г-жа Н. не се е обогатила.
Датата на договора е достоверна – и ищецът и праводателя на ответниците (а това
означава и самите ответници /най-вече неговите деца/) са приели, че сделката е сключена в
момента, посочен в титулната ù част. Последващо оспорване е недопустимо.
Преводът на сумата е с изрично посочено основание, което не е оборено от
ответниците. Датата също е установена, от което следва, че и доводът за давност е
неоснователен. Кого ищецът ще прецени да предяви иска си, в рамките на 5 годишния
давностен срок, е без значение.
Намерението за дарение не се предполага.
От изложеното следва, че се дължи връщане на сумата, преведена от ищеца.
Последният обаче претендира солидарно. Вярно е, че според нормата на чл. 261, ал. 3 от
ЗЗД, изпълнителите отговарят солидарно.
Кредиторът не претндира на договорно основание, а на извъндоговорно такова и то
не деликтно (арг. от чл. 53 от ЗЗД). В този случай може да се приложи и Тълкувателно
решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, докладчик Емил Марков: Не
се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е
единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне,
ако такава е била уговорена. Правната природа на неустойката е договор относно договор. На още
по-силно основание (a fortiori), не може да се приеме каквато и да е солидарност,
произтичаща от отпаднало основание. Следва отново да се подчертае, че договор, обвързващ
страните не съществува. Тук решаващия орган напълно споделя доводите на ответниците.
На ищеца бе обърнато изрично внимание по отношение на солидарността. По-старата
практика предполагала отхвърляне на подобна претенция. Настоящата е по-благоприатна за
объркалата се страна (ако това не бъде установено и се окаже, че искът е изцяло или частично основателен,
ще бъде постановено разделно плащане – Р. на ВКС 2695-83-I). Всъщност юридичски адекватното
становище е изразено в уточнението, което обаче не се поддържа.
Г-н Хр. С. е получил сума, без основание, което означава, че децата му дължат по ½
от нея.
7
В тази ситуация искът по отношение на г-жа Н. следва да се отхвърли – за 1/3
претендираната сума, а по отношение на останалите ответници – да се уважи за по ½ от
остатъка (по 1/3 ид.ч.). Това, че към момента на смъртта на баща си единият ответник е бил
непълнолетен, е без значение. Не се спори, че е приел наследството, оставено му от баща му,
а това предполага и наличните задълженията.
Практиката, цитирана от ищеца в писмените бележки е неприложима – тя се отнася
до договорни правоотношения (например: Решение № 1035 от 27.06.2003г. на ВКС по гр.д.
№ 1808/2002г., V г.о., докладчик съдията Р.К.; Решение № 169 от 22.04.2003г. на ВКС по гр.
д. № 2520/2002г., V г.о., докладчик зам.-председателят Благовест Пунев; Решение № 288 от
2.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков; Решение № 277 от 02.03.2000г. на ВКС по гр. д. № 1350/1999г., докладчик
Любка Илиева).
195 600 лева / 3 = 65 200 лева.
Втория и третия ответник дължат по 65 200 лева.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на втория и трети
ответник следва да се възложат 2/3 от сторените от ищеца разноски – 13 308,67 лева.
Ищецът обаче дължи на първи ответник сторените от него разноски – чл. 78, ал. 3 от
ГПК, а именно 25 550 лева. С оглед възражението за прекомерност е съобразена сума от
23 000 лева (арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.), като и пълният размер на иска.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, А. Х. С., ЕГН **********, гр. София,
ул. „*******, e-mail: ************ ССЕВ), и К. Х. С., ЕГН **********, гр. София, район
„Средец“, ул. *******, съд.адр.: гр. София, бул. ******* ап. 3, чрез адв. Н. В.-П. от САК, с
личен номер ******* (ССЕВ), да заплатят на Д. В. Б., ЕГН **********, гр. София, район
„Лозенец“, ул. ******* съд.адр.: гр. София 1000, район „Средец”, бул. „******* тел.: (02)
*******, факс: (02) ******* e-mail: ****@****.***, *************.om, *******, чрез адв.
Е. И. от САК, с личен номер от ЕРА при Висш адвокатски съвет № ******* (ССЕВ), сумите
от по 65 000 (по шестдесет и пет хиляди) лева, заплатени на отпаднало основание, във
връзка с разваления предварителен договора от 11.07.2018г., сключен между ищцата, Х. С. и
г-жа Н., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023г. до окончателното ù изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 13 308,67 (тринадесет хиляди триста и
осем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, сторени деловодни разноски по тези части
на иска (Банка: „УниКредит Булбанк“ АД IBAN: ******* BIC: UNCRBGSF; титуляр на
8
сметката: Д. В. Б.).
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. В. Б., ЕГН **********, гр. София, район „Лозенец“,
ул. ******* съд.адр.: гр. София 1000, район „Средец”, бул. „******* тел.: (02) *******, факс:
(02) ******* e-mail: ****@****.***,***********, *******, чрез адв. Е. И. от САК, с личен
номер от ЕРА при Висш адвокатски съвет № ******* (ССЕВ), срещу З. С. Н., ЕГН
**********, гр. София, район „Средец“, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. *******, e-
mail: ********* (ЕПЕП), чрез адв. Ю. Ю. С., член на САК, с личен № *******, иск с пр.осн.
чл. 55 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65 000 (шестдесет и пет хиляди) лева, заплатена
на отпаднало основание, във връзка с разваления предварителен договора от 11.07.2018г.,
сключен между ищцата, Х. С. и г-жа Н., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. В. Б., ЕГН **********, гр. София,
район „Лозенец“, ул. ******* съд.адр.: гр. София 1000, район „Средец”, бул. „******* тел.:
(02) *******, факс: (02) ******* e-mail: *********************** *******, чрез адв. Е. И.
от САК, с личен номер от ЕРА при Висш адвокатски съвет № ******* (ССЕВ), да заплати на
З. С. Н., ЕГН **********, гр. София, район „Средец“, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул.
*******, e-mail:************* (ЕПЕП), чрез адв. Ю. Ю. С., член на САК, с личен №
*******, сумата от 25 550 (двадесет и пет хиляди петстотин и петдесет) лева, сторени
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9